English
Български
 
ПРОЕКТОРЕЗОЛЮЦИЯ
 
ИСТОРИЯ
 
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
 
ИЗТОЧНИЦИ
Проект за резолюция
Подкрепа

Резолюция 1096

 

Комунистически терор
Свидетелства
Документи
Денацификация
Декомунизация
Национални институти
Източници в интернет
Книги

Статии
История > Комунистически терор > България
  Хронология 1971-1981

ХРОНОЛОГИЯ

1944-1947

1948-1955

1956-1970

1971-1981

1982-1987

1988-1989

 

8 януари 1971
Христо Ганев, Валери Петров, Марко Ганчев и Гочо Гочев са изключени от комунистическата партия за отказа им да гласуват протестното писмо срещу награждаването на Солженицин с Нобелова награда. (Членството им е възстановено през 1984.) Благой Димитров, който единствен гласува "против", е безпартиен. Той е изключен от Съюза на българските писатели.

7 март 1971
Умира патриарх Кирил. За наместник-председател на Св. Синод е определен митрополит Максим, който по устав трябва да организира избора на новия патриарх и да поиска съгласието на правителството за провеждането на епархийски избори за членове на Патриаршеския избирателен църковно-народен събор. Митрополит Максим не поисква такова съгласие. Вместо това по негово предложение на 1 април 1971 Св. Синод взима противоречащо на Устава на БПЦ решение да не се провежда избор на членове на Църковно-народния събор, а в събора да участват членовете на Църковно-народния събор от избора на патриарх Кирил (техният 4-годишен мандат е изтекъл преди 16 години).

8 март 1971
Политбюро на ЦК на БКП взима решение "А" №145 да бъде издигната и поддържана кандидатурата на Ловчанския митрополит Максим за нов патриарх. На председателя на Комитета по църковните въпроси Михаил Кючюков е възложено да осигури избора.

30 март 1971
По решение на ЦК на БКП започва "всенародно обсъждане" на проекта за конституция. За по малко от месец са проведени 30 000 събрания с участието на над 3 милиона граждани, направили 14 000 предложения към текста на конституцията.

20-25 април 1971
Десети конгрес на БКП приема програма за "изграждането на развито социалистическо общество". При него се осъществява "скок в производителните сили чрез използване постиженията на научно-техническата революция", собствеността се превръща в "единна общонародна", държавата на диктатурата на пролетариата прераства в "общонародна", но комунистическата партия остава "ръководна и направляваща сила". Приети са директиви за шестия петгодишен план (1971-1975): използване на научните и технически постижения за осигуряване на икономически растеж; продължаване на ускорената индустриализация и специално на машиностроенето, енергетиката, металургията и химическата промишленост. Тодор Живков е преизбран за първи секретар на ЦК на БКП и член на Политбюро.

16 май 1971
На референдум с 99,66% от гласовете при участие на 99,70% от имащите право на глас е одобрена тоталитарната конституция на "победилия социализъм". Народна република България е социалистическа държава, а БКП е "ръководна сила на обществото и държавата". Някои от основните принципи на политическата система са: eдинcтвo на властта, демократически централизъм, социалистически интернационализъм. Едно от основните задължения на държавата е "да развива дружбата и сътрудничеството със Съветския съюз и другите социалистически страни". Обществените организации са натоварени да организират населението в социалистическото строителство, да съдействат на държавата и да изпълняват някои възложени им държавни функции. Икономическата система на НРБ е социалистическа и е "част от световната социалистическа икономическа система". Формите на сoбcтвeнocт са: дъpжaвнa, кooпepaтивнa, нa oбщecтвeните оpгaнизaции (трите форми се сближават, "за да прерастнат в единна общонародна собственост") и личнa собственост (за частна собственост, собственост на частни физически и юридически лица конституцията не говори). Личната собственост е ограничена до имотите и вещите, задоволяващи личните и семейните потребности, и дребни средства за производство в домакинството или спомагателното стопанство. Средствата за производство и ресурсите са държавни, кооперациите и обществените организации могат да притежават средства за производство в определени от закона случаи. Стопанската дейност се извършва от държавата и от кооперациите и обществените организации. Гpaждaнитe мoгaт дa упpaжнявaт с личен или семеен труд ограничена от закона земеделска, занаятчийска или друга стопанска дeйнocт. Външната търговия е изключително право на държавата. Вписаните граждански и религиозни права са придружени със забраната да се използват срещу "социалистическия строй". В новата конституция вече не се говори за "национални малцинства", а за "граждани от небългарски произход". Между основните задължения на съда са: зaщитaта на уcтaнoвeния oбщecтвeн и дъpжaвeн cтpoй, на социалистическата coбcтвeнocт, на интересите нa социалистическите opгaнизaции; възпитаването на гpaждaнитe "в дуx нa пpeдaнocт към poдинaтa и дeлoтo нa coциaлизмa". Създаден е нов висш държавен орган - Държавен съвет, който съединява законодателната и изпълнителната власт, на практика подменя Народното събрание и ръководи Министерския съвет. Държавният съвет е висш орган на Народното събрание, има законодателна инициатива, определя законодателната дейност на НС, дава тълкувания на законите, с укази изменя законите и дава насоки на изпълнителната власт. Контролира министерския съвет, министерствата, ведомствата без ранг на министерства и прокуратурата. Назначава висшия команден състав на армията и осъществява общо ръководство върху отбраната и сигурността, общо ръководство върху вътрешната и външната политика и общо ръководство и контрол върху работата на местните органи на държавната власт - народните съвети. Председателят на Държавния съвет на практика е държавен глава.

