1982
От 1982 до 1989 официален представител на КГБ в България е ген.
Владилен Фьодоров. През 1946–1947 работил в България като коректор
и литературен редактор на турски вестник. 1955–1960 г. в резидентурата
на КГБ в Анкара под прикритието на втори секретар на консулския
отдел, от 1962 - резидент на КГБ в Багдад като съветник в посолството,
1969-1972 - резидент на КГБ в Анкара, 1981 - началник на 18-и
отдел (Арабски страни) при ПГУ на КГБ. От 1991 пенсионер. От 1982
до 1988 негов първи заместник, отговарящ за разузнаването, е полк.
Борис Никодимович Батраев. Батраев е в съветските тайни служби
от 1943, преди България е работил в Италия и Франция, резидент
на КГБ в Цейлон, Индия и Пакистан. Заместници по това време са
ген.-майор Григорий Иванович Власенко (1979–1986), в НКВД от 1937,
партиен работник по линия на съветските гранични войски, и генералите
от милицията Тихон Михайлович Шукаев (1977–1983), Павел Филипович
Перевозник (1983–1984), Николай Ефимович Циганник (1985–1989)
- 1981-1983 - ръководител на представителството на МВР на СССР
в Афганистан. От 1984 до 1991 в представителството на КГБ е и
ген. Василий Мякушко - в граничните войски на НКВД от 1941, от
1955 във външното разузнаване, шест години работи под дипломатическо
прикритие в съветската резидентура в Париж, от 1961 до 1984 е
във висшето ръководство на украинското КГБ, от юли 1985 е в представителството
на КГБ в България - офицер за свръзка при 6-о управление на ДС.
Към 1987 заместник ръководител е и Степан Павлович Дзюба, който
1981-1985 е зам.-ръководител по контраразузнаването в представителството
на КГБ в Афганистан. Алексей Валентинович Кедров - 1956-1973 -
в главното управление на КГБ, в представителството в Блгария 1978-1983.
Леонид Георгиевич Иванов - служил във военното контраразузнаване,
в България - 1980-1986.
През годината е проведена кампания за преименуване
на останалите непреименувани българи мюсюлмани.
януари 1982
В сила за цялата икономика влиза "Новият икономически механизъм",
който въвежда "нов подход към управлението на икономиката
в условията на научно-техническата революция" чрез децентрализация
в планирането, използването на лостовете на конкуренцията и пазарните
механизми. "Главни органи на самоуправлението в предприятията"
стават бригадите по идеята на Тодор Живков, че държавата притежава
социалистическата собственост, а работническите колективи я стопанисват.
19-20 януари 1982
Съвещание в Прага на ръководителите на ведомствата по вероизповеданията
и на съответните отдели на тайните служби на соцлагера за координиране
действията срещу Ватикана и католическата църква. Действията са
направлявани от Пето управление на КГБ. Шесто управление на българската
ДС се отчита пред съветските си колеги, че през 1982 за участие
в международни църковни форуми са маршрутирани множество агенти
на ДС, повечето от тях висши духовници от БПЦ. Една от задачите
е била да подават информация към служители на Ватикана за "отрицателното
отношение в католическите среди у нас относно дейността и поведението
на папа Йоан Павел II."
март 1982
Под заглавие "Фашизмът" издателство "Народна младеж"
издава написаната през 1967 и непубликувана книга на Желю Желев
"Тоталитарната държава". Три седмици след пускането
й по книжарниците е иззета третата партида (4000 бр. броя) от
10-хилядния тираж. Тримата редактори от издателството - Кирил
Гончев, Виолета Панева и Стефан Ланджев, са уволнени, партийни
наказания получават външният редактор проф. Иван Славов и рецензентите
проф. Кирил Василев и проф. Николай Генчев. Проф. Николай Генчев
е заставен да си подаде оставката като декан на Историческия факултет.
Желю Желев, който по-рано е изключен от БКП, е освободен като
завеждащ секция и е изваден от Научния съвет на Института по култура.
Във "Философска мисъл" излиза разгромяваща рецензия
от Митрю Янков. Протестни писма срещу статията на Янков и срещу
невъзможността Желев да публикува отговор изпращат до списанието
Борис Делчев, Брайко Кофарджиев, Борис Спасов, Дачо Маринов, Дучо
Мундров, Искра Панова, Невена Мечкова, Радой Ралин, Ана Серафимова,
Евгения Иванова, инж. Иля Иванов. Авторите са привиквани и убеждавани
да се откажат от писмата си, но никой не го прави.
2 март 1982
Постановление за цялостно изграждане на системата за "самозадоволяване"
на населението с основни селскостопански продукти.
16 март 1982
Антонио Саваста, лидер на венецианския клон на Червените бригади,
изправен пред италиански съд за отвличането на американския бригаден
генерал Джеймс Дозиър през декември 1981, заявява, че служители
на българското посолство са предлагали България да помогне с оръжие
и пари, както и да тренира за градска партизанска война бойци
на Червените бригади в замяна на дестабилизация на Италия и информация
за НАТО.
23 март 1982
Съществуващият от ноември 1944 Славянски комитет е преименуван
в Комитет за българите в чужбина. Славянският комитет, заедно
с други организации като Комитета за култура, Комитета за наука,
технически прогрес и висше образование, БАН, Комитета по вероизповеданията,
Държавния комитет по туризъм, Агенция "София Прес",
Международното адвокатско бюро, ВТП "Хемус", е натоварен
от Политбюро да пропагандира постиженията на социализма в НРБ
сред "лоялната емиграция", да я противопоставя на "вражеската
емиграция" и да пречи на "домогванията на чуждите разузнавания",
като контактите с "изменници" стават само с разрешение
на Държавна сигурност. Комитетът за българите в чужбина формално
е обществено-държавна организация и се ръководи от изборно настоятелство
от български общественици и емигранти, а в действителност е под
контрола на ЦК на БКП. Негов несменяем председател от 1982 до
1990 е Павел Матев.
20 май 1982
Президентът Рейгън издава директива NSDD
No. 32 за противодействие на разширяването на съветския контрол,
военно присъствие и влияние в света и на съветската подкрепата
за терористични и подривни сили; за отслабване на съветския блок
чрез принуждаването на СССР да носи тежестта на икономическите
си недостатъци; за увеличаване на военната мощ на САЩ и недопускане
СССР да придобива важни военни технологии и средства.
8 юни 1982
В реч пред британския парламент президентът Рейгън прави анализ
на комунистическата система и противно на общото мнение за нейната
стабилност предвещава края й, като говори за икономическата й
слабост и засилващия се порив към свобода и самоопределение на
хората в нея. На 3 март 1983 в Орландо, Флорида, в реч пред Националната
асоциация на евангелистите Роналд Рейгън за първи път използва
историческия израз "Империя на злото" за Съветския съюз.
