Терор, политически

От латинското terror (= ужасна уплаха, ужасен страх) изведен термин за насилствени действия срещу висши държавни или социални представители на едно общество или една власт, с цел разбиване или премахване на властови, политически или икономически структури. Като разработена теория на политическата борба, тероризмът - политическият терор - се появява в царска Русия през 19-ти век чрез автори като М.А. Бакунин, С.Г. Нечаев и Н.А. Морозов. През 20-ти век тероризмът добива две лица:

1. Партизански или нелегални бойни групи прилагат терористични акции, за да постигнат реален, според целта им, военно-политически успех и победа над свои (и вътрешно-) политически противници, които не рядко отговарят също с тероризъм. Понеже тези групировки се вербуват платено и от цели държави за конкретни цели, често става така, че те водят дори войни срещу и/или в дадена държава - внос на терор, внос на революция. След рухването на световната марксистко-ленинска система през 1989, тази форма с най-много жертви тероризъм силно намалява - до раждането на ислямския му вариант.

2. Най-различни движения употребяват политическия тероризъм като инструмент за пропаганда. Той трябва да предизвика национално или международно внимание върху цели, които се простират от национални стремежи за независимост до световни сценарии за спасяване на екологията. Тук се изявяват, както марксически терористични групи, така и ислямски. Директни жертви на политицидите, резултат на политически тероризъм след 1990, са близо 518 000 души. (Rummel 1996,15).

Библиография: Wilkinson 1974; Mickolus 1983; Stohl 1983; Lakos 1986; Wilkinson 1987; Levitt/Laqueur 1988; Wieviorka 1988; Herzog 1991; Weimann/Winn 1994

извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева