КАТО НА ПРАЗНИК
ДОКУМЕНТАЛНИ СТРАНИЦИ ЗА „ВЪЗРОДИТЕЛНИЯ
ПРОЦЕС”
(1984 - 1989)
Михаил
Иванов
„Смяната
на имената трябва да се превърне в празник на освобождението на
това население от турско робство”
Тодор Живков
Из изказване на среща с партийния и държавен
актив, 18 януари 1985 г.
ЦДА, ф.1б, оп. 63, а. е. 108, л. 5
„ЗА ПАРИ НЯМА ДА РАЗГОВАРЯМЕ,
ТРЯБВА ДА СЕ КУПЯТ ТЕЗИ ХОРА!”
(ЗА АГЕНТУРАТА ПО ТУРСКА ЛИНИЯ)
Четейки архивите на Министерството на
вътрешните работи (МВР) за репресивната политика на Комунистическия
режим срещу мюсюлманите в България, вниманието ми все повече се
съсредоточава върху методите на тоталитарната машина.
От началото на 1983 г. и до есента на
1984 г. в системата на МВР се извършва усилена работа за „укрепване
позициите на Министерството по турската линия” (формално „турската
линия” се състои от своя страна на „линията по турското разузнаване”
и „линията по протурския национализъм”). Проследявайки това „укрепване
на позициите”, виждаме как то логично води до състоянието на пълна
мобилизация на репресивния апарат, който през зимата на 1984 – 1985
г. е хвърлен в кампанията по масовото преименуване на турското население.
На 9 март 1983 г. министърът генерал-полковник
Димитър Стоянов (по това време кандидат член на Политбюро) издава
заповед МЗ І-22-/1983, в която се определят задачите на личния състав
„при новите повишени изисквания” във връзка с борбата по „националното
осъзнаване на турското население”. Впоследствие тя е последвана
от нови заповеди и актуализиране на стари. В резултат на тяхното
изпълнение се извършва мащабно превъоръжаване с модерно оръжие и
техника за борба с безредици. Трескаво се уточнява, картотекира
и поставя под агентурен контрол „вражеският контингент по линия
на протурския национализъм”. (От изказване на генерал-полковник
Григор Шопов – първи заместник министър на вътрешните работи и ръководител
на Държавна сигурност, на съвещание, проведено в края на 1984 г.,
става ясно, че към 1 юли 1984 г. в съответствие с Инструкция № І-20
са регистрирани общо за страната като вражески контингент 21 659
лица. От тях 37 % са на възраст до 50 години, 33,8 % - от 50 до
60 години и 29,2 % - над 60 години. „Едновременно с това, непопадащи
лица по Инструкция № І-20 се водят по различни начини в поделенията
около 15 800 души. Те се назовават оперативно интересни лица, новопроявяващ
се контингент, потенциален контингент и др.” Хората от двете групи
заедно с техните близки са картотекирани в Автоматичната система
„Искра”. Виж АМВР, ф.1, оп. 12, а. е. 588.)
Една година след издаването на МЗ І-22
оперативния състав „по турска линия” е удвоен почти два пъти, като
новите оперативни работници завършват специализиран курс във Висшата
специална школа „Георги Димитров” на МВР. В окръжните управления
на МВР в Кърджали и Бургас се създават специализирани отделения
по „линия на протурския национализъм”, а в останалите окръзи се
подсилват „шестите” (на Шесто управление) и териториалните отделения
и районните управления. Второ главно управление на ДС (ВГУ; това
е контраразузнавателното управление), Шесто управление и Инспектората
на МВР извършват интензивни проверки на работата „по линията”. Тези
проверки обхващат Кърджали, Шумен, Търговище, Хасково, Разград,
Бургас, Русе, Силистра, Толбухин, Варна, Пазарджик, Пловдив, Стара
Загора, Сливен и др.
Централно място в машината за тотален
контрол продължава да заема агентурата - основен инструмент при
провеждането на започналата през 1982 г. и постепенно засилваща
се през следващите две години пълзяща насилствена асимилация на
турското население, наричана евфемистично „преименуване на лица
от смесени бракове”, както и по време на масовата кампания през
зимата на 1984-1985 година. Тя играе важна роля за потискането на
недоволството и изселническите настроения, предизвикани от репресиите
на режима. На разширяването, укрепването и повишаването на ефективността
на агентурата „по турска линия”, а по-късно „по линия на преименуваните”
(към която се добавя и „линията по терора”) ръководството на Министерството
на вътрешните работи посвещава многобройни съвещания и оперативки,
дават се заповеди и указания, правят се отчети, извършват се инспекции.
В тази и в следващи публикации ще се
опитам да дам на читателите на „Обектив” известна представа за „агентурната
работа по турска линия” на органите на МВР и ДС след 1983 г. – това,
наред с другото, е впечатляваща илюстрация на методите на тоталитарния
комунистически режим.
На 24 април 1984 г. в салона на Научно-техническото
управление на МВР се провежда „Съвещание по турска линия за оценка
на резултатите от изпълнението на мероприятията по МЗ І-22/1983
г. и на нерешените проблеми по линията” (АМВР, ф.1, оп. 12, а. е.
570, л.л. 1 – 134).
Непосредствено преди съвещанието
по окръзите с турско население са изпратени офицери от Шесто управление,
които дават последна информация на ръководството за състоянието
и работата с агентурата, включително с така наречените „доверени
лица” (ДЛ), чиито статут през тези години все по-плътно се приближава
до статута на агентите. Запазени са докладни записки от полковник
Веселин Божков– началник на Четвърти отдел на Шесто управление и
майор Владимир Божиков – началник на Първо отделение в Четвърти
отдел (АМВР, ф. 22, оп. 1, а. е. 232, л.л. 1 – 19)
Съвещанието се ръководи от министъра
Димитър Стоянов. Участват заместник министри, началници на управления
на ДС и други подразделения на МВР, началници на окръжните управления
на МВР в окръзите с турско население.
На съвещанието генерал–лейтенант
Георги Аначков – зам. министър и началник на ВГУ на ДС прочита „Информация
относно изпълнението на мероприятията по МЗ І-22/1983 г.” В информацията
централно място се отделя на агентурата:
„Особено внимание отделяме на сформирането на по-качествен и ефективен
агентурен апарат. Сега работим с 3079 агента, от които 1522 по турското
разузнаване и 1557 – по протурския национализъм. Използват се и
656 агенти - български турци, регистрирани по други линии на ДС.
Освен това за решаване на наши задачи се използват и около 60 задгранични
агенти.
…След излизането на заповедта са
вербувани 211 агента, от които 106 по линия на турското разузнаване
и 105 по протурския национализъм. Това са предимно перспективни
агенти от средите на учащите се от средните, полувисшите и висшите
учебни заведения, научната и художествено-творческата интелигенция,
медицинските работници и др.
…Подобрени са позициите ни сред учащите
се в полувисшите и висшите учебни заведения. В тях се учат 1051
български турци, от които агенти на ДС са 118 или 10,2 %.
Активизира се вербовъчната работа
сред учителите – български турци. Сред тях разполагаме с 265 агенти
и 210 доверени лица или 11,5 % от общия им брой. Изготвени бяха
и две информации с конкретни предложения до ЦК на БКП. На основата
на тях Министерството на народната просвета разработи комплексни
мероприятия за възпитаването на подрастващите – български турци
в патриотичен дух, както и за постепенно освобождаване от работа
на онези учители, които стоят на националистически позиции или имат
изселнически намерения. Тази наша дейност сред учителите и учащите
се трябва да се усъвършенства и разширява с оглед да създадем високо
квалифициран агентурен апарат за решаване на стоящите пред нас задачи
сега и в перспектива.
…Сега без агентура са 52 села в Кърджалийски
окръг, 18 в Бургаски, 13 в Разградски, 12 в Търговищки, 4 в Хасковски
и пр. Въпреки че за обслужването на непокритите селища се използва
маршрутна агентура, това не решава проблема за своевременното долавяне
и пресичане на всякакъв вид подривна дейност.
…Сред мюсюлманското духовенство има
51 агенти и 91 ДЛ. Това наложи вербовъчната работа по тази категория
лица да бъде анализирана съвместно с окръжните управления на МВР.
Оказа се, че мнозинството от духовниците са пенсионери на преклонна
възраст и с ниско образование.
Необходимо е да продължим активно
да работим за разширяване и укрепване на агентурните ни позиции
сред мюсюлманското духовенство. Всеки новоназначен ходжа обезателно
да бъде наш агент.
Бяха проведени и някои допълнителни
мероприятия за притъпяване на влиянието на официалното мюсюлманско
духовенство. По наше искане чрез Комитета по въпросите на Българската
православна църква и религиозните култове към МВнР бе предложено
на ЦК на БКП да се съкратят 32 имамски района, да се освободят от
работа 18 ходжи, които са подали молби за изселване, а други 12
от началото на т. г. да не се преназначават.
Агентурният апарат за влияние и почти
цялата останала агентура по турска линия бяха използвани за неутрализиране
на изселническата психоза, която възникна през пролетта на 1983
г. Тази практика трябва да продължи още по-настъпателно и в бъдеще.
…Съвместно с партийните комитети
и народните съвети продължи работата по преименуването на българските
цигани и лицата със смесени бракове. Досега са сменени турско-арабските
имена на 265 671 български цигани, 9988 помохамеданчени българи
и 7354 лица от смесени бракове. Не се допуска провежданите мероприятия
да създадат допълнителни усложнения и по-сериозни проблеми на нашето
партийно и държавно ръководство.
