Decommunization

Комунистическата практика и идеология трябваше да бъде отдавна осъдена категорично и недвусмислено от официалните институции на демократична и обединена Европа. Този процес се забави и, по мое мнение, това има своята висока цена. Но, както се казва, по-добре късно, отколкото никога. Затова аз горещо подкрепям Вашата и на колегите Ви от ПАСЕ инициатива за международно осъждане на комунизма. Това е достоен акт на морално възмездяване и почит към погубените животи, към страданията и униженията на милиони хора. Този акт, сигурен съм, ще има и своята значима проекция в утрешния ден и по-далече в бъдещето. Комунизмът е нещо ужасно и тази изстрадана истина трябва да се помни и знае и да не позволяваме под една или друга форма появата на комунистически или подобни на неговите рецидиви. А живите му и днес остатъци и мутации трябва да бъдат разпознавани, разобличавани и да срещат действена морална нетърпимост и непримиримост.

Уважаеми г-н Ван дер Линден, позволявам си да направя някои предложения за допълнения и изменения към вашата проекторезолюция.

Именно във връзка с текста:

"...3. Като взема предвид, че имаше случаи на популистки сили, които използват за свои цели създаване на носталгия по тези тоталитарни комунистически режими, по-специално в страните, които пострадаха от тези режими. Този популизъм усилва ефекта си от липсата на информация и образование сред по-младото поколение за реалността на живота при тези режими и невъзможността да бъде преодоляна тази "носталгия към миналото" би могла да повлияе отрицателно на решимостта на част от обществото за провеждане на демократични реформи;
4. Като взема предвид нуждата от укрепване на демократичното гражданство и отхвърлянето на всички концепции за диктатура и недемократични тенденции, които са съществували на Европейския континент, с оглед да се предотврати възраждането им…"

Също във връзка и с:

"...б/ Страните-членки на Съвета на Европа, които пострадаха от комунистическите режими:
1. Да създадат национални комитети за разследване на нарушенията на човешките права, извършени по време на тоталитарните комунистически режими, които да докладват за установените факти пред Съвета на Европа;
2. Да премахнат всяка поверителност - ако такава все още съществува, - на документи, които биха могли да хвърлят светлина върху случаите, свързани с нарушения на човешките права по време на комунистическите режими, по-специално тези, извършени от комунистическите тайни служби/политическата полиция, и да насърчават гражданите си да се явят и свидетелстват за такива събития пред тази комисия и пред националните комитети."

А и като имаме предвид, че истината е едно от най-силните оръжия и лекарства срещу насилието и деспотизма, предлагам да бъде включен и следния текст:

"Парламентарната асамблея на Съвета на Европа НАСТОЯВА в срок до една година от приемането на тази резолюция архивите от времето на комунистическото управление на страните от бившия Източен блок да бъдат направени в максимален обем и при максимално опростени процедури обществено достъпни.

Това трябва да става при строго съблюдаване на човешките права.

Но в същото време е абсолютно необходимо режимът на достъп до тези архиви на независими изследователи, журналисти, историци и анализатори да бъде различен, а именно: максимално свободен, като самите те - предварително изрично запознати - ще носят отговорност за евентуално нарушаване от тяхна страна на чужди права. И никоя институция няма право под претекст за някаква превенция да им отказва достъп, който ограничава възможността им да си съставят цялостно и обективно мнение, както и да изследват в дълбочина проблемите, по които работят.

Също така имената на лица, работили за бившите тайни служби или в други ключови за утвърждаването, функционирането и запазването на комунистическия режим и държава институции, не могат да бъдат укривани под каквото и да е форма от пожелалите да ги узнаят заинтересовани лица. Същото се отнася и за фактите и обстоятелствата относно конкретната дейност на обслужвалите тези институции лица.

Централно място в процеса на превръщането в максимално достъпни на архивите на бившите комунистически страни трябва да заема достъпът до архивите на бившите тайни служби и органи за репресия."

Идеите на това, което предлагам като текст, с различен успех и мащаб вече се прилагат в страни като Германия, Чехия, Унгария, Полша и др. За съжаление през изминалите 14 години обаче в България твърде малко бе направено в тази посока. А след последните парламентарни избори в страната през юни 2001 г. управляващите предприеха действия, включително законодателни, за максимално ограничаване на достъпа, конкретно, до архивите на бившите тайни служби. Беше отменен и законът, уреждащ достъпа и разкриването на архивите на тези служби, както и процедура за оповестяването на имената на агентите им, като съответно бяха разформирировани комисиите, които прилагаха този закон. За предприетото ограничаване на достъпа до архивите често използван способ от високопоставени представители на изпълнителната власт е и неправомерното позоваване на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация (въпреки че от 1994 г. насам е в сила решение на Парламента на Република България, че целият архив и информация на бившата Държавна сигурност не представляват държавна тайна).