27 юни 1971
Избори за народно събрание. ОФ получава 99,90% от гласовете.

4 юли 1971
Патриаршеският църковно-народен избирателен събор избира Ловчанския митрополит Максим за патриарх и софийски митрополит. Избран е с 98 от 101 гласа. На 73 бюлетини (минималният брой, който гарантира избора, ако присъстват всички 111 избиратели) името на митрополит Максим е написано с два еднакви почерка.

7 юли 1971
Народното събрание избира Държавен съвет от 27 души и Министерски съвет. Председател на Държавния съвет е Тодор Живков, а на МС - Станко Тодоров.

август 1971
Българският посланик в Судан Стоян Заимов и един съветски дипломат са обявени за персона нон грата, заради контактите си с ръководителите на военен преврат, който сваля за кратко от власт президента ген. Нимейри. В египетската преса се появяват съобщения, че превратът е ръководен от комунистическия лидер Абдел Кхали Маджуб, намерил убежище в българското посолство в Хартум, след бягството си от затвора в края на юни. България официално отхвърля обвиненията за причастност към преврата.

26-27 септември 1971
Посещение на Леонид Брежнев в България.

30 ноември 1971
Посещение на Тодор Живков и Станко Тодоров в Москва.

декември 1971
С писмо до министъра на вътрешните работи Ангел Цанев шефът на КГБ Юрий Андропов благодари за ценните материали - и особено за документацията на IBM, предадени на Съветския съюз от научно-техническото разузнаване в Държавна сигурност.

януари 1972
В рудниците в Родопите са уволнени хора, които не са пожелали да сменят мюсюлманските си имена след решението на ЦК на БКП от 17 юли 1970.

15-17 март 1972
Милиция и армейски подразделения с танкове правят блокада на село Барутин, Смолянско. Миньорите от урановия рудник са бити, за да сменят имената си. След тридневна обсада армията и милицията навлизат в селото със стрелба. Милиционери и войници нахлуват от къща на къща, има много пребити. Убити са Неджибе Келосманова и Емине Ибрахимова, шестима са ранени, шестима са осъдени на затвор.

21-28 март 1972
Командно-щабни учения на Варшавския договор на територията на България със съветско и румънско участие.

май 1972
Смяна на имената на българите мюсюлмани в Якоруда и Бунцево. При опит на група хора да отидат на протест в София е убит един човек от групата; по-късно в Бунцево е убит от протестиращи секретарят на градския комитет на ОФ в Якоруда, агитиращ за смяната на имената.

23 юни 1972
За съветски посланик е назначен Владимир Николаевич Базовский. Посланик до 28 март 1979. Партиен и държавен апаратчик; от 1961 - първи секретар на Новгородския обком на КПСС; 1972-1979 - посланик в България; от 1976 - член на ЦК на КПСС; 1981-1985 - посланик в Унгария; от 1987 - началник на Главно управление държавен митнически контрол към министерския съвет на СССР.

31 юли 1972
Тодор Живков участва в среща на ръководителите на комунистическите партии от съветския блок в Крим.

9 септември 1972
Българската телевизия за първи път излъчва цветно с предаване от деветосептемврийската манифестация в София.

13-18 ноември 1972
Посещение на Тодор Живков в СССР.

26 декември 1972
Софийски градски съд произнася присъда срещу писателя Георги Марков, обвинен, че не се е завърнал в страната след изтичане на разрешения му срок за пребиваване в чужбина и затова, че се е "поставил в услуга на чужди организации с цел да им служи във вреда на НРБ". Георги Марков е обвинен и че "от края на 1971 с цел да отслаби властта на НРБ и да й създаде затруднения написал и разпространил по радио "Дойче Веле" коментари и есета с клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй в НРБ". Осъден е задочно на 6 години и 6 месеца лишаване от свобода.

декември 1972
Полевъдни бригадири от село Корница са привиквани в МВР-Гоце Делчев и подлагани на натиск и побой, за да се преименуват. Горски работници от селото, работещи в местността Предела, са пребити от милиционери от Гоце Делчев след отказ да сменят имената си.

20 януари 1973
В с. Корница отряд милиционери прави опит да арестува един от полевъдните бригадири, който не се е явил в МВР, но жителите на селото се събират и осуетяват ареста. Разбирайки, че за тяхното село започва насилственото преименуване, извършено вече в Родопите и все още незасегнало съседните пирински села Корница, Брезница и Лъжница, те започват денонощен протест около огньове на селския площад, спират работа, а децата не ходят на училище. Исканията им са да бъдат признати официално за турци, децата им да се обучават на турски език и да не се посяга на имената им. В края на февруари след няколко посещения на първия секретар на ОК на БКП в Благоевград Петър Дюлгеров, на командващия Първа българска армия ген. Борис Карамфилов и на местния партизански командир ген. Крум Радонов протестиращите разбират, че властта няма да отстъпи от насилствената смяна на имената. В очакване да бъдат нападнати от милицията, жителите на Корница, Брезница и Лъжница се уговарят да си помагат; червена светлина на минарето ще бъде сигнал, че съответното село е нападнато.