Във вражеския контингент по линия
на протурския национализъм сега се водят 3632 лица. В него своевременно
се включват всички подбудители и подстрекатели на националистически
и изселнически настроения от средите на българските турци и лицата
от смесени бракове.”
Картината се допълва и конкретизира
от информацията в докладните записки на командированите преди съвещанието
офицери от Шесто управление и направените на съвещанието отчети
от началниците на окръжни управления, (обърнете внимание на темата
за агентурния апарат „за влияние”, която в тях е доразвита):
„ДР. КАДИРЕВ (полковник Атанас Кадирев
- началник на Кърджалийското окръжно управление на МВР – М. И.):
… В окръжното управление са регистрирани 531 агенти - турци, плюс
80 души, потомци на помохамеданчените в миналото българи. От тях
нововербувани през 1983 г. са 35.
Голямо значение отдаваме на т. нар.
перспективна агентура. От нововербуваните през м. г. 17 са учащи
се, с възможности по различните направления в перспектива. Над 50
% от приетите във висшите учебни заведения са също вербувани (този
показател е незадоволителен). Повече или по-малко задачи по турска
линия се разработват и от останалата част от агентурата.
През последните години активно се
използва агентурата за влияние. Официално водим 65 агенти за влияние.
Но по същество за влияние се използват много повече агенти. Така
напр., във връзка с изселническата психоза през м. г. задачи за
влияние изпълняваха почти всички агенти.”
Тази информация се допълва в докладната
записка на полковник Веселин Божков за Кърджалийски окръг:
„…Кърджалийски окръг има най-голяма
агентура от средите на българските турци. Работата с нея по линия
на национализма се привежда в съответствие с новите повишени изисквания.
По същество всички агенти – български турци (518) работят и по линия
на протурския национализъм.
Наред с това съществува увлечение
по-голямата част от агентурата да се регистрира по линия на турското
разузнаване. От общо 309 агенти, регистрирани по ВГУ, 252 са по
линия на турското разузнаване, а 57 работят по икономиката.
По линиите на Шесто управление ДС
са регистрирани 237 агента български турци. От тях по протурския
национализъм 126 агента (98 български турци и 28 помохамеданчени
българи), ходжи – 17, а останалите агенти работят по интелигенция,
бягства и терор.
През 1983 г. са вербувани общо 35
агента, от които 14 по турското разузнаване, 4 по протурския национализъм,
а останалите по другите линии на Държавна сигурност.
Съгласно указанията на ръководството
на Министерството се подобрява вербовъчната работа сред учащите
се, интелигенцията, мюсюлманското духовенство, кметовете български
турци, жените и др. Сега студентите, които учат в Кърджали са 203,
а в останалите окръзи на страната – 217. В окръга има 123 ходжи
и 1 мюфтия, 188 кметове български турци, 516 лица висш и среден
персонал и 2470 учители и възпитатели.
В момента сред тези среди ОУ на МВР
има следният агентурен апарат: учащи се в средния курс – 17, студенти
– 11, ходжи – 18, кметове -12, учители – 89, лекари – 12, жени –
12, художествено-творческа и друга интелигенция – 67. От тези агенти
131 са по линиите на Шесто управление ДС, а 106 по ВГУ. Наред с
това в окръга се използват и 65 агенти за влияние.
…Сега се работи с 90 кандидати за
вербовка, от които учащи се в средния курс – 55, студенти – 9, учители
– 9, лекари – 2, жени – 2, художествено-творческа интелигенция –
11.
…Като вражески контингент в окръга
се водят 756 български турци. От тях по линия на протурския национализъм
– 625, незаконни ходжи и сюнетчии – 32, а останалите са регистрирани
по линиите на ВГУ.”
Да се върнем на съвещанието от 24
април 1984 г.:
„ДР. ДАМЯНОВ (генерал майор Никола
Дамянов - началник на Разградското окръжно управление на МВР – М.
И.):
…Към настоящия момент Окръжното управление работи с 215 агенти по
турска линия, които се ръководят от 12 ОР (оперативни работници
– М. И.), при 15–18 агенти на оперативен работник. Ръководният състав
има по 4-5. Голямата част от агентурата е придобита през последните
4-5 години. След излизане на заповедта са вербувани 19 агента. Нововербуваната
агентура е главно от средите на интелигенцията. Тя се придобиваше
изключително прецизно, под непосредствено ръководство и контрол
на началниците от всички степени. Работата по срещите с агентурата
е на ежедневен отчет и контрол. От наличната агентура 10 % са български
туркини.
Отчитаме 26 агенти за влияние.
…След м. март 1983 г. и излизането
на заповедта вражеският контингент по турска линия нарасна с 244
лица, с което достигна цифрата 647 души.”
Информацията в докладната записка
на майор Владимир Божиков значително разширява картината:
„…В Разградски окръг живеят около
105 хиляди български турци, 814 помохамеданчени българи и около
14 хиляди български цигани. Всички български цигани и помохамеданчени
българи са със сменени имена.
Българските турци представляват 54
% от населението в окръга. Те живеят в 1032 населени места, от които
в 21 села българските турци са 10 % от населението, в 17 – от 10
до 50 %, в 45 – от 50 до 95 % и в 20 – от 95 до 100 %. В гр. Разград
българските турци са 23,6 % от общия брой на жителите на града.
В годините на народната власт в окръга
е създадена значителна на брой интелигенция – 2500 души от средите
на българските турци. Тя представлява 1/3 от общия брой на интелигенцията.
Най-значителен е броят на учителите – 957. Освен тях в окръга работят
4 поета, 7 художника, 21 артисти и балетисти в театъра, 14 журналисти
и дописници, 32 лекари, 12 агрономи1, 17 инженера, 145 фелдшера
и медицински сестри, 36 кмета български турци и пр.
Сред българските турци се наблюдават
и някои характерни демографски процеси. Прирастът сред тях е значително
по-голям от този сред българите. В момента 65 % от учащите се в
началния и средния курс са български турци.
В религиозно отношение българските
турци се обслужват от районно мюфтийство, което обединява 65 имамски
района с 47 щатни ходжи, от които 34 са пенсионери и не развиват
активна религиозна дейност. Проблем представляват самозваните ходжи,
хафъзи и сюнетчии, които провеждат активна нерегламентирана дейност.
Те са в основата на изнасянето на религиозната дейност извън джамиите
чрез провеждане на мевлиди, организират обучението на малки деца
в наизустяване на корана. В окръга са установени 135 хафъзи, 6 сюнетчии
и 243 лица, които се занимават с незаконна религиозна дейност. През
тази година е отнето правото на 271 български турци да подпомагат
имамите при извършване на религиозните обреди. В окръга има 71 действащи
джамии и 4 месчиди. недействащите джамии са 17.
…Сега Окръжното управление на МВР
– Разград разполага с 280 агента български турци. От тях 108 се
регистрирани по линия на протурския национализъм. Освен това се
ползват 5 агента от средите на помохамеданчените българи. За долавяне
и неутрализиране на негативни процеси се използват 27 агенти за
влияние.. В агентурния апарат има 25 учители, 23 жени, 6 кмета,
5 ходжи, 6 лица с възможности да работят по линия на мюсюлманското
духовенство и пр. С 12 ходжи са установени доверителни отношения.
…Броят на агентурния апарат е недостатъчен.
Разстановката му е неравномерна - 65 % от агентите са в градовете
и само 35 % в селата. Без агентурно покритие сега са 20 населени
места, в които живеят компактно български турци.
По данни на Окръжното управление
на МВР като вражески контингент се водят 729 лица. Работи се по
доустановяването на новопоявяващите се турски националисти. През
миналата година в контингента са включени нови 182 лица, част от
които са подбудители и подстрекатели на изселнически настроения…”
Нека да продължим с още няколко показателни
пасажа от отчетите на началниците на окръжни управления:
„ДР. ИВ. ХРИСТОВ (полковник Иван
Христов - началник на Окръжното управление на МВР – Търговище –
М. И.)
…Въпреки кризисната ситуация за управлението продължи ръста на агентурния
апарат по линията. Сега ние разполагаме със 163 агента по турска
линия за двете направления, като след заповедта са придобити нови
11 агенти. Използвайки методите на моделиране и прогнозиране насочихме
усилията си за агентурното обезпечаване на всички селища с компактно
население от български турци. При нашите условия това са 44 чисто
турски и 45 – с преобладаващо от това население места, в резултат
на което, с изключение на тези, които се посочиха малки селища,
някои от тях, които са махали, където нямаме или оперативно не е
нужна агентура, сме създали доверителни отношения и ДЛ (доверени
лица – М. И.) с добри членове на партията от състава на кметствата,
учители, бригадири и други, които ни подават известна информация.
… В борбата срещу протурския национализъм
използуваме възможностите на 19 агенти за влияние, като техният
брой след заповедта е нараснал с 5 агента.
На миналогодишните избори със съдействието
на първия секретар на Окръжния комитет разширихме оперативните възможности
на агентурата за влияние, като 6 агенти и 12 ДЛ бяха избрани допълнително
по наше предложение за кметове.
На територията на окръга действат
36 щатни мюсюлмански духовници. От няколко години под наше влияние
за такива се назначават лица с напреднала възраст, в резултат на
което 14 от тези 36 са на възраст около 70 г. Предстои ни в близко
време да изведем последните 4 вражески настроени и развиващи враждебна
дейност ходжи. Пет от имамите са агенти за влияние на ДС, а с 13
са създадени доверителни отношения. Рационално използваме агентите
за влияние - ходжи за пресичане на незаконно проявяващите се имами,
хатиби и др. Тази агентура ни оказва неоценима помощ и за пресичане
на изселническите слухове и настроения.
