Поглед към едно жестоко минало с мисъл за днешния и утрешния ден

Проф. д-р Мирослав Попов, ДМН

Пред очите ти, драги читателю, ще премине един списък от 618 имена на наши колеги - лекари и студенти по медицина, репресирани по различен начин от комунистическия режим през 45-те години след 9 септември 1944 г. От тях 45 са убити или безследно изчезнали, 71 са били задържани в затвори, а и в концентрационни лагери са били 86 медици. Останалите са били репресирани по различен начин: изключване от Медицинския факултет, уволнявани, изселвани и премествани, ограничавани в професионалния им растеж.

Мнозина от тези колеги познавам лично /някои от тях са мои състуденти/, за други зная от близки и приятели, сполетяни от същата съдба. На много от събитията съм бил свидетел. И с чиста съвест мога да кажа, че никой от хората, които познавам или зная, не е заслужил живота, който комунистическия терор след 9 септември 1944 г. му е отредил.

Тези колеги станаха жертви на системното унищожаване и заличаване на огромната тогава част от интелектуалния потенциал на българската нация, която не вярваше и не приемаше болшевишките догми за общество и държава. Смазването на този потенциал, немалка част от който бяха българските медици, и до сега възпроизвежда своите негативни за нацията последици.

Представеният труд под редакцията на проф. д-р Кирил Миленков, ДМН, е резултат на продължителна изследователска работа. Използвани са документални източници и публикации, което осигурява точността на фактите. Изданието е дело на онази организация, която има моралното задължение и право на него - Българския лекарски съюз, който като колегия е също репресиран и ликвидиран след 9 септември 1944 г.
На редактора и авторите българското лекарско съсловие дължи сърдечна и искрена благодарност!

На репресираните в размаха на болшевишкия терор дължим безкрайна почит и уважение, а имената на убитите и безследно изчезналите трябва да останат в паметта ни и да молим Бог да ги приюти до Себе Си.

Този труд обаче не трябва да се смята за поменик от имена. Наистина, той трябва да държи жив спомена за онова, което се е случило с български медици през онези дни, месеци и години, за които стана дума. Тук не става дума за обвинения или призив за възмездие. Но той трябва и да ни даде разум и сили, да създаде у нас нагласа да не допускаме този геноцид върху българските медици, върху голяма част от интелектуалния потенциал на българската нация, да не се повтори. Историята трябва да се пише и изучава с мисъл за днешния и утрешния ден.

Би трябвало да смятаме, че това издание поставя едно начало. Изследователската работа в тази насока би следвало да продължи, след като този труд вече е отворил една врата. Затова той несъмнено ще послужи на медици, историци, социолози, писатели, които да съживят и развият създаденото до сега.

Така ще се изгради и непоклатимия духовен паметник на онези медици, които загубиха живота си, бяха пречупени съдбите им, бяха унижавани, за да не служат на прогреса, истината и доброто.

из" Български лекари и студенти по медицина - Жертви на комунистическия терор 1944-1989", София, 2003
Под редакцията на проф. д-р Кирил Миленков, дмн; Авторски екип: Проф.д-р Кирил Миленков, дмн,
д-р Николай Предов, д-р Цветан Гайдаров,
проф.д-р Димитър Козаров, дмн,д-р Методи Маджаров
д-р Милко Русев.
При събиране на данните са взели участие: Проф.д-р Георги Марков дмн, г-н Захари Фурнаджиев, г-н Петко Огойски, проф. д-р Михаил Огнянов, дмн,
д-р Йонка Дучевска, проф.д-р Петър Помаков и много други, на които се изказва специална благодарност.