English
Български
 
ПРОЕКТОРЕЗОЛЮЦИЯ
 
ИСТОРИЯ
 
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
 
ИЗТОЧНИЦИ
Проект за резолюция
Подкрепа

Резолюция 1096

 

Комунистически терор
Свидетелства
Документи
Денацификация
Декомунизация
Национални институти
Източници в интернет
Книги

Статии
История > Свидетелства
  Българският ГУЛАГ. Свидетели

Ние, макаренковците

Кою Коев

Одисеята ми из лагерите „Макаренко" в с. Горник, а по-късно и в село Чомаковци, Ловешко, започна през юли 1948 година. Лагеристите бяха предимно младежи, част от които изключени студенти. Началник на лагера „Макаренко" беше поручик Сотиров от Трънския край, а негов помощник старшината Ангел от Никопол. Там беше и Йордан Манов от София, на когото искам да благодаря за човешкото му отношение към лагеристите.

Живеехме в бараки, в съжителство с въшки, плъхове и мишки. Храната беше отвратителна, но в замяна на това повече бой, работа и наказания. Копаехме канал за напояване по р. Искър от с. Реселец до с. Бреница. Нормата беше 3 кубика пръст. Всеки стоеше на обекта дотогава, докато я изпълни. Работехме от тъмно до тъмно.

Когато каналът трябваше да мине през една горичка, работата стана много тежка, а нормата неизпълнима. Тогава аз, Г. Б. от Варна и И. С. от Момина клисура решихме да избягаме през границата. Но явно И. С. ни издаде и ни заловиха. Осъдиха ме на 6 месеца затвор и след като ги излежах, ме пратиха в лагера в с. Чемаковци, Ловешка област. Тук условията бяха същите - побой, унижения, тормоз.

Една сутрин отидохме рано на обекта. Един наш лагерист, бай Кольо от Перущица, възрастен човек на 60 години и с болно сърце, каза, че се чувствува зле. Никой не му обърна внимание. Вкараха ни в канала и той си умря там, както работеше. На 19. XII. 1949 година ме освободиха. Ожених се и останах да живея в Чомаковци. Лепнаха ми прякор Макаренковец. Бях постоянно под око и на 10.IV.1951 г. заедно с още 13 човека от Белослатинския край ни изправиха на съд за измислена „вражеска" дейност.

Осъдиха ме на 20 години затвор, от които излежах 12 години и девет месеца при строг режим със 760 дни карцер.

Сега призовавам всички оцелели лагеристи от лагера „Макаренко" да помогнат да се разкрие истината.

Българският ГУЛАГ
Свидетели

Едвин Сугарев
За лагерите и за паметта


Екатерина Бончева
И страшно, и срамно

Лагерите прохождат

Илия Петканов
Започнаха от 45-а


Асен Касабов
Престъпният сценарий в лагера Куциян


Георги Настев
Наказание "Звездоброй"


Кръстина Филипова
Баща ми беше "колежанин"


Арестуваха и любовта

Роберт Попиц
Ние бяхме в Зелендол

Странни клаузи от едно примирие

Борис Иванов
Комунистите знаеха

Георги Христов
Паница леща за заслуги

Николай Гетов
Конюшня за 100 коня или за 2000 човека

...Останалите - в Дунава

Асен Филипов
Когато Югов пристигна...

Ветка Топалова
Ненужни хора?

Теню Русинов
Въздух не достигаше

Кою Коев
Ние, макаренковците

Цветан Банов
По морков на ден

Желяза Велева
Господинка Велева
Илия Велев

Хора, прочетете!

Стефан Куюмджиев
Човекът с номер 0899

Лагерът Богдановдол

Мрачни спомени от светлото минало

Георги Константинов
Неизвестните концлагери край София и в близост до центъра й

Янко Маринов
Благодаря на Бога, че съм жив

Владимир Свинтила
Концентрационният свят

Островът

Мъчение с песен

Емил Арсенов
Аз бях от първите

Димитър Сираков
На Белене има хиляди човешки кости

Асен Рашев
Всички лагери си приличат

Иван Делийски
Професия - опозиционер

"Вината" е наследствена

Тодор Таренгов
Ненужните удавници

Трифон Силяновски
Новогодишно пиршество

Румен Пенков
Мъртвата долина

Константин Марцел
Осем липсващи години

Дончо Стоянов
Притесняваха ни и ни избиваха

В.Х.
Лагерът в Ножарево

Сезай Кьосев
Един, който не иска да си смени името

Рашид Юсеинов
Тук аз коля, аз беся

  За сайта   За контакти   Авторски права   Партньори