В управлението след излизането на
заповедта направихме немалко и за изграждането на перспективна агентура
от средите на учащите се български турци. Понастоящем работим с
23 кандидати, в наше полезрение са още няколко десетки лица от тази
категория.
На този етап отчитаме като незадоволителна
вербовъчната ни работа сред жените-туркини.
…В изпълнение на т. 3 от МЗ І-22
в Окръжното управление е създадена добра организация по установяването,
регистрирането и надеждното наблюдение на контингента по линията.
Своевременно са включени във вражеския контингент 224 български
турци, които са обезпечени с агентура и доверителни лица над 80
%. Положено е начало част от контингента по тази линия и временно
пребиваващите турски граждани да се обезпечават и чрез силите на
НМ (Народната милиция – М. И.). В бъдеще усилията ни ще бъдат насочени
към средите, възпроизвеждащи вражески контингент.”
„ДР. СЛАВОВ (полковник Руси Славов
- началник на Окръжното управление на МВР в Силистра):
…Продължава работата по установяването на контингента, а по отношение
на установения – 189 лица (само след излизане на заповедта – 79)
се вземат мерки за наблюдение и разработване. 70% е агентурно обезпечен
и 30 % с ДЛ и други източници.
…След излизане на заповедта имаме
вербувани 19 агента по турска линия, а само за първото тримесечие
на настоящата година 6 агента. Вербуваната агентура е предимно из
средите на интелигенцията, на жените-туркини. Повиши се също така
да работим по агентурата за влияние. В тази насока се стремим така
да работим, че да подбираме хора, които действително имат авторитет
и могат да оказват съответно влияние.
След излизане на заповедта сме вербували
5 агента допълнително. Към датата на заповедта в окръга имаме 29
платени щатни ходжи. Трябва да доложа, че след излизането на заповедта
ние предложихме и 10 бяха уволнени за националистически прояви,
2 сме вербували като агенти, 14 като ДЛ. Освен това със Съвета сме
направили предложение за намаляване на имамските райони с оглед
тяхното свеждане на 50 % намаление. И докато тези щатни ходжи са
малко по-лоялно настроени, другите самозвани хафъзи, сюнетчии, които
са над 90 % за окръга, са много по-консервативни, реакционно настроени
и въпреки мерките, които вземаме, отделни лица от тях, в отделни
случаи, се проявяват, по което, разбира се, съвместно със съветите
вземаме и мерки.
Провеждаме и немалко мероприятия
за пресичане на незаконната религиозна дейност и изнасянето й извън
джамиите.
Наред с оперативните мерки, ползваме
и административни, а така също и други. През последните избори са
избрани 28 кметове – турци, 5 от тях са агенти, 3 ДЛ, другите още
на са оформени, но това са общественици, комунисти и т. н.”
„ДР. КАСАБОВ (генерал майор Йордан
Касабов - началник на Окръжното управление на МВР в Шумен- М. И.):
…През изминалия период са завербувани общо 34 агенти – български
турци. От тях 16 са по линия на турското разузнаване, 14 по национализма,
2 – по мюсюлманското духовенство и т. н. Завербувани са още 6 агенти
жени туркини и 2 ходжи.
Броят на агентурата за влияние достигна
39.
…Вражеският контингент по турска
линия в общи линии е установен и понастоящем в него са включени
общо 500 български турци.
…Моето лично мнение , може да не
съм съвсем прав, ние при тази обстановка сега, както виждаме, че
почти по-голямата част от турското население е изселническо настроено,
трябва да наблюдаваме не само контингента. Ние трябва да наблюдаваме
болшинството от турското население. Ако наблюдаваме само контингента,
можем да бъдем изненадани. Това е едно настръхнало за изселване
население, страхуващо се от асимилация и във всички села, махали
и предприятия, където има турци, трябва да има агентура. Сега, както
е щата, можем да решим този въпрос. Към тази агентура трябва да
проявяваме специални грижи – турската агентура. Така както оперативните
работници по турска линия са по-онеправдани, по са натоварени, денонощно
работят, в сравнение с останалите (говоря за нашия окръг), така
и турските агенти са в по-неизгодно положение, отколкото българските
агенти. Караме ги да работят срещу турци, при тази изселническа
психоза. Голямата част от турската агентура работи много честно
в окръга. Но иска по-голямо внимание, повече подаръци, повече да
ходят началниците на срещи, те са свикнали да признават силата,
ръководството, да се ангажира ръководния състав. И понякога трябва
да правим ние и компромиси при назначаването им на работа, осигуряване
с квартири и т. н. Защото вършат много голяма работа, без тях нищо
не можем да направим.”
По време на отчета на генерал Касабов
се намесва министърът. Репликите, които двамата разменят помежду
си, излизат извън тясната тема на моя разказ, но, тъй като бях впечатлен
от прочетеното, не мога да устоя на изкушението да ги цитирам:
„ДР. КАСАБОВ:
„…Провеждат антидържавна агитация – не само националистическа. Говорят
вече и по отношение на строя, докато преди не се забелязваха такива
тенденции.
Правят антисъветски изказвания, което
в миналото почти го нямаше. Не почти, а въобще не съществуваше.
На много места започнаха да носят
отново шалвари, за да покажат, че са турци. В някои предприятия
съзнателно дават некачествена продукция. „Ние трябва да работим
за Турция. Тука – колкото да си изкарваме заплатите и да не ни уволнят.”
Имаме един учител, който открито
се отказа да работи за това, защото не бил съгласен с провежданата
от партията политика по отношение на турското население.
Създават дружества за трезвеност,
така както нашата партия навремето ги е създавала, за легално обособяване.
Имаме едно такова дружество изградено. Казват, че са против алкохола,
а като се съберат коментират от националистически позиции политиката,
която ние провеждаме.
Мъчат се да организират надпявания.
Ние противодействаме.
Това нещо не е по-малко опасно от
миналата открита враждебна дейност, защото ние по-трудно можем да
им противодействаме. Няма достатъчно силни законови средства, с
които да ги репресираме. На някои места започнаха да ги съдят по
чл. 227 или 273 за разпространяване на неверни слухове. Има полза,
но има и обратна страна. Даде се една присъда от няколко месеца,
а преди това вдигаме голям шум – свидетели, процес, следствие и
т. н. Но в края на краищата след няколко месеца условно той вече
излиза като политически герой.
ДР. МИНИСТЪР:
Законът си е много хубав и той трябва да се изпълнява. А тези съдии,
които не го изпълняват, трябва да се викат в Окръжния комитет и
да им се вземат партийните билети. Отгоре няма такава линия. Линията
я правят в окръзите там. А има Окръжен комитет, има Военен отдел
и там трябва да се оправите. Вие сте членове на бюра и поставяте
тези въпроси, както трябва.
ДР. КАСАБОВ:
Може би ще трябва да внесем някакво предложение да се заостри този
чл. 108, който да обхваща и турската националистическа дейност….”
Накрая думата за заключително слово взима министърът Димитър Стоянов.
Той е недоволен. Той иска работата с агентурата радикално да се
разшири. Той иска 100 % от дееспособните имами и 100 % от „избраните”
кметове да бъдат завербувани. Нека да го чуем:
„ДР. МИНИСТЪР:
…Другари, ние в страната имаме 663 селища, населени само с български
турци и имаме 371 селища със смесено население, в които техният
брой надхвърля 50 %. Следователно се налага всички окръжни управления
на своята територия добре да обсъдят как трябва де се обслужва,
контролира обстановката в тези села. Ние трябва да знаем, когато
селото замръква, какво става там. И този въпрос трябва да се реши
през тази година. Ние не можем да бъдем органи за сигурност и да
не знаем в райони и села какво става. Тук трябва да има маршрутна
агентура.
Вторият въпрос. В страната има 404
ходжи, от които 49 са агенти и 96 се ползват като доверени лица.
Аз трябва да изразя едно неудовлетворение на ръководството на министерството
по този въпрос. Някои другари казват, че една част от ходжите били
възрастни и затова не трябва да се занимават с тях. По този въпрос
ние проведохме един разговор миналата година при мен с другарите
от VІ у-ие ДС и се разбрахме така: от тези 404 ходжи да кажат колко
не са възрастни, не са болни, не са недъгави, за да знаем колко
от тях трябва да вербуваме и да ги поставим в услуга на нашата власт.
Тази задача не е довършена, тя не е преполовена още. До края на
годината ние с ходжите трябва да приключим. Тук не бива да има никакви
поводи и обяснения, които могат да ни извинят. VІ у-ие, „Инспектората”
и окръжните управления да имат предвид тази работа. Ние този въпрос
ще го следим всяко тримесечие и няма да го оставим недовършен.
Още по-сериозно стои въпросът с кметовете.
440 кмета, от които 51 агенти на ДС и 179 се ползват като доверени
лица. Няма такава държава в света, която да назначава кмет, да му
плаща заплата и този кмет да не работи за тази държава. И този кмет
утре да стане байрактар за подаване на молби за изселване и т. н.
Аз смятам, че нашата работа тук боксува, стои на едно място. Мога
да ви посоча за всеки окръг какво е положението. И то окръзи със
сериозни началници. Или ще служи на ДС или ще си ходи! От двете
едно! Няма да бъде кмет! Ние ще намерим кмет, който да служи на
ДС и въпросът до края на годината трябва да бъде решен!
