Опасната амнезия

Франсоаз Том

На 25 януари тази година се случи огромно събитие, едва отбелязано от западните медии: Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие резолюция, осъждаща всички тоталитарни комунистически режими, включително правителството на бившия Съветски съюз.

Изумителният факт е, че тази резолюция бе приета твърде късно, повече от 15 години след рухването на комунистическия блок. Всъщност, вземайки предвид упоритата борба, която се състоя, докато резолюцията бъде одобрена, изглежда чудо, че документът беше утвърден (в действителност резолюцията на ПАСЕ за приемането на доклада мина едва с 81 "за", 70 бяха против и няколко членове не гласуваха).(точният резултат е 99-за,42 против, 12 въздържали се - бел. ред) Това ни кара да се запитаме: Защо комунизмът, за разлика от нацизма, се ползва с толкова широко разпространена амнезия - както в Русия, така и на Запад. Престъпленията на комунизма все още не са получили своята оценка от историческа и морална гледна точка. Причините за тяхното премълчаване са много и разнородни. Те са различни в Русия и на Запад и затова трябва да бъдат разгледани поотделно.

1) Русия

Нека да започнем с дебата, довел до гласуването в ПАСЕ на споменатата по-горе резолюция. Мощното противопоставяне срещу приемането на този документ дойде от руските представители. Политически разнородната руска делегация образува обединен фронт срещу резолюцията. Желанието за отказ на европейците събра заедно политически опоненти като комунистите, Единна Русия и Отечествената партия. "Ние всички ще гласуваме против резолюцията, макар и по различни причини", каза Константин Косачев. Той, председателят на Комисията по външните работи на държавната Дума, претендира, че не целият комунистически режим е бил престъпен или насилствен, въпреки че не изяснява как категоризира СССР от тази гледна точка. "Не всичко, което е червено, е кръв, нещо от него може да бъде и доматен сок, г-н Линдблад" - остро порица той докладчика по време на официалния дебат. При това Косачев обвини, че докладът се мъчи да припише на СССР споделена отговорност за избухването на Втората световна война и разделянето на Европа. В заключение той поддържаше тезата, че комунистическата идеология не може да бъде групирана заедно с нацистката идеология в категорията "тоталитаризъм". Безусловно извинявайки миналото, Косачев настояваше докладът да не поставя двете идеологии на една основа.

"Какво право имаме да осъждаме комунизма, ако Русия спечели голямата Отечествена война под знамето на комунистическата партия?" - възмутен попита днешният ръководител на комунистическата партия Зюганов.

По същото време в Москва, свързаният с Кремъл политически съветник Сергей Марков разкритикува доклада на ПАСЕ в сходен дух. Той определи документа като "съкрушителен удар срещу Русия като наследник на комунистическия Съветски съюз". Нещо повече - ако се съгласим с Марков излиза, че ПАСЕ се опитва да поддържа недемократичните режими в Балтийските страни, Украйна и Грузия, законноста в които почива върху антикомунизма. Представете си германските власти да оприличат осъждането на нацизма като съкрушителен удар срещу днешна Германия или да се почувстват оскърбени от поставянето на равна нога на нацизма с комунизма като тоталитарни идеологии. Коментарите на Косачев и Марков ни дават прозрение за руския начин на правене на сделкаи с миналото и за причините, подчертаващи руското поведение. Комунистическата система се идентифицира с Руската империя. Да се атакува комунизма е равнозначно на отслабване на руската държава. Имперската амбиция е водещата мотивация, стояща зад отказа да се признаят комунистическите престъпления.

Последните руски исторически разработки показват колко далеч е стигнал този процес и с какви способи престъпленията на комунизма са зачетени под килима.

