9 септември 1944 г.

История на България. Т.3. София, Държавно издателство "Наука и изкуство", 1964, с.479-480:

Почти навсякъде в страната при вестта за установяване властта на Отечествения фронт войсковите части преминаха на страната на въстаналия народ. Само някои войскови командири, които бяха опетнени с кръвта на наши и югославски партизани, направиха опит тук-таме да се противопоставят на народоосвободителните войски или да възпрепятствуват присъединяването към тях на подчинените им части. Но тия опити бяха безпощадно смазани от въстаналите войници на повечето места при участието на партизански части и на населението.

В София опит за съпротива направи командирът на Школата за запасни офицери. Сутринта на Девети септември той повежда школниците към Военното министерство с намерение да го завземе отново. Два танка от въстаническите войски заставят школниците да се върнат обратно в казармата, след което те минават на страната на народното въстание, вдигат на ръце офицерите танкисти и сами ликвидират командира на школата. Същата съдба постигнала и няколко жандармеристи, които се опитали да се съпротивяват. Бойната група в близкото до столицата с. Долни Лозен води двудневен бой с барикадиралите се фашистки офицери от намиращия се по това време в селото гарнизон. В Ботевград командирът на гарнизона, на чиято съвест тежали много престъпления, се барикадирал с жандармерийска банда и отказал да се предаде. Едва на 11 септември той капитулира под напора на стеклите се в града големи маси милиционери и доброволци. Полицейският участък в Дупница (Станке Димитров) бива превзет от партизанска група на 9 септември след ожесточено сражение с отчаяно съпротивяващите се, окървавени с много престъпления фашистки полицаи. В Пловдив началникът на Втора армия отказва да се подчини на новата власт. Затова обявената на 7 септември стачка продължава и на 10. На 10 септември правителствените войски се разбунтуват, устройват митинг в казармите и арестуват фашистките офицери. На следния ден целият гарнизон с червени знамена дефилира пред командира на Втора въстаническа зона Боян Българанов. Началникът на гарнизона в Хасково също отказва да се подчини на властта на Отечествения фронт. Той не допуска народните маси да влязат в казармите и да устроят митинг заедно с войниците. Командуването на въстаническите войски в Пловдив изпраща в Хасково войскова част и партизански отряд. От прозорците на казармите започва стрелба срещу стеклото се гражданство и партизаните. Тогава въстаническите части отговарят със залп. Падат убити шестима фашистки офицери, включително и началникът на гарнизона. В Елхово въстаналите войници разстрелват няколко реакционни офицери при опит да се противопоставят на новата власт заедно с известния кръволок, командир на дивизията, ген.Каров. В Шумен (Коларовград) укрепилите се в Обществената безопасност въоръжени до зъби фашисти продължават да оказват съпротива даже и след пристигането на съветските войски (10 септември). Партизански части оказват съдействие на съветските войски при прочистване на града от вражески елементи. В Разград фашистки офицери оказват противодействие на новата власт до 11 септември, когато пристигналият партизански отряд ги заставя да сложат оръжие. Фашистките офицери от гарнизона в Търново, където бяха струпани много войскови части и жандармерия, ловни роти, полицейски сили и др., капитулират едва на 13 септември. Пред силния натиск на въстаналия народ на 11 септември бе принуден да капитулира и началникът на гарнизона в Павликени. На 9 септември войниците от плевенския гарнизон се разбунтуват и арестуват проявените фашистки офицери, като ликвидират някои от тях. Командирът на гарнизона в Асеновград задържа войниците в казармата, но на 10 септември те го арестуват. В Старозагорско при с.Хрищен и командирът на Втора инженерна дружина се опитва да устрои засада на настъпващите партизански части, но войниците арестуват фашистките офицери и посрещат партизаните с "ура". В Ст. Загора командирът на правителствените войски се опитва да възпрепятствува побратимяването на войниците с въстаналия народ. Но при вестта, че партизаните пристигат, улиците се заливат от гражданството. С цветя и песни, с възторжени възгласи и приветствия множеството от въоръжени и невъоръжени въстаници, войници и народ посреща партизаните.

Коментар от проф.д.ист.н.Пламен С.Цветков:

Автор на горецитирания текст е д-р Кирил Драмалиев, който в качеството си на представител на БКП в Националния съвет на Отечествения фронт и като член на Градския комитет на БКП в София е участвал непосредствено в кланетата. Обикновено главорезите, служещи на определен диктаторски или окупационен режим, оправдават убийствата на политически "неблагонадеждните" с формулата "при опит за бягство". Драмалиев "творчески" доразвива това зловещо словосъчетание, като откровено говори за убийства не при съпротива, а "при опит за съпротива". За отбелязване е също така, че колкото и да разкрасява "героизма" на убийците, авторът трудно може да скрие факта, че дори и при предполагаемите въоръжени сблъсъци между "фашисти" и "партизани", убитите са неизменно "фашисти", докато сред "партизаните" и "народните милиционери" убити просто няма. Трябва специално да се подчертае и фактът, че на редица места (например в Шумен) убийствата се извършват с прякото участие на "червената армия".