ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правата на човека и вероизповеданията

№ 653-14-4
12.06.2006г.

Д О К Л А Д

Относно:

Проект на декларация за подкрепа на Резолюция 1481/2006 на
Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, № 654-03-2, внесен от Петър Стоянов и група народни представители на 10.2.2006г., и

Проект на декларация на Народното събрание на
Република България за осъждане на тоталитарния комунистически режим в България, № 654-03-3, внесен от Иван Костов и група народни представители на 16.2.2006г.

На редовни заседания, проведени на 16 март, 25 май и 1 юни 2006г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа проект на декларация за подкрепа на Резолюция 1481/2006 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) и проект на декларация за осъждане на тоталитарния комунистически режим в България.

Двата проекта бяха обсъдени заедно поради сходните им мотиви и съдържание. Първата декларация бе представена от народния представител Филип Димитров, а втората - от народния представител Николай Михайлов. В първото заседание взеха участие и представители на Съюза на репресираните, както и г-н Лъчезар Тошев, бивш председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, и инициатор на приемането на Резолюция 1481 на ПАСЕ.

Представителите на вносителите - г-н Филип Димитров и г-н Николай Михайлов, предложиха двата проекта да бъдат консолидирани в обща декларация, която да бъде израз на солидарност на България с държавите-членки на Съвета на Европа и свидетелство за нашата приобщеност към европейските демократични ценности.

В хода на последвалите дебати бяха изложени различни позиции както за необходимостта от приемане на декларация, така и за нейното конкретно съдържание. Народните представители Николай Михайлов, Иван Сотиров, Ахмед Юсеин, Фикрет Шабанов, Павел Чернев и Огнян Герджиков подкрепиха приемането на декларация, която не поставя разделителни линии между отделните политически сили и не води до противопоставяне в обществото. Повечето от тях обърнаха внимание на обществената значимост на приемането на обща декларация, която да изрази единодушие между политическите сили.

Г-н Трифон Митев посочи, че предлаганите декларации са близки по съдържание с гласувания от 38-то Народно събрание Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Според него, ако се приема декларация, тя следва да коментира проблемите на всички тоталитарни общества, а не само на комунистическия режим. Той обърна внимание и на приноса на левицата за успешното осъществяване на демократичните реформи през годините на прехода, като изрази убеждението, че декларацията не може да бъде пълноценна без отразяването на този принос в текста на декларацията.

Според г-жа Маруся Любчева, приемането на декларация след като вече е факт Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, би довело до ненужно преекспониране на проблема. Въпреки необходимостта да бъде направена историческа оценка на събитията, вторачването в темата и подновяването й във всеки нов парламент не е полезно за националното помирение, от което обществото има нужда, и затруднява оценката на новите реалности, в които живеем.

Г-н Лъчезар Тошев поясни, че смисълът на Резолюция 1481 на ПАСЕ е да не се забравят престъпленията на тоталитарните комунистически режими. Той допълни, че за разлика от престъпленията на нацизма, тези престъпления досега не са международно осъдени, независимо, че някои държави, включително България, са приели актове, с които са осъдили извършените престъпления или самите режими. Подкрепата на Резолюция 1481 на ПАСЕ би била израз на обединяване на цялото общество около общочовешките ценности за ненасилие и отричане на омразата в обществото.

След като мнозинството от членовете на Комисията се обединиха около становището, че е необходимо приемането на декларация в подкрепа на Резолюция 1481 на ПАСЕ, бе сформирана работна група за изготвяне на консолидиран проект на декларация въз основа на двата внесени проекта.

На следващите заседания Комисията разгледа два проекта за декларация - обединен проект, изготвен от вносителите на двете първоначални декларации (СДС и ДСБ), и проект, представен от г-н Трифон Митев и изготвен въз основа на дебатите от първото заседание за да изрази общата воля на Комисията, затова наречен "проект на Комисията".

В хода на проведената дискусия се изказаха становища в подкрепа и на двата проекта. Проф. Огнян Герджиков и г-н Ахмед Юсеин призоваха отново за постигане на взаимен компромис и обединяване около общ проект на декларация. Те предложиха това да бъде проекта на Комисията, който бе представен от г-н Трифон Митев, като отразяващ по-пълно позициите, изложени при първоначалните дебати от представителите на СДС и ДСБ, от една страна, и на Коалиция за България, от друга.

Г-н Николай Михайлов и г-н Иван Сотиров изразиха становището, че представеният от г-н Трифон Митев проект на Комисията не се отличава съществено от обединения проект на десницата, доколкото той възпроизвежда основните предложения на вносителите. Те обаче категорично се противопоставиха на някои формулировки в предлагания проект, както и на предлаганата редакция на т.5 от проекта на Комисията.

Според г-н Михайлов, неприемливо е да се постави знак за равенство между необходимостта от реформиране на наследниците на бившата комунистическа партия и демократизирането на българското общество, защото това са съвършено различни процеси. Той допълни, че декларацията следва да осъди престъпленията на комунистическия режим, а не само нарушенията на правата, както се предлага в т.3 от проекта. Г-н Сотиров също изрази несъгласие да се извежда на преден план необходимостта от демократизиране на българското общество, защото подобна идея се отклонява от Резолюция 1481 на ПАСЕ и променя изцяло концепцията на декларацията.

Представителите на Коалиция за България г-жа Маруся Любчева и г-н Трифон Митев настояха за приемането на проекта на Комисията. Според г-жа Любчева, актът на деклариране на подкрепа на Резолюция 1481 на ПАСЕ сам по себе си означава извървян път на вътрешно реформиране, в т.ч. и на Коалиция за България.

