Какво се случва на България през септември 1944 г.

проф. д.ист.н. Пламен С. Цветков

Пламен Симеонов Цветков е роден през 1951 г. в Берлин, Германия. От 1994 г. преподава в Новия български университет. През 1999 г. защитава дисертация за присъждането на научната степен "доктор на историческите науки". До 2001 г. работи в Института по история към Българската академия на науките, а от февруари 2002 г. е професор по Нова и най-нова обща история в НБУ.
Научните му интереси са насочени към политическата и дипломатическата история на България, Балканите, Европа и света през ХХ век, както и към ранната история на българите и по-точно към проблема за тяхното потекло.
Проф. Пламен С. Цветков е обнародвал повече от 10 монографии, над 50 научни студии и статии и повече от 300 публицистични материала. Специално трябва да се отбележи двутомната му работа по балканска история от българска гледна точка, публикувана в САЩ през 1993 г. (A History of the Balkans: A Regional Overview from a Bulgarian Perspective: San Fransisco, The Edwin Mellen Press, 1993), както и участието му в колективната монография "Apres Staline, Todor Jivkov!", in Stephane Courtois, Joachim Gauck, Alexandre Iakovlev, Martin Malia, Mart Laar, Diniou Charlanov, Lioubomir Ognianov, Plamen Tzvetkov, Romulus Rusan, Erhart Neubert, Ilios Yannakakis, Philippe Baillet, Du passe faisons table rase! Histoire et memoire du communisme en Europe (Paris, Robbert Laffont, 2002). Проф. Цветков е също така автор на поредица от книги за средните и малките държави в европейската политика в навечерието на Втората световна война и на монография с предизвикателното заглавие "Славяни ли са българите?".
Женен, баща на три деца - една дъщеря и двама синове.

На 5 септември 1944 г. Сталин оповестява война на България с довода, че българското правителство укривало германски войски. В действителност германските войски са напуснали България още през август 1944 г. при правителството на Иван Багрянов, което е прогласило неутралитет и е издало заповед за разоръжаването на всички германски войскови съединения, отказващи да се изтеглят от страната. Същото правителство е отменило и цялото антисемитско законодателство и е оповестило амнистия за комунистическите терористи. От своя страна правителството, формирано на 2 септември 1944 г. от дотогавашната парламентарна опозиция начело с Константин Муравиев, решава да оповести война на Германия и води преговори със САЩ и Великобритания за примирие. Декларацията на война от страна на Сталин е последвана от нахлуването на съветската армия в България, започнало на 8 септември 1944 г. В тези условия по инструкция от Москва група комунисти и някои офицери от армията, спечелени на страната на комунистите, нахълтват в сградата на военното министерство и се самопрогласяват за ново правителство. По подобен начин действа и Куислинг през април 1940 г. в Норвегия, но никой не определя тези събития като преврат. При това, за разлика от съветските поданици и членове на Всесъюзвната комунистическа партия (болшевици) Георги Димитров, Васил Коларов и Вълко Червенков, които пристигат около година по-късно в България, Куислинг нито е германски поданик, нито пък някога е членувал в Националсоциалистическата германска работническа партия.

Комунистите продължават да изтъкват, че Сталин бил все пак освободил Европа от "фашизма". Всъщност "червената армия" заменя нацистките окупационни режими в Източна Европа с още по-страшна разновидност на тоталитаризма. В случая с България и Румъния дори не може да става дума за нацистки окупационен режим, а за суверенни правителства, пометени от сталинската агентура в условията на започваща чуждестранна окупация.

Събитията от началото на септември 1944 г. бележат завършека на многовековните домогвания на Русия да прегази попътно България, преди да завладее Цариград, Босфора и Дарданелите. В името на тази цел през ХVІІІ и ХІХ в. Русия води цяла поредица от войни срещу Османската империя и единствено намесата на европейските сили й попречва да погълне през 1878 г. България, като й натрапи безсрочна окупация със Санстефанския договор. Зловещият интерес на Русия към българите като "досадна пречка" по пътя й към Протоците изпъква и по време на разговорите на съветския външен министър Молотов с нацисткия му колега Рибентроп и с Хитлер през ноември 1940 г. Именно нежеланието на Русия да пренасочи експанзията си от Средна Европа и Балканите към Персийския залив и Индия ускорява разпадането на съветско-нацисткия съюз, формиран с Пакта за ненападение от 24 август 1939 г. и с Договора за дружба и за границата от 28 септември същата година. Разбира се, основната причина за неизбежността на сблъсъка между комунистическа Русия и националсоциалистическа Германия е това, че и Сталин, и Хитлер искат да завладеят света, а планетата е само една - единият неминуемо трябва да унищожи другия.