Премълчаното
за лагерите в Ловеч и Скравена
Политическото въдворяване - предизвестие за Ловешкия
ад
Христо Христов
Годината е 1959, месецът септември. 166 души от току
що закритото трудово-възпитателно общежитие (ТВО) в Белене са преместени
в няколко изоставени бараки до каменна кариера край Ловеч. За следващите
три години това място се превръща в зловещото българско копие на
Сталиновия ГУЛАГ. През него минават над 1500 души. Със садистична
методичност са смачкани хиляди човешки живота, разбити са стотици
семейства, а 147 изпратени в лагера никога не се връщат. Когато
30 години по-късно, на 22. III. 1990, прокурорът на въоръжните сили
ген.-майор Боню Трендафилов (покойник) подписва постановление за
образуване на следствие за изясняване на престъпленията в лагерите
край Ловеч и Скравена нито жертвите, нито преките изпълнители, камо
ли широката общественост знаят пълната истина. Само малцина от партийната
върхушка и и няколко висши служители в МВР са наясно с цялата история.
За да не се стовари удара върху партията в ръководството на БКП
ловко го отбиват като с откъслечните разкрития в партийния орган
"Работническо дело" го насочват към Мирчо Спасов, който
трябва да изиграе последната си роля - тази на изкупителна жертва.
Още на пленума на 16. ХI. 1989 седмица след като вече неговия покровител
Живков вече не е на власт вътрешният министър Димитър Стоянов в
изказването си призовава за разкриването на "зловещата роля
на Мирчо Спасов". Първите двама висши функционери, които са
изгонени от партията се оказват именно старите бойни другари Живков
и Спасов. На ХIV извънреден конгрес на БКП Мирчо Спасов е вече отписан.
След конгресната препоръка да бъде лишен от членство в БКП в решението
си за бившия зам.-вътрешен министър, Централната комисия по партийна
етика на БКП (КЦПЕ) записва: "С повишени критерии и партийна
взискателност следва да се оцени вината на Мирчо Спасов за допуснатите
беззакония и извращения в лагера край Ловеч през 1959-1962. Не е
приел съществени мерки, а дори е указал и побоища...Той носи лична
отговорност за извращенията", заключава комисията. Тя отбелязва,
че след разкриване на злоупотребите на Спасов в служба "Културно
наследство" при МВнР на пленума от 2. III. 1982 "Живков
и Политбюро проявили снизхождение и само са го извадили от състава
на ЦК без материалите да са предадени на съдебните органи".
ЦКПЕ изключва от редовете на БКП Мирчо Спасов. В партията обаче
както по-късно става ясно не казват цялата истина за лагерите, просто
защото не е изгодно. Самата БКП и правоприемницата й БСП пропускат
да се извинят за лагерите и до днес.
На 29. III. 1990 прокурорът от прокуратурата на въоръжените
сили полк. Лилко Йоцов, на когото е възложено дело 4/1990 за лагерите,
издава постановление за арестуването на Мирчо Спасов. На следващия
ден с указ № 344 на Държавния съвет, чийто председател тогава е
Петър Младенов, на Спасов са отнети званието генерал-полковник и
всички ордени и награди. На 29. III. 1990 една от най-силните фигури
в МВР и партията през 60-те и 70-те недосегаемият до тогава Мирчо
Спасов за първи път застава лице в лице с прокурор като обвиняем.
Той прави разкайващо самопризнание: "От днешно време преценявам,
че беше нереално да се изпращат в лагера лица без присъди, но по
това време не мислех така. Ние - политбюро на ЦК на БКП и нашето
министерство силно копирахме съветските другари, техния опит. През
1959 бях най-младия зам.-министър на МВР и ме натовариха да отговарям
и създам лагера край Ловеч. Заповедта ми бе предадена от министъра
Георги Цанков на заседание на колегиума на министерството. Предполагам,
че има решение на ЦК. Сигурен съм, че лагерът се създаде с решение
на ПБ на ЦК на БКП".
Твърдението на Мирчо Спасов обаче се оказва погрешно
и по-скоро е опит да се пренесе отговорността и към политбюро. В
действителност не е открито решение на политбюро за създаване на
лагера край Ловеч. От намерените стенограми на политбюро обаче е
ясно едно, че въпросът е обсъждан и никой от неговите членове не
може да отрече, че не е знаел за създаването на лагера край Ловеч.
