САГАТА "ЗАДГРАНИЧНИ ДРУЖЕСТВА"

Лъчезар Тошев

Наскоро в германските медии се появиха съобщения , че след 16 годишни усилия са открити 1.6 милиарда от т.нар."червени пари" на бившата компартия на ГДР. Тези пари са били вложени в "черни сметки на отговорни другари", в ценности и произведения на изкуството, в дружества -фантоми , в реално функциониращи дружества-както в страната , така и в чужбина.

Вероятно по този начин са постъпили и другите комунистически партии преди рухването на комунистическите режими в Източна Европа.

Въпрос на воля е да се открие и върне на хората на съответната страна това което им принадлежи. У нас имаше опити за изясняване съдбата само на един от тези аспекти на проблема - задграничните дружества и инвестициите направени в чужбина по време на комунистическия режим. За съжаление все още не можем да чуем новина като тази в Германия. Председателят на германската комисия разследваща случая Кристиян фон Хамерщайн заяви , че те са успели да се справят защото Германия е правова държава! А България не е ли?

Началото на историята

Задграничните дружества са юридически лица регистрирани в друга държава като местни юридически лица. Подобни на тях са външнотърговските дружество, но те са клонове на "фирма-майка" в България и това е официално известно при регистрацията им.

Връзката на задграничните дружество с България е че са създадени с финансови средства на българската държава. Първите задгранични дружества се създават от България още през 1969г. Тогава се приема Разпореждане № 9 / 16.01.1969г. на Министерския Съвет .
По късно регламентацията се обогатява с ПМС 70/1975г. и ПМС 4/ 1983г. и разбира се Указ 56/1989г. Вероятно извън този обхват са съществували и дружества организирани от Държавна Сигурност, но този въпрос не е изяснен докрай.

С ПМС 295/ 1994г. -вече след промените се приема наредба въз основа на която през 1995г. се създава Регистър на задграничните дружества, който остава служебна тайна до 2004г.

До момента не са открити данни регистър да се е водил преди. Във всеки случай в Министерството на Външната търговия до 1991г. е съществувал отдел "Задгранични дружества". През 2004г. Филип Димитров, Методи Андреев и аз, като граждани сезирахме Министър председателя, Министрите на вътрешните работи, отбраната и директорът на НРС за изтичането на сроковете за класификация на документите от комунистическия режим , които следва да се предадат в Държавния архивен фонд.

На 21 септември 2004г. в отговор на мое парламентарно питане за тези архиви - направено в качеството ми на народен представител премиерът отговори, че до момента са разсекретени над 90% от архивите на Министерския Съвет и са предадени в държавния архив. Между тях и много документи за създаването на задграничните дружества. Проучването им не е завършено и сигурно много интересни информации предстои да станат обществено достояние.

Първи опити за изясняване на въпроса

След изборите през 1990г. Великото Народно Събрание създава комисия с председател н.п. Петър Корнаджев относно причините за икономическата и политическата криза. В нейния архив( Държавен архивен фонд- Фонд 117, опис 46 а.е. 970-972) се съхраняват документи показващи , че комисията се е занимавала и въпроса за задграничните дружества. Пак по това време със Заповед Р-56/ 21.03.1991г. премиерът Димитър Попов създава правителствена комисия начело с Димитър Луджев, която внася доклад до премиера-вече Филип Димитров на 23.03.1992г. През юли 1992г. правителството на Филип Димитров влиза в контакт с фирмата за финансово разузнаване "Кроул" за намиране на "червените пари". Тази фирма става прочута с откриването на парите на Маркус и разследването на Максуел. Фирмата търси банкови сметки. Правителството и предоставя информацията с която разполага към момента, но се налага събиране на допълнителни сведения. Дестабилизацията на правителството през септември и последващото му падане става причина за провала на преговорите. Следващото правителство не преговаря с фирмата. Впрочем към същата фирма се обръща и Чехословакия, но особен успех не беше отбелязан и там. Или поне не ми е известно.

