English
Български
 
ПРОЕКТОРЕЗОЛЮЦИЯ
 
 
ИСТОРИЯ
 
 
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
 
ИЗТОЧНИЦИ
Проект за резолюция
Подкрепа

Резолюция 1096

 

Комунистически терор
Свидетелства
Документи
Денацификация
Декомунизация
Национални институти
Източници в интернет
Книги

Статии
История >  Комунистически терор > България
  Хронология 1956-1970

ХРОНОЛОГИЯ

1944-1947

1948-1955

1956-1970

1971-1981

1982-1987

1988-1989

 

14-25 февруари 1956
XX конгрес на КПСС в Москва. На 25 февруари на закрито заседание Никита Хрушчов прочита секретен доклад, в който осъжда култа към Сталин и съобщава много от престъпленията на комунизма в периода 1930-1953, като възлага вината на Сталин. В доклада си Хрушчов говори за започналата реабилитация на репресирани партийни кадри. Докладът е разпространен като поверителна вътрешнопартийна информация, но става известен в СССР и в чужбина, въпреки че е официално публикуван едва през 1989. Българската делегация на конгреса е водена от Вълко Червенков.

7-11 март 1956
Среща на ръководителите на специалните служби на страните от Варшавския договор, на която става разпределянето на задълженията и координацията между тях.

март 1956
В борба за запазване на партийната си позиция Вълко Червенков подготвя за предстоящия партиен пленум доклад за поуките от XX конгрес на КПСС. Но изборът на неговия наследник вече е направен в Москва и основният доклад е написан от Тодор Живков съвместно със съветския посланик Юрий Приходов. Политбюро е повикано в Москва за преглед на документите на пленума и съветското партийно ръководство одобрява критиката в доклада на Живков на култа към личността и "неговия носител др. Червенков". Червенков опитва да се защити, но е критикуван от Хрушчов, Булганин, Ворошилов и Суслов.

2-6 април 1956
Пленум на ЦК на БКП, т.нар. Априлски пленум, който по изискване на Москва трябва да проведе десталинизация на БКП като отстрани партийните функционери, свързани със сталинските репресии, да реабилитира репресираните комунисти и да осъди култа към личността. Пленумът се провежда в секретност, обществеността научава за него от слухове. В доклада "ХХ конгрес на КПСС и поуките от него за нашата партия" Тодор Живков осъжда култа към личността, търсенето на врага с партиен билет и репресиите срещу партийни кадри като възлага цялата отговорност единствено върху Вълко Червенков. Пленумът не минава безпроблемно, тъй като Йонко Панов настоява персоналните смени да бъдат много по-радикални и конкретно посочва като отговорни за култа към личността Георги Чанков, Антон Югов и Тодор Живков. По време на пленума Тодор Живков три пъти обсъжда с Москва съдбата на Червенков, при третия разговор Хрушчов отстъпва Червенков да не бъде отстранен от всички позиции. Вълко Червенков е заменен на министър-председателския пост от Антон Югов, но остава член на Политбюро и заместник-председател на Министерския съвет. Комисия начело с Димитър Ганев трябва да преразгледа процесите на "осъдени членове на компартията и други граждани и станалите извращения в следствието" и да направи предложения за реабилитация.

април-май 1956
Критики в БКП на управлението на Вълко Червенков и искания за десталинизация. На 25 май Тодор Живков дава указания на окръжните и околийски комитети на БКП какви са допустимите рамки на критиката.

18-25 май 1956
На сесия на СИВ в Берлин е решено България да се специализира в производството на цветни метали, електрокари и електротелфери.

28-30 юни 1956
Познанско въстание; Познански юни. Първото масово въстание на полския народ срещу комунистическата власт. На 28 юни спонтанна стачка на работници в металургичния завод "Сегилски" в Познан прераства в демонстрация на 100 000 работници и студенти. Демонстрантите скандират срещу компартията, срещу комунистическата диктатура и настояват за свободни избори. Демонстрантите нападат затвора, където предполагат, че е задържана делегацията, изпратена за преговори, въоръжават се с намереното оръжие, превземат редица държавни учреждения и атакуват сградата на Държавна сигурност. Изпратените войскови подразделения минават на страната на демонстрантите или са разоръжени. Министърът на държавната сигурност - съветският генерал Рокосовски, изпраща група съветски офицери със задача да смажат въстанието. На 29 юни четири дивизии и корпус на Вътрешна сигурност навлизат в Познан. В престрелки са убити между 70 и 100 души, около 600 са ранени. Над 700 души са арестувани. Пряк резултат на въстанието е либерализирането на режима - Полския октомври.

6-7 септември 1956
Пленум на ЦК на БКП за последствията от информирането на членовете на БКП за решенията на Априлския пленум. Тодор Живков осъжда критиките към ръководството и на практика слага край на критичната дискусия в партията. ЦК решава да бъдат снети от осъдените в делото на Трайчо Костов и свързаните с него процеси обвиненията в шпионаж, заговор и вредителство и да бъде възстановено партийното им членство и препоръчва съдебна реабилитация. Бивши следователи и ръководители на МВР и ДС получават партийни наказания. От Трайчо Костов не са снети обвиненията за "груби политически грешки от националистически характер", с които е виновен пред Съветския съюз.

19-22 октомври 1956
Полският октомври. Пленум на ЦК на полската компартия избира за първи секретар реформатора Владислав Гомулка. Москва заплашва с военна интервенция, съветска делегация в състав: Хрушчов, Микоян, Булганин, Молотов, Каганович, Конев, пристига във Варшава, за да предотврати избора. Полските и съветските войски са в бойна готовност. Гомулка остава на поста като успява да убеди съветското ръководство, че не възнамерява да отстъпи от комунизма и да скъса отношенията със Съветския съюз, но защитава позицията си за по-голяма автономия на полския комунизъм, за "полски път" и за либерализиране на режима. Гомулка постига и опрощаване на полския дълг, преференциални условия в търговските отношения, прекратяване на колективизацията в селското стопанство, либерализиране на политиката към католическата църква, изтеглянето от Полша на маршал Рокосовски и съветските съветници. Много жертви на репресии са реабилитирани, политически затворници са освободени, в това число - на 26 октомври - главата на католическата църква в Полша кардинал Стефан Вишински.

23 октомври 1956
В Будапещта избухва Унгарската революция срещу комунистическото ръководство на страната и съветското господство. Революцията започва от студентска демонстрация в подкрепа на полските реформатори и с искания Унгария да извоюва същата национална автономия от СССР. Революционерите се въоръжават, организират се в отряди и водят тежки сражения със съветските войски и силите на Държавна сигурност до 28 октомври, когато новият министър-председател Имре Наги прекратява атаките срещу революционерите и обявява, че започва преговори за изтегляне на съветските войски от Унгария.

края на октомври 1956
Пленум на ЦК на БКП по повод събитията в Полша и Унгария. Унгарската революция е заклеймена като "контрареволюционен бунт, насочен против демокрацията и социализма". Пленумът решава настъпление срещу всичко, което противоречи на политиката на БКП и КПСС.

1 ноември 1956
Имре Наги е известен, че съветски войски навлизат в Унгария, въпреки уверенията на съветския посланик Юрий Андропов, че не предстои съветска инвазия. Унгарското правителство обявява неутралитет и излизане от Варшавския договор и иска помощта на дипломатическия корпус и на генералния секретар на ООН за защита на унгарския неутралитет. Андропов е помолен да предаде на съветското правителство искането на Унгария за незабавни преговори за изтегляне на съветските войски.

4 ноември 1956
Съветските войски нахлуват в Будапеща. Имре Наги прави последно обръщение по радиото към нацията и света и съобщава, че съветските войски атакуват столицата, но правителството остава на поста си. До 10 ноември унгарците оказват яростна съпротива на съветските войски, които използват тежка артилерия и авиационни удари, за да я смажат.

5 ноември 1956
Веднага след нахлуването на съветските войски в Унгария МВР извършва арести на "неблагонадеждни". Задържани са 564 души: 190 по линия на Народната милиция и 374 по линия на Държавна сигурност - дейци на бившата земеделска опозиция, царски офицери, бивши полицаи, предвоенни държавници, политици и индустриалци, анархисти, духовници, "кулаци", легионери. 231 от тях са въдворени в повторно открития концлагер на остров Персин край Белене, а в началото на 1957 г. в Белене вече има над 1100 концлагеристи. До преместването на ТВО Белене край Ловеч през октомври 1959 г. през концлагера преминават около 3800 души, от които 560 политически.

9 ноември 1956
Пловдивският поет Йордан Русков написва стихотворението "Зов за свобода" - призив към българите да последват унгарците, и го разпространява като позив в София. Държавна сигурност започва мащабно издирване на автора, при което са заподозрени 87 писатели, а 26 агенти работят по случая. Тайните служби искат мнението на ръководни кадри в Съюза на писателите и на писатели комунисти за авторството на стихотворението. Издирването продължава две години. Йордан Русков е арестуван на 20 януари 1959 и е осъден на 7 години затвор. Излиза от затвора през 1962 г.

