|
Китай, марксистко-ленински
Още през годините 1931-34
китайски комунисти успяват да завладеят в провинциите Жиангси и
Фужиан (Jiangsi, Fujian) своята първа териториална зона и да наложат
господството си над 3 милиона жители. 10% от гражданите попаднали
в тази първа китайска съветска република са класифицирани заедно
с близките им като едри собственици и врагове на революцията и под
личното участие на Мао Цзедун в името на освобождението на силите
на производителността избити. Таванът за политицидите (избити от
китайски марксисти китайски граждани) в годините от 1949 е 58 милиона
жертви (Margolin 1997 a). Детайлираните изчисления на историка Румел
изхождат от по-ниско число: 35 236 000 милиона за периода 1949-1987.
Историкът Бекер обаче дава много по-големи цифри: допълнително 30
до 40 милиона над тавана на цифрите на Марголин.
Жертвите, според консолидираните изчисления
по Румел са разделени на следните периоди:
| Взимане на властта, национализация |
1949-1953
|
38 427 000
|
| Колективизация и „Висок скок напред" |
1953-1958
|
7 474 000
|
| Глад, изкуствено предизвикан следствие на национализиране
и принудителен труд |
1959-1963
|
10 729 000
|
| Културна революция |
1964-1975
|
7 731 000
|
| Либерализиране |
1976-1987
|
874 000
|
| Сума общи жертви |
1949-1987
|
65 235 000
(с Бекер, 1998: 30-40 млн. -
95 235 000 - 105 235 000)
|
След т.нар. либерализиране от 1987 до днес наказанието
и унищожението чрез принудителен труд в работни и концентрационни
лагери продължава при неизвестни числа. Един показателен за световната
общественост факт би било кървавото потушаване на мирната демонстрация
на 4.07.1989 на Пекинския площад Тянънмън. По официални данни в
този политицид са избити 532 човека, а в провинциите по това време
други 408. Западни историци предполагат, че жертвите са между 3000
и 4000.
Библиография: De Jaeger/Kuhn 1952; Labin 1960;
Walker 1971 ; Karnov 1972 ; Fitzgerald 1976 ; Griffin 1976 ; Garside
1981; Butterfield 1982; Mosher 1983; Shalom 1984; Liu Guokai 1987;
Kane 1988; Lawrence 1991; Rummel 1991; Salibury 1992; Heberer 1995;
Simon 1996, Margolin 1997a
извадки от книгата "Речник на масовите убийства“
на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева
|
