Стоян Груйчев

Мемориалът на жертвите на комунизма в България е национален паметник. Построен е в централната част на гр. София по решение на Столичния общински съвет от 7 декември 1994 година. Разположен е в източната част на парка пред Националния дворец на културата (НДК) – едно от най-посещаваните места в столицата.

Мемориалът е посветен на всички, които са станали жертва на терористичните действия на Българската комунистическа партия от момента на създаването й в далечната 1919 година – като секция на Комунистическия интернационал, до преврата на 9 септември 1944 година, и на безчовечния комунистически репресивен режим, властвал в страната от 9 септември 1944 г. до свалянето от власт на последния комунистически диктатор Тодор Живков на 10 ноември 1989 г.

Посветен е на десетките хиляди убити без съд и присъда, безследно изчезнали или погубени в затворите, в концентрационните лагери, в планините и по границите на страната.

Посветен е на стотиците хиляди политически затворници, лагеристи и изселените от родните им места, на подложените на други политически репресии и на техните злочести семейства и близки.

Стотици хиляди – българи, евреи, руснаци, арменци, турци, цигани и от други националности; християни, мюсюлмани и атеисти; мъже, жени, юноши и невръстни деца; от цялата страна, граждани на Европа и света.

Той отправя към нас и бъдните поколения посланието:

Поклонете се пред страданието на своя народ. Нека споменът за невинно пролятата кръв да гори сърцата ни като вечен огън и да не позволи миналото да се повтори.

Мемориалът представлява скромен, но силно въздействащ архитектурно-скулптурен ансамбъл, съставен от три отделни елемента, всеки от тях и със самостоятелно внушение:

• Паметна стена с дължина 58 м., облицована с черен полиран гранит, върху която са изписани имената на 7526 от жертвите;

• старинен оброчен християнски кръст, вкопан в земята пред централната част на паметната стена;

• малък белокаменен православен храм-параклис, посветен на всички български мъченици.

Изграден е по проект на колектив с ръководители арх. Атанас Тодоров, арх. Димитър Кръстев и инженер-озеленител Цветан Иванов. Проектът е класиран на първо място на организирания от Фонд “Паметник на жертвите на комунизма” в 1995 г. национален конкурс, в който участваха 15 проекта.

Мястото в парка, отредено за изграждане на Мемориала, е южния склон на неголям хълм, разположен непосредствено зад саморазрушаващия се помпозен паметник, построен в 1981 г. в прослава на носителите на комунистическата идеология и тяхното чувство за непреходна вековечност, под наименованието “1300 години България”.

Билото и северният склон на хълма са залесени предимно с широколистни дървесни видове, а южният му склон е затревен и се слива с обширна поляна, оформена в ляво пред сградата на НДК.

Наличието на този хълм предоставя на проектантите възможността да ни представят творческото си виждане за това какъв трябва да бъде един подобен паметник по изключително силно въздействащ начин, при спазване на ограничителните условия на конкурса:

- да разказва за безпримерната жестокост и мащаба на насилието, извършено в името на комунистическата идеология;

- да покаже моралния облик на комунистите, които са убивали жертвите си и са заравяли телата им предимно нощем, в най-затънтените места, за да скрият следите на извършеното от тях престъпление. Да не узнаем никога къде са лобните им места и къде са заровили телата им, материалните свидетелства за ужасяващото злодеяние, и с течение на времето всичко това да остане скрито под пелената на забравата. Едно безпримерно престъпление и спрямо близките на жертвите, които са лишени от исконното човешко право, уважавано навсякъде в цивилизования свят – правото да общуваш със своите покойници и да почиташ паметта им, там, където почиват тленните им останки;

- и най-същественото – този паметник не трябва да провокира чувство за мъст и да подбужда към ново насилие. На преден план трябва да бъдат изведени най.ценните добродетели на православната ни вяра: смирение и покаяние, опрощение и любов. Любовта към Бога и човеците, независимо от тяхната раса, националност и верска принадлежност.

Днес, стоейки смирено пред Мемориала, виждаме, че арх. Тодоров, арх. Кръстев и инж. Цв. Иванов са се справили блестящо със задачата и са дарили София и България с един скромен по мащаб, но огромен по сила на въздействието Паметник за страданията на българския народ и за ненаказаните престъпления, извършени в името на човеконенавистната комунистическа идеология през XX-ия век.