28 март 1973
Около 5 часа сутринта между 500 и 2000 милиционери, войници и членове на паравоенни "доброволни отряди", въоръжени с автоматично оръжие и тояги, с автомобили, пожарни коли и на коне навлизат в село Корница. В последвалата стрелба и побой над деца, жени и мъже на селския площад са убити трима души - Мохарем Барганов, Юсеин Караалилов, Халиф Мустафов Амедеин, и са ранени стотици. Жителите на Брезница и Лъжница се отзовават на сигнала за помощ и тръгват към Корница. Около 400-500 души от по-близкото село Лъжница начело с децата са пресрещнати в местността Водна река от милиционери на коне и са разпръснати, след като са бити и нахапани от милиционерските кучета, някои от хората са простреляни. Група от 800 мъже, жени, старци и деца от Брезница е спряна със стрелба в местността Синища. Убит е младият Тефик Хаджиев, ранени са над 20 души. Около 500 души от групата са обградени и подкарани към местността Мизиневи ливади, където мъжете и жените са строени в отделни колони с ръце на врата и са подложени на побой и издевателства. Няколко жени са хвърлени в селскостопанския водоем. В Брезница е убит в дома му старецът Исмаил Кальор, който не чул дадените заповеди. На следващия ден започва насилствената смяна на имената в трите села. Много от жителите им са арестувани. 9 души от Корница и двама от Лъжница са осъдени с присъди от 5 до 12 години затвор. Десетки хора (от Корница 20 семейства и поединично 14 души) са изселени в Плевенско, Врачанско, Видинско и Русенско за срок от 5 години, като на някои от тях не е позволено да се завърнат след изтичане на срока. Някои от арестуваните са изпратени на остров Белене (през 1977 Амнести интернешънъл съобщава за 500 помаци на остров Белене). След като протестите са смазани, смяната на имената е извършена под ръководството на секретаря на ГК на БКП в Гоце Делчев Борис Аврамов. Телата на убитите не са предадени на близките и гробовете им остават неизвестни.

25 април 1973
В 5.00 сутринта в Девин въоръжени с автомати милиционери нахлуват в къщите на три семейства, които единствени в града запазват имената си. Според началника на местната милиция тези хора са "реакционни и консервативни елементи - религиозни фанатици, туркофили, представители на старото поколение в родовете", накарали отделни родове в Девин да не сменят турско-арабските си имена с български, подготвяли "клеветнически материали, предназначени за ООН" и искали политическо убежище в Турция. С прокуророрско нареждане членовете на семействата са принудително заселени за 5 години в различни села в Михайловградско и Видинско. През януари 1974 девинските комунисти отчитат успешното приключване на кампанията по смяната на имената в Беден, Брезе, Настан, Селча, Стоманово, Грохотно и Девин, извършена от 350 активисти.

3-7 юли 1973
В Хелзинки се провежда първият етап на Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа на равнище министри на външните работи. Участват 33 европейски държави и САЩ и Канада. Вторият етап на Съвещанието се провежда в Женева от 18 септември 1973 до 21 юли 1975 на ниво експерти на държавите-участнички. Третият етап е в Хелзинки от 30 юли до 1 август 1975, когато е подписан Заключителният акт. Съвещанието е кулминацията на "разведряването", започнало в края на 60-те години - опит на САЩ в условията на ядрен паритет с политически, икономически и хуманитарни стъпки да преодолеят затвореността на съветския блок и да предизвикат либерализацията му и на Съветския съюз да излезе от политическа и икономическа изолация и да разшири противоречията между САЩ и европейските държави. "Разведряването" приключва със съветското нахлуване в Афганистан през декември 1979.

17-19 юли 1973
Пленум на ЦК на БКП за втори път след 1963 обсъжда "сливането" със СССР. Членовете на ЦК на БКП аплодират идеята за присъединяването към Съветския съюз и възхваляват Тодор Живков за предложения документ "Основни насоки за развитието на всестранното сътрудничество със СССР в етапа на изграждането на развито социалистическо общество в НРБ". Тодор Живков предупреждава документът да не бъде публикуван и дори да не бъде съобщаван на партийните членове в пълния си вид. При посещението на Брежнев в България през септември същата година е договорено да не се съобщава за споразумението между БКП и КПСС за присъединяването на България към СССР.

24 юли 1973
Политбюро на ЦК на БКП утвърждава "Положение за работа на разузнавателното управление на МВР", което актуализира нормативните документи за дейността на разузнаването (ПГУ-ДС). Узаконена е възможността разузнаването да извършва зад граница "остри мероприятия" (вкл. убийства и отвличания): "Разузнавателното управление планира, подготвя и извършва на територията на капиталистическите и развиващите се страни остри агентурно-оперативни мероприятия срещу обекти на противника и лица, които се занимават с активна вражеска дейност или са извършили престъпления срещу НРБ."

30-31 юли 1973
Тодор Живков участва в срещата в Крим на ръководителите на страните от соцлагера.

18-21 септември 1973
Посещение на съветския ръководител Леонид Брежнев в България.

28 септември 1973
Писмо на Тодор Живков до Политбюро "за широко и пълноценно използване възможностите на личното стопанство" за увеличаване на селскостопанското производство.

31 октомври 1973
Приет е Закон за народното здраве. Потвърдена е забраната на частната медицинска практика.

2-3 ноември 1973
Посещение на Тодор Живков в СССР.