…Да продължи придобиването на нова
агентура по конкретни обекти на разработка, по инициаторите за подаване
на молби за изселване, по кметовете и ходжите, по установените контакти
с посолството н София, консулствата в Бургас, Пловдив. Опита на
Кърджали за вербовка на младежи ученици от училищата и студентската
младеж, по изтъкнати дейци на културата и изкуството нашата вербовъчна
работа трябва да продължи.
В информацията на др. Аначков се
отчете, че 6 % са жените – агентки. Тук има големи възможности.
Има учителки, медицински сестри, служителки в съветите, бригадирки
в АПК с влияние, които поддържат контакти с другите.
Трябва да се засили вербовъчната
работа в заведенията за общественото хранене, хотелите, мотелите,
къмпингите, разположени по определените маршрути за преминаване
на транзитния пътникопоток; във връзка с преминаване на шофьорите
от таксиметровите автопаркове.
Аз поддържам това, което каза др.
Дамянов, че те са провели специални занятия за обучение на служителите
в НМ по проблемите на борбата с протурския национализъм и каква
помощ трябва да оказват служителите на НМ на ДС. Аз поставям така
въпроса – цялата Народна милиция в тези окръзи, които присъстват
тука, трябва да бъде обучена и сериозно подготвена, за да може правилно
да се ориентира и работи с това население и да подпомага ДС. Това
е организирана сила, която под нашето ръководство може да контролира
и наблюдава. Става дума не само за офицерите, а и за сержанти, милиционери.
Сега, когато създадохме районни управления в по-малките селищни
системи, това е много важно.”
На всяко следващо съвещание по „турската
линия” Димитър Стоянов става все по-настойчив, когато става дума
за агентурата. Ето какво казва той на оперативка, състояла се на
20 август 1984 г. (АМВР, ф. 1, оп.12, а.е. 578, л. 23):
„… Очевидно е, че ние бавно работим
по вербовките на наша агентура сред интелигенцията на българските
турци. Др. П. Стоянов (генерал лейтенант Петър Стоянов – началник
на Шесто управление на ДС – М. И.) даде цифри, те са такива, аз
ги имам за цялата страна. Тук бавно работим ние - и окръжните управления,
и централните управления.
Така че едно е да разработим, да
дооформяме и да се опитваме да разработваме едни виждания на основата
на решението на ЦК за по-дълъг период. А това, което сега трябва
да правим, това, което др. Т. Живков ни е казвал много пъти, и аз
съм предавал тук неговите мисли, неговите думи. И пак ще ви кажа,
че той каза на заседанието на ПБ: „Кажете колко пари ви трябват,
за пари няма да разговаряме, трябва да се купят тези хора”.
Няколко дни по-късно – на оперативка
на ръководството на министерството, проведена на 4 септември 1984
г. (АМВР, ф.1, оп. 12, а. е. 572, л. 102) Димитър Стоянов още повече
повишава тона (все още за това не се говори, но министърът знае
много добре, че голямата акция наближава – тоталитарната машина
работи на все по-бързи обороти):
„Аз преди малко в реплика казах –
да се внесе предложение за срочното въвеждане устройство във всички
районни управления за записване на всички обаждания. Колкото средства
и сили трябват – да се осигурят. Това се отнася и за пощите. Ние
сме Държавна сигурност и това, което искаме, щом е в интерес на
държавата и сигурността, всички ще се съобразяват, който не се съобразява
– ще го викаме, където трябва. Има и ЦК на БКП. Ще се молим ли тук,
ще падаме на колене ли на този и на онзи. Това няма да се случи.
Предложения по този въпрос не са постъпили.
Във връзка с турските националисти.
Тук не стана разговор, аз мисля, че в отдела във ВГУ и Шесто у-ние
– ДС трябва да задели сили, хората да се изпратят в тези 5-6 окръга
и там да се проработват сигналите и всички хора, които са съмнителни
и могат да извършат нещо – да се задържат, трябва да се респектират
и да се знае от всички добре, че на никого прошка няма да има, турчин
ли е, българин ли е, арменец ли е, какъвто и да е. Никакви компромиси
да няма. Обадете се на нашия окръжен началник в Кърджали, наши коли
да минат през селата, милиция с автомати да мине, да направи демонстрации,
да минат през окръга, да ги видят хората и гузните да се свият на
местата си. Това се отнася и за другите села с такова население.”
На 14 и 15 ноември 1984 г. се провежда
Сбор по проблемите на борбата на органите на МВР срещу тероризма
(След атентатите на 30 август 1984 в Пловдив и Варна, при което
в Пловдив загива една жена и около 40 души са ранени и контузени,
темата е гореща. Тя ще бъде гореща до 1987 г., когато най-активната
терористична група на Маджаров, Чакъров и Георгиев е разкрита, а
и по това време турците и помаците в България преминават към открита
легална борба и се вливат в демократичната опозиция срещу режима.)
На този сбор Димитър Стоянов отново прави ударение върху работата
с агентурата. Ще отбележа само два акцента от неговото заключително
слово (АМВР, ф.1, оп. 12, а. е. 575, л.л. 218 и 220).
Първият е върху възрастовия състав на агентурата:
„…Данните показват, че за периода
1979 – 1984 г. половината от досега разкритите извършители на такива
актове са до 35-годишна възраст. Такава тенденция се наблюдава
При вербовъчната работа не винаги се оценява въпросът за възрастта
на агентите и за необходимостта да се покриват агентурно противообществено
настроени групи и лица из средите на младежта.
Другари, ние трябва да имаме агенти
и на 17 години и на 18 години и на 25 години, защото тези, които
извършиха акта в пощата в банката в Хасково бяха на 21-22 годишна
възраст, тези в Севлиево и Горна Оряховица – на същата възраст.”
Вторият е за вербуването на членовете
на Комунистическата партия:
„…Ние с тревога отчитаме, като гледаме
отчета на ІІІ отдел – ДС за м. г., че нараства броят на агентите,
членове на партията. Защо? Това ли са хората, където трябва да извършим
вербовки, за да знаем какво става? Откъде започнаха тези нови теоретици
да се явяват и практици. Ние вербуваме членове на партията по изключение,
там където нямаме други изходи.”
Това показателно изказване, което
говори за ясно провеждана политика при разпределение на ролите в
репресивната пирамида на комунистическия режим, е отразено в стенограмата
на сбора, но впоследствие е изпуснато от редактираното изложение
на Димитър Стоянов, което е разпратено по подразделенията на МВР
(АМВР, ф. 1, оп.12, а.е. 573).
Остава малко време до коледните
дни на 1984 г., когато се дава старт на кампанията по преименуването
на цялото турско население в България. С тази акция асимилационната
политика на Българската комунистическа партия достига своята кулминация.
Репресивната тоталитарна машина, която в този момент действа на
пълни обороти, разчита на първо място на агентурата като източник
на информация и затова работата с агентите и доверените лица, както
и ускореното завербуване на нови агенти, е обект на ежедневно внимание.
Публикувано в
списание „Обектив”,
брой 177, юли 2010 г.
„ВЪПРОСЪТ Е ДА ЗНАЕМ ВСЯКО
СЕЛО КАК ЗАМРЪКВА И КАК ОСЪМВА”
(ЗА АГЕНТУРАТА ПО ТУРСКА ЛИНИЯ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ)
Асимилационният натиск, упражнен
от Комунистическата партия и нейния репресивен апарат върху цели
турски семейства в Родопите по формулата „връщане на лицата от смесени
бракове към техния родов корен” започва пробно в някои села през
1980 г., но се разгръща като целенасочена партийна политика след
1982 г., когато на това е посветен пленум на Окръжният комитет на
БКП в Кърджали. Кампанията по насилственото преименуване на „лицата
от смесени бракове” се свързва с издаването на нови паспорти и върви
успоредно с кампанията по преименуването на „циганите”. Окончателно
е потиснато и всичко, което би могло до се свърже с турската идентичност.
Реакцията сред турското население е обособяване, отчуждение от българската
държава, масова изселническа психоза, спонтанна съпротива.
Пълзящата асимилация, продължила
през лятото на 1984 г., временно стихва в края на август, когато
във връзка с предстоящото честване на 40-годишнината на „Деветосептемврийската
революция” министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов дава
указание: „За следващите 2 месеца – септември и октомври, особено
до края на септември, както е казано, всичко да се задържи и да
се спре.” (АМВР, ф.1, оп. 12, а. е. 578, л. 22.)
През ноември всичко е подновено в
много по-големи мащаби. На 21 ноември Димитър Стоянов прави инструктаж
в министерството, на който дава сигнал за първия етап на масовото
насилствено преименуване на турското население в България. Формулировката
все още е „преименуване на лицата от смесени бракове”. (Стенограмата
на този инструктаж не е включена в описа на Секретариата на МВР
и досега не може да бъде намерена. За него споменават в своите отчети
на проведеното на 4 януари 1984 г. съвещание началниците на окръжните
управления на МВР в Кърджали, Хасково (в отчета на полковник Георги
Милушев посочената дата е 20.11.1984 г.) и Бургас. Виж АМВР, ф.
1, оп. 12, а. е. 644. За този инструктаж говори на 21 февруари 1992
г. пред Тридесет и шестото Народно събрание и тогавашният министър
на вътрешните работи Йордан Соколов – според него на въпросната
оперативка Димитър Стоянов заявява: „През декември, януари и февруари
смяната на имената на смесените бракове навлиза в решителна фаза.”
