Психиатричният ГУЛАГ

Владимир Буковски

Най-много търсих документи за използването на психиатрията за репресивни цели, а намирането им бе най-трудно. Иди разбери - бившите апаратчици ли саботираха търсенията ми, или тези документи просто ги нямаше. Времето вървеше, идваше моментът за даване на показания в Конституциония съд, и вече започвах леко да се панирам: нали това беше "гвоздеят на програмата", едно от най-зловещите престъпления на следсталинския период, което, според сполучливия израз на Солженицин, беше "съветският вариант на газовите камери".

За мене тази тема беше особено важна - тя беше сякаш моeто лично дело, за което излежах последната си присъда, бях изгонен от страната, продължих да се боря на Запад и в крайна сметка победих. Разбира се, далече съм от мисълта да приписвам само на себе си тази победа - напротив, достижението е в това, че в кампанията срещу наказателната психиатрия се включиха огромно количество и психиатри, и юристи, и обществени дейци от целия свят. С течение на годините, независимо от политическата конюнктура, тя продължи да се разраства, достигайки своя апогей през 1977 г., когато Световният конгрес на психиатрите в Хонолулу (САЩ) осъди съветските злоупотреби. Но и тогава тя не прекъсна, както е ставало с други кампании, а остана постоянен фактор на въздействие върху световното обществено мнение. Към 1983 г. съветската делегация дори беше изключена от световната психиатрична асоциация, по-точно, съветските психиатри си отидоха сами, разбирайки, че изключването е неизбежно. (…)

Но това, което в крайна сметка намерих, надмина очакванията ми. Първо, нашето дело от 1967 г. не е било никак случайно. На 27 януари, т.е. буквално на следващия ден след нашите арести, тогдашният председател на КГБ Семичастни и генералният прокурор Руденко докладвали на Политбюро какво предлагат да се направи с нас.
"В резултат се създала група лица, около 35-40 души, които осъществяват своята политически вредна дейност посредством изготвянето и разпространяването на антисъветска литература, както и организация на различни видове манифестации и сборища. Участниците в тази група апелират към западната преса, която печата изготвените от тях материали, опитва се да ги разпространи на територията на Съветския съюз."

След като доста подробно описват нашите действия и изреждат нашите фамилни имена, както и фамилните имена на онези, които, според тяхното мнение, ни "подстрекават", те сякаш между другото пишат:
"Следва да се отбележи, че някои от тези лица страдат от психически заболявания." - И по-нататък: - Също така е документирана враждебна дейност на по-рано привлечените към съдебна отговорност и освободени във връзка с психически заболявания П.Г. ГРИГОРЕНКО, роден през 1907 г., бивш генерал-майор от Съветската армия, и А.С. ВОЛПИН, роден през 1924 г.

След това следва повече или по-малко обичаен списък на пропагандните и профилактични мерки:
"Като смятаме, че привличането към наказателна отговорност на посочените лица ще предизвика определена реакция в страната и чужбина, предполагаме за целесъобразно да се поръча на Отдела за пропаганда на ЦК и Московския градски комитет на КПСС да проведат необходимата разяснителна работа, включително изявления на партийни работници, авторитетни пропагандисти, ръководни служители на прокуратурата и държавната сигурност в предприятията, учрежденията и особено сред студентската младеж.
Комитетът за държавна сигурност и Прокуратурата на СССР от своя страна да предвидят провеждане на профилактични мероприятия по месторабота и местоучене на лицата, допускащи антиобществени прояви поради своята незрялост и недостиг на жизнен опит.
Едновременно с това се смята за целесъобразно да се подготви във в. "Известия" подробно съобщение с разяснявние на предприетите мерки, както и да се възложи на Министерството на външните работи на СССР, КГБ и Прокуратурата да информират нашите представителства в чужбина. (…)