12 ноември 1973
Арестуван е Хенрих Натан Шпетер, роден през 1921 г. в София, преводач в съветската мисия към Съюзническата контролна комисия, от 1947 служител в Дирекцията по печата, а по-късно в Радио София, от 1960 г. научен сътрудник в икономическия институт на БАН, член на БКП. Обвинен, че през 1946 като преводач в СКК е бил вербуван от американското разузнаване и е предавал политическа и икономическа информация за страната и СИВ, и че през 1960 е предал сведения лично на Збигнев Бжежински при негово посещение в София. Хенрих Шпетер е осъден на смърт, но смъртната присъда не е изпълнена. Разменен е за български разузнавач, заловен на Запад. Живее в Израел.

4 февруари 1974
Управителният съвет на Съюза на българските писатели гласува "Декларация за "случая Солженицин“ по повод наскоро издадената в Париж негова книга "Архипелаг ГУЛАГ". (Седмица по-късно Солженицин е екстрадиран от Съветския съюз.) Взети са всички превантивни мерки, за да няма гласували "против" или "въздържали се" с мотива, че не са чели произведението, както през 1970 г. Солженицин е квалифициран като "предател и враг на СССР".

7-8 февруари 1974
Пленум на ЦК на БКП за "идеологическата диверсия" с основен докладчик Александър Лилов. След този пленум политическите съдебни процеси се увеличават и в затвора са вкарани много представители на интелигенцията по скалъпени обвинения в шпионаж, критика срещу режима, тероризъм. Политическите отряди в Старозагорския затвор от два стават четири. В доклада си Лилов предлага и мерки за "национално осъзнаване и патриотично възпитание" на помаците и "идейно-политическо приобщаване на населението от турски произход".

април 1974
Държавна сигурност със съдействието на КГБ и Щази отвлича от град Орхус, Дания, българския политически емигрант Борис Арсов и го отвежда в България.

8 май 1974
Посещение на Тодор Живков в СССР.

14 юни 1974
Указ 1196 на Държавния съвет за икономическо, промишлено и техническо коопериране с чуждестранни юридически и физически лица. Начало на създаването на законов режим за кооперирането между чуждестранни фирми и български външнотърговски организации с цел привличане на технологии и ноу-хау и развиване експортни пазари. През 1974 става ясно, че България не може да получава капиталите и технологиите, необходими за икономиката, чиито традиционни за командна икономика проблеми са рязко задълбочени от значително повишените цени на вносните суровини и особено на нефта от Съветския съюз. България сключва все повече външни заеми, за да покрива нарастващите си търговски дефицити към Западна Европа, Съединените щати и Япония. Липсата на капитали налага свиването на плановете за икономически растеж в рамките на СИВ, включително в България. Указ 1196 не разрешава истински общи или с дялово участие смесени предприятия, нито чужди граждани или фирми да притежават дял от български предприятия и не довежда до същински чуждестранни инвестиции.

1 септември 1974
Във Враца е открит газопроводът СССР-НРБ.

4 септември 1974
Пуснат е в действие първият реактор на атомната електроцентрала в Козлодуй.

22 септември 1974
В тридневен съдебен процес отвлеченият от Дания политически емигрант Борис Арсов е осъден на 15 години затвор по обвинение в шпионаж, саботаж и образуване и ръководене на контрареволюционна емигрантска организация, целяща да свали комунистическия режим в България чрез въоръжено въстание.

20 декември 1974
Борис Арсов е намерен обесен в килията си в Пазарджишкия затвор. Смъртта му официално е квалифицирана като самоубийство, извършено “посредством три вратовръзки”, въпреки че още при довеждането му в България са му били иззети всички граждански дрехи. Борис Арсов е роден на 19 юни 1915 в София. От 1942 до края на 1945 работи в стопанската полиция. През 1949 е въдворен за една година в лагерите Богданов дол и Белене, поради което не успява да завърши висшето си образование в стопанския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски". Многократно е арестуван и уволняван като "неблагонадежден". От май 1960 до август 1962 с други трима души разпространяват в центъра на София "вражески и насочени против дружбата със СССР" позиви. Под името "Б. Т. Р. К" (Български таен революционен комитет) четиримата изпращат писма до западни посолства в столицата. През април 1962 при посещението на Никита Хрушчов в България Арсов му пише: "Хрушчов, долу ръцете от нашата родина, тя не е съветска губерния! Долу лакеите от ЦК!" Групата е разкрита и осъдена през август 1962; Асов е осъден на 6 години затвор за членуване в организация, която цели да свали "народнодемократичната власт". Излиза от затвора през 1964. През 1970 напуска нелегално страната през Югославия. От 1971 живее в Дания и следва икономика. През 1972 е избран в ръководството на Българската лига за правата на човека и на Българския национален фронт (БНФ) в Дания. В края на 1972 създава емигрантската организация Български революционен комитет, който през април 1973 е преименуван в Съюз на българските революционни комитети (СБРК). Арсов започва да издава бюлетин "Левски", в който атакува остро комунистическия режим в София. Арсов призовава: "Влизайте масово в съпротивата против червената тирания. Образувайте комитети от типа на комитетите на безсмъртния Левски. Бъдете винаги готови за последен бой. На революция!" Борис Арсов има идея властта да бъде взета чрез обща стачка и масови демонстрации, които да преминат в народноосвободителна революция, като се разтурят БКП, ДКМС и профсъюзите. Заради СБРК и бюлетин "Левски" Арсов става главен обект на секретна разработка на Второ главно управление на Държавна сигурност под кодовото название "Терористи" и е определен като инициатор на серия от терористични актове, макар че ДС не представя конкретни доказателства. През януари 1974 ВГУ-ДС предлага план за физическото ликвидиране на Арсов с отрова, нож или с удар с тъп предмет по черепа, а първият зам.-министър на вътрешните работи ген. Григор Шопов утвърждава заповед за изпълнението му. "Острото мероприятие" е възложено на агент "Маринов" - легализираният като емигрант и внедрен в българската общност в Дания Димитър Георгиев Филипов. В последния момент агентът се уплашил и се отказал. През април 1974 ДС осъществява секретна операция по отвличането на Арсов от Дания. В България Арсов отхвърля предложението на ДС да сътрудничи в пропагандни мероприятия за дискредитирането на всички организации на "вражеската емиграция" и нейните лидери. Арсов е предаден на съда, който на 22 септември 1974 го осъжда на 15 години затвор по обвинение в шпионаж и саботаж (чл. 101 и 109 от НК) за това, че образувал и ръководил контрареволюционна емигрантска организация, целяща да събори властта в НБР чрез въоръжено въстание.

