|
Мао Цзедун
След Сталин и Хитлер трети сред
масовите убийци на 20-ти век с над 35 милиона жертви. Според други
историци (Бекер, 1998) Мао стои пред Сталин на първо място с над
50 милиона жертви.
Роден на 26.12.1893 в Шао-Шан (провинция
Хунан), Мао умира на 9.09.1976 в Пекин. В младежките си години Мао
е симпатизант на либералните идеи на Сун Ят-сен, по-късно ги изоставя
и повлиян от Маркс и Ленин, Мао е един от водещите марксистки теоретици
в Китай и през съосновател на ККП 1921. В периода 1927-1934 той
води гражданската война срещу Чан Кайши, в която двете страни извършват
жестоки масови убийства. По време на „Великия марш" през 1934/35
Мао успява да избяга от националистическите войски. 1949 след комунистическия
преврат Mao става държавен глава на НР Китай. След като не се забелязва
обещаното благоденствие на новия строй и освобождаването на силите
на продуктивността, заради което само между 1949 и 1958 са избити
16 милиона противници на комунистическата революция, Мао опитва
да надделее над критиците на марксизма и сред собствените си редици
с обявяването на т. нар. Голям скок през май 1958. Това води до
големи гладове, продължили до 1961 с 20 до 30 милиона жертви (30
до 40 милиона при Becker 1998); още през 1959 събитията довеждат
до оставката на Mao от държавния връх, но не и от партийния.
С Голямата културна революция от
1976 Мао се опитва да предотврати нови числа жертви от изкуствено
предизвиканите гладове. Неговият наследник, Дън Сяопин, „революционизира
производителните сили" чрез бързо въвеждане на собственост
и право на кредити по места. Въпреки, че жертвите от масови убийства
(пл.Тянънмън/Пекин юни, 1989) и от наказателен труд в китайските
ГУЛаг рязко намаляват (за периода 1976-1987 „само" 0,9 милион),
традицията на унищожение чрез наказателен труд и на масови политициди
продължава.
Библиография: De Jaegher/
Kuhn 1952; Karnow 1972; FitzGerald 1976; Griffin 1976; Garside 1981;
Butterfield 1982; Koenen 1987; Kane 1988; Lawrence 1991; Rummel
1991; Salibury 1992; Heberer 1995; Margolin 1997 a
извадки от книгата "Речник на масовите убийства“
на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева
|
