1 януари 1948
Създаден е Комитет за изкуство, наука и култура за ръководство на научните и културните институти. Председател - Вълко Червенков.

3 януари 1948
Национална конференция на НС "Звено" обявява подкрепа за "изграждането на социализъм".

4 януари 1948
Пленум на ЦК на БРП(к), в който Георги Димитров заявява: "Трябва да ви кажа - нека си остане между нас - че има един голям въпрос, който не от вчера съществува, той е, че по нашата южна граница имаме, всъщност, не българско население, което представлява постоянна язва за нашата страна. Пред нас, като партия и правителство, стои въпроса да намерим начин да го махнем от там и го заселим на друго място, а там да заселим наше, собствено българско население... Тази проблема трябва да се разреши през 1948 година... Не можем да оставим Народната република България в такова положение, в каквото е съществувала до 9 септември."

25 януари 1948
Декларация на Върховния партиен съвет на Радикалната партия (крилото в Отечествения фронт със секретар Славчо Стоилов, почетен секретар - Стоян Костурков) в подкрепа на "курса към изграждане на социализъм".

25-26 януари 1948
Висшият партиен съвет на БРСДП подкрепя "курса към изграждане на социализъм". Решено е вливане в БРП(к).

януари 1948
Започва работа Държавната планова комисия, която е начело на централизираната система от държавни органи, осъществяващи плановото начало в индустриализацията.

4 януари 1948
XIV пленум на ЦК на БРП(к). Закрита е длъжността председател на ЦК на БРП(к), Георги Димитров става генерален секретар на ЦК. За членове на Политбюро са избрани: Георги Димитров, Трайчо Костов, Васил Коларов, Антон Югов, Вълко Червенков, Георги Дамянов, Георги Чанков, Добри Терпешев и Владимир Поптомов. За кандидат-членове: Цола Драгойчева, Райко Дамянов, Петко Кунин, Димитър Ганев и Титко Черноколев. Секретари на ЦК отново са Трайчо Костов, Вълко Червенков и Георги Чанков.

2-3 февруари 1948
Втори конгрес на Отечествения фронт трансформира ОФ от партийна коалиция в единна обществено-политическа организация с индивидуално членство. Това е край на политическата дейност на ОФ и превръщането й в масова казионна организация.

8-11 февруари 1948
Делегация, водена от Георги Димитров, е на неофициално посещение в Москва. Сталин остро напада Димитров за несъгласуваното му с Кремъл изказване в Букурещ, че ще бъде създадена източноевропейска федерация с участието и на Гърция, за подписването на митнически съюз и за съгласуване на промишлените планове между България и Румъния. В разговорите от българска страна участват Димитров, Коларов и Трайчо Костов, от съветска - Сталин, Молотов, Жданов, Маленков, Суслов, Зорин. Присъства и югославска делегация - Кардел, Милован Джилас и Бакарич. В този период съветските планове за формите на съветска хегемония предвиждат федерации между Румъния и Унгария, които по-късно да се обединят с Украйна, между Полша и Чехословакия, обединени впоследствие с Беларус, и между България, Югославия и Албания, които да се обединят с Русия. Неколкократно Сталин настоява за бързо създаване на федерация между Югославия и България, а после на двете държави с Албания, което е срещу югославските намерения за първенство на югославско-албанска федерация. На 11 февруари са подписани протоколи за консултации между България и СССР и между Югославия и СССР по всички международни въпроси. България се подчинява на съветското указание за създаване на федерация, но Кардел заявява, че ще трябва да докладва пред югославското ръководство. На заседание на югославското Политбюро на 1 март 1948 Тито се изказва срещу създаването на федерация, която би била съветски троянски кон. На 18 март съветското ръководство решава да изтегли съветските съветници от Югославия.

17 февруари 1948
ВНС приема Закон за народните съвети - местните органи на държавната власт. До провеждането на местни избори функцииите им ще се изпълняват от назначени от Президиума на Народното събрание временни общински и околийски управи.

18 февруари 1948
Приет е Закон за изкупуване на едрия земеделски машинен инвентар. Всички трактори, вършачки, тракторни плугове, тракторни редосеялки, тракторни сноповързвачки, тракторни култиватори и парни локомобили с всичките им принадлежности и резервни части принудително се изкупуват от частните стопани и кооперациите и се предават на ТКЗС, ДЗС и машинно-тракторните станции. В сравнение със закона от януари 1947 наказанието за отнемане на части или повреждане на машините, подлежащи на изкупуване, се променя от глоба в строг тъмничен затвор.

29 февруари - 2 март 1948
Конгрес на Общия работнически професионален съюз превръща организацията в казионна и приема програмата за изграждане на социализма.

6 март 1948
Приет е закон, с който всички гори са обявени за държавна собственост.

18 март 1948
Подписан е Договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ със СССР.

30 март 1948
Прието е 9-о Постановление на МС, с което се назначава комисия по подготовка на изселването на турско и помашко население от югоизточните гранични области и заселването му във вътрешността на страната. До 1 км от границата изселването обхваща всички, а в 25-километровата гранична зона - семействата на бегълците в Гърция и Турция и всички неблагонадеждни елементи.

31 март 1948
Сталин излага обвиненията си срещу югославските комунисти пред ръководителите на комунистическите партии в Коминформ и настоява за подкрепа на съветската позиция.

5 април 1948
Обнародван е Закон за кинематографията. С него се отменя изцяло Законът за кинокултурата от 14.Х.1946, който допуска частно филмопроизводство. С новия закон се национализират частните филмови предприятия в България и средствата за производство и експлоатация на филми и се налага държавен монопол върху кинематографията. Фондацията "Българско дело" прекратява съществуването си и на нейно място при Комитета за изкуство, наука и култура е създадено е Държавно предприятие "Българска кинематография" при Комитета за наука, изкуство и култура. За главен директор на ДП "Българска кинематография" е назначен Енчо Стайков.

12-16 април 1948
Процес срещу бившия лидер на БЗНС Врабча-1 Димитър Гичев (02.12.1893-26.04.1964), арестуван на 31 декември 1947 и обвинен в подготовка на въоръжено сваляне на властта, организиране на саботажи и разпространяване на слухове. Подсъдими са и Димитър Аргиров (осъден на 15 г.), Катя Борисова Стефанова, Йордан Стоянов и Димитър Малковски. Димитър Гичев е осъден на доживотен строг тъмничен затвор и конфискация на имуществото. Освободен на 8 август 1960.

15 април 1948
ВНС приема Закон за одържавяване на едрата градска покрита недвижима собственост. Национализирани са къщи, апартаменти, магазини, вили и промишлени сгради. Конфискационният закон е насочен срещу частната собственост на средната класа. Попадането под ударите на закона е признак за неблагонадежност в годините на социализма и един от въпросите при разпит или анкетиране е "Лицето засегнато ли е (има ли близки, които са засегнати) от специалните закони, издадени след 9.IX.1944 год.?"

8 юни 1948
ОФ изисква от Светия Синод на БПЦ да не се води религиозна пропаганда сред децата, да сътрудничи на властта и да допусне свещеници да членуват в ОФ.

27 юни 1948
Пленум на ЦК на БРП(к) подкрепя обвиненията на Коминформ срещу Югославската компартия в национализъм, антисъветизъм и отстъпление от марксизма-ленинизма.

30 юни 1948
Група бивши офицери отвличат самолет от редовната гражданска линия София-Варна-Бургас-София. Ръководителят на групата, летец и военен аташе в Букурещ до преврата, о.з. полковник Страшимир Михалакев с дъщеря си се качва на летище Варна и заедно с още 7 души от общо 17 пътници отнема управлението на самолета. Радистът, бордният инженер и шефът на дирекция "Въздушни съобщения", който е втори пилот, оказват съпротива и са простреляни. Полк. Михалакев пилотира пътническия "Юнкерс-52" до Истанбул. В Турция похитителите получават политическо убежище. Комунистически власти организират протестни митинги срещу турското решение, но ограничават информацията за отвличането. Георги Димитров е силно засегнат от отвличането на самолета като пропуск на Държавна сигурност. От този случай започват проверки на багажа и на пътниците, а при всеки пътнически полет има въоръжени служители на ДС.

