English
Български
 
ПРОЕКТОРЕЗОЛЮЦИЯ
 
ИСТОРИЯ
 
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
 
ИЗТОЧНИЦИ
Проект за резолюция
Подкрепа

Резолюция 1096

 

Комунистически терор
Свидетелства
Документи
Денацификация
Декомунизация
Национални институти
Източници в интернет
Книги

Статии
История > Свидетелства
  Българският ГУЛАГ. Свидетели

Ненужни хора?

Ветка Топалова

„Мило Вете,

От пощата в село Борил ти писах картичка, вярвам да си я получила. От с. Борил вървяхме 12 км пеш, за да стигнем тук, в една гора с комари, на два км. до Оряховица (Плевенско). Тук сме на устието на р. Искър до Дунава и правим дига. Да ти описвам живота ни тука, просто не искам, защото не желая да те тревожа.

Тук се иска работа, която на мен, човек на 50 години със слабо сърце, не ми е по силите. Но искат всеки ден да се изкопават 3 куб. метра, да се натоварят на количка и се пренесат на дигата, на разстояние 125 метра, а слънцето страшно пече и всичко е в прах... моменти, че като ме оставят силите, за да пренеса количката с пясък или пръст, все ги наричам на Мимето или на теб ... за татко и мама ... върви!..."

Това е откъс от писмо, изпратено от Николай Атанасов Топалов, земеделец, завършил френски колеж и висше икономическо училище. Предлагаме ви и част от писмо до в. „ДЕМОКРАЦИЯ" на неговата съпруга Ветка Лечева Топалова, живееща в София.

„... Не зная дали бихте ми съчувствали, но мъката ми е голяма. Не смеех да говоря пред никого и никъде, защото се страхувах за децата си.

През 1948 г. (бях родилка на петнадесет дни) един ден взеха мъжа ми и го изпратиха на лагер. Причини - бил безработен. Имайте предвид, че той обработваше 20 дка лозе и 2 дка овощна градина заедно с баща си, който беше търговец с регистрирана фирма... Замина за лагера, като ме остави с две малки деца... Там се разболял тежко и го освободила комисия - като много болен и невинен. След няколко години почина от бъбреци, увредени в лагера.

Като пиша всичко това, трябва да знаете къде е станало и кой ни съсипа живота. Живеехме в Айтос. По това време окръжен управител беше Георги Връбчев, а кмет Борис Кацаров. „Другарят" Връбчев живее в София и е заслужил човек.

След като се разправиха с мъжа ми, те се хванаха и за баща му - Атанас Димов ТОПАЛОВ, вече осемдесетгодишен старец. Искаха му да даде 1 млн. Лева тогавашни пари, иначе семейството ни щяло да отиде по дяволите. Свекърът ми се уплаши и занесе парите... На 6 август го повикаха в милицията и го изпратиха в Белене с още четирима души.

Повече не го видяхме.Той беше много добър човек, владеещ турски и румънски език, познат в града и околията солиден търговец. Като допълнение са му иззети лозето и целият му недвижим имот..."

Българският ГУЛАГ
Свидетели

Едвин Сугарев
За лагерите и за паметта


Екатерина Бончева
И страшно, и срамно

Лагерите прохождат

Илия Петканов
Започнаха от 45-а


Асен Касабов
Престъпният сценарий в лагера Куциян


Георги Настев
Наказание "Звездоброй"


Кръстина Филипова
Баща ми беше "колежанин"


Арестуваха и любовта

Роберт Попиц
Ние бяхме в Зелендол

Странни клаузи от едно примирие

Борис Иванов
Комунистите знаеха

Георги Христов
Паница леща за заслуги

Николай Гетов
Конюшня за 100 коня или за 2000 човека

...Останалите - в Дунава

Асен Филипов
Когато Югов пристигна...

Ветка Топалова
Ненужни хора?

Теню Русинов
Въздух не достигаше

Кою Коев
Ние, макаренковците

Цветан Банов
По морков на ден

Желяза Велева
Господинка Велева
Илия Велев

Хора, прочетете!

Стефан Куюмджиев
Човекът с номер 0899

Лагерът Богдановдол

Мрачни спомени от светлото минало

Георги Константинов
Неизвестните концлагери край София и в близост до центъра й

Янко Маринов
Благодаря на Бога, че съм жив

Владимир Свинтила
Концентрационният свят

Островът

Мъчение с песен

Емил Арсенов
Аз бях от първите

Димитър Сираков
На Белене има хиляди човешки кости

Асен Рашев
Всички лагери си приличат

Иван Делийски
Професия - опозиционер

"Вината" е наследствена

Тодор Таренгов
Ненужните удавници

Трифон Силяновски
Новогодишно пиршество

Румен Пенков
Мъртвата долина

Константин Марцел
Осем липсващи години

Дончо Стоянов
Притесняваха ни и ни избиваха

В.Х.
Лагерът в Ножарево

Сезай Кьосев
Един, който не иска да си смени името

Рашид Юсеинов
Тук аз коля, аз беся

  За сайта   За контакти   Авторски права   Партньори