3 януари 1975
Президентът на САЩ Джералд Форд подписва поправката Джаксън-Ваник, единодушно приета от двете камари на Конгреса. Поправката забранява да се сключват търговски споразумения, търговските отношения да са в режим "най-облагодетелствана нация" и да се дават държавни кредити, кредитни гаранции и инвестиционни гаранции на страни, които отнемат или ограничават правото на емиграция. Конкретната причина са драстичните такси "за полученото висше образование", наложени през август 1972 на желаещите да емигрират от СССР евреи, но поправката Джаксън-Ваник има дългосрочна роля в натиска върху СССР, страните от съветския лагер, Румъния, Албания, Виетнам и Китай за спазването на човешките права. За България поправката е в сила до 22 януари 1991.

24 април 1975
Държавна сигурност арестува в гр. Септември Илия Минев, който в периода 1972-1975 е изпратил 4 писма на Запад с призив да не се дава легитимност на СССР с процеса на "разведряване", което е в ущърб на борбата за свобода, демокрация и законност и че комунизмът никога не ще промени своя насилствен характер. Едно от писмата е заловено от ДС. Илия Минев е задържан в Главно следствено управление в София и обявява гладна стачка с мотив, че конституцията му гарантира свобода на словото. Обвинен е по чл. 113 от НК за клевета срещу Съветския съюз. Съдът се провежда в Разград, Илия Минев е осъден на 6 години затвор. Съпругата му Ангелина е осъдена, защото е "съдействала на вражеската му дейност" и излежава година и половина в затвора, като целта на ДС е да я принуди да се разведе. Илия Минев изтърпява присъдата си в Софийския затвор, а от август 1976 - в Старозагорския. По време на втория си затвор има общо 420 дни гладни стачки. Освободен е на 24 април 1980.

11 юни 1975
В резиденция Бояна Тодор Живков се среща със съветските съветници в България Кисельов и Грубяков и получава от тях инструкции за предстоящото си посещение в Румъния. Той трябва да въздейства на Чаушеску да не прави обструкции на изготвянето на Заключителния акт на Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа, Румъния да участва в ученията на Варшавския договор и в СИВ и да я привлече на страната на СССР срещу Китай.

30 юли - 1 август 1975
В Хелзинки държавните ръководители на страните-участнички подписват Заключителния акт на Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа. Потвърдени са политическите и териториалните реалности в Европа след Втората световна война; договорено е уведомяване за провеждане на военни учения и придвижвания на войски и присъствието на военни наблюдатели на военните учения; сътрудничество в икономиката и опазването на природната среда; декларирани са ангажименти по спазването на човешките права и свободи. Първоначално много от съветските дисиденти преценяват Хелзинкските споразумения като отстъпление от Всеобщата декларация за правата на човека и другите международни документи за правата на човека, но впоследствие активно ги използват в правозащитната си дейност като средство за натиск за либерализиране на режима и за ангажиране на Запада с човешките права в съветския блок. Човешките права стават приоритет в политиката на американския президент Джими Картър (1977–1981).

30 май 1976
Избори за 7-о Народно събрание, народни съвети, народни съдии и съдебни заседатели.

3-5 ноември 1976
Посещение на съветския външен министър Андрей Громико в България.

2 декември 1976
Посещение на Тодор Живков в СССР.

18-20 декември 1976
Посещение на Тодор Живков в СССР.

1977
Разузнаванията на СССР, България, Куба, Чехословакия, Източна Германия, Унгария, Монголия, Полша и Виетнам подписват споразумение за създаване на Система за обединена обработка на данните за противника (СОУД). СОУД обединява всички средства на радиоелектронното и космическо разузнаване на членовете си, предоставя им обединена база данни и поддържа радиоканали за осигуряване на този достъп. Първоначално СОУД е създадена за събиране на информация за възможни провокации на чужди спецслужби по време на Олимпиадата в Москва през 1980. Започва да работи пълноценно през 1979. СОУД съдържа досиета на агенти, "враждебни организации", журналисти, дипломати, търговски и културни представители, представители на авиокомпании и на всеки, който би могъл да бъде определен като заплаха за съветската система. Два главни компютърни центъра - в Москва и в ГДР - обработват информацията. До данните на СОУД имат достъп само висшите чинове на социалистическите разузнавания. Заявките получават отговор максимум до 4 часа. В началото на 90-те СОУД е преобразувана в руска разузнавателна система, в която влизат комплексите за радиоелектронно разузнаване на територията на Русия и някои страни от ОНД, Руският електронен център в Лурдес (Куба), базата за радиоприхващане в южноазиатския регион в Кам Ран (Виетнам) и специалната радиоапаратура в посолствата и консулствата на Русия по света.