12 юли 1948
Ликвидирани са частните издателства; книгоиздаването може да се извършва само от държавни предприятия, кооперативни сдружения или обществени организации.

12-13 юли 1948
XVI пленум на ЦК на БРП(к). Поради конфликта между СССР и Югославия Георги Димитров признава като "недоглеждане и опущение" на комунистическата власт, че е допуснала югославските ръководители да получат голямо влияние в Пиринска Македония и да работят за присъединяването й към Югославия. Спряна е насилствената македонизация на района, но не е ревизирана тезата за македонската националност на населението. Пленумът приема резолюция за възпитание на българския народ в "непоколебима вярност към СССР" и изкореняване на национализма и "великобългарския шовинизъм".

21 юли 1948
Политбюро набелязва програма и конкретни мерки за "засилване на бдителността и борбата с антиправителствените прояви": задържане на най-активните дейци на разпуснатите опозиционни партии; създаване на специални лагери за всички уволнени за "фашистка дейност" офицери; изселване от по-големите градове на индустриалци, лишени от права адвокати, уволнени чиновници и др.; създаване в предприятията към отдел "Кадри" на специална служба под ръководството на Държавна сигурност; ускоряване "прочистването на граничните райони от неблагонадеждните елементи". От София, Пловдив, Варна, Бургас, Габрово и Перник през 1948 са изселени 1666 семейства на "враждебни и реакционни елементи".

24-25 юли 1948
Извършва се изселването на първата група неблагонадеждно турско и помашко население от южната граница и депортацията му в Северна България. Изселени 415 семейства с 2319 членове. На семействата с техните старци, деца и пеленачета се дава срок от един-два часа да се приготвят и с камиони и товарни вагони се транспортират предимно във Великотърновско. Завръщат се след смъртта на Сталин през 1953. Някои "нелоялни към властта" мюсюлмани са въдворени в концлагерите Куциян и Богданов дол. Изселването на втората група е отложено за пролетта.

29 юли 1948
Политбюро набелязва действия за прилагане на решенията на XVI пленум на партията: прочистване на партията от "случайни, гнили и чужди елементи"; теоретично разработване на политиката на компартията през "прехода от капитализъм към социализъм"; засилване на бдителността и непримиримостта спрямо класовите врагове; набелязване на мерки за "ограничаване на кулаците"; ограничаване на "капиталистическите и експлоататорските елементи" сред занаятчиите и насочване на занаятчиите към кооперирането; проучване и проверка на партийните кадри на ръководни партийни, държавни и стопански длъжности; обмисляне на партийната политика към културната автономия на Пиринския край след скъсването с Тито.

1 август 1948
Дамян Велчев, бивш военен министър от "Звено" и бивш посланик в Берн, е лишен от българско поданство и имуществото му е конфискувано.

3 август 1948
С указ се закриват от 1 септември 1948 година всички съществуващи в страната чужди училища от всички степени и видове - предучилищни, основни и средни учебни заведения, колежи, курсове и др., открити или издържани от правителства на чужди държави, от различни религиозни мисии и конгрегации или от частни физически или юридически лица.

5 август 1948
За съветски посланик е назначен Михаил Фьодорович Бодров (1903-1988). Той е посланик до 27 януари 1954. 1946-1948 Бодров е съветник в съветското посолство в Чехословакия; 1948-1954 - извънреден и пълномощен посланик в България; 1954-1958 - заместник-началник на Управлението на МВнР на СССР; 1958-1964 - извънреден и пълномощен посланик в Израел; 1966-1970 - извънреден и пълномощен посланик в Кувейт. Бодров, заедно с министъра на Държавна сигурност на СССР Абакумов, лично участва в разпита на Трайчо Костов.

11 август 1948
БРСДП приема марксизма-ленинизма и се влива в БРП(к). Само половината от членовете й са допуснати в компартията.

12 август 1948
Произнесени са присъдите в процеса срещу т. нар. Втори легионерски център, скалъпен от Държавна сигурност и военното разузнаване. Осъдени са 68 младежи легионери - 13 от тях на смърт, останалите получават различни срокове затвор. По-късно смъртните присъди са заменени със затвор.

1 септември 1948
Приет е Закон за народната просвета, който утвърждава държавното образование и поставя като цел социалистическото възпитание на децата.

Народното събрание дава разрешение за съдене на депутатите от опозиционната БРСДП(о) Коста Лулчев, Христо Пунев, Петко Търпанов, Иван Копринков, Петър Братков, д-р Петър Дертлиев и д-р Георги Петков (задочно), обвинени в "създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница, отвличане на самолет".

3 септември 1948
Народното събрание дава разрешение за съдене на последния от опозиционните депутати - Крум Славов от БРСДП(о).

4 септември 1948
Приет е нов Закон за висшето образование, тъй като законът от 1947 е "недостатъчен в новата обстановка на ускорено движение към социализма". Съществен недостатък на закона от 1947 е, че във висшите училища "могат да постъпват свободно синовете и дъщерите на буржоазните и паразитните елементи". Законът определя задачите на висшето образование като подготовка на специалисти за народното стопанство, администрацията, научните учреждения и образованието; извършване на системни научни изследвания; съдействане на развитието на техниката и народното стопанство; и развиване на българската наука, култура и изкуство в социалистически дух. Всички висши училища са под ведомството на Комитета за наука, изкуство и култура, но трябва да съгласуват дейността си със съответните по отрасъл ведомства. Законът въвежда "единоначалие" в управлението на висшите учебни заведения. За студенти ще се приемат само "синове и дъщери на трудещи се"; няма да се приемат "лица с фашистки или други противодържавни прояви".

6 септември 1948
Под натиска на комунистическата власт екзарх Стефан подава оставка като Български екзарх и Софийски митрополит.

25 октомври 1948
Инструкция на ЦК на БРП(к) за прочистване на партийните организации от чужди и кариеристични елементи.

4 ноември 1948
Рано сутринта са арестувани повечето евангелски пастири в страната, започва следствие, което завършва с обвинение за шпионска дейност в полза на бриганското и американското разузнаване.

16 ноември 1948
Коста Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор; Христо Пунев, Петко Търпанов, Иван Копринков, Петър Братков, Крум Славов и д-р Петър Дертлиев - на 10 години затвор; д-р Георги Петков - на доживотен затвор, задочно. Процесът окончателно ликвидира легалната опозиция. Коста Лулчев прекарва в затвора 11 години. Умира на 31 януари 1965 в родния си град Оряхово.

15 ноември 1948
Към МВР са създадени специални части, които през 1951 се обособяват във Вътрешни войски със задачата да охраняват важни държавни, промишлени и ж.п. обекти. Вътрешни войски осигуряват външната охрана на концлагера Белене. Въоръжени са с танкове Т-34, 76 мм САУ, миномети, бронеавтомобили, ранцеви огнемети, ръчни противотанкови гранати (РПГ). През 1951-1952 Вътрешни войски са хвърлени срещу съпротивляващите се на насилственото коопериране селяни, които се опитват със сила да вземат добитъка си от ТКЗС. С постановление на Министерския съвет от 1961 са разформировани. През 1985 отново са възстановени като специализиран вид войски на МВР за охрана на специално определени важни държавни обекти и за "гарантиране на националната сигурност и конституционния ред в страната". Използвани са при насилственото преименуване на етническите турци и при смазване на протестите им.

1 декември 1948
ВНС приема Закон за кооперациите. Подменена е същността на кооперацията - от сдружение, което трябва "да развие икономичните интереси на членовете си и да даде подтик на кредита, на земеделието, индустрията и занаятите", се превръща в "обществено-стопанска организация, която цели да подпомогне народното стопанство". Законът дава право на пълна намеса на политическата власт в делата на кооперациите и техните съюзи и централи.