17 ноември 1956
Като реакция на Унгарската революция Политбюро на ЦК на БКП решава отново да бъде открит лагерът в Белене за "най-опасните за реда и сигурността на страната вражески и престъпни елементи" и да бъдат изселени от София "капиталистическите и кулашки елементи и разни криминални рецидивисти, които работят против народната власт". Комисия в състав Георги Цанков (отговорник), Димитър Попов, Юрдан Чобанов и Демир Борачев ще решава конкретно кои лица да бъдат изселени от София. Съставът на Вътрешни войски трябва да бъде увеличен с още 1500 срочнослужащи и необходимия брой офицери танкисти и свързочници, а Вътрешни войски да получат танкове Т-34, 76 мм САУ, миномети, бронеавтомобили, ранцеви огнемети, ръчни противотанкови гранати (РПГ). Разпоредено е създаването от "изпитани в борбата, безпределно верни и предани на народната власт партийци и безпартийни, доказали на дело, че са готови на всякаква жертва, когато се наложи, за интересите на Партията, НРБ и трудещия се български народ" на въоръжени доброволни бойни групи и отряди в по-големите заводи, мини, строителни обекти, които да помагат на МВР за "смазване на всякакъв опит за остри, открити контрареволюционни и вражески действия". Във Въоръжените работнически отряди и групи (ВРОГ) са включени 25 000 души; закрити са с решение на Политбюро от 14 януари 1960 г..

1-30 декември 1956
Преброяване на населението. Населението в Пиринска Македония е принудено от властта да се обявява за македонско, за българи се определят 33,33%.

19 декември 1956
Пленум на ЦК на БКП преоценява максимализма на индустриализацията и решава, че тя трябва да бъде съчетана с "непрестанно подобряване материалното и културно положение на трудещите се". Индустриализацията вече ще зависи от наличието на местни суровини, ще бъде развивано селското стопанство и добивът на медни и оловно-цинкови руди.

22 декември 1956
Издадена е официалната заповед на министъра на вътрешните работи Георги Цанков за откриването на лагера в Белене.

26-28 януари 1957
Съветско-българско правителствено съвещание в Москва за развитието на БНА, бойния състав и числеността й.

15-20 февруари 1957
Министър-председателят Антон Югов и първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков са на посещение в Москва. В съвместна декларация се казва, че "любовта на българския народ към Съветския съюз е безпределна". Българските ръководители декларират, че подкрепят Съветския съюз за интервенцията в Унгария, че България е лоялна на Варшавския договор и че верността към Съветския съюз е "показател за верността към делото на социализма и комунизма". България и СССР заявяват желание за приятелски отношения с Югославия. Договорено е България да продължи да доставя уранова руда за СССР.

29 април 1957
В изпълнение на решение на Политбюро Министерският съвет възстановява секретният орган за стратегическо ръководство на отбраната Държавен комитет за отбрана. ДКО е "орган на правителството и ЦК на БКП". Председател е първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. След създаването на Държавен съвет с конституцията от 1971 ДКО минава на подчинение от Министерския съвет към Държавния съвет. През 1978 са създадени териториални органи на ДКО - окръжни комитети и софийски комитет, и са конкретизирани задачите на членовете на ДКО: Александър Лилов ръководи дейността на партийните и обществените организации по подготовката за отбрана, Станко Тодоров - на правителството и държавните органи, Тано Цолов - на промишлеността. ДКО престава да съществува с ликвидирането на Държавния съвет през март 1990.

9 май 1957
С решение на Политбюро са закрити кадровите служби в държавните ведомства с изключение на МВР и МНО.

16 май 1957
Решение на Политбюро да бъдат спрени изселванията на "неблагонадеждни лица" от София, започнали след Унгарското въстание. Съставените от комисии към кварталните партийни организации списъци с предложения за изселване включват 3796 семейства. До края на април са изселени 384 семейства на бивши фабриканти, търговци и кулаци, а в подготовка е изселването на други 532 семейства.

7 юли 1957
Добруджа е първия район с изцяло кооперирано селско стопанство.

11-12 юли 1957
Пленум на ЦК на БКП. През юни Никита Хрушчов е отстранил от партийното и държавно ръководство конкурентите си Молотов, Каганович и Маленков. Тодор Живков повтаря съветския пример и отстранява от ЦК старите партийни ръководители Георги Чанков (изваден и от състава на Политбюро), Добри Терпешев и Йонко Панов. Съставът на Политбюро от 9 става 11 души, за нови членове са избрани Димитър Ганев, Борис Тасков и Боян Българанов. В ЦК и Секретариата влизат по-младите и близки до Живков Пенчо Кубадински, Митко Григоров и Станко Тодоров.

5 ноември 1957
В Пловдив е открит паметникът на съветския воин - "Альоша".

2-4 декември 1957
Конференция на ТКЗС отчита, че е кооперирана 86,5% от обработваемата земя.

22 декември 1957
Избори за народно събрание. Кандидатите на ОФ печелят 99,95% о гласовете.

26 декември 1957
Решение на Политбюро за "засилване и подобряване на атеистическата пропаганда", която е била занемарена и това е предизвикало "оживление в църковно-религиозната дейност, а отделни реакционно настроени свещенослужители, повлияни от полските и унгарските събития през 1956, открито са призовавали към неподчинение". През 1958 г. са арестувани 33 православни духовници и служители на църквата, от които 19 са осъдени, 4 изпратени в концлагер, 4 подследствени и 6 филтрирани. От католическото духовенство 1 осъден, а от протестантски и православни "секти" 4 осъдени и двама изпратени в концлагер.

15 януари 1958
Избрано е ново правителство на Антон Югов. Първи заместник-председатели са Райко Дамянов и Георги Трайков, заместник-председатели: Иван Михайлов, Станко Тодоров, Живко Живков и Кимон Георгиев. Министър на вътрешните работи - Георги Цанков, министър на отбраната - ген. Петър Панчевски.

21 януари 1958
Политбюро решава "поради зачестили хулигански прояви" МВР да въдворява в лагери за "принудителен възпитателен труд отявлените и вредните за обществения ред и спокойствие хулигани, крадци-рецидивисти и други разложени елементи". При масовите арести в София и други големи градове, известни като Хулиганската акция, са арестувани близо 2 000 души. В Белене са въдворени 1400 мъже и 250 жени. 170 от тях са непълнолетни, като най-младите са на 13-14 години. Всички те са въдворени като хулигани, въпреки че наред с хулигани, крадци и побойници са въдворени и "вражески елементи", които са "работили против властта, ОФ и ТКЗС", замисляли са бягство през границата, притежавали са снимки на царското семейство или забранена литература, писали са стихове с "вражеско съдържание". Въдворени са и арестувани на улицата младежи с "неприличен външен вид, екстравагантни облекла, подражатели на запада с "япанджаци", тесни панталони, "конски опашки" и др. подобни". Хулиганската акция е второто най-масово въдворяване след това преди изборите през май 1949 г. и след смъртта на Георги Димитров през юли 1949 г., когато са въдворени общо над 4000 души.

25-27 януари 1958
Партийно-правителствена делегация начело с първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков е на посещение в СССР.

30 април 1958
Решение на Политбюро за "подобряване на социално-битовите условия на циганите".

20-24 май 1958
Съвещание в Москва на представители на комунистическите ръководства от съветския блок и на Политическия консултативен съвет на Варшавския договор. Съгласуване на специализацията в плановото производство и доставките на въоръжение и военна техника. Прието е съветското предложение обикновеното въоръжение да се произвежда във всички страни, а съвременната сложна техника, реактивна авиация, ракетна техника и други - само в Съветския съюз. Полските представители се противопоставят, но остават в изолация.

2-7 юни 1958
Седми конгрес на БКП. Присъства Никита Хрушчов. Обявена е "победата на социалистическия строй": към 1958 92% от обработваемата земя е кооперирана в ТКЗС, "социалистическите производствени отношения са победили напълно". Индустриализацията трябва да продължи с приоритет на тежката индустрия, в селското стопанство трябва да бъдат приложени интензивни методи.

21 юни 1958
Нов завой в политиката спрямо малцинствата. Политбюро решава да бъдат слети турските и българските училища, задължително обучение на български в началните и прогимназиалните степени, майчиният език се изучава като отделна дисциплина.

юли 1958
Военни учения в България, Румъния и Одеския военен окръг - демонстрация срещу американския военен десант в Ливан, извършен по молба на прозападния маронитски президент заради растящата заплаха от преврат от подкрепящата Насър ливанска мюсюлманска опозиция и от военна интервенция на Египет и Сирия. В България учението се провежда близо до турската граница и в него участват почти цялата армия, военновъздушните сили и флотът. По време на учението в България са дислоцирани няколко съветски въздушнодесантни дивизии.

август 1958
Сключено е споразумение със СССР за базиране на части на съветския ВМФ в български пристанища и военноморски бази.

2-4 октомври 1958
Пленум на ЦК на БКП утвърждава "Тезиси за работата на партията сред турското население", според които ходжите и религията са използвани за политически цели, за да бъде отделено турското население от българското.

октомври - ноември 1958
Уедряване на ТКЗС.

