Червеният ужас

Борис Соколов

На 5 септември 1918 г. Совнаркомът на РСФСР приема постановлението за "червения терор". В него се казва:

«В дадената ситуация подсигуряването на тила чрез терор става пряка необходимост... Съветската Република трябва да бъде защитена от класовите врагове чрез тяхното изолиране в концентрационни лагери... подлежат на разстрел всички лица, които имат допир до белогвардейски организации, заговори и метежи... необходимо е да се публикуват имената на всички разстреляни, а също така основанията за прилагането към тях на тази мярка.»

Тук прави особено впечатление съвсем неюридическата дума "допир". Под това понятие при наличието на желание може да бъде подведен всеки. Освен това органите на ВЧК получават правото да взимат заложници и да произнасят присъди. Заложниците се разстрелват в отговор на всяка контрареволюционна проява. За предлог са използвани събитията от 30 август - убийството на началника на Петроградската ЧК Моисей Урицки и покушението срещу Ленин. Макар че и в двата случая действат индивидуални терористи, отговорността се възлага на "контрареволюционните сили" като цяло. Приетото веднага след терористичните актове постановление на изпълкома на Моссъвета обещава: "Наказващата ръка на властта ще бъде безпощадна". Обещанието е изпълнено. Първите 500 заложници са разстреляни по постановление на Петроградската ЧК още през октомври 1918 г. А още през деня, в който е приет декретът за " червения терор" в отговор на покушението срещу Ленин в Москва са разстреляни няколко царски сановника, в това число бившият министър на вътрешните работи Алексей Хвостов, бившият председател на Държавния съвет и министър на правосъдието Иван Щегловитов и бившият заместник министър на вътрешните работи Степан Белецки.

Един от ръководителите на ЧК Яков Петерс направо си казва: "Преди убийството на Урицки в Петроград нямаше разстрели, а след него те бяха прекалено много и често пъти безразборно". И се кахъри, че "Москва в отговор на покушение срещу Ленин отвърна само с разстрела на няколко царски министри". Петерс ни най-малко не се смущава от това, че единствената връзка на споменатите Щегловитов, Хвостов и Белецки с есерката Каплан се състои в това, че в миналото те са я изпратили на безсрочна каторга. И като златна среда между московската "мекушавост" и петроградските " безразборни разстрели " Петерс обещава: "Всеки опит на руската буржуазия да вдигне още веднъж глава ще срещне такъв отпор и такав разправа, пред които ще избледнее всичко онова, което се разбира под червен терор".

Реално за червен терор може да се говори поне от началото на 1918 г. Още през януари Совнаркомът обявява създаването на "трудови батальони" от редовете на "буржуазията". Които се съпротивяват на мобилизацията в тези батальони, а също така и "контрареволюционните агитатори", е предписано да бъдат разстрелвани на място. През юни Ленин изисква да се "поощрява енергията и масовидността на террора". А Троцки провъзгласява: "Сплашването е могъщо средство на политиката, и който не разбира това, е лицемер". На 17 юли 1918 г. по решение на Ленин и Свердлов е разстреляно царското семейство заедно с останалата му вярна прислуга. Започват да разстрелват селяни, които не искат да предават житото си на продотрядите или пък, които просто са взети за заложници за действията на възстаналите против съветската власт. Разстрелват бивши фабриканти, банкери, помешчици, депутати от Думата, офицери... Терорът е насочен не толкова срещу отделни лица, колкото срещу цели социални слоеве, които болшевиките смятат за свои потенциални противници. Само малцина от жертвите на репрессиите наистина са участвали в контрареволюционни заговори или в каквито и да са други форми на борба срещу съветската власт.

От съсловията особено пострадват дворяните и буржуазията, а също така казачеството. На 24 януари 1919 г. Оргбюрото на ЦК на РКП(б) приема специално Окръжно за казачеството, в което се казва:

"Да се проведе масов терор срещу богатите казаци, при което те да се изтребят поголовно; да се проведе безпощаден масов терор по отношение на всички казаци изобщо, които са взимали каквото и да било пряко или косвено участие в борбата със Съветската власт. Спрямо средното казачество е необходимо да се приложат всички необходими мерки, които ще предотвратят всякакви опити от негова страна за нови атаки срещу Съветската власт. Да се конфискува житото и да бъдат принудени да стоварват всички излишъци на посочени пунктове... да се предприемат всички мерки по оказване на помощ на бедните пришълци-преселници, като се организира тяхното преселване там, където това е възможно. Да се приравнят пришълците от други места с казаците в поземлено и във всяко друго отношение. Да се проведе пълно разоръжаване, да се разстрелва всеки, у когото се открие оръжие след срока определен за предаването му. Да се предоставя оръжие само на надежни елементи от редовете на пришълците."