6-7 декември 1948
Среща на Сталин и съветското Политбюро с Георги Димитров, Трайчо Костов и Вълко Червенков, които са в Москва, за да получат указания за провеждането на Петия конгрес на БРП(к). Сталин формулира идеята, че "народната демокрация" и съветският режим са две форми на диктатурата на пролетариата, което означава да се премине към открито прилагане на съветския модел в страните с "народна демокрация". На срещата Сталин остро напада Трайчо Костов за това, че е укрил стопанска информация от съветските представители в България, в което вижда проява на "национализъм" и стремеж към независимост по примера на Тито, и изисква от българското ръководство да вземе мерки срещу Костов.

16 декември 1948
По решение на ЦК на БКП са арестувани 1000 активни членове на ФАКБ и други анархисти; 600 от тях са изпратени в концентрационни лагери. Други през 1949 са осъдени в политически съдебни процеси и са изпратени в затвора. Нови вълни на арести на анархисти са извършени през 1951, 1953 и 1956.

18-25 декември 1948
В София се провежда Пети конгрес на БРП(к). В конгреса участват 973 делегати, представляващи 496 000 членове на БРП (к). Конгресът преименува партията на Българска комунистическа партия и слага край на парадирането с "демократичния модел на преход от капитализъм към социализъм"; открито обявява, че преходът ще стане с диктатура на пролетариата и дава пълен ход на налагането на съветския модел във всички сфери на живота. Поет е курс към изграждане на социализъм чрез индустриализация, коопериране на селското стопанство и културна революция.

27 декември 1948
Пленум на ЦК на БКП утвърждава Политбюро със същия състав като преди конгреса: Георги Димитров, Трайчо Костов, Васил Коларов, Вълко Червенков, Георги Чанков, Антон Югов, Георги Дамянов, Добри Терпешев и Владимир Поптомов. Кандидат-членове са Титко Черноколев, Райко Дамянов и Минчо Нейчев. Генерален секретар на ЦК на БКП остава Георги Димитров, секретари са Георги Чанков и Вълко Червенков.

29 декември 1948
ВНС приема първия петгодишен план (1949-1953) за развитие на "народното стопанство".

8-9 януари 1949
В Москва българска делегация участва в създаването на Съвета за икономическа взаимопомощ. СИВ е създаден в отговор на плана Маршал, за да предотврати включването в него на страните от Източна Европа, да затвърди съветския контрол върху икономиките им и да прекъсне икономическите им връзки вън от социалистическия лагер.

февруари 1949
Изключени са 3612 студенти. От тях 230 души са задържани на 14 и 23 февруари и са изпратени в концлагер.

19 февруари 1949
Национална конференция на "Звено" решава партията да прекрати съществуването си, а членовете й да се влеят в ОФ.

22 февруари 1949
Решение на Секретариата на ЦК на БКП обръщението "господине" в училищата да се замени по съветски образец с "другарю".

24 февруари 1949
Закон за вероизповеданията, позволяващ по-голяма намеса на държавата в делата на църквата.

25 февруари - 8 март 1949
Процес срещу 15 протестантски пастири от Евангелската баптистка църква, Евангелската петдесетна църква, Евангелската методистка църква и Евангелската съборна църква. Те са обвинени в противодържавна дейност, шпионаж и финансиране от американската и британската легации. Организацията на процеса е разработена от Политбюро на ЦК на БКП в края на януари. Васил Зяпков, Янко Иванов, Никола Михайлов и Георги Чернев са осъдени доживот, Ламбри Мишков, Георги Васев, Харалан Попов и Здравко Безлов - 15 години строг тъмничен затвор, Йончо Дрянов, Иван Станкулов и Захари Райчев - по 10 години строг тъмничен затвор, Митко Матеев - 6 години и 8 месеца строг тъмничен затвор, Ладин Попов - 5 години строг тъмничен затвор, Ангел Динов и Александър Захариев - 1 година условно. Срещу други 8 пастири, задържани в ДС и призовани като свидетели, се образува друг процес на 5 юли 1949. Други пастири и активисти в протестантските църкви са въдворени в лагери, изселени, уволнени от работа.

6 март 1949
Радикалната партия (крилото, влязло в ОФ) се саморазпуска и членовете й се вливат в ОФ.

март 1949
Наредба на председателя на КНИК Вълко Червенков ректорите на висшите училища да организират курсове по диалектически и исторически материализъм за всички преподаватели.

19 март 1949
Правителството на Австралия иска включването в дневния ред на третата редовна сесия на Общото събрание на ООН разглеждане въпроса за фундаменталните свободи и човешки права в България и Унгария, в това число правото на религиозна и гражданска свобода във връзка с процесите срещу религиозни лидери. На 30 април Общото събрание на ООН приема резолюция № 272 „Спазване на човешките права и основните свободи в България и Унгария“, с която изразява безпокойство от обвиненията срещу двете правителства в потъпкване на човешките права, обръща им внимание за задълженията им съгласно мирните договори и решава този въпрос да влезе в дневния ред на четвъртата сесия на Генералната асамблея на ООН.

2 април 1949
С ноти Великобритания и САЩ обвиняват правителствата на България, Унгария и Румъния в нарушаване на клаузата в мирния договор от 10 февруари 1947 за гарантиране на гражданските права и свободи. България е обвинена в произволни арести, систематично погазване на юридическите процедури, продължително задържане в арести и лагери без публичен процес на хора, чиито възгледи противоречат на режима, в разпускането на БЗНС, БРСДП и други партии и лишаването от свобода на много от техните лидери, в ликвидиране на парламентарната опозиция и екзекутирането на Никола Петков заради неговите демократични възгледи, в ликвидиране на свободата на словото и на вероизповедание чрез законодателство, административни актове, използване на сила и съдебни процеси.

21 април 1949
Решение на Политбюро да не се пречи на турците, желаещи да се изселят в Турция, но да не се разрешава на българите мохамедани. От граничните райони да се изселят турското и българо-мохамеданското население, както и реакционните елементи от българското население. Да се подготвят списъци за изселване на север на по-голям брой реакционно население, независимо от народността и местоживеенето. На 3 октомври 1949 е прието 1-о Постановление на МС и през октомври са изселени 495 семейства с 2696 членове.

22 април 1949
Нота на МВнР в отговор на нотите на САЩ и Великобритания. "България ще счита като акт на недружелюбие всеки опит да бъде третирана като държава, чиито вътрешни дела подлежат на обсъждане от външния свят."

15 май 1949
Избори за народни съвети и съдебни заседатели. Кандидатите на ОФ получават 92%. Съгласно министерска заповед от 9 май за незабавно изпращане в ТВО на вражеските елементи преди изборите неколкостотин души са арестувани и въдворени в концлагерите "Богданов дол", "Николаево" и "Ножарево".

29 май - 29 юни 1949
В цялата страна е проведен Месец на съветската култура и българо-съветската дружба.

30 май 1949
Със заповед на помощник-министъра на вътрешните работи Руси Христозов се създава ТВО "Белене". Началник на концлагера до ноември 1950 е майор Ангел Куртев, а от ноември 1950 до септември 1953 - Стефан Китов.

11-12 юни 1949
Пленум на ЦК на БКП прилага указанието на Сталин за "почивка" в социалистическите преобразувания в селото, за да се намали напрежението. Намалени са държавните доставки и са увеличени изкупните цени на селскостопанската продукция. Пленумът изключва Трайчо Костов от БКП, обвинен в антипартийна дейност, насаждане на антисъветски настроения, националистически уклон, опити да разцепи партията и нечестно и двулично отношение към Георги Димитров и Сталин.

20 юни 1949
Трайчо Костов е арестуван от ДС. Следствието е водено от съветски и български следователи от следствените отдели на КГБ и ДС. Някои разпити са проведени лично от министъра на държавната сигурност на СССР (НКГБ) Виктор Абакумов и съветския посланик Михаил Бодров. След 4 месеца разпити Костов "признава", но на открития процес се отказва от показанията си. Осъден е на смърт.