– М. И.)
Не закъсняват и първите отчети за
хода на кампанията. На 10 декември началникът на Шесто управление
на Държавна сигурност генерал лейтенант Петър Стоянов информира:
„Другарю Министър, до вчера са преименувани преди обяд 33 129 души.
Техният брой в Кърджалийски окръг стигна 17 437, Хасковски – 8 200,
Силистренски – 3 450, Пловдивски -3 216, Бургаски – 824.
От 27 ноември досега работят активно
Хасковски и Кърджалийски окръг, проведени са мероприятия и в Силистренски
окръг по-миналата седмица. От 27 новопреименуваните са 17 492, главно
в Кърджали, Хасково и Силистра. В Пловдивски окръг има 180 преименувани,
но това са вече по-дребни цифри, които не заслужават внимание.
Трябва да доложа, другарю Министър,
че се бавят партийните ръководства в Бургаски, Пловдивски, Благоевградски,
Пазарджишки окръг. (…)” (АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 590, л.15)
Една седмица по-късно (на 17 декември) заместник завеждащият отдел
„Идеологическа политика” на ЦК на БКП Т. Ганчев отчита 48 642 преименувани.
(ЦДА, ф.1б, оп. 73, необработен; виж: Искра Баева и Евгения Калинова
– съставители. „Възродителният процес”, том І, Държавна агенция
„Архиви”, София, 2009.)
Кампанията по масовото насилствено
преименуване е в пълен ход. Министерството на вътрешните работи
е напълно мобилизирано. Сега вече министърът спокойно може да изрече
на глас, че за този момент ръководеният агресивен апарат дълго се
е готвил:
„Аз мисля, че тази подготовка, тази
работа спомогна особено по линия на нашата вербовъчна дейност, нашият
агентурен апарат в последните години и по втора и по шеста линия
да се удвои, оперативният отчет също.
Вие знаете, наложи се два пъти да
увеличаваме оперативния състав по численост, да се разработят редица
заповеди, да се актуализират и т. н.” (4.01.1984,; АМВР, ф. 1, оп.
12, а. е. 644)
Врагът е посочен – това са „пронационалистите”, „фанатиците”, „вражеските
елементи”, „турското разузнаване”, „другите разузнавателни служби”,
а всъщност – цялото турско население.
Духът на министъра е боен. За него
командированите в навечерието на Новата година в Кърджалийски окръг
„са на фронтовата линия” (29.12.1984; АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е.
641) Той подготвя своите подчинени за войната, в която ги е повела
Комунистическата партия:
„Трябва да си кажем определено, че борбата ще бъде безмилостно жестока.
Нито те ще се предадат бързо (…) Голямата битка и борба сега започва.”
(4.02.1984, 18.00 ч.; АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 648)
Разчита на силата:
„Сега трябва всички сили, които са
на ваше разположение, като се завърнете, да започнат тренировки
и проиграване. Някъде да има и демонстративен характер, някъде и
скрит характер. Трябва да се знае, че в този район, където ще се
преименува, има достатъчно сили министерството и който гъкне да
знае, че ще бъде лошо.” (21.01.1984; АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 645)
Димитър Стоянов формулира главната
задача пред репресивния апарат – да не се допусне съпротива:
„Кое е главното? Главното е да не
допуснем сега да ни изненада противникът и да се създадат някъде
групи и организации, а те не се създават самоцелно, а за да извършват
вражески действия.” (4.02.1984; АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 648)
Началникът на Второ главно управление
на Държавна сигурност и заместник министър генерал лейтенант Георги
Аначков допълва, обобщавайки за извършеното през втория етап на
„мероприятието” (през втората половина на януари, когато валякът
на масовата репресия за десетина дни прегазва Североизточна България):
„(…)За успешното провеждане на това
мероприятие, на този етап, според нас има два фактора, които трябва
да ги имаме предвид, когато анализираме, оценяме и когато трябва
да видим по-нататък откъде идва опасността. Първо – бързината, с
която го проведохме мероприятието. Аз не изключвам цялата организаторска,
политическа и т. н. дейност. И второ, масовата психоза на страх,
която се създаде. Нямаха време да се осъзнаят, нямаха време да се
опомнят, нямаха време да се свържат с привърженици и т. н. Или нямаха
време да се организират, така както бяха организирани в Ябланово,
така както се получи в Кърджалийски окръг.
Според мен главната задача, която
стои пред ДС и сега е: в никой случай да не допуснем да се създаде
организирано подполие за съпротива и пр. (…) Успеем ли първите месеци
да не позволим да се установи нелегален контакт и т. н., от противникови
служби, асоциации, ние ще осигурим сигурност, че няма да се създаде
подполие. Едновременно с това, което е по-опасно, както каза и др.
министър, тези отделни, силно националистически настроени лица със
закани трябва да са непрекъснато под наш контрол и по тях да се
провеждат мерки. Един човек щом посяга на живота си, какво му пречи
да извърши диверсионен акт, терористически акт, убийство и пр.
Изхождайки от всичко това нашите
сили, с които разполагаме, не бива да намаляват. Този респект, тази
страхова психоза трябва да продължи, докато другите партийно-политически
мероприятия повлияят и на съзнанието на това население. (…)
Аз съм и за другите мерки, там където
имаме основание да се прилагат, но законно, но тези репресивни мерки
с арест, изпращане в Белене, следствие и пр. да продължават. Да
не се получи едно успокояване, на книга им сменихме имената, всичко
решихме и да намалим нашата бдителност и само след седмица, ако
те почувстват това, ще ни сервират много изненадващи неща.”
В отговор, обладан от историческата
значимост на момента, министърът заявява величествено и самодоволно,
забравяйки без да иска за „общия родов корен на преименуването население
с българския народ”:
„Другари, това са болезнени процеси.
В много грами се цитират техни мисли: „Как ние за 500 години ние
не ги потурчихме, те за една седмица ни обърнаха.” (28.01.1984;
АМВР, ф.1, оп.12, а. е. 646)
Имайки цялата сила в свои ръце, за
да постигнат пълна власт над своите жертви майсторите на страха
трябва да имат и цялата информация за тях. За това са им нужни „агенти”.
Сега, когато тоталитарната машина се върти на пълни обороти, работата
с агентурата се обсъжда на всяка среща, съвещание или оперативка,
като през първите месеци на 1985 г. на тази тема са посветени изцяло
няколко съвещания– на 6 февруари, 11 февруари (първа точка) и 20
март.
Още на първото съвещание, проведено
в министерството след Нова година (на 4 януари; АМВР, ф. 1, оп.12,
а. е. 644) дошлите от „фронтовата линия” изразяват своето задоволство
от агентите. Ето някои извадки от стенограмата:
„ДР. АТ. КАДИРЕВ (полковник Атанас
Кадирев - началник на Окръжното управление на МВР - Кърджали – М.
И.):
(…)По-голямата част от агентурния
апарат остана верен на органите на МВР. В първите дни, когато оперативният
състав беше ангажиран с милиционерски задачи, много агенти сами
ни потърсиха по телефона и предаваха информация. По техни данни
възникнаха десетки нови разработки. Те посочиха организаторите и
активните участници в безредиците. Те подадоха информация за подготовката
на масовите безредици в Момчилград, Джебел и Кърджали. Разбира се
предстои да се положат още много усилия за стабилизирането на агентурата,
за да преодолее смущението от преименуването, тъй като в същата
степен засяга и тях. (…)”
„ИВАН ДИМИТРОВ (генерал-лейтенант
Иван Димитров –зам. министър и директор на Народната милиция - ръководител
на щабана репресивните сили по преименуването в Кърджалийски окръг):
(…)Примерите на всеотдайна и безкористна
служба в този върховен момент на изпитание от страна на агентите
„Стоянов”, аг. „Юрия” и др. говорят извънредно много за необходимостта
от високо квалифицирана работа с агентурния апарат и особено в подобни
ситуации. (…)”
„ДР. СЛАВОВ (полковник Руси Славов - началник на Окръжното управление
на МВР – Силистра – М. И.):
(…)За провеждане на мероприятието
ние се насочихме още отрано да вербуваме агентура в тези населени
места, а в някои даже насочихме готова наша, обучена, като специалисти
– здравни работници, шофьори и др., като се използва обстановката,
че някои лица по места не се справят добре с работата и бяха разместени
и на тяхно място бяха изпратени наши агенти.(…)”
Много бързо обсъждането преминава
към бъдещата работа. Ето някои идеи, които лансира генерал лейтенант
Георги Аначков:
„(…)Без да получим предварителна
информация за плановете и намеренията на противника и практическите
им действия на нас ще ни бъде много трудно своевременно да разкриваме
и пресичаме тази остра подривна дейност. Особено важно е на настоящия
етап да засилим проверката на агентурата. Към онази част от нея,
която е работила нечестно или съзнателно се е озовала на страната
на противника, трябва да се отнесем с цялата строгост на закона.
Ако е нужно, някои могат да се предложат за въдворяване за определено
време и там да продължи нашето активно въздействие за тяхното осъзнаване.
Целесъобразно е подходящи агенти с цел укрепване доверието им и
разработка на въдворените да се изпращат с подходяща легенда в ТВО,
като за това време бъдат морално и материално обезпечени.”