Това те са постигнали като отреждат на хълма ролята на важна съставна част от Мемориала, която участва активно във формирането на общото внушение, излъчвано от него. Разглеждат го като една символична гробна могила, в недрата на която палачите са заровили дълбоко и са скрили тленните останки на всички, които са станали жертва на комунизма в България. Те разсичат тази гробна могила по цялата й ширина и вграждат в нея Паметната стена с имената на погубените, които към този момент са ни станали известни. Едни безкрайни редици от имена на мъртъвци, които сякаш излизат из недрата на тази гробна могила. И се възкачват по каменната гръд на Паметната стена, все по-нагоре, за да ни напомнят за себе си. И дочуваме гласовете им:

Хора, радвайте се!
Възкръсваме за нов живот;
Палачите ни не успяха да скрият престъпленията си;
Търсете и открийте и останалите наши събратя по участ;
Разказвайте на всички за погубения ни живот и за нерадостната съдба на злощастните ни семейства;
Не допускайте злото отново да властва в Отечеството ни!

Вглеждаме се в старинния каменен кръст, възправен пред Паметната стена. И той сякаш е излязъл от недрата на могилата, за да подсили идеята на авторите за символичната гробна могила. Идея, която е толкова силна, че настъпва момент, в който започваме да възприемаме хълма с Паметната стена и Кръста не като символичен, а като тъй много липсващия ни действителен гроб на скъпите ни покойници.

Сетне погледът ни се спира и задържа върху скромната белокаменна сграда, свободно поставена пред Паметната стена – Православният параклис, посветен на всички български мъченици. В архитектурната форма на Параклиса откриваме елементи от най-добрите образци на старобългарската църковна архитектура. “Тези архитектурни елементи, дошли от миналото, носят идеята за непреходност – казват арх. Тодоров и арх. Кръстев, - а отнемането на част от хълма и поставянето на Параклиса върху подравненото място създава чувството за вечно присъствие – той е съществувал там винаги и сега отново е изваден за пред света, също както жертвите се връщат при нас чрез спомена за тях.”

Жертвите. Именно те, жертвите, не ни позволяват да възприемем Параклиса единствено като една обикновена църква, каквито има навсякъде по градове и села. За нас Параклисът е онова интимно място, където можем свободно да се отдадем на скръбта си и да отправим молитвите си към Бога. А тръненият венец над вратата му, изплетен от ръждива бодлива тел, с каквато са били оградени концентрационните лагери и затвори на комунистическия режим, винаги ще ни напомня за страданията на жертвите – погубените и тези, които са останали живи, за да ни разкажат за всичко онова, което са преживели и което за младите хора днес изглежда невероятно и невъзможно да се е случило. Тръненият венец от бодлива тел ще ни спомня и за страданията на Иисус Христос и за Неговата голяма, всеопрощаваща любов, частица от която трябва да съхраним и ние в сърцата си завинаги. Поставянето на Параклиса в центъра на мемориалния комплекс е посланието за тази любов, отправено към нас.

Мемориалът е построен през 1997-1999 г. от фонд “Паметник на жертвите на комунизма”. Строителството е извършено от строителна фирма “Бокар” и фирмата за каменни облицовки “Европа 97”. Надписите върху Паметната стена са дело на художниците Иван Смолянов и Кирил Николчев, а мозайките в Параклиса “На всички български мъченици” – на художника Асен Гицов.

Средствата за строителството са дарени от стотици родолюбиви българи. Първите дарители са инж. Цветан Иванчев и поетесата Жени Заимова. Основният спомоществовател е Илия Илиев, политически емигрант в САЩ, чието дарение е в памет на родителите му Султана и Богдан Илиеви, много преследвани и мъчени от комунистите.

Мемориалът беше открит на 11 септември 1999 г. с тържествена църковна служба, отслужена от свещеници и архиереи на Българската православна църква и духовници от Католическата и Арменската църкви. Церемонията, в която участваха хиляди хора, дошли от цялата страна, започна с камбанен звън и с прочувствено изпълнение на мъжкия хор “Гусла” – “Покойници”, и завърши с “Вечная памят” в изпълнението на хор “Гусла” и хора на храм “Св. Неделя” в съпровод на хилядното множество.

