Тероризмът - сериозен проблем за Държавна сигурност

Драгомир Иванов

В Близкия изток бушува поредната война между Израел и съседна страна, а в България отново спорим трябва или не трябва да отворим архивите на комунистическите служби. И докато бивши и настоящи агенти се опитват да обясняват как службите работели в национален интерес, документите говорят друго. Колекция български архиви, публикувани от центъра "Уудроу Уилсън" във Вашингтон, недвусмислено показват, че в комунистическа България пребивават и действат международни терористични групи, а властта и нейният страж - Държавна сигурност (ДС), де факто им осигуряват закрила. Документите, разсекретени от Международния проект за историята на Студената война с помощта на българския историк д-р Йордан Баев, са достъпни за всеки в интернет на адрес www.cwihp.org

"Идвайки във Вашата страна, искаме открито и ясно, както ние, българите, правим, без заобикалки да дадем пълна поддръжка на вашата справедлива борба за тържеството на арабската кауза." Думите са на първия секретар на ЦК на БКП и държавен ръководител Тодор Живков при срещата му с президента на Сирийската арабска република Хафез ел Асад на 20 април 1980 г. в Дамаск. Оказва се обаче, че "справедливата арабска кауза" включва също радикални и насилствени средства и Народна Република България, близък приятел на арабските страни по онова време, се замесва в действия, които могат да се определят като подкрепа за тероризма.

Показателно е, че едва в началото на 80-те българското ръководство осъзнава опасните измерения на тероризма. "Допреди две години у нас се считаше, че международният тероризъм няма база и трудно може да се пренесе в НР България. Оттогава обстановката се измени... В страната са

пребивавали и пребивават известни терористи

се казва в секретна информация от ген. Г. Младенов от Второ Главно управление на ДС, изнесена на среща с другари от източногерманската ЩАЗИ през май 1984 г. "През последните години международният тероризъм се превърна в сериозен проблем и за органите на сигурност в социалистически страни", признава и справка от Осми отдел на Второ ГУ, датираща от август 1983 г. В нея се съдържа знаменателното обяснение, че тероризмът (както и много други лоши неща) всъщност идвал от Запада: "Докато в своя начален стадий на съвременния етап тероризмът се явяваше като крайно средство за спонтанен протест срещу буржоазните порядки, то днес обективно се превърна в оръдие на господстващата империалистическа буржоазия, която се отнася с търпимост към неговите проявления и даже ги провокира с цел да използва тези актове като повод на настъпления срещу демократичните сили."

Но да видим кои организации ДС приема за терористични. В справката от Осми отдел се изброяват няколко от Западна Европа: "Червените бригади" (Италия и Франция), "Червената армия" (ФРГ), "Първа линия" (Швеция), "ЕТА-Милитер" (Испания), "ИРА-извънредни" (Северна Ирландия), "Организация на световната революция" (на Карлос Чакала), "Сиви вълци" (Турция и ФРГ) и "17 ноември" (Гърция). От Близкия изток са посочени групировки, откъснали се от Организацията за освобождение на Палестина (ООП) - групата на Абу Нидал, групата на Абу Аяд, "Ръката на черния септември", "Арабски авангард", както и "Мюсюлмански братя", ливанските мюсюлмански фундаменталисти и др. С терористична дейност според ДС се занимавали и емигрантски организации - например създаденото през 1981 г. в Мюнхен "Обединение на демократичните сили", което замисляло атентати срещу НРБ.

От централен интерес за ДС е "Световната организация" на Карлос Чакала. Отдавна не е тайна, че Илич Рамирес Санчес и неговите хора са гостували у нас, при това със знанието на властите, но разсекретените документи дават повече подробности. За първи път Карлос пристига в България през септември 1979 г. и както е видно от архивите -

за ДС "възникна сериозен проблем".

В софийския хотел "Витоша" терористът провел съвещание с близки сподвижници, с които обсъждали начините за набавяне на пари и паспорти, както и предстоящи акции. На срещата била разгледана и възможността в София да се организира среща с различни лявоекстремистки групи. ДС изпитва притеснение от Чакала и смята, че политическите му мотиви вече са изчезнали, той се е превърнал в наемник, а честите му пребивавания създават предпоставки за компрометиране на България. Въпреки това службите за сигурност не смеят да му се противопоставят и само от декември 1983 до март 1984 г. той посетил България четири пъти, признава ген. Младенов пред другарите от ГДР.