На 18 януари Тодор Живков и Георги
Атанасов (отговарящ з Централния комитет за цялостната дейност по
асимилационната политика на Комунистическата партия) дават старт
на втория етап от масовото преименуване. Три дни след това – на
21 януари – Димитър Стоянов провежда инструктаж в министерството,
в който отделя централно място на работата с агентите:
„(…) Целият агентурен апарат по ДС
и НМ да се мобилизира за активно влияние и провеждането на мероприятието,
като разберат неговата необратимост. За целта окръжните управления
незабавно да пристъпят към запознаване на агентите със задачите,
които произтичат във връзка със смяната на имената, като планират
и проведат специални беседи за тяхното убеждаване, укрепване и възпитание.
Ето тук е разковничето на въпроса. Тези агенти също ще си сменят
имената. И тук е вече майсторството на нашия оперативен състав да
използва именно тези постановки, за които говорихме, зачестени срещи
и укрепване на агентите, за да получим информация.
Смятам, че нашата агентура в тези
окръзи, където минахме – Кърджали, Хасково, ни подаде сериозна информация.
И ние в основни линии навреме разкрихме антидържавните организации.
Зависи сега качеството на оперативния състав. Агентурата трябва
да знае, да разбира каква историческа задача решава, да оценява
своята отговорност пред бъдещето. В никакъв случай да не се изчаква
да се види каква позиция ще заемат агентите при самия процес на
преименуването. В такива случаи ние можем сериозно да закъснеем.
Сега имат важно значение нашите изпреварващи действия за работата
с агентите, преди тези агенти да са станали жертва на вражеската
националистическа агитация. (…)
Агентите да обръщат сериозно внимание
на разпространяваните слухове, на това какви изяви провокират тези
слухове. Да се разработват и чрез агентите и доверените лица и други
средства да се провеждат мероприятия за разпространяване в посочените
групи на контраслухове, чрез които да се всява респект и предотвратяват
евентуални масови прояви и ексцеси.
На честните и проверените агенти,
на които може да се облегнем здраво и да ни помогнат за недопускане
или предотвратяване на безредици, да се изплащат по-големи възнаграждения.
Затова са отпуснати допълнително средства на окръжните управления,
които да се използуват целево за възнаграждение на агентурата.
Това е една крупна сума и, ако някъде
се свършат парите, ще приведем още. Трябва да се дават сега повече
пари на тези, които служат на тази работа. Ще плащате, за да имаме
опорни точки. За нас това не е нищо при тази задача, която решаваме.
Парите трябва да стигнат още до довечера в окръзите. (…)” (АМВР,
ф. 1, оп.12, а. е. 645)
Отчет на извършеното по втория етап
се прави на 28 януари (АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 646). Ето някои
характерни фрагменти от стенограмата, като изборът им е фокусиран
предимно върху работата с агентурния апарат, но не само:
„ДР. К. КОЦАЛИЕВ (полковник Константин
Коцалиев – началник на Главно следствено управление):
Другарю Министър,
Във връзка с провежданото мероприятие
към днешна дата, на територията на страната са задържани 319 лица.
Една трета от тях са от територията на Кърджалийски окръг.
На фона на изнесените данни това
е една незначителна цифра и един крупен успех за нашите органи.
Това трябва дебело да се подчертае, независимо от това какво ни
чака утрешния ден.
В Белене има 132 лица, от които 7
са от Силистра, малко по-малко отколкото посочи др. Мусаков.
Във връзка с поставената от Вас задача
да се провери готовността, състоянието на това място (Белене) на
място се запознах с извършената работа и внесох докладна записка,
няма да отегчавам другарите. Към настоящия момент, ако наложи оперативната
обстановка, има прилични условия за около 1500 човека да бъдат изолирани.
(…)
Другарю Министър,
Ние направихме един много хубав филм
„Борис І”. Необходимо е като че ли този филм да се покаже по-масово.
Там се режат глави на старите прабългари, които не искат да се преименуват.
Той би трябвало да изиграе превантивно значение.”
„ДР. П. ЧЕРГИЛАНОВ (генерал-лейтенант
Петър Чергиланов – началник на Трето управление на ДС (военното
контраразузнаване- ВКР):
Агентурата в огромното си мнозинство
беше твърдо на наши позиции. Получаваме не малко информация. Някои
проявиха колебание, известна неубеденост. Не всичко е завършило
по този въпрос, но действа, донасят. Останаха единици, които са
резервирани.
В процеса на преименуването, ние
използвахме този период, сме придобили 58 агента и 366 ДЛ. Ние бяхме
особено зле в сухопътните и други войски в това отношение, тъй като
те дойдоха в казармата през м. октомври. Трябва да кажа, че още
от първия ден на придобиването дават данни, но не можем да кажем,
че сме си обезпечили необходимата сигурност и конкретно за всеки
човек какво мисли, тъй като не виждаме да са най-опасните само тези,
които приказват, а такива, които мълчат сега, потиснати са, но могат
да предприемат някакви действия.(…)
ДР. Д. СТОЯНОВ (репликирайки Петър
Чергиланов – М.И.):
Най-отявлените, най-мръсните, които
се заканват, ще ги отделите в една специална група, ще ги дадем
на следствието, ще ги изпратим в затвора. Там могат да стоят 6 месеца,
една година, докато ние решим. Ако ги пуснем, трябва после наново
да ги гоним, да ги събираме.”
„ДР. ГР. ШОПОВ (генерал-полковник Григор Шопов – първи заместник
министър и ръководител на Държавна сигурност – М. И.):
(…) Нашата основна работа трябва
да продължи по линия на агентурата – укрепване на наличния агентурен
апарат, който не е малък и може да се отчете, че работи. Преди години,
когато се говореше за изселване, нашият агентурен апарат се свиваше.
Сега той в основни линии се сработи и добра роля изигра агентурата
за влияние. Този, още спорен за някои другари въпрос, намери свое
място и ние ще трябва да разширим нашата дейност в това направление
значително. Сега трябва още повече да форсираме вербовката на нова
агентура и особено внимание да обърнем на доверените лица, където
не се изискват предварителни преценки и документация, за да ги привлечем
за доверени лица. Това може да става по усмотрение на местна почва
от началника на отделение. Никой не ни пречи да разширим този кръг
от лица, които да използваме и да ни помагат, особено в позитивно
отношение. За целта ще си послужим и със средствата, които са ни
дадени от партията – пари, подаръци.
Другарят Лалчев знае, те спечелиха
един в Мадан и той направи цялата работа, като му дадоха две-три
жълтици. Ние трябва да научим нашите хора да си изхарчат парите,
да усвоят парите. Те все още се стъписват, не са свикнали по този
начин да работят. Това, което ни предстои да извършим напред, очевидно
налага и такъв подход и по-смело и по-решително трябва да го използваме.
Особено тези кметове, ходжите, интелигенцията, когато в повечето
случаи беше организатор на тези съпротивителни действия. Турчинът
вземе ли 100 лв. един път от нас, той се чувства задължен завинаги
с нас и ние ще трябва на тази основа да ги купуваме, да ги ангажираме
и да ги впрегнем в работа, да печелим хора и по този път.(…)”
„ДР. МИНИСТЪР:
(…) Правилно се каза, че трябва да
вербуваме колкото се може повече агенти. Пари пратихме достатъчно
и ВГУ и VІ у-ние този въпрос трябва непрекъснато да го държат на
много сериозен контрол. Работата трябва да се активизира. Трябва
да хванем кметовете, ходжите и да ги заангажираме материално. Държавна
сигурност трябва да действа денонощно на тази тема. (…)
Всичко, което правим, трябва да го
правим законно, защото след два-три месеца, когато се успокои положението,
ще започнат да се обаждат от тук и от там гласове от прокуратурата,
съда, от отдели на ЦК, ще започнат да ни търсят кусурите. Сега ни
хвалят. Всичко трябва да бъде законно, обосновано, документирано.
По линия на ПГУ сме утвърдили мероприятия,
работи се по тях. Лично др. Живков даде указания в това направление.
Нямаме интерес тези, които сме задържали в Белене да им поставяме
някакви рамки, да ги направим още по-големи противници. Храната
– храна, отношението – отношение, културата – култура, вербовката
– вербовка, преименуването – преименуване, достойнството на човека
трябва да се пази.
По борбата със слуховете: вярно е,
че има слухове. Трябва да се подготви телеграма до началниците на
окръжни управления, с която да ги предупредим още веднъж. Тези хора
не можаха ли да разберат – защо се налага да бият? Колко пъти ще
се разправяме с тези неща? (…)”
В следващите заседания темата за
агентурата присъства все по-наситено и все по-откровено в изказванията
на министъра Димитър Стоянов. На 4 февруари от 16 часа той провежда
поредния инструктаж:
„ (…)При решаването на проблема за
увеличаване на агентурния апарат и за усъвършенстване на агентурната
работа в него следва да се имат предвид и някои основни изисквания:
На първо място това е обстоятелството,
че се сблъскваме със сложни процеси, обхващащи големи групи от населението,
което налага особено внимание да се обърне на агентурата за влияние.
Като чрез нея се постигне скрито управление на някои процеси сред
преименуваните българи и отделни групи от тях. От позицията на тази
потребност следва де се оценяват възможностите както на наличната
агентура, така на кандидатите за вербовка. (…)
Породилите се вследствие на процеса
на преименуването социални напрежения водят до по-интензивен обмен
на информация между преименуваните. Сега редица негативни процеси
и редица прояви на враждебни лица могат да бъдат забелязани от обикновените
граждани. Това налага не само да се заостря бдителността на стоящите
на здрави позиции граждани, но и по-смело, по-настъпателно да се
отиде към увеличаване на доверителните контакти, към увеличаване
броя на доверените лица.