22 април 1977
Политбюро приема секретно решение Б №17, с което радикализира дейността по "обезвредяване на българската вражеска емиграция". Държавна сигурност трябва да извършва разлагане, компрометиране и изолиране на "българската вражеска емиграция"; осуетяване на "шпионската, идеологическата, диверсионната, терористическата, подривната" й дейност против НР България и предотвратяване на действията й за създаването в България на легална и нелегална опозиция. През юни 1977 министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов издава секретна заповед, с която детайлно определя задачите на всички управления на ДС и на Софийско главно и окръжните управления на МВР за изпълнението на решението на Политбюро.

30 май - 4 юни 1977
Посещение на Тодор Живков в СССР.

20 октомври 1977
Постановление на МС за "самозадоволяване" на населението с плодове, зеленчуци, месо, мляко, яйца и риба чрез личното стопанство. На градското население се раздават "парцели за самозадоволяване", предприятията и военните поделения са задължени да развият помощни стопанства. Социалистическата държава негласно се връща към форми на натуралното стопанство, паралелни на социалистическата планова икономика, която не може да преодолее постоянния дефицит.

14 ноември 1977
В Анкара е подписан допълнителен протокол към споразумението за изселване между България и Турция от 1968. До края на ноември 1978, когато изтича действието на споразумението, Турция увеличава квотите за изселване. Към септември 1977 са се изселили 52 392 души. До изтичането срока на спогодбата се изселват още 62 000 души.

5 януари 1978
Писмо на Тодор Живков до членовете на Държавния съвет "Някои съображения относно по-нататъшното развитие на празнично-обредната система в НР България". На 12 април Държавния съвет приема документ за "празнично-обредната система", според който традиционните християнски и мюсюлмански обичаи трябва да бъдат заменени с изкуствено създадени церемонии, "в които да се залагат комплексни политически, естетически, нравствени и социално-психологически моменти".

10 април 1978
Изстрелян е космическият кораб "Союз-33" с екипаж Николай Рукавишников и първия български космонавт Георги Иванов. През 1977 на военните летци от девет випуска (от 1964 до 1972) на училището в Долна Митрополия се предлага да кандидатстват за подготовка за космонавти по програмата "Интеркосмос" от 1967. Кандидатите са много, но тъй като строгите тестове отсяват повечето, са допуснати и летци от предишни випуски. За тестове в Москва заминават четирима кандидати: Георги Йовчев, Георги Какалов, Иван Наков и Александър Александров. Георги Йовчев, който е способен, амбициозен и е син на член на ЦК на БКП, има проблеми с вестибуларния апарат. След неговото отпадане българска партийно-правителствена комисия трябва да направи окончателния избор. Избран е Георги Какалов от Ловеч. (Фамилията на избрания космонавт е сменена на Иванов - въпреки съпротивата на самия Какалов - по руско настояване, тъй като звучи неприлично на руски.) Дубльор е Александър Александров. Корабът "Союз-33" трябва да се скачи със станцията "Салют-6", но 3 км. преди нея един от двигателите на кораба спира. След 12-часово изчакване от космическия център съобщават решението си скачването да се отмени. Космонавтите включват резервния двигател, за да намалят скоростта, да навлязат в плътните слоеве на атмосферата и да започнат приземяване. След определеното време двигателят не се изключва автоматично и се налага Рукавишников да го изключи ръчно. Корабът започва приземяване по балистичен спуск с огромно претоварване от 9-10 единици в продължение на 2 минути и половина, при което космонавтите се борят да не загубят съзнание. Научната програма от 28 експеримента, за която са създадени български системи и прибори, не е изпълнена, но двамата космонавти успяват със самообладанието си да се завърнат на Земята. В българските вестници излизат предварително подготвени репортажи за историческото скачване и се налага тиражът им да бъде иззет от РЕП.

20-21 април 1978
Национална конференция на БКП за "усъвършенстване на социалистическата организация на труда и плановото ръководство на икономиката" решава в някои сектори от икономиката, в частност селското стопанство, да бъде експериментирана ограничена децентрализация при вземането на решенията и "засилване на стоковите отношения".

11 юли 1978
Политбюро с протокол № 280 утвърждава списък с номенклатурата на ЦК на БКП. Партийната номенклатура е основният инструмент, с който комунистическите партии осъществяват наддържавните си функции. Номенклатура са длъжностите, които се заемат и освобождават само с решение на партийното ръководство без значение дали длъжността е изборна или с назначение. Това са ключовите длъжности във всички структури на държавната власт, съда, прокуратурата и следствието, дипломацията, академичните и учебни институти, обществените организации, творческите съюзи, ръководствата на средствата за масова информация. Освен ЦК на БКП своя номенклатура имат и окръжните и градските комитети на БКП. Всички сведения за номенклатурата са секретни, а за номенклатурата в министерство на отбраната и ДС - строго секретни. Номенклатурата на ЦК е на три нива: номенклатура на Политбюро, на Секретариата на ЦК на БКП и отчетно-контролна номенклатура към различните отдели на ЦК. Първите две нива са висшата номенклатура.