Реализирането на тази идея не е някакво случайно изключение
в действията на БКП, а точен израз на политиката й, водена още от
момента на взимане на властта. За това свидетелства и богата предистория.
Тя започва със създаването на лагери още ведната след 9. IХ. 1944.
Чрез тях БКП извършва безпардонна разправа с опозицията до пълното
й ликвидиране както и смачква в зародиш противниците си в обществото.
Онези, които по една или друга причина са пропуснати от Народния
съд са застигнати от въдворяване в ТВО или изселване в затънтени
райони за дълги години.
Първият лагер е създаден до Сандански - гара Свети
Врач през януари 1945 и е просъществувал до март същата година.
След това е преместен в Станке Димитров (днешна Дупница), където
е функционирал до септември 1945. Друг лагер от март до 1947-1948
е създаден край яз. "Росица" (днешен "Стамболийски").
От октомври 1945 до края на 1946 в пернишката мина "Куциян"
са въдворявани белогвардейци. През 1948 "Куциян" се разделя
на две, защото са докарани голям брой земеделци Николапетковисти
и една част от лагеристите е преместена край с. Богданов дол, Пернишко
до 1951, а друга в с. Николаево, Казанлъшко до юли 1949. Лагер се
създава и в с. Ножарево, Силистренско, край Тутракан от началото
на 1947 до средата на 1952. За жени е имало легер в един от манастирите
край В. Търново, който през 1947 е преместен в с. Босна, Тутраканско.
Край с. Бошуля, Пазарджишко от 1945 до 1949 е просъществувал лагер
само за криминално проявени лица.
В протокол №5 от 27. IV. 1949 на Министерски съвет,
чийто председател по това време е Васил Коларов, се обсъжда и взима
решение № 1 на МС от същата дата на островите на Белене да се организира
в ТВО и то да стане основен лагер за политически лица. След създаването
му всички политически противници на БКП са събрани там.
На 8. VII. 1952 Вълко Червенков пише писмо до МВР,
с което иска в политбюро да бъде представен "точен доклад от
Георги Цанков (тогавашен вътрешен министър, б. а.) за броя на въдворените,
причини и пускания". В строго поверително писмо МВР отговаря,
че в ТВО към този момент са се намират 2323 лица, от които 2248
мъже и 75 жени. В поверителната справката се изнасят и конкретни
данни за настаняване в ТВО:1949 г. - 249 души, 1950 г. - 233,1951
г. - 1459, 1952 г. - 355
По характера на причини за въдворяването те са разделени на:
1. Бивши белогвардейци, участвали в окупационния корпус в Югославия
и други вражески прояви - 5 души
2. Бивши полицаи, извършвали убийства, изтезания преди 9. IХ.
1944, укрили се от Народния съд - 262
3. Бивши царски офицери за престъпления до 9. IХ. 1944, укрили
се от Народния съд - 173
4. Провокатори и за предателства в партията - 47
5. Активни Ив. Михайловисти (ВМРО) - 41
6. Лидери, бивши министри и други водачи на буржоазни и фашистки
партии - 65
7. Ръководещи и активни Никола Петковисти и Лулчевисти, членове
на върховното и окръжни ръководства, народни представители - 529
8. Бивши водачи на легионери и ратници - 66
9. Изменници на родината, заловени на границата или в опит и подготовка
за това - 26
10. Ятаци и помагачи на бандити или шпиони и дивесанти, прехвърлени
в страната - 279
11. Участници в нелегални конспиративни групи и организации -
170
12. Разпространители на злостни слухове и вражески пропаганди,
разпространяване на анонимки и други разни - 243
13. Чуждунци, влезли нелегално в страната по неустановени причини
- 41
14. Анархисти с активни действия - 43
15. Сътрудници на полицията - 98
16. Сътрудници на чужди разузнавания - 91
17. Криминални престъпници: рецидивисти, сводници и проститутки
- 144.
Продължение >> Българското копие на
Сталиновия ГУЛАГ - дело на Политбюро
Журналистическо разследване, публикувано
във в. "Демокрация" през 1999 г.
|