14 ноември 1958
Намалени са цените на дребно на промишлени стоки "за народно потребление": хладилници, прахосмукачки, радиоапарати, леки коли, мотоциклети, цената на дребно на петролните продукти и електоенергията за домакински нужди.

15-17 януари 1959
Пленум на ЦК на БКП утвърждава Тезиси на Тодор Живков за ускоряване развитието на народното стопанство и за подобряване на материалното и културно равнище на трудещите се. Тезисите са публикувани за "всенародно обсъждане".

29 април 1959
Отменени са задължителните държавни доставки на селскостопанска продукция и натуралното заплащане на машинно-тракторните станции.

27 август 1959
Политбюро решава да бъде закрито трудово-възпитателното общежитие Белене, където се намират 1423 души, и лагерът да стане затвор.

септември 1959
166 души от закритото трудово-възпитателно общежитие (ТВО) в Белене са преместени в няколко изоставени бараки до каменна кариера край Ловеч. Започва да функционира зловещият лагер "Слънчев бряг". До 1962, когато е закрит, през него минават над 1500 души. Лагерът има изключително жесток режим, садистично убитите или загиналите са над 150 души.

14 януари 1960
Решение на Политбюро на ЦК на БКП за "по-нататъшно подобряване дейността на органите на МВР, за по-широко участие на социалистическата общественост в опазване на обществения ред, за засилване на профилактичната и възпитателната работа в борбата против престъпността". Закриват се Въоръжените работнически отряди и групи (ВРОГ), като се запазват списъците и въоръжението им за незабавно възстановяване при нужда. Създават се Доброволни отряди на трудещите се за опазване на обществения ред по модела на създадените с постановление на ЦК на КПСС и Съвета на министрите на СССР от 2 март 1959 г. доброволни народни дружини и на другарски съдилища по съветски модел.

20 януари 1960
От длъжност са освободени генералите Иван Кинов, Иван Бъчваров, Август Кабакчиев, Дико Диков, Иван Врачев, Кирил Косев.

май 1960
От май 1960 до август 1962 група под името "Б. Т. Р. К" (Български таен революционен комитет) разпространява в центъра на София "вражески и насочени против дружбата със СССР" позиви и изпраща писма до западни посолства. В групата влизат Борис Арсов, бивш лагерист от Богданов дол и Белене (по-късно политемигрант, отвлечен от ДС от Дания и убит в Пазарджишкия затвор), Иван Хаджиев от Гоце Делчев, бивш член на БЗНС, лагерист в Богданов дол, Никола Чотов от с. Янтра, Великотърновско, уволнен през 1945 г. от армията офицер, и Райне Райнов от Варна, бивш лагерист. През април 1962 по време на посещението на Никита Хрушчов в България разпространяват позиви срещу СССР. През август 1962 групата е разкрита и на 1 декември 1962 членовете й са осъдени.

21 май 1960
За съветски посланик е назначен Георгий Аполинаревич Денисов. Посланик до 4 януари 1963. През 1929-1935 е комсомолски работник ; 1935-1960 - партиен апаратчик, първи секретар на областни комитети на ВКП(б)-КПСС и член на ЦК на КПСС; 1959-1960 - завеждащ Селскостопанския отдел на ЦК на КПСС за съюзните републики; 1960-1963 - извънреден и пълномощен посланик в България; 1963-1965 - извънреден и пълномощен посланик в Унгария.

3 декември 1960
Министерският съвет създава външнотърговското предриятие "Тексим" за внос и износ на специална продукция, дотогава извършван от Министерството на външната търговия. През април 1962 става самостоятелно предприятие на стопанска сметка и се ползва с подкрепата на Тодор Живков. В края на 1964 "Тексим" е собственик на кораби с общ тонаж 223 000 т., 6 самолета за презокеански полети, 80 самолета за селскостопанска авиация, 4000 дка оранжерии, застрахователни дружества и Морска търговска банка.

февруари 1961
Във връзка с Берлинската криза Главнокомандващият Обединените сили на Варшавския договор маршал Гречко посещава България и присъства на занятия на армията.

март 1961
По указания на съветския Генерален щаб край Самоков е създадена първата ракетна бригада. В първата половина на годината от СССР са доставени ракетни комплекси. Преминалите обучение в Съветския съюз курсисти се завръщат през септември 1961; в България те са под контрола на съветски военни специалисти начело с представителя на командването на Обединените въоръжени сили на Варшавския договор ген. Надисев. В началото на август 1962 бригадата извършва първия си боен пуск на полигона Капустин Яр в Казахстан. През лятото на 1962 се създават ракетни бригади в Карлово и Ямбол. Ядрените бойни глави за ракетните комплекси се съхраняват в секретно военно поделение на 12 Главно управление на съветското министерство на отбраната край Боровец. Вероятно е имало и други два съветски арсенала.

28-29 март 1961
Съвещание на Политическия консултативен съвет на Варшавския договор в Москва. Тодор Живков се оплаква от икономически трудности при въоръжаването със съвременно оръжие и моли България да се специализира в производство на някои видове стрелково оръжие и радиотехника, за да може да посреща плащанията си към други страни-членки. Живков активно се включва в съветския натиск върху Албания, която не се огъва пред искането за едностранен съветски контрол над военноморската база във Вльора - единствената база на Варшавския договор на Средиземно море.

3-5 август 1961
В Москва се провежда съвещание на комунистическите лидери на страните от Варшавския договор, посветено на Берлинската криза 1958-1961. Валтер Улбрихт изисква пълно признаване на Източна Германия и подписване на мирен договор, за да получи ГДР международно признат статут и заплашва с военни мерки спрямо Западен Берлин. Източногерманският лидер получава подкрепата на комунистическите лидери за издигането на Берлинската стена, с която да се попречи на квалифицирани млади хора да напускат социалистическа Германия (2,5 милиона между 1949 и 1962) и на нагледното сравнение между Западен Берлин и социализма в съветската зона.

19 август 1961
Съвещание на Политбюро, на което се обсъждат промени в МВР. Решено е Гранични войски да бъдат съкратени с 5000 войници. Вътрешният министър Георги Цанков се противопоставя на преминаването на криминална и стопанска милиция към Държавна сигурност и съобщава, че един оперативен работник на Държавна сигурност получава 6000 лв. годишно като заплата, вещево доволствие, привилегии по Закона за всеобщата военна служба и други. Оперативният и следователски състав на МВР е 1600-1800 души. Политбюро е осведомено, че КГБ намалява съветниците си в МВР на 5-6 души, поради "нарасналите възможности за по-непосредствен контакт между органите".

август 1961
В лагера край Ловеч се намират 946 души при капацитет на спалните помещения 120 души. Началник на лагера от 4 февруари 1961 е Петър Гогов, а представител на Държавна сигурност е Никола Газдов.

28-29 ноември 1961
Пленум на ЦК на БКП обсъжда проведения в края на октомври XXII конгрес на КПСС и повторно заклеймява Вълко Червенков, като го обвинява във фракционерство, антисъветизъм и догматизъм, довел до погрешна икономическа политика. Червенков е изваден от Политбюро, но остава в ЦК. В Политбюро влизат близките до Тодор Живков Станко Тодоров и Митко Григоров. Пленумът обявява, че в изкуството има "проникване на чуждо влияние, отклонение от пътя на социалистическия реализъм и увлечение по различни модни, несоциалистически течения".

12-15 декември 1961
На XV сесия на СИВ във Варшава са приети "Основни принципи на международното социалистическо разделение на труда".

1 януари 1962
Трета обмяна на парите в съотношение 10:1. Реформата е предизвикана от паричната реформа в СССР и трябва да съгласува валутните курсове на рублата и лева.

25 февруари 1962
Избори за народно събрание, 99,90% от гласовете са за ОФ.

14-15 март 1962
Пленум на ЦК на БКП. Под предлог, че следва съветската линия за приглушаване на антисталинския патос, за да се избегне конфликт с Китай и Албания, Тодор Живков показва, че обществената критичност няма да бъде толерирана. Назначенията в новия министерски съвет затвърждават позициите на Живков: министър на отбраната става Добри Джуров, началник на генералния щаб - Атанас Семерджиев, министър на вътрешните работи - Дико Диков, на вътрешната търговия - Пеко Таков, на външната търговия - Лъчезар Аврамов. Министър-председател е Антон Югов.

5 април 1962
Политбюро на ЦК на БКП утвърждава "мероприятия против турчеенето на цигани, татари и българи с мохамеданско изповедание". Започва насилственото им преименуване, което до събитията през 1964 в Гоцеделчевско протича без особен шум.