Сериозно внимание следва да се обърне
на въпросите за стимулирането на агентурата и особено на онези агенти,
които проявяват твърдост и последователност в работата. За целта
максимално следва да се оползотворят и отпуснатите от центъра средства
за подобряването на агентурно-оперативната дейност в окръзите. Тези
средства трябва да се използват най-целесъобразно и резултатно.
Ние не искаме да се връщат тези средства обратно. Напротив, там,
където не стигат, ще се преведат още такива средства. По-важното
сега е тези средства правилно, ефективно да се изразходват.
Едновременно с това практиката показа,
че невинаги и навсякъде можем да отидем към такъв вид стимулиране,
каквото е материалното. Не във всички случаи това ще се отрази благоприятно
и на възпитателния процес, който осъществяваме по отношение на агента.
В това отношение се налага сериозно да се разнообрази и усъвършенства
и системата за моралното стимулиране на добре проявилите се агенти,
без да се допуска тяхната разшифровка, без да се подкопава доверието
към тях на средите, в които работят.
Пак към този въпрос трябва да се
вземат съответни мерки за укрепване на колебаещите се агенти. Има
такива, които още са в шоково състояние и не знаят какво ще правят.
Трябва да се успокои обстановката с тях и постепенно да се стабилизират.
(…)
При вербовката на нова агентура трябва
най-пълноценно да се използват и възможностите на следствието. В
най-тясно взаимодействие със съответните окръжни и с централните
поделения следствените органи да създават условия за вербовка на
изявени националисти, ползващи се с доверие и престиж сред преименуваните.
В тази връзка особено внимание да се обърне на разселените и разследвани
лица в Белене. (…)
Налага се да се вземат най-бързи
скрити мерки, за да се ограничава евентуалната подстрекателска дейност
на ходжите и имамите да използват джамиите и одаите като места за
разпалване на националистически настроения. Една част от ходжите
са наши сътрудници, друга част трябва да се вербува и купи, но при
всички случаи тези лица трябва да се привлекат за приобщаване на
преименуваното население. Да не говорим общо, а на територията да
се знаят точно колко са ходжите, кои сътрудничат, как са и т. н.
(…)
Налага се по места с оглед конкретната
обстановка бързо да се организира снемането на формираните напрежения
в резултат на разпространяването на слуховете чрез разработването
и разпространяването по най-различни канали на „контраслухове”.(…)
Да се обърне внимание на вербовка
на агенти из средите на жените. Ние продължаваме да имаме много
малко агенти из средите на жените а сега видяхме, че по време на
преименуването те на много места се изявяват много активно. Имат
влияние – и за добро, и за лошо. (…)” (АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е.
647)
Два часа по-късно на заседание в
по-тесен кръг министърът е много по-директен:
„(…)Сега наличната агентура по брой
спрямо населението е капчица в морето. По количество нашата агентура
е много малко, за да решаваме тези много големи задачи. И като се
прибави, че една част от нея сега е смутена, някъде изплашена и
т. н. ние трябва да отидем към един набор на нова агентура, която
да решава новите задачи на нашата партия, хора, които сега помогнаха
открито, изявиха се или такива, които са се колебаели, ние сме ги
предупредили, но могат по-нататък да работят. Трябва да се отиде
по-смело към повече вербовки.
Много пъти ни е подсказвано от най-отговорно
място, че сега се иска от Държавна сигурност агентура, която да
е в състояние да оказва положително влияние, да разколебава някои
объркани хора, да помага за приобщаването на широките слоеве от
това население, агентура, която ще ни разкрива мислите на пронационалистите.
(…)
Другият въпрос. Ние тепърва ще предстои
да разработваме въпроса за борбата с исляма. Този въпрос ще го разработим
отделно. Затова трябва нашите позиции с ходжите да ги разширим.
VІ у-ние има точна информация, но ясно е от тази информация, че
трябва да настъпим. Щом им плаща държавата заплата и сега ги преименувахме,
те ще трябва да работят за тази държава. Това се отнася за кметове
и за другите из средата на интелигенцията. Ние трябва да купим хиляди
хора, да ги купим, когато решаваме такава историческа задача за
развитието на нашата държава и нация, това че сме дали 5-10-20 милиона,
за България това не е проблем. Ние само от една търговска операция
имаме направена икономия на държавата 13 милиона марки.
На нас ни е казано най-отговорно,
че колкото пари са нужни за агентурния апарат за купуване на такива
хора, ще ни бъдат дадени. (…)” (АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 648)
В следващите заседания градусът на
темата агентура се повишава. Прозира натискът, на който е подложен
министъра от Тодор Живков. Вероятно действа страхът от ставащата
все по-непроницаема стена, която режимът е издигнал между себе си
и турското население. На 6 февруари Димитър Стоянов е нервен (АМВР,
ф. 1, оп. 12, а. е. 649):
„ДР. Д. СТОЯНОВ:
(…)Колкото и да ни е неприятно и
неестествено, трябва да си признаем, че във вербовъчната работа
ние тъпчем на едно място, въпреки че се дадоха щатове, извърши се
обучение на хората, дадоха се указания, правеха се срещи и т. н.
/Чете справка на ІІІ отдел – ДС (отдел
„Картотека и архив”; през 1986 прераства в управление „Информация
и архив” – М. И.)
Другарят Т. Живков на няколко пъти
поставя въпроса в Политбюро, официално и неофициално, че на нас
ни трябва агентура, особено сега, когато става въпрос да приобщаваме,
да му влияем, да откъснем това население от влиянието на протурския
национализъм. Това са нашите позиции.
Казвам тези неща, защото смятам,
че нашата група, която сме определили за ръководство, сега трябва
действително да се опитаме да се разберем с нашите окръжни началници
по въпроса за агентурата, защото някъде работата е скандална. (…)
На първото следващо събиране, през
другата седмица, да се докладва цифрово от 1 януари до 5-10 февруари
т. г. да се види колко агенти са вербувани и колко се подготвят
за вербовка, по окръзи и по управления, за да видим всъщност работи
ли се конкретно по тази задача или нещата стоят на едно място. (…)”
Нека да чуем и някои мнения на това
заседание от обкръжението на министъра:
„ДР. В. КОЦЕВ (генерал-лейтенант
Васил Коцев – началник на Първо главно управление (политическото
разузнаване) – М. И.):
(…) Според мен съвършено правилно
се поставя в центъра на вниманието още в началото на работата на
групата въпросът за работата с агентурата. Този въпрос с пълна сила
важи и за нас, за разузнаването. Имам предвид това, че обстановката
сега е най-подходяща за вербуване на ценна агентура, агентура от
вражеския контингент, тъй като сега, във връзка с преименуването,
много хора се „показаха”. Досега не сме ги виждали в тази светлина
и ако използваме обстановката и вербуваме хора, които се ползват
с доверие сред вражеските среди, ние ще подобрим чувствително работата
с агентурата по двете линии, имам предвид това, които каза др. Шопов,
за качеството на работата. Агентите, с които разполагаме, явно е,
че са недостатъчни, но ако се вземе предвид това, че някои от тях
не са от контингента, картината ще стане още по-черна. Един агент
може да има две висши образования, но щом не е от средите на вражеската
среда, не може да ни служи. Норма няма, ако имаме агент, който се
ползва с доверие, чрез него можем да решим много въпроси, въпроси,
които с 10-15 агента не можем да решим.
При нас, ако кандидатът не е от обекта
на проникване, смятаме го за полу, половин агент.”
„ДР. Н. ЧЕРКЕЗОВ (генерал-майор Никола Черкезов – началник „Инспекторат”
– МВР – М. И.):
(…) От една страна ние казваме старите
ходжи е добре, че не провеждат никаква дейност, но те не правят
и другото – да ограничават посещенията в джамиите, да влияят и т.
н. Понякога спонтанно изникваха проблеми – в джамиите се четяха
писмата и т. н., т. е. няма определена линия, позиция и за да може
да се влияе в това отношение. Затова този въпрос би следвало също
да го решим.
Другият въпрос е, който го поставихме
на Шуменски, Разградски и Кърджалийски окръг, за създаването на
условия и формирането на първите женски резидентури от преименуваните
жени. В това отношение наистина имаме малък опит, но се оказа, че
към тази категория хора, ние трябва да се обърнем много сериозно,
защото в дома, в семейството вече жената се явява решаващ фактор.
Там, където имаме жени агенти, се оказаха много етични, много конкретни,
много честни и верни.”
Само след 5 дни – на 11 февруари
(АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 650) се приема окръжно по въпросите на
агентурата, като се поставя задачата тя да се удвои:
„ДР. МИНИСТЪР:
Раздаден е проект за окръжно във
връзка с издигане на нов етап нашата оперативна работа след преименуването
на българските граждани.(…) Ние направихме допълнително проучване
другарите, които работят из средата на т. нар. български турци,
на насила помохамеданчените в миналото българи, които не работят
само по тези две линии – четвъртите отдели на ІІ и VІ у-ние, някъде
към 600-700 души. Общо са към 3000 и с тези, които работят по други
линии.
Ние досега сме преименували фактически
814 000, ще стигнем сигурно 820 000. Ще дадем паспортите на над
18-годишна възраст на около 540-550 000. Досега са 460 000, към
85 на сто.
Задачата, която поставя Политбюро
и др. Живков е, че ние трябва да вербуваме много повече агенти и
да влияем на процеса на приобщаване на това население. (…)
Да се определи в най-тесен кръг,
а не с целия оперативен състав, само с началника и заместника по
ДС, къде ще създаваме агентурни групи и на колко хора можем да заплащаме.