16 юли 1978
Среща в Ялта на комунистическите лидери от соцлагера. Тодор Живков иска помощ от Брежнев за нарасналия български външен дълг и дисбаланса в търговията на България със СССР.

7 септември 1978
В Лондон, на моста Ватерло, е извършен атентат срещу писателя емигрант Георги Марков. С устройството, наречено по-късно "български чадър", но разработено в специалната лаборатория на КГБ под ръководството на Майрановски, в тялото му е изстреляна сачма с отровата рицин. На следващия ден състоянието му се влошава, Марков постъпва в болница и умира на 11 септември.

15 септември 1978
Политическият емигрант и коментатор в "Свободна Европа" Владимир Костов съобщава, че срещу него също е бил извършен опит за убийство. В метрото в Париж е почувствал убождане и по-късно е развил висока температура. Костов е поставен под специална охрана, разпитан е от Скотланд Ярд, а от тялото му е извадена миниатюрна сачма, подобна на извадената от тялото на Георги Марков. Владимир Костов, който е офицер от Държавна сигурност, от 1974 работи под прикритието на кореспондент на Българска телевизия в Париж. През 1977 иска политическо убежище във Франция, защото не приема подчиненото положение на България спрямо Съветския съюз.

ноември 1978
Изтича срокът на споразумението между Турция и България за изселване на желаещите български турци. Общият брой на изселилите се от март 1969 е 114 356 души. Много от изселниците заминават, защото са чули слуховете, че след изтичането на споразумението държавата ще смени имената на останалите в България. Те продават къщите и имуществото си и купуват стоки, които могат да изнесат в Турция, за да построят на първо време малки къщи за семействата си. Има случаи на принудително изселени.

22-23 ноември 1978
Съвещание в Москва на Политическия консултативен комитет на страните от Варшавския договор, в което участва и Тодор Живков. Тодор Живков и министър-председателят Станко Тодоров отправят писмо до Леонид Брежнев с молба за помощ за справяне с икономическите трудности на България и нарастването на външния дълг към капиталистическите страни, който от 3 милиарда долара през 1974 е достигнал 5,5 милиарда в края на 1978.

декември 1978
Египет прекъсва дипломатическите си отношения с България след като египетските власти съобщават, че при обиск в българското посолство в Кайро са намерили документи за подготовката на посолството заедно с други неназовани дипломатически мисии да подстрекава вълнения срещу президента Ануар Садат. Съветският съюз започва да губи позициите си в Египет в началото на 70-те, когато Садат възстановява отношенията със САЩ и постига няколко споразумения с Израел. През юли 1972 съветските военни съветници в египетската армия, около 10 000 души, са принудени да напуснат Египет. През март 1976 Египет едностранно денонсира договора за дружба със СССР, а порт Александрия, който служи като съветска военноморска база в Средиземно море, е затворен за съветски кораби. През септември 1978 в Кемп Дейвид при посредничеството на САЩ Египет подписва с Израел договор за мир, взаимно признаване и връщане на Синайския полуостров на Египет.

13-17 януари 1979
Посещение на Леонид Брежнев в България.

28 март 1979
За съветски посланик е назначен Никита Павлович Толубеев. Посланик до 1983. Партиен апаратчик от 1954; 1961-1966, 1971-1986 - член на ЦК на КПСС; 1968-1970 - посланик в Кипър; 1970-1979 - посланик в Куба; 1979-1983 - посланик в България; 1983-1990 - заместник-председател на Държавния комитет на СССР по външноикономическите връзки.

27 декември 1979
Съветски командоси убиват афганистанския президент в президентския дворец в Кабул, съветски войски навлизат в страната. Започва съветската инвазия в Афганистан, която слага край на "разведряването" и прави по-твърда западната политика спрямо Съветския съюз.

4 януари 1980
Заради съветската интервенция в Афганистан президентът на САЩ Джими Картър забранява продажбата на високи технологии и стратегически стоки на СССР, съветския риболов в американски води и доставките на жито за СССР.

20 февруари 1980
Президентът Картър официално обявява на американския олимпийски комитет, че САЩ ще бойкотират олимпиадата в Москва заради интервенцията в Афганистан. Към бойкота се присъединяват 64 държави, а няколко държави позволяват на атлетите си да участват, но не под национален флаг.

март 1980
Указ 535 на Държавния съвет, отменящ Указ 1196, създава практическа възможност за инвестиране от страните с пазарна икономика, с изключение на банковата и застрахователната сфера, комуникациите и някои други отрасли. Указ 535 дава право на всички юридически лица със седалище в България да се кооперират с чуждестранни корпорации или индивиди. На практика от промените могат да се възползват обединенията, комбинатите, ВТО и министерствата. Асоциациите трябва да се ръководят от управителен и директорски съвет с председатели български граждани. Указ 535 предвижда сериозна намеса на държавата - договорът между страните се съгласува с Министерството на външната търговия, Министерството на финансите и Българската народна банка и трябва да има одобрението на Министерския съвет, за да влезе в сила. Асоциациите не могат да придобиват недвижима собственост в България, нито едрите средства за производство, промишленото оборудване и "особено ценните" машини. Указ 535 предизвиква слаб интерес в западните компании - до 1986 г. по този закон са създадени около 10 смесени предприятия. През 1987 г. са направени изменения в законовата система, които трябва да привлекат повече инвестиции в преустройството на икономиката, но до 1989 смесените дружества са 31. Целите на тази политика са държавен контрол и насочване на чуждите инвестиции и високи технологии към приоритети като автоматизация на производствените процеси, медицинско машиностроене, електроника, металургия.