22-24 юни 1949
В концлагера на остров Персин край Белене пристигат първите лагеристи, започва изграждането на лагерните бараки и стопански обекти.

2 юли 1949
В правителствения санаториум Барвиха край Москва умира Георги Димитров. Тялото е балсамирано. В София започва денонощна работа по строежа на мавзолей. Сталин посочва Васил Коларов за министър-председател. Масови арести и изпращане в концлагер на хора, които не са демонстрирали скръб, а са се усмихвали, празнували свои празници или са били с ведри лица. Въдверени са сватбарите на няколко сватби, извършени в деня на смъртта на комунистическия вожд. Въдворените в тази и предишната акция по изборите са над 4000 души.

20 юли 1949
ВНС избира правителство с Васил Коларов за министър-председател. Негови заместници са Вълко Червенков, Добри Терпешев, Антон Югов, Кимон Георгиев и Георги Трайков.

1 август 1949
Нови ноти на САЩ и Великобритания за нарушаване от българското правителство на чл. 2 от мирния договор за гарантиране на гражданските права и свободи.

18 август 1949
Решение на Политбюро на ЦК на БКП да не се препятства изселническата вълна на български турци от пограничните райони и да се заяви на Турция, че ако не ги приеме до края на 1949, те ще бъдат изселени в Северна България, а по границата ще бъдат заселени българи. Нагласата за изселване в Турция сред етническите турци се дължи на политическия натиск на властта - намесата в религията, предстоящата колективизация на земята и налагането на начин на живот, противоречащ на принципите и ценностите на българските мюсюлмани.

25-25 август 1949
В София се провежда заседание на Сесията на СИВ. Създавайки затворената икономическа система на социалистическия лагер, Сесията препоръчва търговията между страните членки да се води на основата на дългосрочни договори, за да се гарантира доставката на материали и оборудване и продажбата на собствената продукция. Решено е да се извършва взаимно безвъзмездно предаване на техническата документация, да се съгласуват стопанските планове, специализацията и кооперирането на производствата.

25 август 1949
Социалдемократът Кръстю Пастухов (р. 1.10.1874 г.) е удушен в Сливенския затвор от криминален престъпник по заповед на Държавна сигурност.

септември 1949
Ръководството на БКП отправя до Сталин молба за началник на Генералния щаб на БНА да бъде изпратен съветски генерал. (Слуховете от това време обговарят името на маршал Конев.) Сталин не намира това за необходимо и отхвърля искането. За сравнение през октомври 1949 министър на отбраната на Полша става командващият групата съветски войски в Полша маршал Рокосовски, а в полската армия са назначени няколко хиляди съветски офицери.

16 септември 1949
ВНС приема нов закон за БАН. БАН е "най-висшето държавно научно учреждение в страната и е подчинена на Министерския съвет". БАН трябва да развива теоретичните и приложни науки с оглед прилагането на техните постижения в строителството на созциализма; трябва да внедрява марксисткия диалектически метод във всички области на науката; да работи колективно и планово. Наложени са съветските научни, идеологически и административни модели.

1 октомври 1949
По заповед от Москва България прекратява договора за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ с Югославия и започва антиюгославска кампания.

7 декември 1949
Започва съдебният процес срещу Трайчо Костов и още 10 ръководни стопански функционери, обвинени в заговор срещу строя и служба на чужди разузнавания. Трайчо Костов отхвърля обвиненията за участие в заговор на Тито и декларира уважение и почит към СССР. На 14 декември Костов е осъден на смърт, а останалите на различни срокове затвор. Смъртната присъда е изпълнена на 17 декември.

18 декември 1949
Избори за народно събрание. Кандидатите на ОФ получават 97,66 % от гласовете.

януари 1950
Съединените щати, Канада, Белгия, Дания, Франция, Италия, Холандия, Норвегия и Великобритания създават КОКОМ - Координационен комитет за контрол върху експорта, който определя забранените за продажба на Съветския съюз и страните от социалистическия лагер стратегически продукти и технологии. През 1951 към КОКОМ се присъединяват Западна Германия и Португалия, през 1952 - Япония, през 1953 - Гърция и Турция, през 1989 - Австралия.

11 януари 1950
Решение на Политбюро на ЦК на БКП "За създаване на вярна на партията и народната власт социалистическа интелигенция". От 1950 ще бъдат приемани във висшите училища 35-40% младежи работници. Тези от тях, които нямат средно образование, ще преминават подготвителни курсове - Рабфак, и ще бъдат приемани без изпит във висшите училища.

19 януари 1950
Съставен е втори кабинет на Васил Коларов, в който 22-ма са комунисти, 3-ма са земеделци и един е безпартиен.

23 януари 1950
Умира Васил Коларов.

1 февруари 1950
Вълко Червенков е избран за министър-председател при същия състав на кабинета.

27 февруари 1950
Решение на Политбюро на ЦК на ВКП (б) да бъдат изпратени 11 съветници от КГБ в българското МВР. Старши съветник е ген.-майор Степан Иванович Филатов (04.1950-02.11.1951). 1941-1943 нарком на вътрешните работи на Кабардино-Балкарска АССР, 1943-1944 нарком на държавната сигурност на Кабардино-Балкарска АССР, март 1946-април 1950 - служи в Бранденбург.

3-6 април 1950
Съдебен процес срещу 12 стопански ръководители, обвинени в участие в трайчостовския заговор, саботаж и вредителство.

9 май 1950
Пленум на ЦК на БКП решава да продължи борбата срещу вътрешнопартийния враг чрез "повишаване на бдителността, разобличаване на Титовата клика и нейните агенти от трайчокостовската банда, за по-нататъшно разкриване на империалистическо-Титовите бандити-диверсанти".

28 май 1950
Промени в състава на Министерския съвет. Министър на отбраната на мястото на Георги Дамянов става ген. Петър Панчевски, генерал от Червената армия.

юни-август 1950
Селски вълнения, бунтове и индивидуална съпротива като саботажи, диверсии и палежи на селскостопанска продукция из цялата страна, предизвикани от насилията при масовизирането на ТКЗС и събирането на държавните доставки. Подписки за намаляване на доставките. Провежда се национализацията на едрия земеделски инвентар.

25 юни 1950
С нападение на Северна Корея срещу Южна Корея започва Корейската война. До септември 1950 севернокорейските сили превземат почти цялата територия на Южна Корея, но тогава силите на ООН предприемат контранастъпление и изтласкват севернокорейските сили до китайската граница. В края на ноември Китай влиза във войната с 4 армии и силите на ООН отстъпват, но през март 1951 започват контранастъпление по целия фронт и достигат 38-я паралел. Към юни 1951 войната става позиционна, на 10 юли 1951 започват мирните преговори в Кесън, по-късно в Панмунджом, на 27 юли 1953 войната завършва с подписване на примирие. На практика това е война между САЩ и западните демокрации от една страна и Китай и СССР от друга. Избухването на Корейската война поражда много надежди в българския народ, че конфликтът ще се разшири и в Европа и западните съюзници ще освободят България от болшевизма. Чудомир пише в дневника си: "Южнокорейци и Севернокорейци, т.е. Русия и Америка се бият здравата. ...Някои нашенци мислят, че това е началото на голямата всеобща война..." Същите надежди съществуват и в СССР и Ал. Солженицин пише, че в съветските специални лагери през лятото на 1950 г. силно се вълнували от съобщенията от Корея, радвали се на провала на севернокорейския блицкриг и били силно въодушевени от създаването на силите на ООН. Те възприемали Корея като „Испания на Третата световна война“. „Така бяхме зажаднели за истината, че не ни беше жал и сами да изгорим под една бомба с палачите си. Намирахме се в онова пределно състояние, когато нямаше какво повече да губим.“

2-14-18 юли 1950
Митинги на 500 жени в с. Бърдарски геран, 400 жени в с. Ставерци и 600 жени в Козлодуй срещу държавните доставки и за напускане на ТКЗС. Селяните се съпротивляват на извозването на снопите за вършитба на общите хармани. Пред представителите на компартията Сюлеймезов и Горуня жените скандират "Смърт на комунистите", "Долу ТКЗС", "Насила ни накараха да влезем в ТКЗС", "Дайте ни хляб", "Умираме от глад", "Защо ни взимате хляба и го давате на руснаците".