На същото заседание е обсъдена проверката на лагера в Ловеч, извършена през март от партийна комисия начело с Борис Велчев. ТВО край Ловеч е създаден веднага след закриването на останалите лагери през 1959 с въдворяването на 170 души от лагера в Белене. Инициативата за "лагер за хулигани" е на Тодор Живков след зачестили случаи на хулиганство през 1957. От 10 август 1961 лагерът не е ТВО, а "трудова група". Дотогава въдворяването е ставало с подпис на окръжния прокурор, първия секретар на окръжния комитет и началника на МВР, след това без подпис на прокурор. През лагера са преминали над 1200 души, 150 са загинали от тежкия режим или са били убити (най-много убийства са извършени от август до ноември 1961, когато насилието е прехвърлено от милиционерите на звеневите и бригадните), 810 души са пуснати на свобода като неправилно задържани (300 души през септември 1961, 462 души в началото на февруари 1962), по време на проверката в Ловеч са 223 мъже, в Скравена - 31 жени. Комисията описва непоносимите условия на живот и труд и физическото насилие. Решено е лагера да бъде закрит, основната отговорност е възложена на Мирчо Спасов, който отговаря пряко за лагерите, но не става и дума за наказателна отговорност, а за партийно наказание и преместване на друга, по-висока в йерархията работа. На 23 април са освободени всички 30 жени от лагера в с. Скравена, а до края на месеца са освободени 209 лагерници от Ловеч, 5 са предадени на съд. "Трудовата група" край Ловеч е закрита на 8 май със заповед на министъра на вътрешните работи Дико Диков.

11-19 април 1962
Срещи на Политбюро с писателите от СБП, разделени на две групи, водещи "ливанска война", по израза на Георги Марков. Едната е групирана около председателя Георги Караславов, включва Славчо Васев, Павел Матев, Андрей Гуляшки, Камен Зидаров, Лозан Стрелков, Лиляна Стефанова и др., има влияние във висшите партийни ръководства и в Държавна сигурност, подкрепяна е от Тодор Павлов и разполага с всички властови позиции в СБП. Другата група е разнородна - Емил Манов, Пенчо Данчев, Веселин Андреев, Леда Милева, за кратко Христо Ганев и Валери Петров, по-късно Богомил Райнов и Георги Джагаров. Въпреки че Караславовата група има славата на защитник на старото и догматичното, а опозицията иска демократизиране на литературните институции, борбата е за властта в СБП. Тодор Живков, когото Караславовата група смята за временно явление, насърчава опозицията срещу Караславов и залага на Джагаров, който идва с политически новата националистическа идея. С оглявяването на групата от Джагаров от нея излизат Емил Манов и Веселин Андреев. Живков разполага с пълна информация за писателите, умело насърчава борбите и се превръща в ухажван арбитър. Писатели като Христо Ганев, Радой Ралин, Добри Жотев, Гочо Гочев, Давид Овадия се разграничават от борбите на писателските групи.

20-21 април 1962
Пленум на ЦК на БКП "за засилване на идеологическата борба в условията на засилена западна пропаганда" и разногласия в комунистическото движение. Наложено е ограничаване на кръга публикувани западни творци.

23-24 април 1962
Национално съвещание по въпросите на идеологическата работа. На българските творци е заявено, че всяка критика към политиката на БКП обслужва буржоазното влияние и идеологическата диверсия.

8-9 май 1962
Пленум на ЦК на БКП извинява провалите в икономиката с неправилната политика на Червенков през втората петилетка (1952-1956) и поставя задача машиностроенето да стане водещ отрасъл.

14-20 май 1962
Посещение на първия секретар на ЦК на КПСС и председател на МС на СССР Никита Хрушчов в България. Хрушчов отклонява искането на Тодор Живков за кредити, доставки на селскостопанска техника и проучване за нефт в Северна България. По време на посещението Българският таен революционен комитет на Борис Арсов, Иван Хаджиев, Никола Чотов и Райне Райнов разпространява позиви: "Хрушчов, долу ръцете от нашата родина, тя не е съветска губерния! Долу лакеите от ЦК!"

август 1962
Нелегалната група Български таен революционен комитет е разкрита и на 1 декември 1962 членовете й са осъдени. Борис Арсов е осъден на 6 години затвор по обвинение, че е "членувал в организация, поставила си за цел да събори, подрони или отслаби народнодемократическата власт в НРБ чрез бунт". "С позивите искахме да съобщим на западните държави, че в България има нелегална организация, която се бори против народната власт. Да знаят, че в България има съпротива, която работи против властта, защото СССР се намесва в нашите вътрешни работи", заявява пред ДС Арсов.

средата на октомври 1962
Съвместни учения на Варшавския договор. Паралелно с учение на полски, източногермански и съветски войски на територията на Полша и ГДР и в Балтийско море в румънска Добруджа и Черно море се провежда учение с участието на 27 500 румънски, 7 500 съветски и 2000 български военнослужещи, съветски, румънски и български ВВС и 76 кораба от съветския Черноморски флот и от българския и румънския ВМФ. Румънски и съветски части имат задача да монтират три понтонни моста през Дунава.

2-3 ноември 1962
Посещение на Тодор Живков в Москва, където вероятно получава съгласието на Хрушчов за свалянето на Антон Югов от поста министър-председател и отстраняването на партийните фигури от 50-те години от властови позиции в партията.

4 ноември 1962
Пленум на ЦК на БКП освобождава Антон Югов като министър-председател и го изключва от ЦК заради нарушаване на социалистическата законност и дейност срещу единството на партията. Вълко Червенков е изключен от БКП "заради създаване на чужда на марксизма-ленинизма обстановка в партията и страната, за извършените груби нарушения на социалистическата законност и тежките вреди, нанесени на партията и страната, за антипартийното му поведение след Априлския и Ноемврийския пленуми на ЦК, за дейност, насочена против партийната линия и против единството на партията". За "нарушаване на социалистическата законност" са извадени от ЦК и отстранени от длъжност ръководителите в репресивните органи през 50-те години Руси Христозов, Георги Цанков, Георги Кумбилиев, Иван Райков, Апостол Колчев, Христо Боев. Отстранените правят самокритика, декларират вярност към Тодор Живков и Априлската линия и заявяват, че ще работят предано където и да ги изпрати партията. Така Тодор Живков завършва започнатото на Априлския пленум отстраняване на конкурентите за властта в партията и техните поддръжници, като още в самото начало заявява, че те няма да бъдат унищожени, а ще бъдат пенсионирани и ще запазят привилегиите си.

5-14 ноември 1962
8-и конгрес на БКП приема 20-годишна програма за завършване строителството на социализма и изграждане на комунизма. Тодор Живков е предложен за министър-председател. В Политбюро остават от старото партийно поколение Боян Българанов, Димитър Ганев, Иван Михайлов и Енчо Стайков, а новата генерация е представена от Митко Григоров, Живко Живков, Борис Велчев, Станко Тодоров. На 27 ноември е съставено правителство начело с Тодор Живков, в което зам-председатели са Живко Живков, Георги Трайков, Станко Тодоров, Тано Цолов, Иван Михайлов и Пенчо Кубадински.

13 декември 1962
Пленум на ЦК на БКП затвърждава смяната на поколенията в партията. Тодор Живков обявява, че трябва да влязат нови хора, професионалисти, с опит от строителството на социализма, а не само от нелегалния период на партията.

4 януари 1963
За съветски посланик е назначен Николай Николаевич Органов. Посланик до 22 март 1967. От 1923 до назначаването си за посланик е партиен апаратчик, член на ЦК на КПСС, 1952-1971 - член на ЦК на КПСС, 1959-1962 - председател на Президиума на Върховния съвет на РСФСР, 1961-1962 - член на Бюрото на ЦК на КПСС за РСФСР. 1963-1967 - извънреден и пълномощен посланик в България. 1967-1973 - председател на комисията на ЦК на КПСС за излизането в чужбина.

19-20 февруари 1963
Официално посещение на Тодор Живков в СССР.

11-12 март 1963
Пленум на ЦК на БКП прави обрат в партийната линия по македонския въпрос. Тодор Живков заявява, че населението в Пиринска Македония е част от българската нация и е било насилено от БКП през 1946 да се обяви за македонско.

15 април 1963
Тодор Живков изнася реч пред културни дейци, в която обявява абстракционизма за "чиста измислица и израждане", осъжда "упадъчната песимистична поезия" и "псевдоноваторските увлечения в киното и театъра" като чужди влияния, които отклоняват творците от "единствено правилния път на социалистическия реализъм".

26-30 декември 1963
Съдебен процес срещу Иван-Асен Христов Георгиев, обвинен, че от 1956 е извършвал шпионаж в полза на САЩ като предавал важна политическа информация за държавните структури, анализи на политическата обстановка и характеристики на партийни фигури. Иван-Асен Георгиев е роден на 15 март 1907 в София. Старши научен сътрудник в Правния институт при БАН, доцент в Юридическия факулет на Софийския държавен университет, бивш главен секретар на МВР, бивш съветник в българската легация в Париж и представителството при ООН, директор на Международния институт по космическо право, член на БКП. ДС следи Георгиев от 16 май 1962 до 8 септември 1963, когато го арестува в Москва без наблюдението да е дало някакъв резултат. Иван-Асен Георгиев е осъден на смърт чрез разстрел. На следствието и процеса се дава необикновено голяма публичност от 9 ноември 1963, когато е публикувано съобщение на МВР за ареста, до 5 януари 1964, когато е извършена екзекуцията. Същестуват съмнения, че обвинението е било скалъпено.

