Волжски германци

Под претекст да изселят от европейската част на СССР потенциални колаборатори на Хитлер, започват масови депортации от есента (3-20.09) на 1941, особено интензивни през зимата 1941, на 1,1 германци от Русия, Украйна и автономната Волжска република за Сибир и Казахстан. Истинските намерения обаче разкриват един замислен от комунистическия режим на Сталин геноцид, изразен в русифицирането на германците, които биват третирани като „плаващи нации" на територията на Русия, принудени в хода на историята на страната да се претопят и подчинят. На депротираните германци се отнема насилствено имуществото, цената на малкото, което им се позволява да продадат, са принудени да внесат в т.нар. военна каса на СССР за фронтова помощ. Над 1 милион германци са транспортирани в говежди вагони за Сибир и Казахстан. В областите, в които пристигат оцелелите по разпределение, те са настанени от НКВД в трудови лагери. Между 1945 и 1948 са депортирани още 300 000 германци. Предположенията за окончателните цифри на жертвите на загиналите при съветските депортации в трудови концентрационни лагери възлизат на 30% от общото число депортирани. От 1,4 милиона засегнати германци, от които около 450 000 живеещи по Волга - това прави 400 000 загинали. Дори по времето на СССР официално са дадени цифри за загинали 45 000 германци като демоцидни жертви от депортациите.

Библиография: Conquest 1974; Koch 1977; Fleischhauer/Pinkus 1987; Rummel 1990; Dahlmann 1994; Eisfeld/Herdt 1996

извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева