ГУЛаг/ Архипелаг

Троцки изгражда още през 1918 първите концентрационни лагери за унищожение чрез наказателен каторжен труд. 1922 в СССР има вече 23 функциониращи лагери. За времето от 1922 до 1928 жертвите, загинали при работа или убити в тях, възлизат на 2-3 милиона. (Panin 1976). Понятието ГУЛаг се извежда от руското Главное Управление Лагерей и описва работещото от 1928 Главно управление на наказателните лагери към НКВД. 1921 Ленин започва частично възстановяване на частната собственост, защото икономиката на СССР е много слаба и комунистическият конгломерат е заплашен от срутване. Но от 1928 Сталин спира всички подобни опити с радикални мерки и продължава изграждането на започнатата от началото на 1918 марксическа икономика с централизирана, планова продукция - първата обявена петилетка е периодът 1928-1932. Още през 1928, по време на тези мерки, започва и силното разширение на лагерната система и мрежа. Нафтали Френкел, отрекъл се от еврейските си корени и преминал в лоното на комунизма бивш едър собственик, става организатор на идеята на чудовищния моллох в историята - мрежата от 8000 лагера. Лагерната система не служи само за наказание и унищожение на съпротивляващи се частни собственици чрез наказателен труд и за продължително сплашване на останалата част от населението на СССР. Лагерната система се използва целенасочено още от самото изграждане на мрежата и за допълнително производство на плановата продукция - каторжният труд е един от основните икономически фактори в комунистическото производство. Затворниците са разпределени според лагерната система в различни отрасли на тежката и леката промишленост, като труда им се използва и за изграждането на инфраструктурата на плановата икономика - аграрна работа, строежи на улици, изграждане на заводи - за това се използва принудителен труд на затворници. Добива на петрол, дърводобива, транспортната мрежа в екстремните сибирски области са изцяло „в ръцете" на затворници от ГУЛаг. За да се използва дълготрайно труда им за комунистическата планова централизирана икономика, минималните наказания в ГУЛаг се повишават от редовни 3 на редовни 8 години.

След смъртта на Сталин 1953 ГУЛаг се преименува в Главно управление на поправителни работни колонии, а от началото на 60те години в Главно Управление на поправителни работни заведения. Цифрата на затворниците в трудовите лагери надвишава и след това милионната граница. Но намалява процента на умиращите в лагерите. Не е възможно да се обхване, колко от лагерната система и в какви разновидности, поделения, нови имена и форми на съществуване се запазват след 1991. Тъй като плановата продукция в Русия не е преодоляна като форма и през 1998, е голяма вероятността, все още да се използва наказателен труд в Русия като икономически фактор и до днес. Историци предполагат, че цифрата на редовно наказваните с каторжен труд преминава окончателно милионната граница най-късно 1931. Между 1936 и 1956 годишното общо число на наказаните с каторжен принудителен труд в системата на ГУЛаг е между 1,5 и 20 милиони за различните периоди. Обективни и постоянни данни не са и до днес известни, поради унищожени или не водени архиви за всички жертви. Актуални исторически изчисления изхождат от минимално 2 милиона жертви, загубили живота си чрез наказателен труд в ГУЛаг за времето 1928-1991. Но те биват третирани от други учени като опити на старите КБГ- елити да релативират огромните числа жертви на системата ГУЛаг. Хипотезите на последните историци, занимавали се с архивите в бившия СССР, варират за цифрите на умрелите затворници от наказателен труд в ГУЛаг между 2,5% и, преди всичко в периодите 1936-1938 и 1942-1944, до 30% от общото число затворени хора в ГУЛаг. В сибирската област Колима измират 50 % от затворниците. Колко от затворниците изобщо се връщат у дома е число, което остава също неизвестно до днес. Според нуждата от работа на много затворници им се дават удължени присъди за години напред направо в лагера на място, без процес. 32 милиона жертви, умрели в лагерите, само за времето между 1927 и 1958 (Kosyk 1962, 79) или 57 до 69,5 милиона между 1918 и 1956 (Kurnanov по Solzhenitsyn 1974, 10) са изчисления, които са правени и приемани до края на 80те години. Историкът Румел намалява тези цифри. За целия период на марксизма-ленинизма от 1918 до 1991 той дава общо 39 милиона убити в системата на ГУЛаг. „Мaрксизъм плюс власт" нарича той формулата (Rummel 1996, 84), по която се убива в ГУЛаг, според него. Числото резултира от т.нар. „rock-bottom" - минималните предполагаеми жертви от почти 16 милиона, за чието удостоверяване има данни, плюс онези милиони граждани, които при преброяванията през годините са обявени за изчезнали - неналични, по необяснени причини - и по друг начин не биха били обяснени като изчезнала маса население. Ако за 73 години СССР, смята Румел, средностатистически само 1 милион годишно е пратен в ГУЛаг и от това число поне 50% са оцелявали и са се връщали у дома, макар след много години, то остава едно реалистично число от поне 36,5 милиона, които изгубват живота си в лагерите за наказателен труд. Всеки, който никога не се връща от ГУЛаг или се прибира смъртно болен и умира, е в числото на жертвите, на загиналите от наказателен труд в ГУЛаг. Повтаряните „аргументи" от леви учени на запад, че така убитите от наказателен лагерен труд хора биха умрели, даже и да не са били в ГУЛаг, поради което не може да се говори за извършен от комунистическата държава демоцид, са абсолютно невалидни и арогантни. По тази логика и избитите с изстрели в тила в лагерите на смъртта (в Куропати), както и избитите с газ в газовите вагони и камиони милиони хора, биха умрели, така или иначе, някога от естествена смърт, понеже не са безсмъртни.

Понастоящем повечето автори и историци не назовават общи числа, а се ограничават в „rock-bottom" - цифрите на Румел, които до голяма степен могат да се подкрепят от руските архиви директно (Bacon 1994).

Добрият познавач на архивната литература събира един след друг резултатите от познатите му хипотетични или доказуеми в архивите изчисления за всички ГУЛаг-години - по периоди, като отбелязва и взима предвид в изследванията си вероятните, по-късно появяващи се резултати от работата на свои колеги (Stettner 1996). Така добрите историци биха могли да открият средното число жертви годишно за всяка година, а на края от сумата им - една обща реална цифра, макар тя никога да не може да бъде точна. Най-коректните, макар и предполагаеми, цифри на процентите убити в ГУЛаг затворници дават все още свидетелствата на немски военнопленници (Ratza 1973; 1974). Макар че СССР има първоначалното намерение да избие тази група затворници (3 милиона) като политическа маса, след максимален срок от 5 години са избити 1/3 от военнопленниците (общо близо 1 милион). Не е известно числото на починалите от условията в ГУЛаг завърнали се немски военнопленници.

Възможен мащаб за сравнение дават комунистическите концентрационни и работни лагери на окупирната източна зона и на територията на ГДР за 1945-1952 г. От 156 000 затворници в лагерите в ГДР от Червената Армия и източногерманските сили за сигурност са убити 96 000 човека. Това прави демоцидна част от 61% жертви, загинали в трудови наказателни лагери (Finn 1960; Range 1998; Mironenko et al. 1998 назовават 44 000 убити). Този процент може да служи за допълнителен ориентир при изследванията на числото жертви на ГУЛаг.

Библиография: Jakobson 1993; Bacon 1994; Stettner 1996.

извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева