Decommunization

Ако несъвършенствата и непълнотите на този закон подлежат на промени във времето, то избирането на комисията, която ще го прилага, е първата непосредствена задача пред вас (изпълнението на която вече неправомерно се протака). Поради естеството на закона и изключителното значение на решителното му, бързо и широкомащабно прилагане, всички членове на тази комисия трябва да са:

1. Обществено значими фигури;
2. Некомпрометирани от активно подпомагащи функционирането на комунистическия режим дейности;
3. Отличили се в годините (преди и) след рухването на комунистическия режим като активни, задълбочени и последователни анализатори, изследователи и противници на характера и методите на престъпната комунистическа тоталитарна теория и практика, защитавайки принципите на хуманността и свободата на личността, базирани върху зачитането на основните човешки права;
4. Демонстрирали личен морал в съответствие с публичните си позиции;
5. Не са тясно партийно обвързани.

Посочените критерии трябва да се прилагат с най-голяма взискателност и педантичност при избора на председателя на комисията, който е натоварен от закона с големи отговорности и правомощия.

Посочените критерии също така изискват не строго експертните познания или образование да бъдат водещи при излъчването на членовете на комисията, а личностният авторитет и качества.

Поради казаното по-горе е ясно, че избирането на председателя и останалите членове на комисията от вас, народните представители, трябва да стане само след интензивен и съдържателен диалог с гражданското общество. И, с оглед значението и характера на закона, определящи при номинирането и избирането на конкретните членове на комисията (начело с председателя й) трябва да бъдат именно предложенията и съображенията, изхождащи от гражданското общество.

Всякакъв опит за избирането на председател и членове с неясни, съмнителни или неприемливи биографии ще е скандално бламиране на закона, което за пореден път ще постави България на опашката на страните от демократична Европа. То ще постави и огромна въпросителна относно състоятелността и идентичността на вас, народните представители, и останалата политическа класа.

Водени от всичко казано дотук, ние долуподписаните граждани, номинираме за председател на комисията политическия затворник и политически емигрант по време на комунистическия режим в България Георги Константинов.

Кандидатурата на г-н Константинов за член на комисията вече бе издигната и внесена за разглеждане в Народното събрание от парламентарната група на ОДС, което ние смятаме за проява на рядко срещана напоследък у нас политическа отговорност. Въпреки големите ни различия с изповядваните от г-н Константинов анархистични идеи за общественото-политическото устройство, смятаме, че той притежава необходимата воля, интелект, ерудиция, морал и кураж да прилага решително, бързо и компетентно новия закон за разкриване агентите и архивите на тайните служби комунистическия режим у нас.

Георги Константинов е роден на 15 май 1933 г. в Горна Джумая (сега Благоевград). Баща му, лекар по професия, е осъден по политически причини през 1948 г. и по-късно изпратен в концлагерите Куциян, Николаево и Белене. Константинов е обект на наблюдение и разработки от страна на Държавна сигурност в продължение на 40 години. През пролетта на 1953 г. е арестуван и осъден като организатор на взривяване на статуята на Сталин в Парка на свободата в София. Прекарва 10 години в различни затвори - в София, Пазарджик, Плевен, Белене. Шест от тези години преминават при най-тежките наказателни режими. През 1973 г. напуска нелегално България и се установява във Франция като политически емигрант. По образование е математик. Работи като информатик в изчислителните центрове на големи международни компании като Вагон Ли и Химико-фармацевтичния тръст ХЬОХСТ. Разработките на Държавна сигурност срещу него продължават и през целия период на престоя му в Париж, като в тях присъстват и идеи за "физическото му неутрализиране". Реалната причина за тях е публицистичната му дейност - статии в емигрантския печат и книги, които разглеждат проблеми от историята на България. Завръща се у нас през 1991 г. През 1992 г. при ревизия на делото и присъдата му по реда на надзора е оправдан от Върховния съд. От завръщането си в България Константинов работи активно и за осветляване дейността на Държавна сигурност.