Поради изложените разногласия, Комисията по правата на човека и вероизповеданията гласува поотделно двата проекта на декларация, по реда на тяхното постъпване.

Резултати от гласуването:

С 5 гласа "за" и 3 гласа "въздържал се", Комисията по правата на човека и вероизповеданията подкрепя обединения проект на декларация, предложен от вносителите на двата първоначални проекта на декларация, внесени в Народното събрание (проект на декларация за подкрепа на Резолюция 1481/2006 на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, № 654-03-2, внесен от Петър Стоянов и група народни представители, и Проект на декларация на Народното събрание на Република България за осъждане на тоталитарния комунистически режим в България, № 654-03-3, внесен от Иван Костов и група народни представители).

С 6 гласа "за" и 2 гласа "въздържал се", Комисията по правата на човека и вероизповеданията подкрепя проекта на декларация, представен от г-н Трифон Митев и наречен "проект на Комисията".

Предвид резултатите от проведеното гласуване, Комисията по правата на човека и вероизповеданията предлага на Народното събрание да обсъди двата проекта на декларация, които са приложени към настоящия доклад и съставляват неразделна част от него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРОФ. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ

Обединен проект на декларация, предложен от вносителите на
двата първоначални проекта на декларация, внесени в Народното събрание
(Проект на декларация за подкрепа на Резолюция 1481/2006 на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, № 654-03-2, внесен от Петър Стоянов и група народни представители, и Проект на декларация на Народното събрание на Република България за осъждане на тоталитарния комунистически режим в България, № 654-03-3, внесен от Иван Костов и група народни представители).

Д Е К Л А Р А Ц И Я

За подкрепа на Резолюция 1481/2006 г. на Парламентарната Асамблея на
Съвета на Европа за осъждане на престъпленията на
тоталитарния комунистически режим в България

Народното събрание на Република България, на основание
чл.86, ал. 1 от Конституцията,

вземайки предвид:

- Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен /ДВ - 5 май 2000/ г.

-Декларацията на Народното събрание по повод 60-годишнината от установяването на комунистическия режим в България /ДВ,17 септември 2004 г./

- Резолюция 1481/2006 и Резолюция 1096/1996 г. на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа

констатирайки, че падането на тоталитарните комунистически режими в Централна и Източна Европа не беше последвано от разследване и международно осъждане на извършените от тях престъпления, така, както в Европа бяха осъдени престъпленията, извършени от националсоциализма /нацизма/,

изразявайки решимостта си да защитава последователно демократичните принципи и ценности, да отхвърля всяка форма на диктатура и подтисничество, и да не допуска опити за оправдаване на извършените от тоталитарния комунистически режим престъпления срещу българския народ

Д Е К Л А Р И Р А:

1.Подкрепя приетата от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа Резолюция 1481/2006 г. за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими.

2. Осъжда престъпленията, извършени от комунистическия режим в България, свързани с масово нарушаване на човешките права: политически мотивирани репресии, убийства, екзекуции, изтезания, създаване на концентрационни лагери, робски труд, подлагане на глад и други форми на масов физически тормоз, насилствени изселвания, преследване на етническа и религиозна основа, насилствена промяна на имената, насилия над свободата на съвестта, мисълта и изразяването, недопускането на политически плурализъм, отдава почит на жертвите му и се противопоставя на всякакви опити за неговата реабилитация.

3. Приема, че дълг на демократичните общества е да отхвърлят всяка форма на тоталитаризъм, политически репресии, насилие и нарушаване на човешките права. Не е допустимо престъпленията извършени от комунистическите режими да бъдат забравяни или представяни пред следващите поколения като алтернатива на демокрацията. Моралната оценка на тоталитарните комунистически режими и истината за извършените от тях престъпления играят важна роля за формирането на младите поколения.

4. Призовава комунистическите и посткомунистическите партии в България да преоценят миналото на комунистическия режим в България, да се дистанцират ясно от престъпленията му като недвусмислено ги осъдят, допринасяйки по този начин за постигане на национално помирение и сплотяване на обществото около общочовешките ценности.

5. Апелира към Министерския съвет, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт, да осигурят ефективно прилагане на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, отнасяйки се с уважение, разбиране и подкрепа към лицата, преживяли репресии и техните семейства.

Проект на декларация, представен от г-н Трифон Митев
и наречен "проект на Комисията"

Д Е К Л А Р А Ц И Я

на Четиридесетото Народно събрание на
Република България

Народното събрание на Република България, на основание:
- чл. 86, ал. 1 от Конституцията;
- приетия от 38-то Народното събрание Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен;
- приетата от 39-тото Народното събрание Декларация за 60-годишнината от установяването на комунистическия режим в България;

Д Е К Л А Р И Р А:

1. Подкрепя приетата от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа Резолюция 1481/2006 г. за необходимостта от международно осъждане на тоталитарните комунистически режими.
2. Осъжда нарушенията на човешките права, извършени от комунистическия режим в България, изразява съчувствие, разбиране и признание към жертвите му.
3. Приема за недопустими и отхвърля всички форми на тоталитаризъм, политически репресии и нарушения на човешките свободи - от политическите убийства до насилствените преименования.
4. Апелира към всички отговорни институции за пълна политическа и гражданска реабилитация на пострадалите от репресиите и техните семейства, съгласно закона.
5. С този акт българското Народно събрание ясно декларира процесите на демократизиране и реформиране на българското общество, включително и на политическите наследници на бившата комунистическа партия. Той допринася за постигане на национално помирение и сплотяване на българския народ около общи човешки ценности."