22 юни 1982
Президентът Рейгън разширява забраната от декември 1981 американски
фирми да продават на СССР оборудване за тръбопроводи и за техните
филиали в чужбина и за чужди фирми, работещи с американски патенти
и лицензи. (Лицензирането на експорта на енергийно оборудване
става рутинна функция на Националния съвет за сигурност през 1978
при президента Картър.) Опитите на САЩ да предотвратят изпадането
на Западна Европа в зависимост от съветските газови доставки и
да приложат икономически натиск върху Москва като блокират изграждането
на газопровода Уренгой-Западна Европа не са подкрепени от европейските
държави, което довежда до напрежение в отношенията им със САЩ.
Газопроводът е изграден със западногермански кредити и с доставки
от няколко големи европейски фирми и в началото на 1984 първите
количества газ са доставени във Франция.
25 септември - 1 октомври 1982
Съвместно учение "Щит-82" на щабове, войски и военноморски
сили от Варшавския договор на българска територия и в акваторията
на Черно море. В учението участват 60 000 войници от всички държави
във Варшавския договор. Войските са транспортирани по въздух и
море, тъй като след смазването на Пражката пролет през 1968 Румъния
не позволява преминаване на чужди войски през територията й. Присъстват
министри на отбраната и висши военни от страните от Варшавския
договор, както и представители на Монголия, Виетнам и Куба. Учението
отработва въпросите на бойното сглобяване и взаимодействието на
съединения и части на видовете въоръжени сили и родовете войски
на съюзните армии и включва разузнавателни операции и операции
за пробив, въздушнодесантни атаки, въздушна и морска подкрепа
на пехотата и амфибийно-десантни операции по брега на Черно море.
Оттренирано е завладяването на Босфора.
24 октомври 1982
В София с полет от Виена пристига Бекир Челенк. От септември има
издадена заповед от Интерпол за негов арест по турско обвинение
в измами и контрабанда. На 26 октомври съдията Мартела също издава
заповед за арест по обвинение в съучастие в атентата срещу папа
Йоан Павел II. До 9 декември, когато българските власти съобщават,
че са го арестували, Челенк пребивава в хотел "Витоша-Ню
Отани".
12 ноември 1982
Съобщено е за смъртта на Леонид Брежнев, починал на 10 ноември,
и за избирането на Юрий Андропов, дотогава председател на КГБ,
за генерален секретар на ЦК на КПСС.
25 ноември 1982
В Рим е арестуван служителят на БГА "Балкан" Сергей
Антонов по обвинение за участие в атентата срещу папа Йоан Павел
II.
27 ноември 1982
Българска официална декларация окачествява арестуването на Антонов
като недопустима провокация срещу НРБ.
29 ноември 1982
Президентът Рейгън издава президентска директива NSDD
No. 66 за координиране на западните санкции срещу Съветския
съюз във връзка с военното положение в Полша. Те влючват: да не
се сключват договори за доставка на нови количества природен газ
от Съветския съюз освен вече договорените и да се търсят енергийни
алтернативи за Запада; затягане на контрола върху износа на високи
технологии за СССР и на газово и петролно оборудване, невключено
в списъка на КОКОМ; ограничаване на държавните кредити за СССР.
6 декември 1982
Италианските власти искат да бъде снет дипломатическия имунитет
на трети служител на българското посолство (след Антонов и майор
Желю Василев, помощник военен аташе, който изпреварващо е заминал
за България) - Тодор Айвазов, завеждащ финансовата служба на посолството
в Рим, за да бъде арестуван по обвинение за участие в атентата
срещу папа Йоан Павел II. Айвазов обаче вече се е прибрал в България
на 12 ноември.
9 декември 1982
Българските власти съобщават, че са арестували турски гражданин,
за да разследват евентуално негово участие в атентата срещу папа
Йоан Павел II. БТА го идентифицира като Бекир Челенк.
17 декември 1982
Пресконференция на главния директор на БТА Боян Трайков пред 150
чужди и 130 български журналисти по обвиненията за участие в атентата
срещу папа Йоан Павел II.
20 декември 1982
Пред списание "Еуропео" съдията в процеса за атентата
срещу папа Йоан Павел II Карло Палермо заявява: "София
е централно място за срещи на големи контрабандисти на оръжие
и наркотици. Тези хора отсядат в хотел "Витоша" (днешния
"Кемпински-Зографски") или се срещат в кафене "Берлин".
През януари 1981 там се е състояла много важна среща за регулиране
на трафика. Това научихме от десетки свидетели." Това
дава началото на поредица публикации за незаконния трафик на оръжие
и наркотици, извършван от българската държава.
20-22 декември 1982
На тържествата в Москва по случай 60-годишнината от създаването
на СССР Тодор Живков се среща с новия генерален секретар на ЦК
на КПСС Юрий Андропов.
януари-март 1983
Серия от статии в "Ню Йорк Таймс", разследващи трафика
на наркотици от турската мафия, посочват помощта, която им оказва
българската държава при преминаването през българска територия
срещу 10% от стойността на стоката. Авторите смятат, че благосклонното
отношение на българските власти, най-верният съюзник на СССР,
има предимно политическата цел да вредят на Запада.
17 януари 1983
Президентът Рейгън подписва президентска директива NSDD-75,
която излага стратегията за победа над съветската система: модернизация
на американските ядрени и конвенционални сили, така че решително
да превъзхождат съветските; лишаване на съветската икономика от
технологии и кредитиране в стратегическите области и предотвратяване
на съветските опити за придобиване на влияние върху западните
страни чрез търговията, енергийните доставки и финансовите отношения;
идеологически, политически и геополитически действия, които да
неутрализират съветското влияние в Третия свят и да стимулират
центробежни сили в съветския блок.
март 1983
Започва кампания за смяна на имената на "лица от смесени
бракове, които имат български произход" (българи мюсюлмани,
женени за турци). На 20 март в кърджалийските села Кран, Кукуряк
и Малкоч се стига до сблъсъци с милицията, при което са простреляни
двама протестиращи. На 4 май в с. Карагеоргиево, Бургаско, 150
турци протестират пред кметството. Групи от Кърджалийски и Пловдивски
окръг посещават Държавния съвет и се оплакват от преименуването.
Много хора се укриват, семейства се преместват в други окръзи.
Към 17 декември 1984 от 64 058 лица по списък са сменени имената
на 48 642.
13 май 1983
Статия в "Уол Стрийт Джърнъл" цитира мнението на западни
експерти, че: "България е много важна брънка в най-голямата
контрабандна мрежа на оръжие и наркотици в Европа през последните
години. Хероин се прекарва през територията на България до Северна
Италия, където стоката се поема от мафията, която продава хероина
в Европа и Северна Америка. С парите се закупува оръжие, което
се продава в Близкия Изток. Една подставена организация, занимаваща
се с търговията на оръжие, е "Кинтекс". Официалната
дейност на тази фирма е износ на спортни стоки и леки оръжия.
"Кинтекс" е секретна организация, която според западни
дипломати е основният износител на оръжие от България."