27 юли 1950
Депортация с 50 камиона на 75 неблагонадеждни семейства от Смолянски окръг - четвърто масово изселване в окръга.

1 август 1950
Депортация на неблагонадеждно население от западната граница. В полунощ къщите на набелязаните по списък семейства са блокирани от милиция. В 3-4 ч. сутринта започва вдигането на хората и товаренето им на камиони, с които ги откарват на определените гари и до вечерта всики са натоварени на вагони. На 2 август на гара Военна рампа в София са сабрани всички вагони с депортираните от Софийски и Благоевградски окръг и са отправени към местата на принудително заселване. От околиите Годеч, Трън, Брезник, Кюстендил и Дупница са депортирани 127 семейства с 499 членове, други набелязани 41 семейства избягали в Югославия. От Благоевградски окръг са изселени 204 семейства.

3 август 1950
Политбюро на ЦК на БКП решава административните власти да поощряват с всички средства изселването на етническите турци в Турция, преди всичко от родопските гранични райони, а оставащите в страната да бъдат изселени в Северна България

10 август 1950
Нота до турското правителство, с която се иска Турция да приеме 250 000 български турци, пожелали да се изселят, в срок от 3 месеца. Турция протестира, че Конвенцията за установяване от 1925 не предвижда масови изселвания и срокове. Икономиката й не може да поеме такава изселническа вълна.

21-26 август 1950
Втори съдебен процес срещу стопански ръководители, обвинени във вредителство и саботаж.

средата на август - края на септември 1950
Селяните от зърнопроизводителните райони масово влизат в ТКЗС, за да се спасят от насилието и непосилните държавни доставки. В този период е кооперирана до 40% от земята.

септември-декември 1950
Селяните масово изколват добитъка си. По данни на Държавна сигурност изклани са 22 000 глави едър рогат добитък и 104 000 глави дребен рогат добитък.

22 септември 1950
Втора нота до турското правителство с настояване изселващите се български турци да получат турски визи, защото са продали имотите си и са в трудно положение пред настъпващата зима.

7 октомври 1950
Турция затваря границата си за изселниците, защото цигански семейства без турски визи и без право на изселване са влезли в страната.

8 ноември 1950
Вълко Червенков е избран на закритата след смъртта на Г. Димитров и отново възобновена длъжност генерален секретар на ЦК на БКП.

9 ноември 1950
Приет е Закон за защита на държавната и кооперативната социалистическа собственост.

2 декември 1950
След като България приема циганските семейства да бъдат върнати обратно и поема задължение да не допуска изселването на лица без турски визи, границата е отворена отново.

1 януари 1951
Ген. Айзенхауер пристига в Европа като главнокомандващ силите на НАТО, което с началото на Корейската война и със създаването на Върховния щаб на съюзническите сили в Европа става реална военна сила. Това, наред с Корейската война и започналото въоръжаване на Западна Германия за защита от съветска агресия, подхранва нови надежди в опозиционно настроените българи, че един военен сблъсък между Запада и СССР е съвсем скоро предстоящ и ще донесе свобода на България.

4 януари 1951
Решение на Политбюро на ЦК на БКП за масово извънучилищно изучаване на руски език.

13 февруари 1951
Обнародван е приетият от Народното събрание нов Наказателен закон, изработен по модела на наказателния кодекс на РСФСР от 1926 г., който ще е законовата основа на репресиите през 50-те години.

2 март 1951
Постановление 218 на Министерски съвет за реорганизация на банковата система. Българската народна банка се превръща в разчетен и касов център на държавата. БНБ регулира паричното обръщение в страната; организира и извършва краткосрочното кредитиране на народното стопанство; организира и извършва разплащанията в народното стопанство и привлича свободните средства
на предприятията, организациите и учрежденията; извършва разплащанията с
чужбина. БНБ е единственият емисионен институт в България. Българска инвестиционна банка извършва безвъзмездно финансиране на строителството със средства на държавния бюджет; дава краткосрочни кредити на строителните и монтажните организации по утвърден кредитен план; извършва дългосрочно кредитиране на кооперациите и частните лица за жилищно строителство. Създава се Държавна спестовна каса като институт за влогонабиране на мястото на Пощенската спестовна каса. Популярните банки са закрити. Забранен е търговският кредит. Установено е дългосрочно и краткосрочно кредитиране на ТКЗС. Ликвидиран е пазарът на ценни книжа.

7-9 март 1951
Селски и женски бунтове за възвръщане на добитъка и инвентара в Плевенско, Врачанско, Видинско и Търновско. Масово подаване на заявления за напускане на ТКЗС.

19 март 1951
Постановление на ЦК на БКП осъжда насилията при кооперирането в Кулска околия и в с. Ябланица, станали причина за бунтове. Това постановление е възприето от селските стопани като разрешение за напускане на ТКЗС.

19-28 март 1951
Масово напускане на ТКЗС, демонстрации срещу кооперирането и насилствено възвръщане на добитъка и инвентара в Пловдивско, Асеновградско, Първомайско, Карловско, Кулско, Видинско, Плевенско, Луковитско, Велико Търновско. В с. Грамада, Кулско, 59 души са арестувани, част от тях са изпратени в концлагер. Някои семейства са изселени в други райони на страната. Масови бягства на селяни от Видинско в Югославия.

20 март 1951
Отменят се купоните за промишлени стоки, които ще се търгуват свободно по единни държавни цени. Повишение на заплатите на работниците и служителите, на пенсиите и стипендиите.

30 март 1951
Политбюро възлага на министъра на вътрешните работи Георги Цанков в срок от 10 дни да проведе изселването във вътрешността на страната на семействата на всички забегнали зад граница.

април 1951- октомври 1962
Започва предаванията си радио "Горянин" - "Гласът на българската съпротива", което изиграва много важна роля в координирането на нелегалната съпротива и информирането на българите в този период. Мисията на радиото е борба за свободна България, в защита на българщината и срещу съветизацията на страната. Радио "Горянин" информира за политическите събития по света, за насилията на властите, за действията на горянските чети, предава шифровани инструкции към горяните и предупреждава за конкретни внедрени агенти на Държавна сигурност. Емисиите са в 6,30, 12, 17,30 и 22,30 часа, започват с марша "Един завет" и завършват с химна "Шуми Марица". Радиото излъчва от околностите на Атина, с два предавателя на различни честоти. Заглушавано е от военни радиопредаватели, по локализирането му - дълго време неуспешно - работят МВР, разузнаването и техническите отдели на Държавна сигурност. Някои от работещите в радиото са: Димитър Бахаров, Златка Влайчева, Емануил Кожухаров, Иван Митев.

1 април 1951
Женски бунт срещу ТКЗС и опит за минаване на границата в с. Делейна, Видинско.

3-5 април 1951
Разграбване на добитъка в Луковитско и Тервелско, напускане на ТКЗС в Плевенски и Търновски окръг, Асеновградско, Русенско, Силистренско, Тутраканско, Тервелско, Балчишко, Генерал Тошевско, Врачанско, Ломско, Казанлъшко, Шуменско. Женски бунт в с. Ново село, Търновско, слухове за над 200 горяни в Сливенския балкан.

6-7 април 1951
Демонстрации с искане за освобождаване от ТКЗС и връщане на нивите и добитъка - 300 души в с. Дерманци, Луковитско, 150 души с. Радомирци, Луковитско, 350 души в с. Драгана, Ловешко, 200 души с. Катунец, Ловешко, 400 души в с. Радомирци, Луковитско. Прибиране на добитъка и масово подаване на заявления за напускане на ТКЗС в много други села в района.