На 23.03.1992г. със Заповед № 88 Министърът на финансите Иван Костов съвместно с Управителя на БНБ Тодор Вълчев разпореждат ревизия на Българската Външно-търговска банка .Ревизионният акт е готов на 4 май 1993г. и е изпратен на Главна Прокуратура като документ по дело № 4 / 1990г. за икономическата катастрофа. Към този ревизионен акт има приложен списък на получателите на валутни средства (не само задгранични дружества). По данни на покойния депутат Николай Чуканов, през този период министър Румен Биков е изпращал две писма на председателя на Народното Събрание Стефан Савов, но опитите да бъдат открити не се увенчаха с успех.

Пред 1995г. Правителството на Любен Беров създава регистъра на задграничните дружества.

От 1996 до 2004г. следва цяла канонада мои питания по този въпрос до министрите на икономиката, на финансите, на отбраната, на МВР, на държавната администрация и на земеделието и горите. С изключение на "откриването" на доклада на Д.Луджев от министър Николай Василев до 2004г. не беше постигнат особен прогрес в изясняването на въпроса.

На 23.07.2002г. депутати от тогава все още единната група на ОДС и няколко от НДСВ и независими беше внесено предложение за създаване на временна парламентарна проучвателна комисия по задграничните дружества и инвестиции в чужбина от времето на комунистическия режим. На 4 септември 2002г. след остри дебати парламентът отхвърли предложението с 92 гласа -"за", 2-"против" и 104- "въздържали се ". Поисканото прегласуване не промени съществено този резултат.

През 2003г. сезирах Комисията за борба с корупцията в Народното Събрание по този въпрос като внесох на вниманието им доклада "Луджев"от 1992г., един разповерен документ от ДС по темата и част от архива на комисията от Великото Народно Събрание. Идеята ми беше , на основание Чл.80 от Конституцията Комисията да поиска допълнителните документи и да се разпореди за проверки по въпроса. Същевременно поисках от БНБ(която е под парламентарен контрол) да се запозная с Ревизионния акт на БВТБ от 1993г. За него журналисти пишеха , че е изчезнал, а това не би било допустимо.
Отначало и в БНБ не знаеха къде е .Изпратиха ме в Министерство на финансите, от там пак в БНБ , в Държавния архив и т.н. Но на 23 април 2004г. бях поканен в кабинета на Г-жа Емилия Миланова-подуправител на БНБ, която ми съобщи , че документите са намерени. Това беше една доста висока купчина папки, сред които и "изчезналото" Приложение № 12 . Този архив е заведен в БНБ под № 440-00204/ 4 май 1993г. Предложих на Комисията по корупция да поиска копие от този архив. До решение не се стигна , защото нещата се развиха по друг начин.

Първи резултати - 2004-2005г.

На 19 февруари, 18 март и 25 март 2004г. Комисията по корупция разисква по моето предложение. В заседанието от 18 март участва Зам.Главният Прокурор Христо Манчев.
Той предостави информация за прословутото дело № 4/1990г. (което само по себе си е интересна тема).От него научихме , че регистърът на задграничните дружества се намира в министерството на икономиката(където и би трябвало да бъде). Възползвах се отново да задам питания към министър Лидия Шулева-за регистъра, за фонд"Задгранични дружества",за приватизацията на тези дружества и пр. На 8 април тя отговори, че регистърът е в МИ с гриф "за служебно ползване". На 22 април - предостави справка за приватизираните дружества.

След това последва известното питане "Тошев-Нихризов" пак до нея. Съвместното питане се налагаше за да се обедини в обща акция вече разцепилата се десница- аз представлявах ПГ на СДС , а Йордан Нихризов- групата на ОДС.