23 септември 1983
В Ню Йорк е арестуван Пеню Костадинов, служител в българското
търговско представителство в Ню Йорк, опитал се да купи секретна
документация за ядрено оръжие от подставено лице на ФБР. На 11
юни 1985 заедно с други трима източноевропейски шпиони е разменен
срещу 19 източногерманци и 6 поляци, осъдени за шпионаж в съветския
блок. Останалите трима източни шпиони са Мариан Захарски от Полша,
осъден на доживотен затвор за придобиването на секретни документи
за най-съвременните радарни и оръжейни системи, които предавал
на съветското военно разузнаване; професор Алфред Цехе от Дрезден,
заловен през 1983 за придобиването на секретна информация, свързана
с военноморски разработки на ФБР; и Алис Микелсон, източногерманка,
арестувана на летище Кенеди през 1984 при опит за контрабанда.
18 октомври 1983
Постановление на МС за пренасочване на част от административно-управленския
персонал в сферата на материалното производство, развойната дейност
и услугите - една от мерките, с които българското правителство
следва опитите на Андропов да оздрави икономиката с твърди командно-административни
мерки срещу бюрократичната неефективност и ниската трудова дисциплина,
без да променя социалистическите й принципи. Антиалкохолната кампания
в СССР и борбата за подобряване на производствената дисциплина,
която Андропов оглавява с лични проверки в московски заводи, рефлектират
в България с милиционерски хайки в софийските заведения и кина
през работно време.
10 февруари 1984
Заседание на Политбюро на ЦК на БКП във връзка със смъртта на
генералния секретар на ЦК на КПСС Юрий Андропов на 9 февруари.
14 февруари 1984
Тодор Живков присъства в Москва на погребението на Юрий Андропов
и се среща с новия генерален секретар Константин Черненко.
12-20 март 1984
Командно-щабно учение "Съюз-84" на войските и военноморските
сили на Варшавския договор на територията на България, Румъния
и Унгария и в югозападните части на СССР.
8 май 1984
Строго поверително решение на Политбюро на ЦК на БКП "За
по-нататъшно сплотяване и приобщаване на българските турци към
делото на социализма, към политиката на
БКП" разпорежда да се ускори развитието на районите, населени
с турци, да се стимулира заселването на работници и специалисти
в тях, да се повишава образователното, културно и идеологическо
равнище на турците.
10 май 1984
На българския посланик в Рим е връчено лично послание от папа
Йоан Павел II до Тодор Живков. Във връзка с приключилата есента
Мадридска среща за сигурност и сътрудничество в Европа и задължението
на България да гарантира свободата на вероизповеданията папата
моли да се промени чл. 20 на българската конституция, за да може
църквата да се грижи за религиозното възпитание и катехизирането
на децата и младежите, да се осигури възможност за подготовка
на свещеници и католическата църква да получи статут на юридическо
лице.
22 май 1984
Арестуван е юристът Янко Янков по обвинение, че е създал и ръководил
противодържавна организация, че е извършвал противодържавна агитация
и агитация срещу СССР и страните от Варшавския договор и че е
подстрекавал чужди държави към враждебни действия спрямо България.
На 24 декември 1984 е осъден на 12 години затвор при строг режим.
През 1985 присъдата му е намалена на 6 години и 6 месеца. Излиза
от затвора на 2 ноември 1989.
25-26 юли 1984
Съвещание в Москва на специалните служби (на ниво началник управление
и отдел) на СССР, България, ГДР, Полша, Чехословакия, Унгария,
Виетнам и Куба за изработване на съвместни мероприятия срещу Ватикана:
съвместни усилия за придобиване на информация за "антисоциалистическите
планове" на Ватикана; внедряване на агенти в структурите
на Ватикана; подклаждане на противоречия между личности и групи;
събиране на материали за "антихуманната дейност на Ватикана
в миналото" (като инквизицията, връзки с фашизма, връзки
с капиталистическите монополи) и публикуването им в западни и
развиващи се страни; разобличаване на "провокационната кампания
за българската следа в атентата срещу папата"; дискредитиране
чрез медиите на папа Йоан Павел II като "протеже на най-реакционните
кръгове на Запад"; активизиране вербуването на представители
на Ватикана; проникване в международни църковни организации; влияние
върху кадровите назначения във Ватикана.
август 1984
Американският печат коментира анализ на Wharton Econometric Forecasting
Associates, че според непубликувана българска официална статистика
през 1982 износът на оръжие е донесъл най-голяма печалба от целия
износ - 9,1 % от експортните печалби. Според анализа оръжейният
износ на България за Третия свят се е утроил между 1979 и 1982
и е достигнал 400-500 милиона долара за 1982. Американски официални
лица са обвинили България, че финансира част от оръжейните пратки
за Близкия изток, Третия свят и за терористични групи чрез наркотрафик.
30 август 1984
В 17,30 ч. в чакалнята на гара Пловдив избухва самоделно взривно
устройство. Тежко ранена е жена от Кърджали, която умира пет дни
по-късно. 13-годишно момче от Турция загубва зрението си. Ранени
са още 23 души. В 18,05 ч. на паркинга на аерогара Варна избухва
бомба, която ранява две жени. В пресата не са публикувани съобщения.
Това става дни преди юбилейните чествания на 40-годишнината от
преврата на 9 септември 1944 при засилени мерки за сигурност в
страната.
31 август 1984
Председателят на Комитета по култовете и зам.-министър на външните
работи Любомир Попов е повикан в Москва. Председателят на Съвета
по религиозните въпроси при МС на СССР Владимир Куроедов го информира
за решението на Политбюро на ЦК на КПСС за мерките срещу "антисъветската
пропаганда на Ватикана" и пояснява, че е време "да се
мине в настъпление". По-късно в София Шесто управление на
ДС уточнява с представителя на КГБ конкретните ангажименти на
българската страна: маршрутиране на редица български учени, в
това число агентите "Борисов", "Ловеца" и
"Йоско", със задача изземване от архивите на Ватикана
на документи за "сътрудничество с хитлеристкия фашизъм"
за компрометиране на Ватикана; нелегално извеждане зад граница
на агента "Юрек" с цел внедряване във Ватикана; разработване
на сътрудници на италианското посолство, подозирани във връзки
с Ватикана.
1 октомври 1984
Американският Конгрес приема резолюция за използването от българското
правителство на Митническата конвенция за международния транспорт
на стоки под покритието на карнета ТИР, за да извършва незаконен
трафик на наркотици, оръжие и терористи. Резолюцията препоръчва
да бъдат взети мерки в ООН и от страните по конвенцията срещу
нарушенията от българска страна. По-рано същата година на две
слушания в Конгреса е представен доклад и изслушани служители
на Агенцията за борба с наркотиците (DEA) за извършван от Кинтекс
през последните 14 години трафик на наркотици и оръжие. Според
Агенцията българската държавна фирма е купувала законно оръжието
в Европа и го е продавала на терористични и наркотрафикантски
групи в Близкия Изток срещу хероин, продаван след това на европейски
наркотрафиканти. Американската агенция за борба с наркотиците
смята, че 10% от хероина, който влиза всяка година в САЩ, идва
от България. Според Агенцията българската държава използва мрежата
"наркотици срещу оръжие", освен за снабдяване със западна
валута, също и за събиране на разузнавателна информация и въоръжаване
на терористични групи в Близкия Изток и Европа.
ноември 1984
Министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов насочва следствието
за терористичните актове, което още няма конкретен заподозрян
и подозира "вражеската емиграция", "изменници на
родината" или репресирани, към "протурските националисти"
и поставя като задача пред МВР "борбата с тероризма".