8 април 1951
Селски бунт в с. Николаево, Плевенско. Около 300 селяни, въоръжени с тояги, се опитват да вземат добитъка си от ТКЗС. При сблъсък с милицията е убит един селянин. В селото са изпратени части на Вътрешни войски да потушат бунта.

11 април 1951
В 5 часа сутринта започва депортацията на семействата на бегълци зад границата от цялата страна. Изселени са 830 семейства с 3172 членове. Принудително заселени в Русенски, Коларовградски (Шуменски) и Сталински (Варненски) окръзи.

15-16 април 1951
Напускане на ТКЗС и прибиране на добитъка в множество села на Варненски, Русенски, Търновски, Бургаски и Врачански окръг. От 20 март до този момент във връзка с бунтовете са арестувани 550 души от Плевенски окръг, 27 от Сталински (Варненски), 251 от Врачански, 158 от Пловдивски, 4 от Русенски, 3 от Коларовградски (Шуменски), 35 от Софийски и 6 от Търновски.

17 април 1951
По предложение на Тодор Живков Политбюро създава Политическо управление към Министерство на земеделието, политотдел във всяка Машинно-тракторна станция (МТС) и заместник-директор по политическата част към по-големите Държавни земеделски стопанства (ДЗС). Началникът на Политуправлението е с ранг на помощник министър и е подчинен едновременно на министъра и на ЦК на БКП, като се назначава от ЦК на БКП. Политотделите са от 5 души, като един от тях е към Държавна сигурност. Политотделите са подчинени на Политуправлението, а началниците им се назначават от ЦК на БКП. Политотделите имат решаваща дума в подбора на редови кадри за МТС, а заедно с околийските комитети на БКП определят ръководните кадри в тях. Заместник-директорите по политическата част в ДЗС са подчинени на Политуправлението, съгласуват работата си и се отчитат пред околийския комитет на БКП, а са назначавани от ЦК на БКП. Директорите на ДЗС и МТС, началниците на политотдели в МТС и зам.-директорите по политическата част в ДЗС са включени в номенклатурата на ЦК на БКП. Задачата на новата структура е да "обезпечи бдително партийно око и контрол" върху МТС, ДЗС и обслужваните от МТС ТКЗС.

23 април 1951
Бунт на жените от ТКЗС Враца и прибиране на овцете.

26 април 1951
Решение на Политбюро на ЦК на БКП за подобряване работата сред турското население отбелязва завой в политиката към малцинствата по съветския модел на многонационална държава. Стимулира се културното и стопанско развитие на турското население с цел "откъсването му от исляма и приобщаване към социалистическото строителство".

29 април 1951
В ранните часове на този ден, Великден, са извършени масови арести на "вражески елементи". Задържани са 1337 души в цялата страна. Те са подложени на следствие и опити за вербовка и повечето са въдворени в концлагер, като мъжете са транспортирани с конски вагони до Белене, а жените - до лагера Босна в ТВО "Ножарево". Много от задържаните са полицаи, военни, "бивши хора", легионери и предвоенни политици, осъдени от "народния съд" и изтърпели присъдите си, но мнозинството са членове на БЗНС Никола Петков.

1-2 май 1951
Прибиране на добитъка, напускане на ТКЗС, сблъсъци и лозунги против Сталин и комунистическата власт в редица села в Варненски, Плевенски, Русенски, Врачански, Пловдивски и Шуменски окръзи.

април-май 1951
Нов процес срещу висши комунистически функционери - Петко Кунин, Манол Сакеларов, Иван Масларов, Петър Семерджиев, обвинени в съучастничество на Трайчо Костов. Присъди от 10-15 години затвор.

1-2 юни 1951
Операция на милиция и армия срещу горянската чета на Георги Търпанов в Сливенския балкан. Убити са 40 от горяните от четата, която наброява около 100 души. Останалите горяни, някои от които ранени, водени от Георги Търпанов, успяват да преодолеят блокадата.

16 юни 1951
В нощта на 15 срещу 16 юни е извършена нова акция на масови арести. Задържани са 1097 души, трима са убити. Ударът е насочен срещу "враговете" в селското стопанство, предложен е на 25 май на Политбюро от министъра на вътрешните работи Георги Цанков и е утвърден от Вълко Червенков. Задържаните минават през следствие, повечето са въдворени в ТВО "Белене". Идеята за Великденската и за Юнската акции е на съветските съветници в МВР, като организацията на Юнската акция е изцяло подготвена от тях.

юни-юли 1951
Въпреки двете кампании на масови арести, със започването на жътвата и наложените държавни доставки, които докарват до глад селяните, отново се подават масово заявления за напускане на ТКЗС в цялата страна. Опити да се ожънат частно взетите от ТКЗС ниви в Хасковско, Търновско, Врачанско, Видинско, демонстрация в с. Ново село, Търновско, с искане за частна жътва. На 6 юни 300 души в с. Байкал, Оряховско, направили опит да нападнат зърнените складове, на 13-15 май в с. Коиловци, Плевенско, по 300 души се събирали пред селсъвета да искатхляб, на 2 май през селсъвета в с. Тръстеник, Плевенско, се събрали 100 души и не си отишли, докато не докарали хляб от Плевен. След края на жътвата има масови настроения за напускане на ТКЗС през есента и за саботиране на есенната сеитба, за да се избегнат задълженията с нови непосилни зърнени доставки. Държавна сигурност силно активизира дейността си и вербовката на агентура, за да се справи с бунтовете и съпротивата.

септември 1951
Процес срещу Георги Ганев, заместник-директор на Държавна сигурност, и Стефан Богданов и Николай Задгорски, началници на отдели в ДС, обвинени в участие в трайчокостовския заговор. Получават по 15 години затвор.

19 октомври 1951
Решение на Политбюро дава свобода на етнокултурното обособяване на турското население. Открива се специалност "Турска филология" в Софийския университет, създават се три полувисши института за подготовка на начални учители - в Кърджали, Шумен и Благоевград; откриват се основни училища със задължително преподаване на турски език до четвърти клас; създават се известни предимства за постъпване в средните и висшите училища.

2 ноември 1951
Старшият съветник на групата съветски съветници от КГБ ген. Филатов е отзован.

5 ноември 1951
Старши съветник на групата съветски съветници от КГБ става Владимир Николаевич Суходолский. В НКВД от 1938. На тази длъжност е до 18 юни 1953, заменен от ген. Сергей Инокентиевич Плесцов, и отново от 20 юли 1953 до юли 1955. През 1957 е изключен от партията и лишен от звание. От октомври 1951 съветник, а от юли 1953 до март 1955 заместник на старшия съветник е Сергей Григориевич Банников, в органите от 1941, след 1955 - председател на КГБ в Туркменска ССР, началник на 7 управление на КГБ, зам.-началник и началник на 2 Главно управление на КГБ, зам.-председател на КГБ 1963-1967.

7 ноември 1951
Турция затваря границата си, защото българските власти отново допускат изселването на цигански семейства, които нямат това право и турски визи. От началото на изселническата кампания през 1949 са се изселили около 156 000 етнически турци. На 30 ноември България обявява, че прекратява изселванията на български турци. Промяната в политиката към турците поради недостига на работна ръка в селското стопанство е направена още с решението на Политбюро от 26 април.

31 декември 1951
Събирането на всички политически лагеристи от ТВО "Ножарево" в ТВО "Белене", което е започнало от май-юни 1951, приключва с пристигането на 67 жени от лагера Босна. Те поставят началото на женския обект на остров Щурчето. Така всички лагеристи от ТВО "Ножарево" вече са преместени в ТВО "Белене" и той остава единственият концлагер.

14 януари 1952
Съдебен процес срещу отец Дамян Гюлов, основател и редактор на католическия в. "Истина", обвинен в антинародна дейност и шпионаж в полза на Ватикана, Англия и Франция. Осъден на 12 години строг тъмничен затвор.