4 декември 1963
Пленум на ЦК на БКП обсъжда предложение за присъединяване на България към СССР - предложеното от Тодор Живков "по-нататъшно свързване и най-тясно всестранно сближение, а в перспектива и обединение на НРБ със Съветския съюз". Пленумът изготвя писмо до Хрушчов с предложение за "сливането". Членовете на ЦК на БКП се изказват възторжено за присъединяването на България като република в "семейството на великия Съветски съюз". Тодор Живков предупреждава решението да остане в тайна, докато присъединяването бъде добре подготвено, защото "великобългарският шовинизъм е много дълбоко вкоренен в некои среди и хора в нашата страна".

16-21 февруари 1964
Официално посещение на Тодор Живков в СССР.

20 февруари 1964
МС приема постановление за създаване на Българска външнотърговска банка.

6 март 1964
Съвещание на ЦК на БКП обсъжда започналата смяна на имената на българите мюсюлмани в Чеча (преименуването на българите мюсюлмани започва през 1962). Благоевградски окръг е упрекнат в изоставане.

22 март 1964
На съвещание на градския комитет на БКП в Гоце Делчев представителите на ОК на БКП в Благоевград дават за пример извършеното преименуване в Якоруда и Белица. Градският комитет начело със Съботин Генов, Петър Дюлгеров и К. Малинов предприема мерки за смяната на имената. Първоначално се оказва натиск върху българите мюсюлмани, които са партийни членове, да си сменят имената, за да служат за пример на останалите. След като съпротивата им е пречупена, те сменят имената си, но го запазват в тайна. Градският комитет в Гоце Делчев решава да бъдат създадени специални комисии по преименуването във всяка община, в които да има представители на милицията. Под предлог за учения армията също трябва да бъде на разположение за блокиране на селата. Предвижда се преименуването да бъде извършено с натиск, но без прилагане на сила.

края на март 1964
Насилственото преименуване на българите мюсюлмани предизвиква вълнения, особено силни в Рибново, Корница и Брезница. В Рибново комисията по преименуването е набита, а придружаващите я войници и милиционери стрелят във въздуха. След като силите се изтеглят от селото, хората организират денонощно дежурство и опожаряват единствения мост, за да спрат достъпа до селото. Армията и милицията блокират селото, спряно е водоснабдяването и доставката на храни. 200 души от Корница, Брезница, Лъжница и Буково са спрени в Рила, преди да стигнат пеша до София, за да протестират срещу смяната на имената. Една част от населението търси спасение в гората. Опитът за покръстване трае седмица. Местните функционери като Кръстю Тричков са за насилствено преименуване, но Тодор Живков решава на преименуваните да бъдат върнати старите паспорти. ЦК изпраща комисия, която спира преименуването и хвърля вината за насилията върху местното партийно ръководство. Редът е възстановен през април. На 12 май 1964 Политбюро осъжда местните функционери, които са изпълнили погрешно решението от началото на март.

14-15 май 1964
Пленум на ЦК на БКП за "издигане ръководната роля на партията в българското общество" обвинява български творци, че произведенията им са проникнати от черногледство и смятат партийната линия за догматична.

15-20 септември 1964
Съвместни войскови учения на силите на Варшавския договор на територията на България. Участват български, съветски и румънски войски.

29 октомври 1964
Партийното ръководство обсъжда предложението на външния министър Иван Башев да се разреши за първи път след 1950 изселването на желаещите български турци, за което Турция многократно настоява.

1965
Започва излъчването на съветска телевизия всеки петък.

8 април 1965
Арестуван е ген. Цвятко Анев, комендант на Софийския гарнизон, а Иван Тодоров-Горуня, бивш поликомисар на партизанския отряд "Гаврил Генов" и член на ЦК на БКП, се самоубива или е убит в дома си. Анев, Горуня и Цоло Кръстев, бивш командир на партизанския отряд "Г. Генов" и началник отдел в МВнР, създават през октомври 1964 конспиративна група, за да се борят с "ревизията на марксизма-ленинизма и отстъпването пред американския империализъм, извършвани от партийното ръководство". Те виждат като алтернатива политиката на китайската компартия. Групата замисля да извърши преврат с участие на военни части по време на пленум на ЦК. На 12 април са арестувани и останалите от групата. 9 души са осъдени на затвор от 8 до 15 години, а 192 души получават партийни и административни наказания.

6 юли 1965
С решение на Политбюро Държавна сигурност се отделя от Министерството на вътрешните работи, за което остава борбата с престъпността, а за ДС борбата "изключително против враговете на народа и социализма". Отдел "Административни органи" на ЦК на БКП се разделя на отдел "Военен", който наблюдава МНО, МВР и КДС, със завеждащ Ангел Цанев, и отдел "Административен", който наблюдава министерство на правосъдието, съда и прокуратурата, Президиума на народното събрание, народните съвети, министерство на народното здраве и социалните грижи, със завеждащ Иван Драгоев. За председател на КДС е назначен Ангел Солаков, за първи заместник-председател - Мирчо Спасов, за заместник-председатели - Григор Шопов и Минчо Агаин.

22-23 октомври 1965
Посещение на Тодор Живков в СССР.

4-9 февруари 1966
Среща на началниците на генералните щабове на страните от Варшавския договор за създаването на единна командна структура. Решено е, че в случай на война командването се поема от съветския Генерален щаб.

27 февруари 1965
Избори за народно събрание, ОФ печели 99,85% от гласовете. На първата сесия на 12 март Тодор Живков е преизбран за министър-председател.

26 март - 9 април 1965
Тодор Живков присъства в Москва на XXIII конгрес на КПСС.

8 юли 1966
Със секретно разпореждане № 131 Министерският съвет създава Външнотърговско обединение “Кинтекс” за износ на "специално имущество по второ направление" (на оръжие и боеприпаси за западна валута).

началото на септември 1966
В София и няколко други градове са разпространени по пощата 500 позива с обръщение на Съюз за независимост и възход "Левски" (СНВ-Левски) към предстоящия IX конгрес на БКП с искания в 9 точки, между които излизане от Варшавския договор и свободни избори. СНВ-Левски е създаден през 1965 от Антон Машев, 27-годишен, Фреди Фосколо, 23-годишен, Петър Бояджиев, 24-годишен, Александър Иванов, 26-годишен. В следващите 2 години в него се включват 28 души.

19-22 септември 1966
Посещение на съветския лидер Леонид Брежнев в България.

18 октомври 1966
Решение на Политбюро "За по-нататъшно засилване на борбата срещу идеологическата диверсия на империализма". Това решение е програмният документ за създаването на Шести отдел на Държавна сигурност през следващата година.

27 декември 1966
Решение на ЦК на БКП за засилване на атеистичната пропаганда и за ликвидиране на влиянието на религията в бита.

1966
Фоторепортерът на вестник "Земеделско знаме" и поет Георги Заркин получава първата си присъда за разпространяване на антикомунистически позиви и конспиративна дейност, като в затвора получава нови присъди заради гладната си стачка в подкрепа на чехословашките събития. Убит е в затвора от криминален затворник по подбуда на ДС.

13-15 март 1967
Посещение на Тодор Живков в СССР.

22 март 1967
За съветски посланик е назначен Александър Михайлович Пузанов. Посланик до 23 юни 1972. 1934-1946 - в държавния апарат на СССР; 1946-1952 - в партийния апарат; 1952 - член на ЦК на ВКП(б); 1952-1956 - председател на министерския съвет на РСФСР; 1966-1957 - първи заместник-председател на МС на РСФСР; 1957-1962 - посланик в Северна Корея; 1962-1967 - посланик в Югославия; 1967-1972 - посланик в България; 1972-1979 - посланик в Афганистан; 1979-1980 - в централния апарат на МВнР.

23 март 1967
На пленум на ЦК на БКП председателят на КДС Ангел Солаков докладва, че през периода 1963-1966 "престъпна дейност с политически отенък" са имали 5260 младежи и девойки на възраст от 15 до 28 години, от които 718 са участвали в "нелегални младежки контрареволюционни организации, във вражеска агитация и пропаганда, кражба на оръжие и терор". През 1963 са разкрити нелегална младежка група в Перник и нелегална младежка контрареволюционна организация в Габрово. Младежи от с. Бели Искър създали контрареволюционна група, която "си поставяла за цел да вдигне язовира във въздуха". "Връх на контрареволюционната дейност" за този период били извършените от младежи в Шумен терористични актове. От 1963 до 1966 опит или подготовка за бягство през граница извършили 4192 младежи, от които 407 успели да избягат, а 25 били убити. "Под влияние на китайската пропаганда" са били групата на Захари Харалампиев Свинарски и Петрана и Пенчо Стоилови, разкрита през 1963, групата на Т. Златков в ДИП "Комуна" в София, разкрита през 1963, групата на Методи Ташев в Казанлък, разкрита през 1964, групата на Горуня и Цоло Кръстев, групата на Лиляна и Методи Десови и Иван Марваков в Перник, разкрита през 1966, прокитайска група в Ямболски окръг, разкрита в началото на февруари 1966, група на Георги Заркин за въоръжена борба срещу народната власт. Само през 1966 са разкрити 12 нелегални групи със 101 участници и 88 автори на анонимни материали, 10 от които са били осъдени.

