Наредба-закон за защита на народната власт
26 януари 1945 г.
Чл. 1. Който в страната или в чужбина образува или ръководи организация
с фашистка идеология, която си поставя за цел събарянето, подравянето
или отслабването властта на Отечествения фронт, се наказва с доживотен
строг тъмничен затвор или смърт. Членове на подобни организации
се наказват със строг тъмничен затвор не по-малко от 5 години.
Чл. 2. Който разрушава военни материали, инсталации, цистерни,
железопътни, пощенски, телеграфни, телефонни и минни съоръжения,
водни или очистителни инсталации, държавни или обществени сгради
и др. подобни, както и онзи, който унищожава или разграбва обществени
хранителни припаси и други материали, се наказва с доживотен строг
тъмничен затвор, а в тежки случаи - със смърт.
Чл. 3. Който извърши опит за преврат или извърши бунт, метеж, терористически
актове и други подобни общоопасни престъпления с посочената в чл.
1 цел, се наказва със строг тъмничен затвор или смърт, а ръководителите
и организаторите - със смърт.
Чл. 4. Който напусне местожителството си и влезе или се зачисли
в група, съставена и въоръжена с цел да извърши престъпление по
настоящата наредба-закон, се наказва с доживотен строг тъмничен
затвор или със смърт.
Чл. 5. Който в страната или в чужбина устно, писмено, с печатни
произведения, чрез радио или по какъвто и да било начин предава,
възхвалява или одобрява извършването на деяния, посочени в тази
наредба-закон, расова ненавист или неподчинение в народната войска
или милиция, се наказва със строг тъмничен затвор.
Чл. 6. Който предприеме каквито и да било действия с цел да намали
боевата способност и борческия дух на българската войска или да
я отклони от нейната задача, се наказва с временен или доживотен
строг тъмничен затвор.
Чл. 7. Който разпространява неверни слухове и съобщения от естество
да подкопаят авторитета на военното началство и да отслабят дисциплината
във войската или пък да внесат смут и колебание в редовете й, се
наказва със строг тъмничен затвор до пет години.
Бъде ли това извършено по непредпазливост, наказанието е тъмничен
затвор до една година.
Ако това бъде извършено във време на война: в първия случай наказанието
е строг тъмничен затвор не по-малко от пет години, а във втория
- строг тъмничен затвор до три години.
Чл. 8. Който подпомага по какъвто и да е начин организации по чл.
1 или лице, извършило деяние по тази наредба-закон, или им дава
убежище, доставя, крие или превозва оръжие, материали, пари и др.,
се наказва със строг тъмничен затвор.
Изключват се от отговорност низходящите, възходящите, съпрузите,
братята и сестрите, извършили укривателство.
Чл. 9. Който лиши от живот военнослужещ, милиционер или милитаризиран
в българската народна войска или милиция или такива лица на съюзна
или приятелска държава при или по повод изпълнение на служебния
им дълг, се наказва с доживотен строг тъмничен затвор или със смърт.
За тежка телесна повреда на същите лица и при същите условия наказанието
е строг тъмничен затвор не по-малко от пет години, а в тежки случаи
- доживотен строг тъмничен затвор.
Чл. 10. Собственик на стопанско предприятие, стопански деятел,
чиновник, служещ или работник, който с цел да разстрои стопанството
или продоволствието на страната, да внесе смут в обществото или
да създаде спънки на публичната власт, не изпълнява изцяло или отчасти
наложени наряди и задачи, укрива, поврежда или унищожава материали,
стоки или машинни съоръжения, се наказва за саботаж със строг тъмничен
затвор, а при тежки случаи - с доживотен строг тъмничен затвор или
смърт.
Чл. 11. Член на организация, който самоволно се предаде на властта
и разкрие организацията или съобщи за нея важни сведения, преди
да е извършено от нея или от него престъпление по този закон, се
освобождава от отговорност; а в случай, че организицията или той
самият вече са влезли в действия, се наказва със съответното наказание
по този закон при крайно смекчаващи вината обстоятелства.
Чл. 12. Онзи, който знае, че се приготовлява или че е извършено
някое от посочените в тази наредба-закон престъпни деяния и не съобщи
за това на властта, се наказва с тъмничен затвор.
Чл. 13. Конфискуват се печатниците, които печатат произведения,
забранени от настоящата наредба-закон.
Собствениците на горните печатници се наказват с тъмничен затвор
или строг тъмничен затвор, а ако деянието е извършено по непредпазливост
- с глоба до 300 000 лева.
Чл. 14. Който се числи като член на забранена от тази наредба-закон
организация, съдействува или изповядва фашистки разбирания и идеи,
не може да вземе никаква държавна, държавно-автономна или обществена
служба.
Чл. 15. Длъжностно лице, което заповядва или извършва нещо, което
в реда на своята служба не е имало право да направи, и с това е
причинило другиму каквато и да било вреда, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва със строг тъмничен затвор до пет години.
Чл. 16. Осъдените по настоящата наредба-закон се лишават от граждански
и политически права по чл. 30 от Наказателния закон за срок, определен
от съда.
Съдът може да наложи глоба до 500 000 лева.
Вещите, предназначени за извършване на кое и да е престъпление по
настоящата наредба-закон, както и онези, които са служили при извършването
на същото, се отнемат в полза на държавата.
Чл. 17. Делата на този закон се разглеждат по реда на глава II,
книга VI от Закона за наказателното съдопроизводство.
Чл. 18. Настоящата наредба-закон влиза в сила от деня на нейното
публикуване в Държавен вестник.
По: Българската държавност в актове и документи. С., 1981, 385 -
387.)
Коментар:
Наредбата-закон за защита на народната власт, влязла в сила на
17 март 1945 г., е в основата на репресивното законодателство в
България в първите години след установяването на новия режим. Тя
изиграва огромна роля за стабилизиране на тоталитарната система
от "народнодемократичен" тип и пресичане на всякакви опити
за противодействие по отношение на отечественофронтовската власт.
Усилията на БРП(к) за изолиране и смазване на политическите противници
отново намира поддръжка от всички партии, влизащи в управляващата
коалиция.
От книгата "Народна демокрация или диктатура. Христоматия
по история на България 1944-1948", библиотека "Нова христоматия",
София, 1992. Съставители: проф. д-р Любомир Огнянов, ст.н.с. к.п.н.
Митка Димова, доц. к.и.н. Милчо Лалков. Книгата е препоръчана от Министерството
на образованието и науката с писмо № 31-00-60 от 13 февруари 1992
г. Предговорът и коментарите са на Митка Димова. |