Програма за декомунизация и демократизация на България

Калин Манолов

Ние, гражданите на Република България, водени от съзнанието, че за 7 години след приемането на Резолюция 1096 на Съвета на Европа на 27 юни 1996 година относно мерките за разграждане на наследството от бившите комунистически тоталитарни режими правителствата на България не изпълниха нито една от препоръките на резолюцията, а именно:

• преструктуриране на бившите институционални и юридически системи, основано на принципите на демилитаризация, децентрализация, разграждане на монополите и на приватизация, както и дебюрократизация, за да се сведе до минимум излишното регламентиране от комунистически тоталитарен тип,
• съд и наказания за извършилите криминални деяния в рамките на комунистическите тоталитарни режими,
• реабилитация на личности, които са били обявени за виновни в "престъпления", които не биха представлявали престъпни актове в рамките на едно цивилизовано общество,
• отваряне на досиетата на комунистическите специални служби,
• приемане на закони за лустрация и декомунизация

и загрижени за последствията от това бездействие, описани в резолюция 1096 в най-добрия случай като "установяване на режим на олигархия вместо на демокрация, на корупция вместо на правова държава и на организирана престъпност вместо зачитане правата на човека", а в най-лошия случай като "нежна реставрация на тоталитарния режим, дори премахване със сила на зараждащата се демокрация", настояваме за

НЕЗАБАВНА И РАДИКАЛНА ДЕКОМУНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ

чрез подлагането на широко обществено обсъждане и приемането с консенсус от страна на демократичните граждански и политически формации в България на пакет от мерки, включващи:

1.приемане на Закон за преодоляване последиците от комунистическото управление, с който да се даде възможност за търсене на съдебна отговорност от функционери на БКП, БЗНС, ДКМС, ОФ, БПС , както и на офицери от БНА и щатни служители и сътрудници на органите за сигурност, за действия, за които, макар и да не са били престъпления по действащото в посочения период законодателство, биха представлявали престъпни актове в рамките на едно цивилизовано общество /напр. т.нар. "възродителен процес", "въдворяването на местоживеене", трудово-изправителните лагери, и т.н./

2. независимо разследване на масовите убийства без съд и присъда непосредствено след 9.9.1944 и признаване на недействителността на Закона за народния съд, съпроводено с обезсилване на издадените по него присъди с изключение на случаите с доказани криминални престъпления;

3. приемането на закон или друг нормативен акт, с който да се възстанови действието на отменения Закон за достъп до архивите на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб, да се предвиди предаване в Държавния архивен фонд на архива на ДС, и да се забрани унищожаването на архиви преди тяхното разсекретяване и предаване в Държавния архив

4. приемането на допълнителни текстове в действащия Закон за класифицираната информация, чрез които да се гарантира, че лица, били щатни или нещатни сътрудници на Държавна сигурност, не могат да имат достъп дo такава информация, и да се предвиди механизъм, по който въпросните лица ще бъдат поетапно отстранени като служители на сега действащите служби за разузнаване, сигурност и обществен ред

5. приемането на Закон за ограничения при заемането на ръководни длъжности в Република България / Закон за лустрацията/ , с който за определен срок от време да се отстранят от държавната администрация, държавните средства за масово осведомяване, фирмите с преобладаващо държавно или общинско участие, държавните или общински финанси, всички лица, заемали по време на комунистическия режим постове от секретари до членове на комитетите на БКП на всички нива, както и щатни партийни секретар в предприятия, учреждения и институти. Текстовете на закона да бъдат съобразени с препоръките на Резолюция 1096 на Съвета на Европа от 27 юни 1996 г.

6. приемането на нов закон за декомунизация в образованието, с помощта на който комунистическото учение или негови елементи да се отстранят напълно от учебните програми в началния, среден и висш курс на обучение, да се попречи на избирането на комунистически активисти / по списъка съгласно Закона за лустрацията/ в академичните управителни органи на ВУЗ, и да се направи възможно резултатното разгръщане на демократичните идеи.

Наред с тези и други декомунизационни мерки, демократичните граждански и политически формации в България трябва да приемат и наложат изпълнението на следната

ПРОГРАМА ЗА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ,

1. предизвикването на предсрочни парламентарни избори с всички позволени от закона демократични средства, включително мирни граждански протести

2. избори за Велико народно събрание, което да изработи нова конституция като рамка на обществения договор, който гражданите на България ще сключат с избраниците си във властта

3. засилване на местната власт чрез въвеждането на пряк избор на областните управители, въвеждане институцията на областните съвети, чиито членове също се избират с пряк вот, даване право на областта да води самостоятелна финансова и данъчна политика

4. преструктуриране на законодателната власт в лицето на Народното събрание чрез намаляване броя на народните представители, премахване на наказателния им имунитет, въвеждане на силен мажоритарен елемент в избирателната система, създаване на втора камара на парламента

5. намаляване зависимостта на изпълнителната власт от президента чрез премахване на т.нар. "парламентарна рулетка" /чл. 99 от сега действащата конституция/

6. реформа на съдебната власт, в резултат на която прокуратурата и следствието да излязат от нея, имунитетът и несменяемостта на магистратите да бъдат ограничени, а възможността за злоупотреба със служебните правомощия - премахната

Подкрепящите тази програма са готови да приемат и обсъждат и други предложения на граждани, организации и партии, съгласни с нуждата от декомунизация и демократизация на България.Тази нужда е породена от лъжата, цинизма и безверието, с които бяха изпълнени последните 13 години. Това беше време без ценности, морал и норми на обществено поведение. Илюзия е да мислим, че подобно състояние на нещата е временно и ще отмине само. За да се измъкнем от блатото на комунизма, трябва сами да сложим край на криминалната и корпоративна власт и да сключим нов обществен договор с политиците, който да ги принуди да носят пряка и персонална отговорност пред обществото. Само като се преборим за едно по-нормално , по-справедливо и по-добре построено общество, ще защитим правото си на достоен живот.

Нека с общи усилия сложим ново начало!

"Програмата за декомунизация и демократизация на България" е част от брошурата "Комунизмът" и е изцяло частен проект на журналиста Калин Манолов, не е обвързан с нито една партия или гражданска организация в България. Първият тираж на брошурата е отпечатан с лични средства, а следващият - със съдействието на Центъра за социални практики. Брошурата е адресирана към мислещата част от българското общество и цели да предизвика дебат върху наследството на комунизма и гражданска активност за преодоляването на последстивията му. Акцентът в брошурата е тази Програма, нескромно (според автора) наречена Антикомунистически манифест. Неговото намерение е да организира подписка в нейна подкрепа след като бъде популяризирана.