10-13 май 1967
Официално посещение на Леонид Брежнев в България. Подписан е втори договор за дружба, сътрудничество и взаимопомощ.

5-10 юни 1967
Шестдневната война - превантивна война на Израел срещу Египет, Йордания и Сирия и войски от Ирак, Саудитска Арабия, Кувейт и Алжир, които се готвят да го нападнат. Израел извоюва блестяща победа.

9-10 юни 1967
Съвещание в Москва на комунистическите ръководители на България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария, Чехословакия и Югославия за израело-арабската война. Комунистическите държави скъсват дипломатически отношения с Израел, с изключение на Румъния, която се въздържа, и ГДР, която няма дипломатически отношения с Израел.

19 юни 1967
Със строго секретно решение № 189 на МС на “Кинтекс” се възлага цялата скрита транзитна търговия. Скритата транзитна търговия е държавна политика за контрабанда на стоки, поставени под специален международен контрол: оръжие и боеприпаси, злато, валута, битова електроника, цигари, напитки, медикаменти под контрола на Световната здравна организация.

20-27 август 1967
В България и прилежащата акватория на Черно море се провежда учение на Варшавския договор "Родопи", в което участват съветски, български и румънски сухопътни и военноморски сили от Югозападния театър на военните действия. Целта на учението е "подкрепа на арабските държави" в конфликта им с Израел.

15 септември 1967
Посещение на Тодор Живков в СССР.

17 ноември 1967
В изпълнение на решението на Политбюро от 18 октомври 1966 за "Борба срещу идеологическата диверсия на противника и враждебните прояви на контрареволюционните и националистически елементи" със заповед на председателя на КДС
се създава Шесто управление-КДС като ново структурно поделение. Целта е да се централизира и структурно да се отдели от контраразузнаването "борбата срещу различните нелегални и полулегални организации и групи, националистическата и сепаратистката дейност, терора, измяната на родината, идеологическото разложение сред интелигенцията и младежите, дейността на задграничните религиозни центрове и организации". За Шесто управление-КДС са отпуснати 175 щатни бройки.

21 ноември 1967
Решение на Политбюро "за решително подобряване на работата сред турското население и за неговото пълно приобщаване към нашия народ".

27-28 декември 1967
Пленум на ЦК на БКП приема тезисите на Тодор Живков за работа с младежта. Разискват се демографски проблеми и се набелязват мерки за "насърчаване на раждаемостта и увеличаване прираста на населението", като повишени надбавки за деца, забрана на абортите, откриване на нови детски градини и ясли.

3-5 януари 1968
Начало на Пражката пролет - период на политическа либерализация в Чехословакия, опит за построяване на "социализъм с човешко лице". Пленум на ЦК на чехословашката компартия освобождава първия секретар Антонин Новотни и избира на негово място реформатора Александър Дубчек. Новотни се оттегля и като президент на страната, на негово място е избран ген. Лудвиг Свобода, репресиран по време на сталинизма. Отменена е цензурата, което предизвиква голяма обществена активност и открити дискусии в пресата, създават се независими политически клубове. През април Дубчек обявява програмата си за либерализация, която признава свободата на словото, на придвижване, включително на пътуване в западните страни, на дебат и на сдружаване, обещава парламентарен контрол върху репресивните органи и по-голяма роля на съда, федерализация на Чехословакия. Но общественият натиск е за все по-радикална демократизация. На 27 юни журналистът Лудвиг Вацулик публикува "Две хиляди думи, отправени към работниците, селяните, служителите, учените, работниците в изкуството и всички останали", което е програма за пълна демократизация на системата без конфликт с комунистическата партия, като чрез граждански натиск ръководствата на предприятията минат в ръцете на добри икономисти, бъде прочистена местната власт от компрометирани и консервативни комунисти, бъде освободена пресата, бъдат разкривани доносниците и принудени службите за сигурност да се откажат от политическата си функция. Манифестът предупреждава за опасността от съветска интервенция и за опасността при федерализация Словакия да остане във властта на комунистите консерватори. "Две хиляди думи" е публикуван с подписите на 70 интелектуалци, а по-късно е подписан от много други граждани.

12-16 февруари 1968
Официално посещение в България на съветския външен министър Андрей Громико.

6-7 март 1968
В София се провежда съвещание на Политическия консултативен комитет на Варшавския договор. По време на съвещанието новото чехословашко ръководство получава подкрепа от другите комунистически държави, но е съветвано да внимава с реформите в партийната политика, да даде "отпор на антисоциалистическите и антипартийните прояви и изказвания" и да не допусне нежелано развитие.

12-15 март 1968
Народното събрание приема Наказателен и Семеен кодекс и избира комисия за изработване на нова конституция.

20-26 март 1968
Официално посещение на Тодор Живков в Турция. Подписана е спогодба за изселване, отнасяща се за близките на изселилите се до 1952. Спогодбата влиза в сила през март 1969, когато е ратифицирана от Турция. До края на ноември 1978, когато изтича срокът на спогодбата, се изселват около 115 000 етнически турци. Има единични случаи на принудително изселване.

23 март 1968
Съвещание в Дрезден на партийните и държавни ръководители на страните от съветския блок, посветено на ситуацията в Чехословакия. Въпреки опитите на Дубчек да обоснове програмата за реформи, той е остро критикуван от Валтер Улбрихт, от Владислав Гомулка, който заявява, че в Чехословакия върви контрареволюция, и от Тодор Живков. Брежнев смята, че компартията е загубила управлението на страната. Най-сдържан е Янош Кадар, който намира, че не може да се говори за контрареволюция и че чехословашката компартия ще се справи с положението. След съвещанието в Дрезден се засилват нападките на останалите соцстрани срещу чехословашките комунисти и се разработват варианти за действие. Валтер Улбрихт, Владислав Гомулка и Тодор Живков са за използване на "всякакви средства, включително военни".

26 март 1968
Политбюро на ЦК на БКП обмисля мерки, за да не стигне информация за събитията в Чехословакия до българската общественост, като съобщенията се изработват само от БТА и "Работническо дело", да не бъде допуснато публикуването на полемични статии в печата и се "подобри работата на партията с интелигенцията, младежта и особено студентите".

29 март 1968
На пленум на ЦК на БКП се обсъжда Пражката пролет. Мнението на мнозинството е: "Ако Чехословакия не успее да се справи с контрареволюцията, то ние сме длъжни да се намесим и да я спрем."

началото на април 1968
Съветските посланици в ГДР, Полша, Унгария и България информират техните ръководства, че в Чехословакия действа антидържавна група, в която влизат социалдемократът Черник, бившият член на ЦК на ЧКП Прохазка, ген. Крейчи, писателите Кохоут, Вацулик, Кундера, Хавел и която поддържа връзка с лидера на буржоазната емиграция Павел Тигрид. Няколко дни по-късно висши представители на КГБ информират комунистическите лидери, включително Дубчек, че САЩ осъществяват оперативен план за тайни операции срещу страните от соцлагера.

22 април 1968
Секретариатът на ЦК на БКП утвърждава "разгърнати мероприятия за подобряване идеологическата работа с интелигенцията и студентската младеж".

23-26 април 1968
Тодор Живков е на посещение в Чехословакия и подписва с Александър Дубчек продължаване на договора за дружба, сътрудничество и взаимопомощ.

8 май 1968
В Москва ръководителите на България, ГДР, Полша, СССР и Унгария обсъждат ситуацията в Чехословакия. Прозвучава идеята за военно решение. Против е единствено Янош Кадар.

21 май 1968
Решение на Политбюро за написването на многотомна история на България с акцент върху образуването на българската нация, Възраждането и борбите за национално обединение - историците получават партийно разрешение да се занимават с теми табу като националния и македонския въпрос.

14-15 юли 1968
Среща във Варшава на ръководителите на България, ГДР, Полша, СССР и Унгария. Дубчек отказва да участва в срещата. Комунистическите лидери остро осъждат политическата линия на чехословашката компартия. Прозвучават открити настоявания за военна интервенция. Тодор Живков предлага да се действа с военна сила, защото "без нашата решителна подкрепа здравите сили в страната трудно ще се организират... те трябва да почувстват подкрепата на нашите въоръжени сили, помощта на Варшавския договор". Леонид Брежнев говори за колективната отговорност на социалистическите страни за съдбата на социализма във всяка една от тях и така за първи път очертава идеята за "ограничения суверенитет" или "доктрината Брежнев". Участниците в срещата изпращат колективно предупредително писмо до чехословашките комунисти.

21 юли 1968
12-и мотострелкови полк (Елхово) е вдигнат по тревога и с нощни маршове се изнася до военноморската база Атия, откъдето след няколко дни по море е транспортиран в Съветския съюз - Жлятино, Мукачевски район, Закарпатска област.

23 юли 1968
Бойни заповеди на министъра на народната отбрана на НРБ № 001, 002 и 003 определят 12-и и 22-и мотострелкови полкове за участие в "учение на Въоръжените сили на страните от Варшавския договор“ на територията на СССР и ги преподчиняват на главнокомандващия Обединените въоръжени сили.