16-25 януари 1952
Съдебен процес срещу група строителни инженери, обвинени, че от 1945 участват във вредителско-шпионска група в железопътното строителство, организирана от Манол Сакеларов. Трима са осъдени на смърт, 9 - на различни срокове затвор.

22 март 1952
В изпълнение на решение на Политбюро от 6 март 1952 със секретно постановление на МС по съветски модел е създаден секретен държавен орган за стратегическо ръководство на отбраната - Държавен комитет за отбрана, ДКО. Мирновременният състав на съвета е от 6 души, военновременият от 9. Председател е главнокомандващият - Вълко Червенков. През ноември 1952 Червенков и членът на ДКО Тодор Живков са удостоени с генералски звания. По предложение на съветските съветници в края на 1953 ДКО е закрит.

11 май 1952
Премахнати са купоните за хранителни продукти и са установени единни държавни цени. Намалени са единните държавни цени на дребно на тъканите, трикотажа и обевките.

12-15 май 1952
Парична реформа. 100 лева се обменят за 1 нов; курсът на лева е базиран на руската рубла: 1.70 лв. = 1 рубла.

май 1952
Пристигането на ген. Матю Риджуей като главнокомандващ силите на НАТО на мястото на ген. Айзенхауер и обиколката му в Европа отново подхранват надеждите за скорошна война и освобождение на България.

3 юни 1952
Процес срещу католиците отец Роберт Прустов и Стефан Цоков, обвинени в шпионаж. Отец Прустов е осъден на 20, а Стефан Цоков на 10 години затвор.

3 юни 1952
Поредна стъпка към ликвидиране независимостта на адвокатурата - издаден е Указ за адвокатурата, с който се премахва Висшия адвокатски съвет, а цялостното ръководство и надзор над адвокатите се поверяват на Министерство на правосъдието. Министерството приема подзаконови актове за организацията и дейността на адвокатските колегии, адвокатските съвети и юридическите консултации (днес - правните кантори), разглежда жалби срещу техни решения и може да ги изменя или отменя.

6 юни 1952
Закрит съдебен процес в Пловдив срещу католическия свещеник Йосиф Тончев, обвинен в шпионаж и създаване на нелегална организация. Осъден е на смърт и е екзекутиран на 25 януари 1953.

28 август 1952
Указ № 359 на Президиума на Народното събрание за Гранични войски разрешава да се употребява оръжие срещу лица, които правят опит да преминат държавната граница.

29 септември - 3 октомври 1952
Съдебен процес срещу 40 католици, от които 27 свещеници и една монахиня, обвинени в създаване на "шпионска и заговорническа католическа организация в България", работила за Ватикана и западни разузнавания. Епископ Евгений Босилков, отец Йосафат Шишков, отец Павел Джидров и отец Камен Вичев са осъдени на смърт, а останалите на различни срокове затвор.

29 октомври 1952
Процес срещу католическия епископ Иван Романов, осъден на 12 години строг тъмничен затвор. 74-годишният епископ умира в затвора на 8 януари 1953.

2-4 декември 1952
Процес срещу 7 католически свещеници, "създали нелегална контрареволюционна организация, агентура на папското и империалистическото разузнаване". Д-р Петко Момчилов е осъден на смърт, останалите на различни срокове затвор. Едновременно с показните процеси през есента на 1952 в ТВО "Белене" са въдворени 30 католици като "сътрудници на чуждото разузнаване".

13 декември 1952
Процес срещу втора група строителни инженери.

10 февруари 1953
Народното събрание приема изменения в Наказателния закон, които определят като "измяна на родината" напускането на страната без разрешение от властите и отказ от завръщане след изтичане на срока на разрешеното пребиваване в чужбина. "Изменниците на родината" се наказват със смърт. Близките на бегълците, които са знаели за подготвяното бягство, се наказват със затвор от 5 до 10 години, тези от близките, които не са знаели за готвеното бяство, се въдворяват в ТВО или се изселват. Тези норми са отменени през ноември 1953.

3 март 1953
Георги Константинов, анархист, и Васил Зафиров, легионер, взривяват паметника на Сталин в Борисовата градина в София. Няколко дни по-късно са разкрити и арестувани. На 15 юни 1953 са осъдени за създаването на организация, която "си е поставила за цел да събори народно-демократичната власт в Народната република". Георги Константинов е осъден на 20 години, Петър Николов Петров на 16 години, а Васил Зафиров на 14 години затвор.

5 март 1953
Умира Сталин.

27 март 1953
Президиумът на Върховния съвет на СССР по предложение на министъра на вътрешните работи Берия приема указ за амнистия, като първо от лагерите се освобождават непълнолетните, бременните жени и жените с малки деца, старците и инвалидите. От 2 526 402 затворници към момента на амнистията са освободени около 1,2 млн. души. Амнистията не се отнася за осъдените за тежки криминални и стопански престъпления и за "особено опасните държавни престъпници (шпиони, диверсанти, терористи, троцкисти, есери, националисти и други)", които са 221 435 души в специалните лагери на МВР.

4 май 1953
Стачка на тютюноработничките в Пловдив за целогодишна заетост - една от първите стачки в Източна Европа след смъртта на Сталин. От 20 април 1953 нараства напрежението сред работничките в тютюневите складове "Иван Караджов", "Стефан Кираджиев" и др., които остават без работа и средства за препитание за семействата си. На 4 май неколкостотин работнички, които не са включени в списъците за оставащите на работа, разбиват вратите на склада "Иван Караджов", а след това заедно с работничките от склада "Георги Иванов" се отправят на протест пред секретариата на Държавния тютюнев монопол - клон Пловдив. При потушаването на протеста са убити повече от 9 души.

10 май 1953
Българската православна църква е въздигната от Екзархия в Патриаршия. Патриаршеският събор избира за патриарх митрополит Кирил.

16-17 юни 1953
Народно въстание в Източна Германия срещу комунистическата власт. Потушено с танкове на Съветската група войски в Германия. Убити 513 души, 106 екзекутирани или осъдени на смърт, 1838 ранени, 5100 арестувани, от които 1200 осъдени, 18 съветски войници екзекутирани за отказ да стрелят по демонстрантите. Въстанието отново събужда надежди в българите, че ще се превърне в повод за избухване на война в Европа.

26 юни 1953
На заседание на Президиума на ЦК на КПСС министърът на вътрешните работи Берия е арестуван и отведен в бункера на щаба на Московския окръг на ПВО. През юли е изваден от състава на Президиуча и изкючен от партията, а портретите му са иззети. От 18 до 23 декември 1953 Лаврентий Берия, Всеволод Меркулов - бивш нарком на държавната сигурност и министър на държавния контрол, Богдан Кобулов - зам.-министър на вътрешните работи, Сергей Гоглидзе - зам.-министър на държавната сигурност, Владимир Деканозов - нарком на вътрешните работи на Грузия, Павел Мешик - нарком на вътрешните работи на Украйна, Лев Влодзимирски - началник на следствената част за особено важни дела, са изправени пред специален съдебен състав на Върховния съд на СССР под председателството на маршал Конев. Признати са за виновни в измяна на родината "под формата на шпионаж, организиране на терористични актове и на антисъветска група" и са разстреляни.

11 юли 1953
Пленум на ЦК на БКП за промени в политиката според новите инструкции от Москва след смъртта на Сталин и ареста на Берия: забавяне темповете на индустриализация; насочване на капиталовложенията към селското стопанство, за да се подобри жизненото равнище; увеличаване на продукцията за широко потребление и намаляване на цените; спиране на кампанията за коопериране в селското стопанство; освобождаване на въдворените в лагерите за принудителен труд, с изключение на "най-опасните за социалния ред елементи".

5 август 1953
Започва закриването на ТВО "Белене". Със заповед на министъра на вътрешните работи Георги Цанков са освободени 858 души. Помилвани и освободени са и 517 затворници, намиращи се в концлагера.