Подобно отношение службите демонстрират и към палестинските екстремисти. Докато Тодор Живков дружески се прегръща с Ясер Арафат, терористични звена на ООП безпрепятствено присъстват в България. Архивите доказват, че "Черният септември" на Абу Аяд (истинското му име е Салах Кхалаф) разполага с напълно официален представител у нас - Тарик Шакир Махди (Абу Дауд), който бил "виден палестински деец, отговарящ за терористичните акции в окупираните от Израел територии". Абу Дауд се занимава и с

контрабанда на наркотици

в която били въвлечени и арабски студенти и аспиранти, учещи в България. Резонният въпрос е защо при толкова улики ДС не е направила нищо за прекратяването на незаконната дейност и изгонването на терориста. Нещо повече - през юли 1983 г. в София пристига самият тартор на "Черният септември" - Абу Аяд, при това "по официална покана". ДС явно въобще не е могла да контролира палестинците в България, щом на друго място съобщава, че в страната оперират и 50 привърженици на отцепниците от Арафат - Абу Муса и Абу Салях, получаващи всякаква помощ от Либия и Сирия. "По неизвестни засега канали в страната се прехвърлят печатни послания и прокламации на отцепниците от долината Бекаа, които се разпространяват сред палестинските студенти. Това доведе до масово сбиване сред тях", пише в секретните сводки.

Друга терористична организация с позиции в България е "Абу Нидал", лявоекстремистка група, също отцепила се от ООП. ДС посочва, че групата е извършила серия покушения срещу задгранични представители на ООП - в Белград (1980), Варшава (1981), Португалия (1983) и т.н. - общо 7 атентата. В първите два случая извършителите пребивавали в София непосредствено преди акциите.

В България е активна и "Арабски авангард", ръководена от либийските спецслужби. ДС завежда оперативна разработка "Писач" срещу нейния представител - йорданеца Иса Баддад Мохамед Фарес. Разкрито било, че Фарес пуснал от София писмо на арабски до Янош Кадар (първи секретар на унгарските комунисти) с остри заплахи срещу Унгария. Фарес завързал и "подозрителни контакти" с йеменски и иракски студенти в Бургас и Варна. А при един секретен обиск българските контраразузнавачи открили, че Фарес написал телеграма до кувейтския министър-председател, в която се представял за венецуелски дипломат, разполагащ със секретни сведения за Кувейт.

Сред арабите в България членове и привърженици спечелва и ислямисткото "Мюсюлманско братство". Организацията води активна антикомунистическа пропаганда и разпространява печатни материали, издадени в чужбина, пише в архивите. В страната към 1984 г. имало 54 нейни членове, а техен център бил Пловдив. ДС обяснява, че "Мюсюлманското братство" не развивало терористична дейност у нас, но лесно можело да бъде използвано за такава от вражеските спецслужби.

Интересни случаи са Ирак и Либия, приятелски по онова време държави, които обаче най-демонстративно са извършвали подозрителни акции в България. "Независимо от добрите политически и икономически връзки, които поддържаме, някои арабски страни като Ирак, Либия, Египет и др. провеждат

подривна дейност против НРБ

на антикомунистическа и религиозна основа", изтъква зам.-министърът на вътрешните работи ген. Г. Аначков в строго секретен доклад от август 1983 г. В него генералът - началник на Второ ГУ, разкрива, че специалните служби на арабските държави (главно Ирак) изпращали у нас групи за изпълнение на конкретни задачи по техни граждани. Една част от дипломатите от Ирак, Сирия, Либия и Египет събират разузнавателна информация за НРБ и за арабските комунистически групи у нас, пише в доклада. Най-активни били иракчаните, които след завземането на властта от Саддам Хюсеин през 1978 г. започнали "целенасочена дейност на наша територия за разлагане и ликвидиране на организациите на иракските комунисти и други противници на режима".

В архивите се пази и едно интересно секретно съобщение от септември 1982 г., в което се говори за иракски учащи се, които се подготвят за заминаване за Ирак, за да участват в партизанска борба срещу Саддам. Четиридесет и четирима иракски студенти и аспиранти поискали да прекъснат обучението си, за да отпътуват за Багдад, но ДС ги спряла. А само година по-рано - през юли 1981 г. - министърът на вътрешните работи ген.-полк. Д. Стоянов сключва с иракския си колега Барзан Ибрахим ал Тикрити споразумение за

обширно сътрудничество

в това число и за разузнавателен обмен "в борбата срещу империализма и ционизма и опитите им за разузнавателно и идеологическо проникване в Република Ирак и НРБ".
ДС оценява като опасни и арменските терористични организации, чиято първа радикална акция на българска територия е на 9 септември 1982 г. Тогава в Бургас е застрелян служителят от турското генерално консулство Бора Сюелкан, а до трупа му е открита бележка, подписана от "Справедливите командоси за арменския геноцид". ДС смята, че убийството е извършено по внушение на ЦРУ с цел изостряне на обстановката на Балканите и влошаване на отношенията между Турция и България.

Сред най-абсурдните преценки на ДС е тази за опасността от атентати от страна на българската емиграция. Ген. Младенов например информира ЩАЗИ, че в края на 1983 г. емигрантската организация "Българско освободително движение" (БОД) провела съвещание в Брюксел, на което било решено да се използват за терористични удари срещу България платени наемници - араби, афганистанци, виетнамци. Емигрантската терористична организация "Хайдук" пък имала за основна цел да разкрива и ликвидира физически агентите на ДС.

В разсекретените архиви няма данни за разкрити и ликвидирани от български емигрантски групи агенти на ДС.

Публикувано във в. "Дневник" на 1 август 2006