На практика се дава поле за унищожаването на цялото казаческо съсловие. Директивата за разказачването се осъществява много жестоко. Донбюрото на РКП(б) дава предписания в процеса на нейното развитие:

"По всички станици и села незабавно да бъдат арестувани всички изтъкнати представители на дадената станица или село, които се ползват с някакъв авторитет, макар и да не са замесени в контрареволюционни действия, и да бъдат изпращани като заложници в... революционния трибунал. (Уличените съгласно директивите на ЦК да бъдат разстреляни.)... Да се съставят по станиците... списъци на всички забягнали казаци (същото се отнася и до кулаците) и всеки без изключение да се арестува и изпраща до... трибуналите, където следва да се прилага висшата мярка на наказание."

"Разказачването" завършва през 1920 г. с формалната ликвидация на казачеството и с масови репресии срещу казаците, служили в капитулиралите бели армии.

В края на 1919 г. специална комисия, създадена от генерал Деникин, установява броя на загиналите от терора, който провежда съветската власт на 1766 хиляди души, в това число 260 000 войници и 54 650 офицери, около 1,5 хиляди свещеници, 815 хиляди селяни, 193 хиляди работници, 59 хиляди полицаи, 13 хиляди помешчици и над 370 хиляди представители на интелигенцията и буржуазията. Дори да допуснем, че част от включените в този списък военни и селяни са загинали в действителност по време на бой в редовете на белите армии или по време на въстания, след като се отчетат и разстреляните през 1920-1922 г. общото число на избитите невъоръжени хора най-вероятно значително надвишава 2 милиона, още повече, че в цифрите на деникинската комисия не влизат десетки хиляди разстреляни в Крим и в Източен Сибир при ликвидирането на белите фронтове през 1920 година, а също така хилядите моряци от Кронщад и десетките, ако не и стотици хиляди селяни, унищожени при потушаването на антисъветските въстания през 1921-1922 години.

Съветската пропаганда неизменно представя червения терор като реакция на белия терор. Да, наистина, в хода на Гражданската война в Росия има и терор срещу болшевиките и онези, които им съчувстват, а също така и срещу мирни граждани, които с нещо не са угодили на войниците и офицерите от белите армии. Но нито едно антисъветско правителство не е обявявало официално терора за своя политика, ето защо от белия терор загиват няколко пъти по-малко хора отколкото от червения. Разправи без съд и присъда над болшевики, над пленници и над мирно население се провеждат по инициатива на местни командири. Често пъти както бели така и червени войници и командири отмъщават за гибелта на свои роднини и близки. Емигрантският историк Сергей Мелгунов, самият той осъден от болшевиките на смърт, но амнистиран, пише:

"Не може да бъде пролята повече човешка кръв, отколкото сториха това болшевиките; не може да бъде въобразена по-цинична форма, от тази, в която е облечен болшевишкият терор. Това е система, която е намерила своите идеолози; това е система за планомерно осъществяване на насилие, това е такъв открит апотеоз на убийството, като оръдие на властта, какъвто още не е достиган от нито една власт на света... "Белият" терор е явление от друг порядък - той е преди всичко ексцес на основата на развилнялата се власт и мъст. Къде и кога в актовете на правителствената политика и дори в публицистиката на този лагер ще намерите теоретическо обосноваване на терора като система за власт? Къде и кога са звучали гласове с призиви за систематически официални убийства?.. Слабостта на властта, ексцесите, даже класовата мъст и... апотеозът на терора - това са явления от различен порядък."

"Червеният терор" несъмнено помага на болшевиките да спечелят гражданската война. И тъкмо той в много отношения определя характера на установения от Ленин и конституиран от Сталин режим.

Грани.ру, 5 септември 2003

превод Милен Радев