400 страници текст от романов тип, в който документалното и художественото
взаимно се допълват, "Убийствено червено" спира дъха с разтърсващата
истинност на сюжета си. В книгата всички герои - и жертвите и палачите
- са автентични. Поведението им се диктува от обстоятелствата, в
които ги е въвлякла една зловеща действителност - Червеният терор.
Насилието, паралелно с демагогията, е главен инструмент на комунистите
в заграбването, а сетне и в задържането на властта в България. В
хрониката на описваните събития то е неизменна величина, приемаща
формите ту на въоръжения метеж /т.нар. Септемврийско въстание, 1923/
и чудовищния атентат /взривяването на софийската катедрала "Св.
Неделя", 1925/, ту на инспирирания хаос /"македонските братоубийства",
началото на 30-те/ и шумкарския тероризъм в годините на Втората
световна война, ту на последвалите, вече след преврата на 9 септември
1944, вартоломееви нощи, гарнирани с одиозния "народен съд". Този
лайтмотив е защитен със стотици факти, разкриващи ненавистническата
същност на "революционната" и особено на управленската практика
на българските комунисти.
На тях не им стига да разрушат устоите на държавността на европейска
България; партията им си е поставила за цел веднъж завинаги, по
болшевишки образец, да ликвидира свободата на мисълта, индивидуалната
предприемчивост, личната собственост. Не случайно в средата на септември
44-а юмрукът на мъстта се стоварва, върху проспериращите социални
прослойки. Там са инакомислещите, не споделящите нейната идеология,
онези, за които важи казаното от Ленин: "Колкото повече представители
на реакционната буржоазия и реакционното духовенство успеем да разстреляме,
толкова по-добре". И буквално за два-три месеца без съд и присъда
са избити около трийсетина хиляди души, после поименно обявявани
в Държавен вестник за "безследно изчезнали".
Авторът детайлно разкрива механизма на тази безпрецедентна в българската
история касапница. Нейн сценарист е ръководството на компартията,
най-вече в лицето на политическия секретар Трайчо Костов и министъра
на вътрешните работи Антон Югов, но конците дърпа от Москва Георги
Димитров, вожда, съгласувал указанията си с могъщото ведомство на
Берия, а често пъти и със самия Сталин. Оттук-нататък изпълнението
на зловещия замисъл - със сформирането на специалните екзекутивни
команди, с изготвянето на черните списъци, със задържането на обречените
и изпращането им на оня свят - е поверено на шайка високопоставени
функционери. Сред тях със завидно усърдие се отличават Славчо Радомирски,
Раденко Видински, Тодор Живков, Мирчо Спасов, но безспорното първенстващо
място заема полковникът от ДС Лев Главинчев, главорез с дългогодишен
стаж в нелегалния период на компартията.
Главинчев е главното действащо лице в книгата. Бивш изпълнител
на "мокри поръчки" срещу ВМРО, бивш вдъхновител и инструктор на
т.нар. Черни ангели, убийци от засада по улиците на София през 1943,
той организира и провежда вартоломеевите нощи в късната
есен на 1944. И лично разстрелва, удушава или разбива черепи. Предимно
в столицата и околностите й. А такива като него - главинчевци -
партията има под ръка навсякъде в страната. И те запретват ръкави.
Най-често - без употреба на огнестрелно оръжие. Обречените са
откарвани в пусти отдалечени местности и там са ги избивали с инструментите,
с които преди това те сами са изкопавали гробовете си.
Така "безследно изчезват” индустриалци, търговци, магистрати,
книгоиздатели, лекари, собственици на магазини или селски имоти.
Не е пропуснато нито чиновничеството, нито офицерството, нито висшия
клир. По нареждане на Димитров специално внимание е отделено на
"фашистката" интелигенция: журналисти, писатели, учени, учители,
обществени дейци.
По същия начин, една-две години по-късно, Главинчев се разправя
и с оцелелите дейци на бившата ВТО, както и с някои по-опърничави
активисти на опозицията. Без помощта на съда. Неговата ръководна
максима са думите на чекиста Дзерджински: "За разстрела не са ни
необходими нито доказателства, нито разпити, нито подозрения". Важното
е да бъде изпълнена поръката на "най-прогресивната партия".
За автора
Христо Троански е издал няколко стихосбирки и книги с проза. Носител
е на национални литературни и журналистически награди, между които
и престижната "Паница", 1997. "Убийствено червено" е посочена от
Литературен вестник като една от 12-те "най-добри книги за 2003
година" в България. Тя беше номинирана и за годишната награда на
веригата книжарници "Хеликон".
|