Питането беше последвано от разисквания за което се внесе подписка от определен брой депутати от двете групи. В крайна сметка на 10 септември 2004г. Народното Събрание прие Решение ( ДВ.бр.81/17.09.2004, допълнено в ДВ бр.111/21.12.2004г.). В резултат на това решение Министър Шулева внесе в Народното Събрание списък с 311 дружества-вече разсекретен. Управителя на БНБ Иван Искров изпрати копие от ревизионния акт на БВТБ -но с гриф "за служебно ползване". Със същия гриф лишаващ журналистите на достъп е и списъкът внесен от Директора на НРС ген.Кирчо Киров , представляващ списък с имена на дружества-без други обяснения.Пак в изпълнение на това решение на 26 октомври Правителството създаде междуведомствена комисия, която на базата на взаимодействие на различните институции да направи обстойна проверка по въпроса. Доклада на комисията беше внесен в Народното Събрание на 11 април 2005г. и поради големият му обем не беше раздаден на депутатите , а оставен в библиотеката на Народното Събрание за запознаване на желаещите. Така се икономисаха малко народни пари.

Комисията констатира , че данните в регистъра на МИ са крайно недостатъчни. Към 28 февруари от 311 дружества, комисията е получила данни за 51 които са ликвидирани, 3 действащи дружества и 2 недействащи. А останалите?

128 дружества са били приватизирани като капиталът им е бил продаден от Агенцията по приватизация. Има известна информация за изразходвани средства, но те са крайно непълни.

Към 1986г. в 140 дружества са вложени 105 милиона валутни лева-в различни валути.
Само за 73 от тези дружества е изяснен какъв е оборотът за тази година- 649 млн.валутни лева.

Отчетена е печалба от около 7.8 млн. вал.лв. и загуба от около 24.7 млн.вал.лв.
От 1985г. до 1992г. фондът за финансиране на задграничните дружества е предоставил кредити на 47 от тези дружества. Към 30.06.1992г. има данни , че 23 от фирмите не са се били издължили. На 245 дружества са извършвани финансови одити. За периода 1990-2000г. проверките за които има данни са 105. След 2001г. възможност за одити не е имало, според комисията тъй като държавата не е имала непосредствено участие в дружествата , а е участвала в тях чрез фирми. 50 от преписките на одитите са изпратени на прокуратурата и следствието. Съставени са 52 акта на лица за причинени вреди. Комисията констатира липса на достатъчен контрол от страна на държавата което е залегнало и в самия текст на Указ 56 - Чл.17.ал.3 и Чл.39.ал.1 т. 7. Това едва ли е много изненадващо.

Извън доклада на комисията остава висящ и въпроса с юридическото положение на тези дружества, които за съответната държава са местни юридически лица, несвързани юридически с българската държава.В допълнението на своето решение Народното Събрание удължи срока на своята парламентарна под-комисия за приватизационен контрол която имаше мандат да провери извършените сделки със задграничните дружества.

На 20 май беше последния работен ден на 39-тото Народно Събрание. На 17 юни то се разпусна а на 25 юни беше избрано 40-тото Народно Събрание. Много неща останаха незавършени и постигнатият пробив в изясняването на въпроса все още не е разширен. До момента няма такава инициатива от новоизбраните депутати. Би било голям скандал ако нещата останат така.

Остават и другите аспекти на проблема с "намирането на червените пари" за които изобщо нищо не е направено за 17 години на преход към демокрация.

Ще разберем ли някога все пак, истината по тези важни въпроси?

Ще разберем ли защо точно комунисти и ченгета станаха новите богаташи в България?
Германия показа, че ако има воля-истината излиза на яве.

И това би бил един акт на справедливост-защото тези пари принадлежат на българския народ и той има право да си ги поиска. И ако обезверен, гледа с безразличие на този въпрос, то е защото народът е загубил вяра в способността на неговите собствени представители да се борят за справедливост. Желая на депутатите от 40-тото Народно Събрание да съумеят да върнат вярата на хората в доброто. Постигането на справедливост е един от главните стълбове на които се крепи обществото. Без него то би рухнало.

Публикувано във в. "Демокрация Днес" на 23 септември 2006