След взривовете в Пловдив и Варна усилената охрана по повод юбилейните
деветосептемврийски тържества не е снета, а удвоена. Мерките са
особено силни в селата в Източните Родопи, където в помощ на милиционерите
са включени цивилни, на които се раздава дългоцевно оръжие (в
градовете е раздадено късоцевно оръжие). В Кърджалийски и отчасти
в Пловдивски и Варненски окръг започва охрана на централни и второстепенни
пътища, нощни и дневни патрули с извадено на показ оръжие, проверки
на колети, писма, телеграми, усилено подслушване на телефоните,
удвоено милиционерско присъствие.
21 ноември 1984
На съвещание в МВР е отчетено, че през есента на 1984 до края
на ноември в Кърджалийски и Хасковски окръг са преимунавани 25
000 "българомохамедани и лица от смесени бракове". Министърът
на вътрешните работи заявява: "През декември, януари и
февруари смяната на имената на смесените бракове навлиза в решителна
фаза. Политбюро даде указания незабавно да се започне работа начело
с партийните комитети, народните съвети, обществените организации.
Там, където се налага, ще вземе участие и МВР. Ще спомена цифра,
която да остане между нас. Няколко десетки хиляди души трябва
да откъснем от българските турци, да намалим
с 10-12 процента турското население. Това са българомохамедани
и лица от смесени бракове..."
10 декември 1984
Оперативка на ръководството на МВР. Началникът на Шесто управление
на ДС генерал-лейтенант Петър Стоянов докладва, че към 9 декември
1984 вече са преименувани 33 129 "лица с доказан или общественопризнат
български родов корен": в Кърджали - 17 437, Хасково - 8200,
Силистра - 3450, Пловдив - 3216, Бургас - 826 души. Ген. Стоянов
заявява, че това става без нито един случай на остра съпротива,
а в Хасковски и някои райони на Кърджалийски окръг става доброволно
и с опашки пред народните съвети, без "органите" да
се явяват на сцената, като "се върви само с партийните секретари,
с кметовете..." Ген. Стоянов предлага да се изучи настроението
в още 7-8 окръга, преди да се премине към "втория етап, за
който Вие, др. Министър, вече говорихте, че е подсказан от най-високо
ниво..." На ръководството на МВР е прочетена заповедта за
започването на масовото насилствено преименуване на етническите
турци, издадена от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов
до началника на Шесто управление на ДС ген. Петър Стоянов (седем
от деветте отдела на Шесто управление работят по етническите и
религиозни малцинства): "Възродителен процес. Др. Петър
Стоянов да направи необходимото чрез началниците на ОУ-МВР и първите
секретари на ОК на БКП да започне преименуването на българските
граждани от турски произход във всички окръзи, където има такова
население с оглед работата да приключи в определения срок. Отговорник
генерал-лейтенант Петър Стоянов."
23 декември 1984
Кърджалийски окръг е обкръжен от 11 контролно-пропускателни пунктове,
които спират свободното движение на хора навън и навътре в района.
Вътре в окръга са изградени 27 други бариери. В окръга е въведен
вечерен час - 19.00 часа. Две седмици преди акцията е иззето цялото
ловно оръжие. Милицията на окръга от 443 сержанти и офицери е
подсилена с милиционери от Сливен и Ямбол и 718 офицери и сержанти
от сержантската школа в Казанлък, Средното милиционерско училище,
сержантската школа от Долни Богров, въоръжени с късоцевно и дългоцевно
оръжие и палки. В следващите дни към тях се присъединяват 4-и
и 5-и отряди на Гранични войски, управленията на МВР в Смолян,
Пловдив, Бургас, Враца и Плевен, районните управления от по-малките
градове около Кърджалийски окръг, военно-въздушното поделение
от Голо Бърдо, поделенията на армията в Момчилград и Крумовград.
Подготвени са 15 коли на пожарната и една машина с реактивен двигател
за разпръскване на тълпи. През нощта срещу Коледа на заседания
в големите градове и села от окръга представители на БКП, ДКМС,
ОФ, АПК, ТКЗС, МВР, МНО, местните заводи, фабрики, предприятия,
училища, читалища, кметствата и "доброволните отряди на трудещите
се" разработват план за преименуването в следващите дни.
24 декември 1984
В 4 часа сутринта десетки села в Кърджалийски окръг са обкръжени
от милицията. В кметствата освен кметът на селото се намират партийният
секретар на селищната система, представител на ръководството на
местното милиционерско управление, една машинописка, няколко милиционери
или въоръжени от МВР цивилни. В 6 часа милиционерите започват
да влизат в къщите и да извеждат хората под дулата на автоматите.
Първи са семействата с най-голям авторитет в селото. В кметството
или друга административна сграда им взимат паспорта, показват
им списък с български имена и ги карат да си изберат едно от тях.
Ако не приемат или се бавят, ги бият с палки. Машинописката напечатва
трите нови имена на една бланка, на която преименуваният трябва
да се подпише. Ако се съпротивлява, подписът е получаван с бой.
Неграмотните оставят отпечатък от палец. Бланката става единственото
удостоверение за самоличност на привикания. В този ден са пребити
първите десетки турци, непожелали да се откажат от името си.
Даден е първият изстрел срещу цивилни хора в обкръженото
село Млечино, в което се опитват да влязат 1000 души от съседните
села Горно Прахово, Башево, Чернигово, Долно Прахово и да попитаз
защо се сменят имената. В селото също се създава група от 200
души. Това е основният модел на сблъсъците със силите на милицията
и Вътрешни войки при насилственото преименуване: жители на малки
села тръгват към близкото голямо селище, за да говорят с кмета,
да си вземат обратно паспортите и да кажат, че не са съгласни
да си сменят имената, като се надяват по-голям началник да спре
насилието, но големите селища са обкръжени и протестиращите са
спирани преди тях.
25 декември 1984
Група от 2000 души от с. Горни Извор се отправя към с. Бенковски,
за да иска обяснения за смяната на имената. В Бенковски групата
става около 3000 души. Милицията успява да излъже хората, че отнетите
паспорти са в селата им и трябва да говорят с кметовете си, които
са взели решението за преименуването. Хората се връщат обратно
в селата си, но паспортите не са в канцелариите на кметствата.
26 декември 1984
Към село Бенковски тръгват три организирани лъча от 2 000 демонстранти
от селата Каялоба, Горски извор, Китна, Пресека и Добромирци.
Силите на реда откриват стрелба с автомати при приближаването
на протестиращите. Убити са четирима души, между които 17-месечната
Тюркян и леля й, която я носела на гърба си. Тежко ранени са осем
човека, сред тях 3 жени. Останалите участници в митинга прекарват
два часа по очи в снега с насочени към тях автомати, заливани
с вода от пожарната. Температурите в този ден са минус 15 градуса.
Протести в Момчилград, с. Звезден, Джебел и с. Груево, в които
са убити още четири човека, ранени са десетки, арестувани са стотици.