Сега е нужно да заплащаме. За парите, другари, няма да се колебаете.
Където трябват резиденти, ще се заплаща.(…)
ДР. ЧЕРГИЛАНОВ:
Какво имам предвид. Да се изпратят
агенти проверени, подготвени младежи, тъй като се оказа, че най-трудно
върви в гимназиите, в последните класове преименувани. От тая категория
догодина ще ни дойдат войници, с тях ще ни дойдат и тези, които
са за военните училища. би трябвало сега, а другарите от окръжното
управление най-добре познават какво е положението, всичко, което
се изпраща за военните училища или да е агент от тази категория,
или да е доверено лице. Те няма да са стотици хора. Това означава,
че ние ще създадем сред офицерския състав агентура още от времето,
когато са курсанти.
При нас ние считаме, че, както при
другарите, трябва да се купуват хора и пр. В армията за средствата,
които се отпускат, трябва да се преценява всеки случай. Стои въпросът
за материалната награда, поощрение и т. н., но такива средства за
отпускане нямаме, те са млади хора болшинството. Когато се поставят
така въпросите, ние ще разясняваме така нещата, защото не стои въпросът
някого да купим в армията.
Няколко окръжни управления правилно
си пратиха работници и ние сме вербували 8 души по тяхно искане
от тези, които са мобилизирани. Това са най-големите националисти
по техни данни.(…)
ДР. МИНИСТЪР:
Предлагам:
1.Да възложим на др. Иван Димитров
да помисли и да се посъветва с други другари да дадем право на районните
инспектори да водят доверени лица (особено по КОС). Вижте този въпрос
как е в Съветския съюз. Той трябва да се разработи. Защото сега,
когато беше големият зор, много сигнали дойдоха през НМ и ПО. Не
бива де се подценяват тези резерви. Нашето министерство е единно
министерство.”
Разговорът за агентурата продължава
и на следващата седмица (18.02.1985; АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 651):
„ДР. МИНИСТЪР:
(…) Аз ще си позволя тук едно малко
отклонение, понеже миналия път се получи един малък спор колко са
нашите агенти на 1000 души. Малко ли са, много ли са, недостигат
ли и т. н. Тук др. Н. Серкеджиева (полковник Нанка Серкеджиева –
началник на отдел „Архив и картотека” (отдел ІІІ) – М. И.) ни е
предала една информация, аз ще се спра само на едната страна на
въпроса – колко агенти имаме на 1000 души от това преименувано население.
Ще се спра на характерните окръзи, в които има концентрация на такова
население.
В Бургас имаме от средите на това
население на 1000 души – 2,9; Кърджали – 2,3; Разград – 2,5; Сливен
– 2,9; Силистра – 3,5; Толбухин – 3,00; Търговище – 2,7; Хасково
– 3,6; и Шумен -. 3,00. Аз говоря за тези 7 окръга, в които са концентрирани.
Сега, става дума за агенти на 1000 души от преименуваното население.
Средно, ако трябва да говорим, се падат около 3. (…)”
На това заседание началникът на Главно
следствено управление полковник Константин Коцалиев прави изказване,
което предполагам ще бъде интересно на читателите, макар и да не
е по темата:
„ДР. КОЦАЛИЕВ:
(…)И за да завърша, ще направя един
пример. Примерно у нас по Закона за движение по пътищата, за да
получиш свидетелство за правоуправление трябва да имаш осми клас.
Известно е от практиката на нашите органи, че поголовно в страната
се дават подкупи за купуване на свидетелство за завършен осми клас,
за да можеш да получиш заветното свидетелство. В страната има вероятно
няколко десетки хиляди младежи, които са вече български граждани,
родени в България, най-новите, на които напр. ние можем да разрушим
съзнанието на техните родители и тяхното, като им кажем, че дойде
време /по изключение, няма да изменяме закона/: тази есен бай Христо
/вчерашния Хасан/ ще му кажем момчето ти Иван /Алията/ ще го запишем
в курс за шофьори. И да хване сина си за врата и да му каже: „няма
да вървиш срещу държавата!”. Аз за такива индивидуални мерки говоря,
които разрушават индивидуалното съзнание. А примерите могат да са
много.
Напр. 5-10 години дъщерята на вчерашния
Хасан кандидатства за медицинска сестра. Вчерашната Айше е станала
Ангелинка. Тя и тази година няма да бъде приета. Ние викаме баща
й, за да кажем, че тази есен /и така ги разселваме на оня край на
България/ и казваме: на 15 септември твоята Ангелинка е записана
медицинска сестра като Ангелинка. И те ще се следят едни други там
в махалата. Ще отиде съседът и ще каже: „Слушай, няма да говориш
срещу властта, защото момичето ти няма да отиде да стане медицинска
сестра, а момчето ти ще го изгонят от училище” и т. н.
Когато казах индивидуални мерки за
разрушаване на индивидуалното съзнание, аз това имам предвид. По
начин, който да ги привърже за веки-веков за този строй. Ще получи
удостоверение за правоспособност, но като Иван, като Ангел и т.
н.(…)”
На 25 февруари в министерството се
провежда изслушване на членовете на ръководството, които са направили
инспекционни посещения по окръзите с компактно „преименувано население”.
Ето няколко изказвания (АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 652):
„ДР. СТ. САВОВ (генерал-лейтенант
Стоян Савов – заместник министър на вътрешните работи):
Другари, аз бях в Сливен. (…)
Аз отделно разговарях с другарите
от центъра, там е женския затвор, работят със задържаните жени.
Разказват интересен опит. Най-активната, която ги е водила от Момчилград,
тя е вече готова и завербувана, макар че ще бъде съдена, и е подготвил
още 4-5 за вербовка, не се пристъпва към това, докато мине следствието.
Те малко време ще бъдат в затвора, след това отиват по места.
ОУ на МВР има подготвени още 9, но
ги оглеждат, изучават ги. Реална е задачата за удвояване на агентурата
до края на годината. (…)
Отделих и половин ден за армията.
За там е характерно, че наситеността на агентура е много по-голяма,
на 20-30 човека има агент. Продължават да се добиват нови агенти.
Това са въоръжени хора и затова там наситеността трябва да е по-голяма.
там тези, които се изявяват бързо се профилактират. Те са подбирани
през есента, но командира казва, че са много добри войници. От всичките
само 10-15 души са се изявили като националисти и са се опъвали
при преименуването. Останалите са добри войници – дисциплинирани,
слушат. (…)
ДР. Д. СТОИЛОВ (генерал-лейтенант
Димитър Стоилов – заместник министър на вътрешните работи):
Другари, от 18 до 21 февруари посетих
ОУ на МВР – Шумен.
(…) По щат имат 33 агентуристи, този
апарат работи с над 460 човека, 32 жени. Ако става въпрос за натовареност,
съставът сега е натоварен с 16 агента и с 25 ДЛ, средно на оперативен
работник. (…)
Използвали са целесъобразно и творчески
мероприятието и досега са вербувани 14 агента, те заслужават положителна
оценка, те вече дават оперативно интересна информация. Придобили
са още 126 доверителни връзки.(…)
ДР. Д. СТОЯНОВ:.
(…) Няколко другари поставиха въпроса
за среща с агентурата. Навсякъде има хотели и в малките градчета
има. Трябва да се видят стаи и да се плаща за това, дали сме толкова
хиляди, още ще дадем, нашите хора се прибират. Съобразно местните
условия трябва да ги решават тези проблеми. Ако агента трябва да
се докара в окръжния град, ще му се платят пътните и дневните разноски.
Др. Черкезов, този въпрос трябва
да се реши и да се дадат отговори, ако трябва един пасаж да се напише.
Договаряме се окръжните началници да имат право да дават до 200
лв., а районните до 100 лв., техните заместници по 150 и 50 лв.
и да се решат въпросите. (…)
Аз мисля, че още един път трябва
да се прегледа от Четвърто у-ние – ДС (Научно-техническо управление
– М. И.) – да се намалят контактите с Турция с писма. Няма какво
да се смущаваме. Повече писма трябва да се задържат, повече телефони
да се прекъсват и те въобще постепенно трябва да разберат, че това,
което е било преди 3 години, тази история свърши. Сега имаме съвършено
нова обстановка. Трябва да свикнат с тази мисъл, че България повече
с тях няма повече да се занимава и те с нея да не се занимават.
(…)”
Страховете от неясните последствия
от започнатата авантюра все по-ясно завладяват по това време Димитър
Стоянов. На срещата, която се провежда в неговия кабинет на 18 март
1985 г., той завършва с думите:
„(…) Няма да чакате никакви указания.
Съгласувайте помежду си – Второ управление, Шесто управление, ДНМ.
Действувайте, ако има нещо докладвайте - бързо и задълбочено да
се изучава обстановката. Да не проспим нещо, че на нас никой няма
да ни прости. Проспим ли нещо, някои тенденции, някои вълнения,
в някои окръзи, тръгне ли, да не сме усетили предварително, да знаете,
че работата става много зле. Достатъчно са 1000 души да се изтърсят
в Шумен, Разград или в Кърджали и това да се разчуе по целия свят.
От това по-страшно няма да има. А това е стадо, тръгне ли никой
не може да го спре. Въпросът е да знаем всяко село как замръква
и как осъмва.
Трябва да кажем, че за съжаление
така ще бъде до края на годината, а след това не знам как ще бъде.
Тази година се очертава страшна година.” (АМВР, ф. 1, оп. 12, а.
е. 654)
|