При Путин е подета широка инициатива за реабилитация на Сталин. Книгите са отлична илюстрация на тази тенденция: монументалната биография на Сталин от В. Карпов и трудът на Юри Жуков за чистките от 30-те години. В книгата на Карпов Сталин е изобразен като руски патриот, строителят на руската суперсила, който разбива както ционистките опити да се вземе контрола над майчицата-Русия по време на Лениновото управление, така и нападението на Запада срещу Русия, водено от Хитлер. (Очевидно авторът мисли, че първият подвиг специално би донесъл на Сталин признателността на бъдните поколения). Комунистическата идеология е интерпретирана като инструмент, използван от Сталин, за да осъществи изцяло справедливи геополитически амбиции. Чистките са оправдани заради присъствието на реални врагове на руската държава. В книгата на Жуков намираме сходен подход, макар и по-слабо обзет от ционистката тема. Жуков рисува Сталин като демократ, чиято реформаторска програма е блокирана от консервативното Политбюро през 1937 г. Тези двама автори не са маргинали и книгите им широко се четат. Тяхната водеща позиция, наблягаща на геополитиката и пренебрегваща идеологическия фактор, е често срещана сред повечето руски автори днес. Последиците от това предубедено, каскадно представяне на сталинизма са много сериозни.

Агресивността на комунистическия режим както във вътрешните, така и в международните отношения, е натоварена с тайнственост. Отговорността за студената война се хвърля предимно на Запада. Ако Съветският режим е осъществил толкова много прекрасни постижения, той може да бъде унижен само със заговор отвън, дължащ се на упадъка на бдителността след смъртта на Сталин.

Кампанията срщу независимостта на съседите на Русия може да бъде обяснена само чрез тайните действия на чуждите агенти, инфилтрирани в неправителствените организации.

Напоследък жилавостта на сталинския мироглед е с крещящо присъствие в много речи на президента Путин. В първа реч, която той отправи след трагичните събития при завладяването на училището в Беслан през септември на 2004 г., Путин декларира: "Ние бяхме нерешителни и нерешителността бе разбита.", което бе ехо на Маленков от 1946 г.: "Ние трябва да останем твърди, защото знаем какво се случва на слабоволевите: тях ги разбиват."

Според Путин усилията "да се откъсне голямо парче от нашата родина" са подкрепяни от онези, които "мислят, че Русия, като една от най-големите ядрени сили в света, още представлява заплаха и тази заплаха трябва да бъде премахната."

Владислав Сурков, главният идеолог на Путин, е дори безцеремонен: "Чуждата интервенция цели разрушаването на руската държава. Ние трябва да разберем, че врагът е пред портите ни." В седмото си поред годишно обръщение Путин призовава за военното подсилване на страната като спирачка на "Другаря Уолф, който не се съобразява с никого." Другарят Уолф естествено е САЩ. Както си спомняме, по време на срещите си с чужденци или с членове на Политбюро, Сталин си правел драсканици-рисунки по кориците на бележниците си, с които изобразявал враговете си. Изглежда въображението на Путин работи в сходна посока.

Желанието да пренапишат историята, влошаващо се още повече с налагането на тази тенденциозно подчертана интерпретация на миналото спрямо западните историци, е очебийна във статията на руския външен министър Лавров в "Росийская газета". Лавров ни учи, че "Хлъзгането към Студената война, потвърдено от архивни документи и научни разработки на обективни историци, е било най-малкото двупосочен процес, за който са виновни САЩ и Великобритания. Изборът, който те са направили, се базира на предпоставките, че дори ако по-голямата част да не е оправдана, в действителност тя поставя началото на създаването на нова двуполюсна система в световния ред. Политиката на СССР през втората половина на 40-те години, с цялата й упоритост, беше в повечето случаи отбранителна и по свой начин имаше последователен и предсказуем характер. Тя целеше създаването на защитен пояс от приятелски държави по продължение на западните граници, печелейки достъп до Световния океан и осигурявайки максимум дълбочина по протежение на целия периметър." Това е точно очертанието на пропагандата, която успешно даваше храна на администрацията на Рузвелт, и включваща употребата на "приятелските държави" - т.е. на комунистическите сателити.

Проф. д-р Франсоаз Том е известен френски политолог. Тя преподава История на международните отношения и Студената война в Сорбоната. Популярен советолог, тя е често канена във френските медии като експерт по политиката на Владимир Путин.

превод и публикация в. Вестникът