В потушаването на протестите участва и армията с БТР-и. По данни
на МВР в тези няколко коледни дни в Кърджалийски окръг е имало
11 протестни митинга, в които са участвали около 11 000 души.
От протестиращите е иззето следното въоръжение - 4 ножа, няколко
брадви и клони от дървета. Митингите скандират "БКП е наша
майка" с надеждата висшето партийно ръководство да спре репресиите.
27 декември 1984
Протести в Момчилград, разпръснати от милиция и Гранични войски.
Задържани в протестите от предните дни са изпратени в наново открития
концлагер на територията на затвора на остров Белене. До закриването
му в началото на 1987 през концлагера Белене преминават 454 души:
440 мюсюлмани, огромната част от които са турци, но има и българи
мюсюлмани, и 14 българи християни.
29 декември 1984
Заседание на колегиума на МВР. Министърът на вътрешните работи
Димитър Стоянов пояснява, че "превенцията на терора"
означава да не се допускат лица, които ще бъдат преименувани,
да напускат Кърджалийски окръг и да отиват другаде; вече напусналите
не бива да бъдат приемани на работа и трябва да бъдат върнати,
откъдето са дошли, за да бъдат преименувани.
31 декември 1984
Студентите турци от Кърджали и Момчилград тръгват от София към
родните си места за Нова година и с намерение да направят мирен
протестен митинг. На гарите в двата града са посрещнати от милиция
и ескортирани до домовете си със заповед три дни да не излизат.
След завръщането си в София след Нова година много от тях са арестувани,
някои са изпратени в лагера в Белене.
края на 1984
Външният дълг е 2 милиарда и 165 милиона долара.
1985
По данни на "Military Balance", издаван от Международния
институт за стратегически изследвания, съставът на милицията и
службите за сигурност е 172 500 души и надвишава броя на армейските
войници и офицери - 158 000 души.
1985
Възстановени са закритите през 1961 Вътрешни войски - специализиран
вид войски на МВР за охрана на специално определени важни държавни
обекти и за "гарантиране на националната сигурност и конституционния
ред в страната". На Кръглата маса през 1990 е обявено, че
числеността им е 2000 души - 6 батальона. В състава на Вътрешни
войски е секретен отряд за борба с тероризма, Червени барети -
150 срочнослужещи и 12 офицери. Срочнослужещите са набирани между
спортисти с опит в бойните изкуства. Вътрешни войски са използвани
за смазването на протестите на етническите турци по време на насилственото
преименуване 1984-1985, при което са дадени жертви от цивилното
население.
януари 1985
В окръжните комитети на БКП са сформирани щабове по "възродителния
процес", ръководени от първия секретар на ОК на БКП. В щабовете
са включени секретарите на ОК на БКП, председателят на изпълнителния
комитет на окръжния народен съвет, началникът на окръжното управление
на МВР, председателят на ОК на ОФ, секретарят на БЗНС, първият
секретар на ОК на ДКМС, партийни и държавни ръководители от общински
мащаб, както и представители на обществените организации. Етническите
турци, които не могат да представят паспорт с новото си име, не
могат да получат заплата или пенсия и да теглят от спестяванията
си в ДСК. Актовете за раждане и за брак се издават само с новите
имена.
14 януари 1985
До този момент са преименувани над 310 000 души и на практика
кампанията е завършила в окръзите Кърджали, Хасково, Пловдив,
Пазарджик, Стара Загора и Благоевград.
17-21 януари 1985
Село Ябланово, община Котел, става център на съпротивата срещу
насилственото преименуване в Сливенския балкан. На 17 януари служители
на община Котел изнасят от селото документи и регистрите с имената
и става ясно, че за селото започва "възродителния процес".
В Ябланово се стичат мъже от околните села Малко село, Филаретово,
Топузово, Соколарци, Орлово, Тича, Остра могила, Братан и Стрелци,
които са чули за събрани в Котел армейски части и БТР-и и за танкове,
пристигащи от Сливен. Част от хората подготвят саморъчни оръжия
и каменарски взрив и се готвят да взривят моста на Ябланово и
да се бият до смърт, ако армията и милицията открият огън по мирните
жители; други смятат да заснемат насилията и да изпратят документите
в ООН и ОССЕ. Населението се събира на площада и се противопоставя
на пристигналия да ги уговаря общински секретар на БКП. Партийният
секретар на Ябланово Хасан Берберов (по-късно политически затворник)
изпраща протестна телеграма до Тодор Живков, а селяните изпращат
до ЦК на БКП и Държавния съвет декларации, че не са съгласни с
преименуването. След тридневна обсада БТР-и, милиция и "червени
барети" влизат в селото. Очевидци съобщават, че в акцията
участват и бойни хеликоптери. Офицерите от Държавна сигурност-Сливен
извършват насилственото преименуване. Различни източници съобщават
между 1 и 34 убити, 30 са настанени в болница с огнестрелни рани.
18 януари 1985
Среща на Политбюро и Секретариата на ЦК с първите секретари на
окръжните комитети на БКП за хода на "възродителния процес".
Георги Атанасов и Тодор Живков оценяват високо заслугите на първия
секретар на окръжния комитет на БКП в Кърджали Георги Танев за
провеждането на насилственото преименуване. Преименуването трябва
да продължи в Бургаски, Сливенски, южната част на Шуменски окръг,
районите на Герлово, Тузлука и Попово на Търговищки окръг, Силистренски,
Варненски, Толбухински, Русенски, Великотърновски, Ловешки, Габровски,
Плевенски и Врачански окръг. За Разградски окръг и останалите
части от Шуменски и Търговищки окръзи "този въпрос отпада".
Живков и Атанасов съобщават, че там няма да се сменят имената
насилствено, а само на тези, които сами желаят. ЦК на БКП изпраща
до партийните ръководители документ "Укрепване на единството
на българската социалистическа нация, на нейната етническа хомогенност",
в който за първи път се говори за "възродителен процес"
и "смяна на имената" и се заявява, че е "документално
установено", че българските турци са "потомци на ислямизирани
в миналото българи" и трябва "окончателно и безвъзвратно"
да получат българско национално съзнание.
20 януари 1985
Към тази дата по места са съставени списъци, утвърдени от началниците
на ОУ на МВР, на "лицата, за които има оперативни данни,
че са националистически настроени и е възможно да окажат съпротива
на мероприятията". Съвместно с МНО хора от тази категория
са военно мобилизирани в други райони на страната, подложени на
натиск и насилствено преименувани. В централните поделения на
МВР са сформирани 12 работни групи. В тях участвуват представители
на ВГУ-ДС, Шесто управление-ДС, Главно следствено управление,
"Инспекторат"-МВР и управление "Кадри". Същия
ден министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов им провежда
инструктаж, на който съобщава, че по решение на висшето партийно
ръководство започва смяната на имената на българските турци в
останалите окръзи и поставя задачата всяка група в съответния
окръг да окаже методическа помощ и контрол в агентурно-оперативното
обезпечаване на мероприятието. Обръща внимание, че самата подмяна
се извършва от кметствата и съветите, а Държавна сигурност трябва
да получава информация за подготовка на организиран отпор от населението.
На 20-21 януари 1985 г. част от оперативния състав на ДС е запознат
с предстоящото мероприятие.