28-31 май 1980
Посещение на Тодор Живков в Ирак.

23 юли - 31 август 1980
Мехмед Али Агджа, избягал от турски затвор след убийството на главния редактор на вестник “Миллиет” Абди Ипекчи, пребивава в България с паспорт на името на Йогендер Сингх, индийски гражданин. Агджа се настанява в хотел "Витоша–Ню Отани”, където се среща с членове на турската мафия, включени в българските държавни контрабандни канали. В България му е осигурен фалшив паспорт на името на Фарук Озгюн с фалшива турска изходна виза от Капъкуле на 30 август 1980 и с истинска българска входна виза от Капитан Андреево на 31 август 1980. С този паспорт Агджа напуска България през Калотина същия ден, 31 август 1980, и с него е заловен на площад "Свети Петър" след атентата срещу папа Йоан Павел II.

5 декември 1980
Среща в Москва на ръководителите на страните от Варшавския договор.

23-24 декември 1980
Посещение в България на министъра на външните работи на СССР Андрей Громико.

26 декември 1980
Със създаването на Общонароден юбилеен комитет с председател Тодор Живков започва подготовка на честването на 1300-годишнината на българската държава. Грандиозната и дълга кампания, продължила година и половина с археологически и художествени изложби, концерти, театрални и оперни представления, Дни на България и посещения на официални делегации в 57 държави, международни научни конференции, откриване на паметници и всенародни тържества в страната, е средство да се търси признание навън и първи опит (преди "възродителния процес") национализмът да бъде използван като заместител на социалистическата идеология.

7 януари 1981
Постановление на МС за усъвършенстване на системата за самозадоволяване на населението с месо, мляко, яйца, риба, плодове, зеленчуци и други хранителни продукти.

31 март - 4 април 1981
Дванадесети конгрес на БКП. БКП има 826 000 членове. Тодор Живков е избран на възстановената длъжност генерален секретар на ЦК на БКП (дотогава ръководната партийна длъжност е първи секретар).

13 май 1981
В Рим на редовната аудиенция на площад "Свети Петър" Мехмед Али Агджа стреля и тежко ранява папа Йоан Павел II.

7 юни 1981
Избори за народно събрание, народни съвети, кметове и народни съветници, съдии и съдебни заседатели от районните и окръжните съдилища.

16 юни 1981
Осмото народно събрание преизбира Тодор Живков за председател на Държавния съвет, Станко Тодоров става председател на Народното събрание, а на негово място като министър-председател е избран Гриша Филипов.

13 декември 1981
В Полша ген. Войчех Ярузелски въвежда военно положение. Профсъюзът "Солидарност" е поставен извън закона, а лидерите му, в това число Лех Валенса, са арестувани същата нощ. Военното положение е отменено на 22 юли 1983. По време на военното положение са арестувани десетки хиляди хора, убити са около 90 души. Според ген. Ярузелски въвеждането на военното положение е спасило Полша от интервенция на войските на Варшавския договор.

29 декември 1981
Президентът Рейгън обявява редица икономически санкции срещу Съветския съюз заради продължаващите репресии в Полша. Прекратено е издаването на лицензи за експорт на електронно оборудване, компютри, високотехнологични материали, петролно и газово оборудване за Съветския съюз.

края на декември 1981
Излиза от печат романът на Блага Димитрова "Лице". Романът е преминал трудно през етапите на партийната цензура и е издаден силно съкратен. Веднага огромната част от тиража му е иззета от книжарниците. На писателската Априлска дискусия през 1982 романът е критикуван за черногледството си, липсата на партийна позиция, разминаване с логиката на живота. Андрей Гуляшки заявява, че романът е писан "под диктовката на вражеска агентура отвъд границите на родината". На 24 юни 1982 анонимна статия във вестника на Съюза на българските писатели "Литературен фронт" прави унищожителна критика на романа, който "изопачава историческата истина за най-плодоносната епоха в общественото ни развитие" - епохата след Априлския пленум 1956. Критическата атака продължава и през 1983 и в нея се включват Богомил Райнов, Евтим Евтимов и други функционери в Съюза на писателите. Но около 30 критици, подканяни настойчиво да критикуват книгата, се въздържат, главният редактор на "Народна култура" Георги Найденов отказва да публикува критика срещу романа, Александър Йорданов публикува първата положителна рецензия във в. "АБВ", последвана от рецензия на Мария Гарева в издание на пловдивската библиотека (положителните рецензии на няколко други критици не са допуснати за публикация). Екземпляри от книгата се препредават между приятели и "Лице" става от най-четените дисидентски книги в този период.

 

1944-1947 1948-1955 1956-1970 1971-1981 1982-1987 1988-1989

  За сайта   За контакти   Авторски права   Партньори