27 юли 1968
22-и мотострелкови полк (Харманли) е вдигнат по тревога и от летище Узунджово до 29 юли е транспортиран с военнотранспортни самолети в СССР - гр. Коломия, Лвовска област.

28 юли 1968
В София е открит световен фестивал на младежта и студентите, на който чехословашките представители предизвикват голям интерес сред младежите и тревога във властите.

29 юли 1968
12-и и 22-и мотострелкови полкове са разположени в Лвовска и Закарпатска област в СССР. Числеността на двата полка е 2164 души. В продължение на двадесет дни се извършва ускорена подготовка на личния състав, техниката и въоръжението, бойни стрелби и показни занятия за оттрениране на настъпателни и отбранителни действия в непознат район под ръководството на съветското командване. При престоя на полковете в СССР военното контраразузнаване вербува нова агентура, резидентура и доверени лица сред офицерския, сержантския и войнишкия състав, като цели да има агент във всяка рота и доверено лице във всеки взвод.

1 август 1968
Командирите на 12-и и 22-и мотострелкови полкове получават бойните задачи на частите. 12 МСП, в състава на съветската 128-а мотострелкова дивизия, да се изнесе по маршрута Жнятно, Кошице, Банска Бистрица, да овладее района на Банска Бистрица и Зволен в Словакия и да установи контрол върху административно-политическите и военни обекти: летище Зволен, пощата, телеграфа, радиото, клубовете на поитическите партии, милицията, казармите и армейските складове. 22 МСП да бъде прехвърлен от летище Коломия в СССР на на летищата "Рузине“ и "Водоходи“ край Прага и да организира кръговата им отбрана, като не позволява излитането на граждански и военни чехословашки самолети или на капиталистически страни. При нужда полкът да изпрати сили в Прага за съдействие на съветската 7-а въздушно-десантна дивизия.

3 август 1968
Съвещание в Братислава на лидерите на комунистическите партии на СССР, България, Унгария, ГДР и Полша с чехословашкото ръководство. Приета е декларация за сплотеността на "братските партии" срещу опитите на империализма и "другите антикомунистически сили" да подкопаят основите на социалистическия строй и единството на социалистическите държави. Декларацията обявява, че собственият "национален път към социализма" може да е единствено в рамките на марксизма-ленинизма, при ръководна роля на комунистическата партия и социалистическа национална икономика. Партията и държавата трябва да са организирани върху принципите на демократичния централизъм, от който ръководството на Дубчек вече е обявило, че се отказва. "Братските партии" потвърждават готовността си да хармонизират и съгласуват действията си на международната сцена. Защитата на завоеванията на социализма във всяка една братска страна е прогласена като основен интернационален дълг на всички социалистически държави. На срещата на Брежнев е предадено писмо от петима членове на ръководството на чехословашката компартия за "действена намеса за спасяването на ЧССР от опасността от контрареволюция".

15 август 1968
Държавна сигурност арестува Петър Бояджиев от нелегалната група Съюз за независимост и възход "Левски". На 28 август е арестуван Алфред Фосколо. На 4 и 6 септември 1968 са арестувани Александър Иванов и Райна Аръшева. Обвинени са в шпионаж.

16 август 1968
На разширено заседание на Политбюро на ЦК на КПСС е взето решение за военна интервенция в Чехословакия.

18 август 1968
Тайно съвещание в Москва на Леонид Брежнев, Янош Кадар, Владислав Гомулка, Валтер Улбрихт и Тодор Живков. Констатирано е, че всички политически средства за въздействие върху ръководството на чехословашката компартия са изчерпани. Одобрено е решението на съветското Политбюро за военна интервенция на войските на Варшавския договор в Чехословакия.

19-24 август 1968
Съдебен процес срещу ръководителите на създадената през 1966 Марксистко-ленинска българска комунистическа партия - нелегална, която си е поставила за цел да продължи делото на Горуня за борба срещу Тодор Живков. Присъдите на Михаил Докторов, Иван Младенов, Стоян Куцаров, Найден Найденов, Дончо Й. Дончев са от 5 до 10 г. затвор.

19 август 1968
Министърът на народната отбрана на НРБ отдава бойна заповед № 004 за безпрекословно изпълнение на възложените от главнокомандващия Обединените въоръжени сили задачи "по разгрома на вражеските елементи“. Бойните задачи са заповядани отново. На следващия ден са сведени до целия личен състав.

20 август 1968
Строго секретно Постановление № 39 на Министерския съвет на НРБ за "участие с въоръжени сили за оказване помощ на чехословашкия народ в борбата му срещу контрареволюцията“.

21 август 1968
В 4,05 ч. 12-и МСП преминава държавната граница на ЧССР в колона със съветската 127-а гвардейска мотострелкова дивизия. В Кошице колоната се натъква на барикади и на съпротивата на гражданите, които се опитват да смъкнат нападателите от машините, чупят стъклата и вратите на колите и антените на радиостанциите. В град Рожнява целият град е излязъл и блокирал движението на колоната. Танкова рота и рота бронетранспортьори от полка са изведени в челото на колоната и стрелят във въздуха, на което двама словаци отговарят с ответна стрелба. С интензивен огън и на голяма скорост колоната преминава през града.

В 11,05 ч. първата група от 22-и МСП е стоварен на летищата Рузине и Водоходи, в 15 ч. поема от съветската 7-а въздушнодесантна дивизия обектите за охрана и кръгова отбрана. Втората група пристига в 19,30 ч.

21 срещу 22 август - В центъра на София са разпространени листовки: "Хора, спите ли, хора, събудете се. Днес вашите деца убиват свободата, утре ще убиват хора, недейте позволява."

22 август - 12 МСП пристига в Зволен и Банска Бистрица и поема охраната на летището и казармите и контрола на пощата, партийния дом и милицията в Зволен, охраната на радиото, казармите, печатницата, редакцията на в. "Смер" в Банска Бистрица и контрола върху казармите в Брезно. Редакцията на вестника е запечатана, но "Смер" продължава нелегално да излиза ежедневно. До 22 август полкът е подчинен на 128 МСД, до 25 август - на 31 ТД, до 26 август на 30 МСД, от 26 август - на 28 армейски корпус.

26 август 1968
Тодор Живков участва в съвещанието в Москва на ръководителите на България, ГДР, Полша, Унгария и СССР, което обсъжда преговорите с чехословашкото партийно и държавно ръководство, арестувано от съветските войски и отведено в Съветския съюз.

12 септември 1968
По заповед на съветското командване 12 МСП арестува главния редактор на в. "Смер” (областен партиен орган) в Банска Бистрица Кучера и неговия заместник Хагара и ги изпраща в щаба на 38-а съветска армия. Причина е публикуваната на 11 септември статия "Победени, но не покорени", призоваваща комунистите и народа на въоръжена борба срещу окупаторите. Вестникът и печатницата са закрити до подменянето на състава на редакцията.

16 септември 1968
Посещение на Тодор Живков в СССР и споразумение за доставки от СССР на нефт, газ и електроенергия за България.

17 септември 1968
Вестник "Вперед" в Зволен публикува статия срещу окупаторите. Командването на 12 МСП спира вестника и настоява пред местното партийно ръководство да бъде прочистена редакцията от "вражески елементи".

септември 1968
Арестуван е Стефан Бояджиев, роден през 1901 в Русенско, чиновник в министерствата на строежите и финансите. Според обвинението от 1961 е предавал сведения на западногерманското разузнаване. Осъден на смърт чрез разстрел.

септември 1968
Студентите от историческия факултет на Софийския университет Едуард Генов, Валентин Радев, Александър Димитров и техни съмишленици разпространяват в София и Пловдив над 200 ръчно написани позива срещу нахлуването в Чехословакия и смазването на Пражката пролет. Единият позив е: "Вън войските на марионетката Живков от Чехословакия!". Вторият е в защита на осемте руснаци, протестирали на Червения площад, и завършва с думите на Юлиус Фучик: "Хора, бдете!".

22 октомври 1968
Започва изтеглянето на българските части от Чехословакия. До 30 октомври те се завръщат в гарнизоните си в Елхово и Харманли. ВКР е "предотвратило измяна на родината" - бягството на редник Константин Стоянов от 12 МСП, който е арестуван и предаден на Следствения отдел на ДС. В същия полк е направен опит за самоубийство. Единствената за кампанията жертва е мл. сержант Николов от 22 МСП, който на 9 септември е отвлечен и убит.

29 октомври 1968
Държавна сигурност арестува Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев, протестирали срещу нахлуването в Чехословакия. Едуард Генов е осъден на 3 години и 6 месеца за това, че е "образувал и ръководил терористична група, която е писала и разпространявала позиви", Александър Димитров и Валентин Радев - на по 2 години затвор. И тримата са изключени от Софийския университет. В затвора Едуард Генов получава вътрешна присъда от 8 години за участие в подготовката на затворнически бунт. Излиза от затвора през 1978.