Във всеки случай, към 1970 г. "психиатричният метод" вече сериозно обслужва в Политбюро като възможен метод за масови репресии. Документите на Политбюро за това са изключително любопитни дори само с това, че са класифицирани като най-строго секретни: това не е само особен гриф, но на края, до нулите има надпис, какъвто никъде другаде не съм срещал:
"ЗА СВЕДЕНИЕ
Другарят, получаващ конспиративните документи, не може нито да ги предава, нито да запознава с тях когото и да било, ако за това няма изрично разрешение на ЦК. Копирането на споменатите документи и правенето на извлечения от тях категорично се забраняват. Бележката и датата на запознаването се правят върху всеки документ лично от другаря, до който документът е адресиран, и срещу неговия личен подпис. (…)
Въпрос за Комитета за държавна сигурност.
Да се възложи на Министерството на здравеопазването на СССР, на Комитета за държавна сигурност и Министерството на вътрешните работи на СССР с участието на Госплан на СССР и министерските съвети на съюзните републики да внесат в първата половина на 1970 г. за разглеждане от ЦК на КПСС предложения за разкриване, регистрация и организация на лечението, а в определени случаи и за изолиране на психично болните в страната."

Инициативата, естествено, изхождала от Андропов, който разпратил на членовете на Политбюро докладна записка от управлението на КГБ в Краснодарския край като пример за това, какво ставало в цялата страна:
"...за наличието в региона на значително число психически болни, замислящи терористични и други обществено опасни прояви. Аналогично е положението в други райони на страната."

Този уникален документ заслужава да бъде цитиран изцяло:
Управлението на КГБ при МС на СССР в Краснодарския край разполага с материали, които свидетелстват, че в района значителна част от психично болните извършват обществено опасни и враждебни прояви, таят престъпни, политически вредни намерения, внасят деморализиращи фактори в живота на съветските хора. През последните две години в сферата на работа на органите за държавна сигурност в региона попаднаха над 180 такива лица. Някои от тях изказват терористични заплахи, намерения да убият представители на актива или да извършат други престъпления. Така, Г.А. Бичков и Г.Е. Миков допуснали злобни антисъветски изказвания, заплахи по адрес на някои ръководители на партията и на съветското правителство; А.П. Ворона също изказал терористични заплахи, съставил списък на "подлежащи на унищожение" от актива на Кримския район, опитал се да създаде антисъветска група; С.А. Сопи изказвал злобни налудни намерения да посети мавзолея на Ленин и с помощта на телевизионна камера да съживи вожда на революцията, а след това отново да го убие; Г.В. Ватинцев посетил мавзолея, където извършил дързък и циничен акт; О.В. Дмитриев в гората до Сочи извършил нападение на сержант от правителствената охрана и го ранил; В.М. Пикалов през септември 1969 г. изказвал заплахи за физическа разправа срещу един от ръководните работници от градския комитет на партията в Анапа, посредством фотографски методи изготвил клеветнически документи и ги разпространявал. Редица психично болни извършили описаните престъпления на държавната граница, опитвали се да проникнат на чужди морски съдове с цел да избягат зад граница. През 1969 г. на територията на 32-ри пограничен отряд от 50-те нарушители на държавната граница или опитващи се да проникнат на чужди морски съдове 19 души се оказаха психически непълноценни. (…)
Някои болни заминават за Москва, с фанатична настойчивост се опитват да се срещнат с чужденци, проникват в посолствата на капиталистическите държави с налудни намерения или молби да им бъде предоставено политическо убежище.
(…) Много от страдащите от психични заболявания се опитват да създадат нови "партии", различни организации, съвети, готвят и разпространяват проекти на устави, програмни документи и закони. Така, Н.С. Шенон замисля и разпространява сред други налудничавата идея за създаване на "съвети за контрол на дейността на Политбюро на ЦК на КПСС и на местните партийни органи", с тази цел търсил и обработвал съмишленици, пътувал до Москва, за да се срещне с дейци на комунистическите и работническите партии за "обсъждане" на този вопрос, шантажирал лица, непожелали да го подкрепят, изказвал в писма заплахи към секретаря на Новочеркаския градски комитет на КПСС в Ростовска област във връзка с известните събития от 1962 г. (разстрела на работническа демонстрация в гр. Новочеркаск от армията и КГБ - б.пр.); А.И. Бех предприел опити за създаване на нелегална "партия"; В.А. Пак системно изготовял и распространявал документи с политически вредно съдържание, изисквал създаването на т.нар. всемирно правителство.
Много от болните пишат поредица писма до различни регионални и централни организации с клеветнически, антисъветски измишльотини и заплахи. (…)
С цел предотвратяване на опасни последици от страна на посочената категория лица органите на държавната сигурност от региона са принудени да провеждат необходими мероприятия, отклонявайки за това големи сили и средства.
Към настоящия момент, по данни на местния здравен отдел, 11-12 хиляди болни се нуждаят от хоспитализация, а лечебниците със съответния профил разполагат само с 3785 легла. С цел пресичане на опасни прояви от страна на лицата, страдащи от психически заболявания, според нашето мнение - споделят го и ръководители на здравните органи в региона, се изисква по-нататъшно подобряване на системата от мерки по тяхното разкриване, регистрация, хоспитализация и лечение, както и контрол на поведението им извън лечебните заведения.
Началник на управлението на КГБ при МС на СССР в Краснодарския край: генерал-майор С. Смородински 15 декември 1969 година." (…)