началото на септември 1953
Процес срещу 14 минни инженери, "създали шпионско-вредителска група с цел спъване минното дело в страната". Инж. Димитър Буров е осъден на смърт, по-късно присъдата е заменена с 20 години затвор, останалите - от 10 до 20 години затвор.

5 септември 1953
Решение на Политбюро на ЦК на БКП да се закрие единственото трудово-възпитателно общежитие в страната - ТВО "Белене". От концлагера са освободени още 638 души, а 421 остават, за да бъдат предадени на следствие и съд. На 19 септември министърът на вътрешните работи разпорежда закриването на лагера. Останалите в лагера на групи са отвеждани в следствието на Държавна сигурност в София. Последните седем лагеристи са изпратени в следствието на 6 януари 1954 г. Те са бившите министри проф. Петко Стоянов, Стойчо Мошанов, ген. Никола Недев, Илия Кожухаров, Марко Рясков и бившите депутати Методи Янчулев и Васил Маринов. Междувременно в Белене пристигат вече като затворници някои от осъдените бивши лагеристи, предадени на съд. От откриването на ТВО "Белене" през 1949 до закриването през 1953 през концлагера преминават над 10 000 души. С решението на Политбюро се прекратява изселването от София и другите големи градове и се вдига изселническия режим на вече изселените. Към този момент в страната има изселени 6756 семейства с 23 390 членове. От тях 2548 семейства с 5075 членове са изселени от София, а 4208 семейства с 18 316 членове - от граничните райони и окръжните градове. Като близки на бегълци са изселени 2397 семейства с 9739 членове, а като "неудобни за граничните райони и големите градове" врагове на народната власт или ятаци и помагачи на горяни - 4352 семейства с 13 651 членове.

20 декември 1953
Избори за народно събрание. ОФ печели 99% от гласовете.

16 януари 1954
2 ОНС одобрява новото правителство на Вълко Червенков. Подпредседатели са Антон Югов, Георги Трайков, Георги Чанков, Иван Михайлов и Райко Дамянов.

27 януари 1954
За съветски посланик е назначен Юрий Кондратевич Приходов, посланик до 21 май 1960.

25-26 януари 1954
Пленум на ЦК на БКП, който по съветски пример осъжда култа към личността. Основният доклад "За още по-голяма колективност в ръководството и работата на партията" е изнесен от Вълко Червенков, който възлага вината за култа към личността си върху партийния апарат. На пленума Червенков подава оставка като генерален секретар на ЦК на БКП, а Георги Чанков и Райко Дамянов - като секретари на ЦК на БКП.

25 февруари - 3 март 1954
Шести конгрес на БКП. Вълко Червенков изнася отчетния доклад и въпреки че отстъпва партийното лидерство на Тодор Живков, който е избран със съгласието на Хрушчов за първи секретар на ЦК на БКП, остава министър-председател и фактически партиен лидер, натоварен да ръководи работата на Политбюро. Първият секретар Тодор Живков заедно със секретарите Енчо Стайков и Димитър Ганев ръководи текущата работа на Централния комитет на компартията. Конгресът следва съветската политика след смъртта на Сталин да се преодолее изтощението от форсираната индустриализация с развитие на селското стопанство и леката промишленост, за да се нормализира потреблението и стандарта на живот.

23 август - 2 септември 1954
Съдебен процес срещу о.з. ген. Иван Вълков и 10 бивши офицери, които през 1923-1925 са имали задача да парират действията на БКП и БЗНС, обвинени за убийствата на земеделци и комунисти през този период. Ген. Вълков и още шест души са осъдени на смърт, а четирима на 15 години затвор. По-късно смъртните присъди са заменени с 20-годишни.

7 септември 1954
Открит е паметникът на Съветската армия в София.

26 март 1955
Решение на ЦК на КПСС и на Съвета на министрите на СССР четири ракетни съединения, инженерни бригади РГВК (Резерв верховного главнокомандования), да бъдат изпратени през 1955-1956 в зоните на тяхното разполагане при война (една от зоните е България). За целите на бойната им тренировка са въоръжени с балистични ракети Р-1 и Р-2.

30 април 1955
Решение на съветското правителство за оказване на помощ на България в използването на атомната енергия за мирни цели.

14 май 1955
Във Варшава Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия подписват Договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ, с който е създаден военно-политическият съюз Варшавски договор - един от основните инструменти на съветския военен и политически контрол над Източна Европа. С договора Съветският съюз формализира вече съществуващия съветски блок и създава фасадата на равноправен и многостранен съюз със сателитите си. Варшавският договор легитимира присъствието на съветските войски в Източна Европа след края на окупацията на ФРГ и Австрия, институционализира съветския контрол върху армиите и външната политика на източноевропейските държави и не им позволява да имат собствена национална териториално-отбранителна стратегия. Варшавският договор става реална военна структура в началото на 60-те с концепцията за тотална ядрена война, когато източноевропейските армии са въоръжени с ядрено оръжие и са подготвяни за първи ешелон на настъпателната операция на съветската армия при ядрен конфликт, а Източна и Централна Европа - за театър на ядрените бойни действия. Една от основните функции на Варшавския договор е легитимирането на съветската военна намеса при опасност за съветското господство в Източна Европа, пряко осъществена с интервенцията на Обединените въоръжени сили на Варшавския договор в Чехословакия през 1968.

3-4 юни 1955
В България пристига съветска делегация, която се завръща от преговори в Югославия за подобряване на югославско-съветските отношения. В делегацията са първият секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов, министър-председателят на СССР Николай Булганин и първият заместник-председател на съветското правителство Анастас Микоян. След среща с Хрушчов Вълко Червенков се отказва от изразеното през април намерение да се оттегли от ръководството на Политбюро.

юли 1955
Полк. Никола Алексеевич Ляпунов сменя ген. Суходолский като ръководител на съветниците от КГБ в България. До март 1960. В органите на държавната сигурност от 1930. Началник отдел във 2-о главно управление, зам.-началник и началник 7-о управление, към назначението си в Българие е старши инспектор в Инспекцията към председателя на КГБ.

2 юли 1955
В изпълнение на препоръка на Хрушчов от 25 юни Политбюро приема решение за развиване на българо-югославските отношения и сдържаност по македонския въпрос. До края на годината са сключени редица спогодби с Югославия.

27 юли 1955
Два изтребителя от военното летище Доброславци край София свалят израелски самолет със 7 души екипаж и 51 пътници, летящ по линията Лондон-Виена-Истанбул-Тел Авив, който се е отклонил в българска територия. Самолетът се разбива край Перник и всички 58 души загиват. Пътниците са израелски, американски, френски, канадски, британски, южноафрикански, западногермански, полски, австрийски, шведски и съветски граждани. Свалянето на самолета предизвиква международен скандал и влошава отношенията между Израел и България. Израел завежда дело срещу България в Международния съд в Хага, което се проточва до 1964 и в крайна сметка на семействата на пътниците са изплатени минимални обезщетения.

27 октомври 1955
След посещението си през юни Никита Хрушчов се обръща с писмо към Президиума на ЦК на КПСС за оказване помощ на България, за да бъде завършена изцяло колективизацията. България трябва да стане образцовият колхоз на социалистическия лагер - "пример за другите страни с народна демокрация" и разочарование на "реакционните кръгове на Запад, които разчитат, че широките селски маси в страните с народна демокрация няма да отидат в колхозите.“

6-7 декември 1955
Пленум на ЦК на БКП по писмата на Хрушчов и ЦК на КПСС. Пленумът тълкува писмата като вълзожена от съветското ръководство задача колективизацията в България да бъде завършена до 2-3 години. От началото на 1956 започва "масовизация" на съществуващите ТКЗС и изграждане на нови, основно в планинските райони.

края на 1955
Завършено е строителството на Партийния дом и на сградите на Държавния съвет и Министерския съвет и така центърът на София е преустроен в сталински архитектурен стил.