12 ноември 1968
Решение на Секретариата на ЦК на БКП "За някои прояви на идеологическия фронт", с което се цели сплашване на интелигенцията и предовратяване на настроения и действия като чехословашките. Конкретни обвинения са отправени срещу Радой Ралин и Борис Димовски за книгата им "Люти чушки". Голяма част от тиража на книгата е изгорена. Радой Ралин и Борис Димовски са уволнени и получават партийни наказания. Наказани са ръководителите на издателство "Български художник" Б. Ташев и З. Брезинска и ръководителите на ДО "Българска книга". В уводна статия в "Литературен фронт" от 21 ноември 1968 Богомил Райнов громи книгата. Сатиричната книга предизвиква един от най-големите идеологически скандали заради страха от Пражката пролет и заради личната обида на Тодор Живков, разпознал подписа си в опашката на прасето от епиграмата "Сит търбух, за наука глух."

4-9 декември 1968
Пореден шпионски процес - срещу д-р Радан Сарафов, обвинен, че от от 1948 до 1951 е предавал сведения на френското разузнаване, а от 1957 до 1968 - на ЦРУ, воден от мотивите си на "враг на народната власт у нас, който с дейността си е цялял да съдейства за нейното отслабване и премахване". Д-р Радан Ангелов Сарафов е роден на 5 април 1908. ДС го следи от началото на 1967. ДС отвлича дъщерята на д-р Сарафов от Швейцария, където учи, но на 16 май 1968 тя успява да избяга от ареста си в българското посолство в една от социалистическите страни и това налага арестуването на д-р Сарафов на следващия ден. Осъден на смърт чрез разстрел и конфискация на цялото имущество.

17-18 декември 1968
Посещение на Тодор Живков в СССР.

27 декември 1968
Комитетът за държавна сигурност и МВР се обединяват под наименованието Министерство на вътрешните работи и държавната сигурност. Наименованието МВР е възстановено на 5 април 1969.

1969
От 1969 до май 1980 представител на КГБ при българското МВР е ген. Иван Тихонович Савченко - партиен функционер, от 1951 в ръководството на КГБ, 1967-1969 - представител на КГБ в Унгария.

6 януари 1969
В София започва процесът срещу младежката група "Млада България - СНВ Левски". На 16 януари 1969 са осъдени обвинените в шпионаж Георги Костов, емигрант във Франция - задочно на смърт; Алфред (Фреди) Фосколо - 15 години затвор; Петър Бояджиев - 12 години; Александър Иванов - 10 години; Антон Машев, емигрант във Франция - задочно на 14 години, съпругата му Лидия, също емигрант - задочно на 7 години. Райна Аръшева, която не е била посветена в съществуването на нелегалната организация, е осъдена на 6 месеца затвор и изтърпява присъдата си, защото не приема да се откаже от приятеля си Фреди Фосколо.

16 януари 1969
С разпореждане № 9 на Министерския съвет са създадени първите задграничните дружества - юридически лица, регистрирани в друга държава като местни юридически лица, създадени с финансови средства на българската държава. Регламентацията им се допълва от ПМС 70/1975г., ПМС 4/1983г. и Указ 56/1989г. Към 1986 г. в 140 дружества са вложени 105 милиона валутни лева в различни валути. 73 от тези дружества са имали оборот за тази година 649 млн. валутни лева. През 2004 е разсекретен списък с 311 дружества.

25 февруари 1969
Решение № 84 на Политбюро за заплахата от "културно-национална автономия" на турците. Закрити са множество вестници на турски език и турски театри, спряно е книгоиздаването на турски език, изучаването му е ограничено и постепенно ликвидирано.

14 март 1969
Реч на Тодор Живков пред софийската организация на ДКМС с атаки срещу "негативните явления в художественото творчество". Следва засилен натиск върху интелигенцията.

15 март - 1 април 1969
Учение на територията на България на оперативните щабове на сухопътните войски, на военноморските сили и ПВО на Румъния, България и СССР.

17 март 1969
На съвещание в Будапеща Политическият консултативен съвет на Варшавския договор извършва институционална реформа, подготяна от средата на 60-те, но блокирана от опитите на Полша, Чехословакия и Румъния да постигнат равнопоставеност в ръководството на Варшавския договор. Срещу по-голямо участие на източноевропейците в колективните органи на Варшавския договор (върху които напълно запазва контрола си) Съветският съюз постига по-тясна военна интеграция. Съставите на Обединеното командване и Щаба са увеличени с повече несъветски офицери, но броят им е около една пета от този на съветските. Заместници на главнокомандващия ОВС стават началник щабовете (заместник-министри на отбраната) на източноевропейските армии. Създадени са Комитет на министрите на отбраната, Военен съвет и Технически комитет.

14-19 май 1969
Български войски заедно със съветски, румънски и унгарски войски участват в съвместно учение на Варшавския договор на територията на Съветския съюз.

5-17 юни 1969
В Москва се провежда съвещание на 75 комунистически партии. На 17 юни Тодор Живков посещава центъра за подготовка на космонавти в секретното Звездно градче край Москва. На тържествения обяд с космонавтите заявява: "България искаше да стане 16-а република на Съветския съюз, но някои хора извън нашата страна смятат, че сега международната обстановка е неподходяща да се обсъжда този въпрос."

15 юни 1969
Закрита премиера на пиесата на Георги Марков "Аз бях той". Пиесата е спряна, а същия ден Георги Марков, който има изходна виза за посещение при брат си в Италия, напуска страната.

8 октомври 1969
Бунт на политически затворници в Старозагорския затвор. Осем души, въоръжени с дъски, железни пръти и шила, се изправят срещу 80 въоръжени с автомати милиционери. Ударени са в гръб от криминалните затворници. Един от бунтовниците - Петко Чобанов, е убит при потушаването на бунта, трима са осъдени на смърт, трима - на 20 години затвор, един - на 4 години.

3-4 декември 1969
Съвещание на партийните и държавни ръководители на страните от соцлагера в Москва.

12 януари 1970
Писмо на Тодор Живков с указания за Съюза на българските писатели: "За класово-партийна линия в литературата и изкуството".

24-25 февруари 1970
Среща в София на представители на страните от социалистическия лагер по въпросите на пропагандната и идеологическата работа.

5 март 1970
Писмо с указания на Тодор Живков до Студията за хроникални и документални филми: "За боева, страстна, вълнуваща кинодокументалистика".

27-28 април 1970
Пленум на ЦК на БКП обсъжда трета по ред концентрация на селското стопанство, "на промишлена основа" чрез въвеждане на промишлени технологии и методи на управление. Идея за обединяване на земеделски стопанства на отраслов принцип - бъдещите аграрно-промишлени комплекси, АПК.

15 май 1970
На среща с ръководството на Съюза на българските художници Тодор Живков изнася реч: "Българското изкуство - с болките, с идеалите, с въжделенията на народа".

29 май 1970
Посещение на Тодор Живков в СССР.

10 юни 1970
Решение на Политбюро на ЦК на БКП да се организира отново младежко бригадирско движение.

юни-юли 1970
"Литературни понеделници" - редовни срещи на Тодор Живков със Съюза на българските писатели.

17 юли 1970
Решение на ЦК на БКП за "класово-партийното, патриотичното и интернационалното възпитание на българите с мохамеданска вяра". Според компартията българите мохамедани попадат под влиянието на ислямския фундаментализъм и се турчеят и затова са нужни мерки за "пълно избистряне на съзнанието им". За първи път с официален документ е наредена смяната на имената "при пълна доброволност и убеденост".

3 август 1970
Пленум на Окръжния комитет на БКП в Смолян обсъжда решението за смяна на имената. Следват пленуми на общинските партийни ръководства, където решението е сведено до знание на партийния актив и незабавно приведено в действие. "Възстановяването на историческата истина" става на ритуални събори с художествена програма и речи и със смяна на имената на големи групи хора, като документите са приготвени предварително. Първият събор е проведен в с. Изгрев, община Неделино, с военна музика от Смолян и сваляне на фереджетата на жените.

20 август 1970
Заседание в Москва на Политическия консултативен комитет на Варшавския договор, който обсъжда предстоящото Общоевропейско съвещание за сигурност.

октомври 1970
Държавна сигурност прави опит да отвлече писателя емигрант Димитър Инкьов, който осмива комунистическия режим и Тодор Живков в предаванията на радио "Свободна Европа" под псевдонима Велко Верин и е поставен от ДС в челната тройка на "най-опасните врагове по линия на идеологическата пропаганда и диверсия срещу НРБ". Негов приятел от България му определя среща в хотел в Австрия, на 8 км от границата с Унгария. Службата за сигурност на "Свободна Европа" установява, че там го очакват шест души и тир с българска регистрация и преговаря с австрийските власти за ареста на българските агенти, но австрийците отказват с мотив, че са неутрална държава.

16-24 ноември 1970
В София се провежда Втора национална конференция на Съюза на българските писатели. Писателите гласуват протестна телеграма до Нобеловия комитет, присъдил наградата за литература на Александър Солженицин. Против гласува Благой Димитров. Марко Ганчев, Валери Петров, Христо Ганев и Гочо Гочев гласуват "въздържал се".

 
1944-1947 1948-1955 1956-1970 1971-1981 1982-1987 1988-1989
  За сайта   За контакти   Авторски права   Партньори