В какво са вярвали?
Безспорно, използването на психиатрията в качеството на инструмент за политически репресии беше едно от най-ярките престъпления срещу човечеството на следвоенната епоха. За него нашите потомци ще си спомнят след няколко столетия, както ние помним гилотината на френската революция, както ще остане в историята сталинският ГУЛАГ и хитлеристките газови камери. Нещо повече, приведените по-горе документи еднозначно показват, че това не е бело случайност, не е било прищявка на изпълнителя, а политика на Политбюро, без чиято воля нито един косъм не би могъл да падне от главите ни. Обаче, колкото и странно да звучи, дори след като прочетох тези документи, не можах до край да си отговоря на въпроса: разбирало ли е Политбюро какво прави? Ами че при цялата си практичност те действително живееха във фантастичния свят на соцреализма, където вече беше невъзможно да се отличи фактът от фикцията, информацията от дезинформацията. Още повече за хората, за които истината е инструментална ("класова") по определение, в сила на тяхната идеология. Ами че тя също като законността, се подчиняваше на принципа на "целесообразността".

Наистина, приложими ли са изобщо към тези хора такива понятия като добро и зло, лъжа и истина? Не знам. Още повече, че в комунистическото говорене тези, както и много други, обичайни за нашето ухо думи имаха съвършено друго значение. Да кажем, като ни обвиняват в "клеветене на съветския обществен и държавен строй", натрапчиво, сякаш като заклинание, повторяйки във всичките си документи, решения, послания термина "клеветнически" при определение на нашите изказвания, публикации, материали, действително ли те са вярвали, че ние изопачаваме реалността, съзнателно или дори несъзнателно? Не, разбира се. Но самите понятия "реалност", "действителност" имаха в езика съвсем друг смисъл.

Идеологията отричаше абсолютно всичко общочовешко, в това число и смисъла на думите: не можеше да има само "реалност" или "действителност" - тя беше или "буржоазна", или "социалистическа". По този начин, "клевета на социалистическата действителност" означаваше просто несъответствие на казаното или написаното с онзи образ на "реалния социализъм", който самото Политбюро беше създало. А в този образ, съгласно определението, не можеше да има "органически пороци" или дефекти, можеше да има само "отделни недостатъци" или "проблеми на растежа".

превод Вероника Бикова

Преводът от руски е направен по: "Психиатрический ГУЛАГ", интернетна версия на откъса от книгата на Владимир Буковски "МОСКОВСКИЙ ПРОЦЕСС"
публикуван в брой 23, 2003 г. на в. "Про и анти"