28 януари 1985
На съвещание на ЦК на БКП с партийния актив в София е отчетено,
че в цялата страна преименуването е приключило и че е поставено
началото на "възродителен процес, който трябва да възстанови
българското национално съзнание на преименуваните и окончателно
да ги приобщи към българската нация".
4 февруари 1985
Пред ръководството на МВР Димитър Стоянов прави оценка и анализ
на преименуването. "Първият етап - преименуването, завърши.
Като се изключат случаите в Момчилград, Джебел, Бенковски и Ябланово,
никъде в страната не се е налагало нашите органи да влязат и да
действат. Те бяха резерв на окръжните комитети на БКП. Остават
за преименуване още около 24 000 лица." Стоянов разпорежда
сформирането на групи от служители на Шесто управление-ДС, ВГУ-ДС
и Инспекторат-МВР да контролират втория етап - "затвърждаване
на възродителния процес в 12 окръга". Към 11 февруари са
преименувани 814 000 души, очаква се да станат 820 000..
6 февруари 1985
Сформирана е група за ръководство дейността на МВР по "възродителния
процес" в състав: Григор Шопов - първи зам.министър на МВР,
Васил Коцев - началник на ПГУ-ДС, Георги Младенов - зам.началник
на ВГУ-ДС, Васил Георгиев - началник на ЦИОУ-МВР, Никола Черкезов
- началник "Инспекторат"-МВР, Антон Мусаков - началник
на Шесто управление-ДС, Иван Димитров - директор на Дирекция на
народната милиция.
12-13 февруари 1985
Пленум на ЦК на БКП отчита резултатите от преименуването на българските
турци.
27 февруари - края на март 1985
Представители на висшия партиен и държавен апарат обикалят районите
с преобладаващо турско население, за да разясняват новата партийна
линия: "България е еднонационална държава; по време на
османското робство цели райони са насилствено потурчени и така
се е стигнало до турцизиране на част от българския народ; в края
на 1984 и началото на 1985 г. спонтанно и всеобхватно, лавинообразно
сред това население се разгръща процес на възстановяване на българските
имена; не става дума за асимилация, а за връщане към това, което
е било с кръв и насилие изтръгнато от сърцата на българския народ;
всички, възстановили българските си имена, са българи, макар и
тяхното българско национално съзнание да е замъглено."
Категорично се заявява, че няма да има никакво изселване в Турция
и няма да се водят преговори с нея по този въпрос, "защото
няма част от българския народ, която да е част от друга нация".
28 февруари 1985
С окръжно I-28 вътрешният министър Димитър Стоянов нарежда да
се удвои агентурата по турска линия и незабавно да бъдат вербовани
всички кметове и ходжи в районите, където се провежда "възродителния
процес". На 3 април 1986 е отчетено, че в Кърджали броят
на секретните сътрудници е увеличен само с 21%, а в Хасково -
с 55%.
март 1985
Започва прилагането на мерки за затвърждаване на "възродителния
процес". Терминът "турци" е изключен от официалния
дискурс и е заменен с "граждани с възстановени имена"
(българите са "граждани с традиционни имена"). Употребата
на турски език на публични места е забранена и се наказва с глоби.
Мюсюлманските религиозни ритуали и обичаи също са забранени. Обрязването
е строго забранено и се наказва с до 3 години затвор или глоба
до 1000 лева (около 5 средни работни заплати). Забранено е традиционното
мюсюлманско облекло; има забрана облечените в традиционно облекло
мюсюлмани да получават медицинска помощ в местните медицински
пунктове и да бъдат обслужвани в административните служби, обществените
заведения и магазините. Под забрана попада и турската музика.
Тъй като се очаква международна анкетна комисия, комунистическата
власт започва мащабно и спешно заличаване на всички следи от турската
идентичност. Мюсюлманските гробища са разрушени, а в общинските
съвети се променят имената на починалите родители и деди. В училищата
и детските градини са изцяло преписани училищните дневници, унищожени
са дори тетрадките на учениците с турски имена и свидетелствата
за преминаване в по-горен клас. Един от най-вандалските актове
на властта е унищожаването на здравните картони и архивите на
болниците и клиниките за хронично болни. Започва спешна подмяна
на традиционни топоними, дори в белетристични творби.
9 март 1985
В 21,31 часа във вагон за майки с деца на влака Бургас-София избухва
взривно устройство, в момент когато влакът навлиза в гара Буново.
На място са убити седем души, сред които две момчета на 12 години,
а девет са ранени. В 22,02 ч. друга бомба избухва в хотел “Сливен”
в Сливен. Ранени са 14 души.
11 март 1985
Михаил Горбачов е избран за генерален секретар на ЦК на КПСС на
мястото на починалия на 10 март Константин Черненко.
20 април 1985
На партиен пленум съветският лидер Горбачов обявява политика на
"ускорение" на застойната съветска икономика.
26 април 1985
Във Варшава генералните секретари на комунистическите партии на
СССР, България, ГДР, Полша, Румъния, Унгария и Чехословакия подписват
протокол, с който продължават действието на Варшавския договор
с 20 години.
15 май 1985
На пленум на окръжния комитет на БКП в Кърджали секретарят на
ЦК Стоян Михайлов поставя като задача борбата с традиционния мюсюлмански
бит.
27 май 1985
В Рим започва процес срещу служителя на БГА "Балкан"
Сергей Антонов и задочно срещу майор Желю Василев, помощник военен
аташе, и Тодор Айвазов, завеждащ финансовата служба на посолството
в Рим, за съучастие в атентата срещу папа Йоан Павел II.
21 юни 1985
На пленум на ОК на БКП в Хасково, на който присъства членът на
Политбюро Йордан Йотов, е поставена задача да бъде доведен докрай
"възродителният процес" и в замяна на традиционните
религиозни ритуали да бъдат въведени нови граждански.
юли 1985
"Амнести интернешънъл" внася в Комисията по правата
на човека на ООН доклад за положението на етническите турци в
България.
юли 1985
Тодор Живков посещава Москва за подписването на Дългосрочна програма
за развитието на икономическото и научно-техническото сътрудничество
между СССР и НРБ за периода до 2000 година. Съветската страна
му съобщава, че съкращава доставките на нефт за източноевропейските
страни, от реекспорта на който България има значителни приходи.
СССР поставя икономическите отношения на основата на еквивалентен
обмен и прекратява изплащането на България на ежегодни субсидии
за селското стопанство в размер на 400 милиона рубли.