В този тържествен, дългоочакван ден от името на Управителния съвет на Фонд “Паметник на жертвите на комунизма”, представяйки резултата от високоблагородното и отговорно дело, с което се бяхме нагърбили, казах:

“Отдавайки почит и молейки се за душите на жертвите, не може да не оценим най-голямото достойнство и внушение на този едновременно скромен и величествен Мемориал. То е, че стъпвайки върху основата на християнските ценности за любовта към ближния и всеопрощението, той не провокира у нас чувство на омраза и мъст. Пред Кръста и в Божия храм ние ще стоим смирено, почитайки мъртвите и молейки Бог нашите деца и внуци и техните деца и внуци никога да не изживеят това, което сме преживели ние. Аз вярвам, че тук ще застават и близки и наследници и на мъчителите да помолят за опрощение и за Божията милост към тях.

В този смисъл Мемориалът може да стане търсения брод между омразата и търпимостта към мислещия различно от нас, брод от мрачното минало към светлото бъдеще на България, в което ние всички дълбоко вярваме.”

Това не са празни думи, а дълбокото и искрено убеждение и надежда на всички, които създадоха този Мемориал, както и на хилядите, преминали през деветте кръга на ада, наричан доскоро “комунистически рай”, и оцелели.

Инициативата за построяване на Мемориала е на 102-ма души – репресирани и близки на загинали, интелектуалци и политици, които на 3 октомври 1994 г. в зала 9 на НДК учредиха Фонд “Паметник на жертвите на комунизма”. Между тях бяха Васил Златарев, Йордан Соколов, Илия Илиев, Богдана Карадочева, Жени Заимова, отец Анатолий Балачев, Петър Константинов, Васил Станилов, Анани Явашев, Илиана Батембергска, проф. Георги Марков, Дянко Марков, Ахинора Куманова, Ася Грънчарова, Методи Спасов, Стоян Груйчев…

Дните за общо възпоменание на жертвите на комунизма в България са:

9 септември – денят на установяване на комунистическия режим в България в 1944 г. – най-черният ден в новобългарската история.

1 февруари – денят на първата масова екзекуция на осъдените в 1945 г. от комунистическия “Народен съд”.

16 април - датата на атентата в столичния храм “Св. Неделя”, извършен от БКП в 1925 година.

10 юли - ден на новобългарските мъченици - жертви на комунизма, от календара на Православната ни църква. На 1 ноември 2002 г. в старинния храм “Св. София” бе обявено решението на Българската православна църква да причисли към лика на светците всички погубени от комунистите в България и да ги обяви за мъченици, свещеномъченици и преподобномъченици.

Възкресение Христово - най-големия християнски празник

Трите задушници в календара на Българската православна църква - дни за почитане паметта на мъртвите:
Събота срещу неделя Месопустна;
Събота срещу Петдесетница;
Събота срещу Арахангеловден.

Откриването на паметника. Сн. личен архив Ст. Груйчев.

Възпоменателен текст в Православния параклис “На всички български мъченици”:

В прослава на Бога,
в лето 1999-то от Христа
се съгради този Мемориал
на всички български мъченици,
жертви на комунистическия терор,
с дарението от 60 000 щ.д.
на Илия Илиев, живущ в Сан Марино – САЩ,
в памет на родителите му
Султана и Богдан Илиеви,
и с даренията
на още много родолюбиви люде.

Мемориалът е построен през 1997-1999 г.
от Фонд “Паметник на жертвите на комунизма”
с председател Стоян Груйчев и заместник-председатели
Васил Станилов и Асен Кобиларов.
Автори на проекта са
арх. Атанас Тодоров и арх. Димитър Кръстев с колектив.
Изпълнението е дело на строителна фирма “Бокар” ООД,
фирма за каменни облицовки “Европа 97” ЛВД
и художниците Иван Смолянов, Кирил Николчев и Асен Гицов.
Обработката на данните с имената на жертвите
е извършена от Николай Делигеоргиев.
Техническият инвеститорски контрол върху строителството
е осъществен от Димитър Границки.
Мемориалът е открит на 11 септември 1999 г.
с тържествен водосвет от Негово Преосвещенство
Софийският митрополит Инокентий.