Подписали:

Тодор Янакиев, журналист и анализатор, експерт в скандално закритата комисия Андреев, консултант при изработването на втория вариант на Закона за досиетата от 2001 г., както и на настоящия закон, третиращ същата материя

Христо Троански, писател

Проф. Димитър Ненов

Доц. Илиана Батембергска

Калин Манолов, журналист и издател

Тодор Велчев, главен асистент в катедра "Астрономия", СУ "Св. Климент Охридски"

Борислав Скочев

Любомир Данчев

Рени Нешкова

Захари Петков

Иво Лалов

Жана Петкова

Поля Мечкарова

Николай Вълев

Весела Илиева, главен редактор на списание Point of View, научен работник в Институт за изследване на геноцид и ксенофобия, Бремен, Германия

Георги Петров

Ангел Грънчаров, философ

Константин Николов, Amersfoort, Холандия

Аксения Христова, Amersfoort, Холандия

Петър Добрев, журналист

доц. д-р Любима Йорданова, евролингвист

Райна Иванова, научен работник, Франция

Д-р Слави Н. Такев

Д-р Георги Касчиев, Institute of Risk Research, University of Vienna

Стефан Велев, научен работник

Стефан Иванчев, Ерфурт, Германия

Инж. Кубрат Явричев

ст.н.с. д-р Вера Михайлова

Петър Горнев

Лиляна Боева

Румен Костадинов, предприемач, Пловдив

Ели Костадинова, предприемач, Пловдив

Христо Кочев

Иван Г. Минчев, електроинженер, София

Иван Стоянов

Виктория Кьосовска, Варна

Александър Димчев, Пловдив

Мария Спасова Димитрова

Маргарита Стоянова

Свилен Станчев, университетски преподавател

Стоимир Джуджев

инж. Павел Пашов, София

Ваня Димитрова

Илиан Камбуров

Васил Атанасов

Мария Костадинова

Мария Илиева

Стефан Цонев

Владимир Ханджиев

Бисер Манджаров, математик

Николай Иларионов, интелектуалец

Елена Лазова

Александър Долев, историк

Марин Петков Чушков, студент

Иван Славчевски

Мартин Русков, IT специалист

Росен Славов

Петър Дяков

Георги Димитров, София

Вихрен Чернокожев

Венцеслав Андреев, София

Цоня Събчева

Васил Георгиев-Кръпката, музикант

Николай Колев-Босия

Кирил Маричков, музикант

Георги Саръиванов, съпредседател на Съюза на репресираните в България

Иван Николов, съпредседател на Съюза на репресираните в България

Атанас Пенев, музикант (вокал на БТР)

Борис Карадимчев, композитор

Ириней Константинов, актьор

Димитър Кърнев, музикант

Богдана Карадочева, певица

Стефан Димитров, композитор

Валди Тотев, музикант

Димитър Х.Попов, писател

Димитър Керелезов, поет

Ваня Костова, певица

Стоян Михалев, музикант

Васил Найденов, певец

Стефан Диомов, композитор

Васил Гюров, музикант

Йордан Караджов, музикант

Ивайло Крайчовски, музикант

Вили Кавалджиев, музикант

Проф. Денев, богослов

Тодор Танев, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски"

Проф. Милен Семков

Иван Неврокопски

Алфред Фосколо

Любен Ханджиев, анархист от някогашната ФАМ, живущ понастоящем в Белгия

Мариана Цонева

инж. Цоньо Ботев

Георги Спасов, свещеник в храм-мемориала в памет на жертвите на комунизма при НДК

Георги Ников, анархист от бившата Федерация на анархистичната младеж - ФАМ, живеещ в Брюксел

Пламен Тасев

Даниела Горчева, издател и редактор на списание Диалог, Холандия

Атанас Славов, преподавател по конституционно право в СУ "Св. Климент Охридски"

Светослав Христов Павлов, магистър по финанси и счетоводство

Бойко Станкушев, журналист

Подписката със събраните към онзи момент подписи и с посочване, че присъединяването към нея продължава на този интернет адрес беше внесена на 8 март 2007 в деловодството на Народното събрание, адресирана до отделните парламентарни групи.

За сайта

За контакти

Авторски права

Партньори