Мога да дам веднага крещящ пример за максималното ограничаване достъпа до архивите от личния си опит. От три години издирвам, събирам и анализирам материали за написването на монография на починалия в началото на 2000 г. дългогодишен политически затворник и дисидент Илия Минев. Илия Минев, поради някои специфични черти на прехода в България, е едновременно легенда и много слабо познато име в родината си. На 16 януари 1988 г. Илия Минев със свои съмишленици основава и лично той оглавява Независимото дружество за защита правата на човека в България - първата независима и противопостявяща се на комунистическате власт организация в страната след унищожаването на демократичната и плуралистичната структура на държавата и обществото през втората половина на 40-те години на миналия век. В началото на 2002 г. получих достъп до архивните затворнически досиета на Илия Минев, които се съхраняват в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - административният орган, пряко ръководещ и отговарящ за дейността на местата за лишаване от свобода. В сградата на тази дирекция на няколко пъти четох тези досиета, като си водих и записки. Това се случи след като ми бе поискано удостоверение от наследниците на Минев, че те са съгласни аз да имам достъп до досиетата, и аз съответно предоставих писменото съгласие на единствения му пряк наследник - неговия син.

Когато поисках обаче ксерокопия от досиетата (едното от тях е архивирано преди 40 години, а другото - преди 23) с цел нормалната ми работа по подготвяната от мен монография за Минев - след серия от административни недоразумения и произволи - получих немотивиран документален отказ от дирекцията. По този повод народният представител, ваш колега в ПАСЕ и съавтор на въпросната проекторезолюция за международно осъждането на комунизма г-н Лъчезар Тошев сезира министъра на правосъдието, тъй като Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е под разпорежадането на Министерство на правосъдието. Резултатът бе, че след като от министерството се запознаха със случая, през месец юни тази година получих нов отказ от институцията, съхраняваща и разпореждаща се със затворническите досиета на Илия Минев. Но този път отговорът-отказ беше смайващо дързък и ще си позволя да го нарека - крайно неадекватен. Ще цитирам част от този отговор, подписан от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията":

"...не е нужно някой с Вашия талант в областта на спортната журналистика и най-вече на лириката да използва паметта на достойни хора като Илия Минев за причиняване на психологически стрес у служителите, които са изпълнявали уставно действащите към момента законови и вътрешни разпоредби; както и у бивши затворници и техните потомци.

Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" носи юридическа и морална отковорност към гражданското общество и в частност към посочените лица, да не разгласява личните им дела. Известно ни е, че никой и нищо не е забравено, но за да заздравеят раните в нашето общество, не е нужно да се погазват правата на знайни и незнайни, добри или лоши обикнови граждани и редови служители на изпълнението на Закона. При нарушение на правата им, всеки от тях може да предяви съдебно своите претенции не само към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", но и лично към Вас.

Уверени сме, че литератор с Вашия талант, опит и чувствителност към неправдата, ще съумее да използва предоставената му вече информация и да конкретизира творческите си цели в рамките на художествена биография, а не в "монография" - сборник от архивни документи. Искрено Ви желаем да се възползвате от досега предоставената Ви възможност и да попълните белите страници в националната ни история, на която сте бил съвременник."

Високопоставени държавни чиновници в България в 2003 година, които немотивирано отказват достъп до информация от обществено значение, си позволяват да съветват независим журналист и изследовател какво, как и за кой период от историята на страната си да пише! Като в същото време и упорито препятстват работата му. Този отговор-отказ до мен получи известна медийна разгласа в България, но въпреки това до момента не ми е известно от страна на Министеството на правосъдието да е взето отношение относно конфузната ситуация.

Но в случая не толкова аз съм ощетеният. Вече в продължение на 18 месеца една държавна институция, препятствайки и противопоставайки се на написването на книга - изградена върху документален материал - за личност символ на антикомунизма не само в България, нанася щети върху обществения интерес. А и на практика Илия Минев, който е бил преследван и репресиран буквално от първия до последния ден на 45-годишния комунистически режим в България, сега е подложен на репресия и посмъртно. Това е само един скандален пример от една цялостна политика по отношение достъпа до архивите от комунистическия период - политика, която днес е факт в България. Идентични проблеми тук имат познавани от мен журналисти, изследователи, бивши политически затворници и т.н. Сигурен съм, че иницитивата, която сте подели, ще помогне много в страни като моята подобни неща да започнат да се случват все по-рядко. А в скоро време, надявам се, и изобщо да не се случват на което и да е място в обединена Европа.

Накрая ще си позволя още една бележка по предложения от Вас и колегите Ви текст. Смятам, че е по-уместно в резолюцията за международно осъждане на комунизма да се говори за "комунистически тоталитаризъм", а не за "тоталитарен комунизъм".

Въпреки възможните немалко възражения - най-вече от страна на заинтерсовани страни, определението "комунистически тоталитаризъм" е не само по-уместно, но и по-точно. А мисля и че няма място за компромиси. Още повече, че във вашия текст се говори за "нацисткия и фашисткия тоталитаризъм".

Желая Ви успех и още веднъж изразявам искрената си подкрепа за Вашето дело.

6 септември 2003 г.
София, България

С уважение:
Тодор Янакиев
журналист, анализатор, изследовател, публицист
e-mail: songer68@yahoo.com

За сайта

За контакти

Авторски права

Партньори