юли-август 1985
Неджметин Хак, Касим Дал и Сали Ахмед от
село Дръндар, Варненско, създават във Варна нелегалното Турско
националноосвободително движение в България (ТНОДБ). Целите им
са: съхраняване на единството и идентичността на турското малцинство;
противопоставяне на асимилацията чрез протести; свободно изселване
на турците от България. Средствата са ненасилствени, "борба
без оръжие": стопански бойкот - да произвеждат малко и некачествено,
да работят само за насъщните си нужди и да не поемат допълнителна
работа, да произвеждат в личните стопанства само за собствените
си нужди, да не работят безплатно за държавата в почивните дни
на бригади и съботници; граждански бойкот - да не участват в избори
или да задраскват имената в листите, да не участват в манифестациите,
да не участват в събрания, да не подписват никакви документи,
да не практикуват новоизмислените "социалистически ритуали",
да не се абонират за български издания; правозащитна дейност:
събиране на данни и снимков материал за репресии и за затворени
джамии и изпращането им на международни политически и правозащитни
организации. Първите членове са петима души от с. Дръндар, един
от Провадия, двама от Шуменско и 11 от тогавашния Толбухински
окръг. В ТНОДБ членуват около 200 души. Организацията има централно,
областни, окръжни, регионални и местни ръководства и включва три
района: Добруджа - Варна, Толбухин (Добрич), Силистра; Южна България
- Кърджали, Хасково, Пловдив, Бургас, Сливен; Делиорман - Разград,
Шумен, Търговище, Русе. През декември 1985 програмата на ТНОДБ
е окончателно разработена с участието на научния сътрудник от
Института по философия към БАН - Ахмед Доган, който, като добре
образован, е избран за ръководител на ТНОДБ през 1986. През март
1986 г. програмата е разпространена в страната.
24 октомври 1985
Посещение на генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов
в България. Горбачов отхвърля българските искания за съветска
икономическа помощ, защото СССР не е в състояние да ги удовлетвори.
Все пак България получава отсрочка от 5 години за изплащането
на 1 милиард рубли задължения. Тодор Живков обяснява "възродителния
процес" с това, че се очаква към 2000 година турското население
да стане 1 милион и че Турция гледа на него като на част от турската
нация, концентрира го по границата и на стратегически места и
го превръща в "пета колона против Варшавския договор".
26 ноември 1985
Среща на патриарх Максим с посланика на САЩ Мелвин Левицки. Присъстват
Старозагорският митрополит Панкратий и главният мюфтия Миран Топчиев.
Срещата е поискана от патриарх Максим по повод доклад на заместник-държавния
секретар на САЩ Ричард Шифтър пред сенатската комисия за Европа
за свободата на религията и правата на човека в източноевропейските
страни. В доклада българското правителство е остро критикувано
за репресиите над вярващи и над религиозни общности и за насилствената
смяна на имената на мюсюлманите. Патриарх Максим изразява протеста
на Светия Синод и заявява, че докладът не отговаря на истината,
съществува "взаимно зачитане между държавата и църквата"
и църквата безпроблемно изпълнява "спасителната си мисия".
Главният мюфтия декларира, че мюсюлманите се радват на свободно
вероизповедание, а религията им не е ограничавана и преследвана.
Главният мюфтия също пояснява, че "без никакво насилие, тези
от етническата група, наречени турци навремето, възстановиха българските
си имена и това не създаде никакво сътресение", а историческите
изследвания доказват, че са "неразделна част от българския
народ". Митрополит Панкратий също повтаря тезата за българския
произход на мюсюлманите.
януари и март 1986
Турското национално-освободително движение в България (ТНОДБ)
разпространява във Варненски и Толбухински окръзи листовки с призив
за протести. Окръжните управления на МВР във Варна и Толбухин,
координирани от Шесто управление на ДС, издирват авторите на позивите.
Второ главно управление на ДС получава данни, че програмната декларация
на ТНОДБ е била предадена в края на март на служител в турското
консулство в Пловдив с цел да се предизвика външна намеса, да
се "дискредитира политиката на НРБ пред световната общественост"
и да се афишира създаването на нелегално движение от "лица
с възстановени имена".
22 януари 1986
Решение на Светия Синод на Българската православна църква "да
съдейства за по-нататъшното историческо осветление и патриотично
подпомагане на възродителния процес сред мохамеданското население
в България".
21 февруари 1986
Земетресение от 6-а степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник
с епицентър гр. Стражица.
март 1986
В резултат на увеличеното производство на петрол, договорено между
САЩ и Саудитска Арабия, цените падат от $28 за барел през ноември
1985 до $12 през март 1986. Печалбите на Съветския съюз от енергийни
доставки представляват 80% от печалбите в западна валута. Според
доклад на ЦРУ от май 1986 при 1 долар спад в цената на петрола
СССР губи между половин и един милиард долара годишно.
март 1986
Турция прекратява вноса на българска електроенергия като протест
срещу смяната на имената на турците в България.
24 март 1986
Гриша Филипов е освободен от поста министър-председател. На негово
място е назначен Георги Атанасов.
29 март 1986
Поради недостиг на доказателства съдът в Рим издава оправдателна
присъда срещу Сергей Антонов и съдените задочно Айвазов и Василев,
обвинени в участие в атентата срещу папа Йоан Павел II.
1 април 1986
В лагера в Белене етническите турци, останали след освобождаването
на една голяма част от лагеристите, обявяват гладна стачка. Стачката
продължава 13 дни, но четирима лагеристи продължават стачката
един месец. На 9 април 85 лагеристи са преместени в затвора в
Бобов дол при концлагерен режим. Останалите са освобождавани на
групи, като повечето са изселени в села в Северозападна България.
2-6 април 1986
13-и конгрес на БКП. Тодор Живков е преизбран за генерален секретар
на ЦК на БКП.
26 април 1986
Авария в Чернобилската АЕЦ в СССР. За аварията не е съобщено и
не са взети предпазни мерки. Радиоактивният облак достига България
около 30 април.
1 май 1986
Празничните манифестации се провеждат под радиоктивен дъжд. Отчетено
е повишение от няколко хиляди пъти на радиоктивността в България.
Дъждовете от 1 до 3 май отлагат радионуклидите върху земната повърхност.
Българите се нареждат на първо място по погълната доза радиация
сред засегнатите страни в Европа, въпреки че по степен на замърсяване
с радиойод България е на 11 място в Европа, а с радиоцезий - на
4.
13 май 1986
Политбюро обсъжда "обстановката у нас, възникнала след аварията
на Чернобилската АЕЦ" и мерките, които трябва да бъдат взети,
но населението не е информирано за аварията.
31 май 1986
ТНОДБ разпространява във Варненски и Толбухински окръзи листовки
с призив за бойкот на предстоящите на 8 юни избори. Листовките
са разлепени по стени, пуснати са в пощенски кутии или в дворовете
на етнически турци и призовават да се гласува с недействителна
бюлетина. На 5 юни е арестуван член на ТНОДБ и ДС стига до ръководителя
на организацията Меди Доганов (Ахмед Доган). Той е арестуван на
12 юни и прави признания. На 16 юни са арестувани още 22 души
с ръководни функции в нелегалната организация. В процеси във Варна,
Шумен и Толбухин са осъдени 18 души. Ахмед Доган е осъден на 10
години, останалите от 2 до 10 години лишаване от свобода.
16 юни 1986
Подписан е кредитен договор, с който ДЗУ получава 50 млн. долара
за реализирането на секретен проект "Нева" за доставка
на ембаргови технологии и съоръжения от Запад и внедряването им
в Съветски съюз. Проектът стартира официално през 1987, когато
ДЗУ е включено като подизпълнител за изграждане на завод за производство
на дискови устройства в СССР. Специално за проекта е създадено
външнотърговското дружество "Инсист". Чрез задграничните
дружества ДЗУ получава забраненото от КОКОМ оборудване, извършва
монтажа и тестването и го инсталира в СССР. Финансирането е от
съветското и унгарското разузнаване чрез виенската банка "Централ
вексел унд кредит банк".
