|
КОНВЕНЦИЯ
за неприлагане на давност по отношение на военните престъпления
и престъпленията против човечеството
(Приета от Общото събрание на ООН на
26 ноември 1968 г. с резолюция 2391 (XXIII). Ратифицирана с Указ
№ 344 от 10 април 1969 г. – ДВ, бр. 31 от 1969 г. В сила за България
от 11 ноември 1970 г.)
Преамбюл
Държавите – страни по тази конвенция,
позовавайки се на резолюции на Общото събрание на Организацията
на обединените нации 3 (I) от 13 февруари 1946 г. и 170 (II) от
31 октомври 1947 г. за екстрадиция и за наказване на военните престъпници,
на резолюция 95 (I) от 11 декември 1946 г. за потвърждаване на принципите
на международното право, признати от Статута на Международния Нюрнбергски
военен трибунал и от присъдата на този трибунал, и на резолюции
2184 (ХХI) от 12 декември 1966 г. и 2202 (ХХI) от 16 декември 1966
г., в които ясно се осъждат като престъпления против човечеството
нарушаването на икономическите и политическите права на местното
население, от една страна, и политиката на апартейд, от друга,
позовавайки се на резолюции 1074 D (ХХХIХ) от 28 юли 1965 г. и 1158
(ХLІ) от 5 август 1966 г. на Икономическия и социален съвет на Организацията
на обединените нации за наказване на военните престъпници и на лицата,
извършили престъпления против човечеството,
отбелязвайки, че нито една тържествена декларация, акт или конвенция
относно съдебното преследване или наказание за военни престъпления
и престъпления против човечеството не предвижда ограничения по отношение
на времето,
смятайки, че военните престъпления и престъпленията против човечеството
спадат към най-тежките престъпления според международното право,
изхождайки от убеждението, че ефективното наказание за военни престъпления
и престъпления против човечеството е важен фактор за предотвратяване
на такива престъпления, за защита на правата на човека и на основните
свободи, укрепване на доверието, стимулиране на сътрудничеството
между народите и осигуряване на международен мир и сигурност,
отбелязвайки, че прилагането спрямо военните престъпления и престъпленията
против човечеството на вътрешни правни норми, отнасящи се към давността
по отношение на обикновени престъпления, е въпрос, предизвикващ
сериозна загриженост на световното обществено мнение, тъй като то
пречи на съдебното преследване и наказание на лица, отговорни за
такива престъпления,
признавайки необходимостта и навременността на утвърждаването в
международното право посредством тази конвенция на принципа на неприлагане
на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията
против човечеството и осигуряването на универсално приложение на
този принцип,
се споразумяха за следното:
Член І
Не се прилага давност по отношение на следните престъпления, независимо
от времето на тяхното извършване:
а) военните престъпления, както те са определени в Статута на Нюрнбергския
международен военен трибунал от 8 август 1945 г. и потвърдени в
резолюции 3 (I) от 13 февруари 1946 г. и 95 (I) от 11 декември 1946
г. на Общото събрание на Организацията на обединените нации, по-специално
„тежките нарушения“, изброени в Женевските конвенции от 12 август
1949 г. за защита на жертвите на войната;
b) престъпленията против човечеството, независимо дали са извършени
по време на война или в мирно време, както те са определени в Статута
на Нюрнбергския международен военен трибунал от 8 август 1945 г.
и потвърдени в резолюции 3 (I) от 13 февруари 1946 г. и 95 (I) от
11 декември 1946 г. на Общото събрание на Организацията на обединените
нации, прогонването в резултат на въоръжено нападение или окупацията
и антихуманните действия, произтичащи от политиката на апартейд,
а също така престъплението на геноцид, определено в Конвенцията
от 1948 г. за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид,
дори ако тези действия не представляват нарушение на вътрешното
право на страната, в която са били извършени.
Член ІІ
В случай на извършване на някое от престъпленията, посочени в член
І, разпоредбите на тази конвенция се прилагат към представителите
на държавните власти и към частните лица, които са извършители на
някое от тези престъпления или са съучастници на такива престъпления,
или непосредствено подстрекават други за тяхното извършване, или
встъпват в заговор за тяхното извършване, независимо от степента
на завършеността им, също както и към представителите на държавните
власти, допускащи извършването им.
Член ІІІ
Договарящите държави се задължават да вземат всякакви необходими
вътрешни мерки от законодателен или друг характер, за да осигурят
в съответствие с международното право възможността за екстрадиция
на лицата, за които се отнася член ІІ на тази конвенция.
Член ІV
Договарящите държави се задължават да вземат в съответствие с тяхната
конституционна процедура всякакви законодателни или други мерки,
необходими да се осигури давността или други ограничения да не се
прилагат във връзка със съдебното преследване и наказание на престъпленията,
посочени в членове І и ІІ на тази конвенция, и там, където подобни
ограничения съществуват, те да бъдат премахнати.
Член V
Тази конвенция е открита до 31 декември 1969 г. за подписване от
всяка държава – членка на Организацията на обединените нации или
членка на която и да е от нейните специализирани организации или
на Международната агенция за атомна енергия, от всяка държава –
страна по Статута на Международния съд, както и от всяка друга държава,
поканена от Общото събрание на Организацията на обединените нации
да стане страна по тази конвенция.
Член VІ
Тази конвенция подлежи на ратификация. Ратификационните
документи се депозират при Генералния секретар на Организацията
на обединените нации.
Член VІІ
Тази конвенция е открита за присъединяване за всяка държава, посочена
в член V. Документите за присъединяване се депозират при Генералния
секретар на Организацията на обединените нации.
Член VІІІ
1. Тази конвенция влиза в сила деветдесет дни след датата на депозирането
при Генералния секретар на Организацията на обединените нации на
десетия ратификационен документ или документ за присъединяване.
2. За всяка държава, която ратифицира тази конвенция или се присъедини
към нея след депозирането на десетия ратификационен документ или
документ за присъединяване, тази конвенция влиза в сила деветдесет
дни след датата на депозирането на нейния ратификационен документ
или документ за присъединяване.
Член ІХ
1. След изтичане на десетгодишен период от датата на влизане в сила
на тази конвенция искане за преглед на тази конвенция може да бъде
предявено по всяко време от всяка договаряща страна чрез писмено
уведомление, адресирано до Генералния секретар на Организацията
на обединените нации.
2. Общото събрание на Организацията на обединените нации взема решение
какви мерки, ако такива са необходими, следва да бъдат взети във
връзка с такова искане.
Член Х
1. Тази конвенция се депозира при Генералния секретар на Организацията
на обединените нации.
2. Генералният секретар на Организацията на обединените нации изпраща
заверен препис от тази конвенция на всички държави, посочени в член
V.
3. Генералният секретар на Организацията на обединените нации уведомява
всички държави, посочени в член V:
а) за подписванията на тази конвенция и за депозираните ратификационни
документи и документи за присъединяване в съответствие с членове
V, VІ и VІІ;
b) за датата на влизане в сила на тази конвенция в съответствие
с член VІІІ;
c) за съобщенията, получени в съответствие с член ІХ.
Член ХІ
Тази конвенция, чиито текстове на английски, испански, китайски,
руски и френски език са еднакво автентични, носи датата 26 ноември
1968 г.
В удостоверение на което долуподписалите се, надлежно упълномощени
за това, подписаха тази конвенция.
Публикувана в Държавен вестник, бр. 99,
17 декември 2010 г.
|