23 октомври 1986
За първи път източноевропейски дисиденти излизат с общ документ.
По повод 30-годишнината от Унгарското въстание 122 дисиденти от
Чехословакия, ГДР, Унгария и Полша апелират за демокрация, плурализъм
и независимост на страните им, за зачитане на правата на малцинствата
и за мирно обединение и демократична интеграция на разделена Европа.
След няколко дни е оповестено присъединяването на трима румънски
дисиденти към апела. През ноември и декември 1986 Григор Симов
Божилов обикаля страната и събира подписите на шестима български
дисиденти под декларация за присъединяване към апела.
4 ноември 1986
Започва работа Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество
във Виена, което завършва на 19 януари 1989. На него е поставен
въпросът за нарушените права на турците в България. Съвещанието
катализира дейността на опозиционните групи и дисиденти в България,
към него те адресират свои протести и информации за репресиите
в страната.
7 декември 1986
Ново земетресение в Стражица със сила 6-7 степен. Загиват 3 души,
ранени са 80. 80% от сградния фонд в общината е негоден за живеене.
19 декември 1986
Григор Симов Божилов от с. Парамун, Пернишко, политически затворник,
наскоро излязъл на свобода след 13 години в затвора, предава в
посолството на САЩ декларация за присъединяване към апела на 122
унгарски, чехословашки, полски и източногермански дисиденти от
октомври 1986 по случай 30-годишнината от Унгарската революция
и открито писмо-апел до Общоевропейското съвещание за сигурност
и сътрудничество във Виена. Апелът и декларацията са написани
от него през ноември 1986 и са подписани от бившите политически
затворници Илия Минев и Цеко Кръстев Цеков от с. Клисурица, Михайловградско.
По-късно с писма се присъединяват още трима бивши политически
затворници: Едуард Генов, Стефан Димитров Савовски и Божидар Евстатиев
Статев. Те призовават Виенската конференция да контролира зачитането
на човешките права в България, гарантирани с договореностите от
Хелзинки. В апела се казва: "Конференцията във Виена да
не приключва своята работа, преди да бъдат осигурени най-елементарните
човешки права за всички европейски народи, като: право на свободно
движение и емиграция, право на обективна информация и право на
свободна трудова дейност. Докато не дойде ден, когато всеки гражданин
в Европа ще може свободно и без страх от преследване да изразява
своите мисли, мнения и убеждения в писмена или устна форма, Хелзинкският
процес няма да оправдае оказаното му доверие." Апелът
е огласен на Виенското съвещание на 16 март 1987 от зам.-ръководителя
на американската делегация Сам Уайз. Подписалите незабавно са
арестувани в Главно следствено управление. Апелът предизвиква
международна реакция, тъй като за първи път протест от България
е подписан неанонимно от хора, преследвани заради политическите
си убеждения. Заради опасенията от външния отзвук е решено да
не бъде търсена наказателна отговорност от подписалите, а да се
вземат мерки групата да бъде "разложена" и "неутрализирана".
Григор Симов е принудително заселен в Кайнарджа, Силистренско.
Този апел е в основата на създаването година по-късно на първата
правозащитна организация - Независимото дружество за защита правата
на човека в България.
2 април 1987
Среща в София на Тодор Живков със заместник-държавния секретар
на САЩ Джон Уайтхед. Въпреки че срещата събужда големи надежди
в дисидентите и българските турци, Уайтхед не поставя остро въпроса
с нарушаването на човешките права в България.
3 юни 1987
Най-голямо след 1947 г. преустройство на банковата система. Създадени
са 8 търговски банки, сред които банка “Електроника”, банка “Биохим”,
Стопанска банка, Строителна банка.
25 юни 1987
Пленум на ЦК на КПСС обявява политиката на "перестрoйка"
- реформирането на командно-административната икономическа и социална
система на СССР и преход към демократичен социализъм и пазарна
икономика. Основите на концепцията на "перестройката"
са заложени от Априлския пленум на ЦК на КПСС през 1985, който
обявява "ускорение" на икономиката, и от 27-и конгрес
на КПСС (25 февруари - 6 март 1986), на който Горбачов говори
за преустройство в икономиката и за гласност.
14 юли 1987
Указ 2242 за създаване на безмитни зони на територията на НРБ
за насърчаване на стопанската инициатива. Стопанските дейности
в тях могат да се извършват от чуждестранни юридически и физически
лица или от български самоуправляващи се стопански организации
чрез сдружаване с чуждестранни юридически или физически лица.
Стопанската им дейност в тези зони се освобождава от облагане
с мита и данъци.
28-29 юли 1987
На пленум на ЦК на БКП Тодор Живков оповестява Юлска концепция.
Собствеността на държавните предприятия трябва да бъде прехвърлена
на работниците; да се създаде частно предприемачество; БКП
да не бъде повече "ешелон на властта",
а ръководна и направляваща
политическа организация; да се даде право за създаване на граждански
организации; да бъде премахнато масовото задължително честване
на партийни празници и лидери. В условията на дълбока криза на
системата това е опит за преход към контролирана пазарна икономика,
разделяне на партийната и държавната власт, отказ от монопола
на държавната собственост.
юли 1987
Трима български турци отвличат две деца в гр. Толбухин (Добрич)
и ги отвеждат в Златни пясъци. Там правят изявление, че няма да
убият заложниците, но демонстрират твърдостта на намеренията си
като хвърлят гранати пред хотел "Интернационал". Искането
им е да бъдат пропуснати в Турция. Според МВР близо до границата
части на Червените барети застрелват единия от терористите, колата
се блъска в друг автомобил, гранатите експлодират и колата
се запалва. Двама от похитителите загиват на място, третият умира
в болницата. Децата са ранени, но остават живи. Според съграждани
на похитителите те са били сътрудници на Държавна сигурност, на
които е възложено да взривят училище. Изплашени, те са искали
да напуснат по този начин страната. В резултат на разследване
на гл. редактор на сп. "Правен свят" Гергина Банкова,
което показва съществени неответствия в разследването, през лятото
на 2007 главният прокурор възложи проверка на делото.
13 август 1987
Арестувани са трима български турци, обвинени в извършването на
терористичните актове през 1984 и през 1985.
16 октомври 1987
Посещение на Тодор Живков в Москва. Разривът между Живков и Горбачов,
започнал с обявяването на перестройката и прекратяване на икономическите
бонуси за България, преминава в сблъсък за границите на реформите.
Горбачов обвинява Живков, че ще разруши социалистическото общество
с намерението си партията повече да не е "главен субект на
властта". Живков от своя страна смята, че реформите на Горбачов
водят към загуба на политическата власт, затова за първи път (разчитайки
на отслабения съветски контрол след 1985) рискува да се конфронтира
с Москва.
края на 1987
Външният дълг на България е 6,270 милиарда долара.
