На 26 януари 1945 е приета Наредба-закон за защита на народната власт. В член първи се казва, че „който в страната или в чужбина образува или ръководи организация, която си поставя за цел събарянето, подравянето или отслабването на отечественофронтовската власт, се наказва със смърт или строг тъмничен затвор". Тази наредба влиза в сила от 17 март и изиграва голяма роля в усилията на правителството да изолира и да смаже политическите си противници. През пролетта и лятото обстановката в България става изключително напрегната. Комунистическата партия предприема масови преследвания и гонения срещу политическите си опоненти и осъществява успешни действия за разцепването на другите партии. На 23 април МВР издава постановление за изпращането на Г. М. Димитров в трудово-изправително общежитие. За да се спаси от арест, той е принуден да търси политическо убежище в представителството на САЩ в София и по-късно да емигрира.

На 15 юни 1945 е публикувана Наредбата-закон за избиране на народни представители за 36 ОНС. Партиите, които участват в листата на ОФ, не могат да представят отделно листи в същата колегия. Наредбата дава възможност всеки опозиционен деец да бъде изваждан от листата, щом бъде набеден за „фашистки прояви". Преговорите с опозиционния водач Никола Петков по състава на листите и изборната тактика завършват без резултат, но Политбюро на ЦК на БРП (к) взима някои важни решения в това отношение. Те предвиждат откъсването на няколко николапетковисти, които да бъдат привлечени и включени в общата листа на ОФ, и много строга проверка за всички кандидати от страна на съюзниците, за да не бъде допуснат в листите някой антикомунист. Взето е и решение, ако Никола Петков се яви на избори със своя листа, той да бъде разобличен като разколник.

В знак на протест и поради опорочаване на изборите редица опозиционни дейци, всред които Никола Петков, Гр. Чешмеджиев, П. Стоянов и др., оттеглят кандидатурите си в предстоящите избори, а министрите Асен Павлов, Ангел Държански, Григор Чешмеджиев и Петко Стоянов подават оставките си.

През октомври 1945 Политбюро на ЦК на БРП(к) нарежда на партийните организации да се провалят предизборните събрания, организирани от опозицията, чрез искане на думата, репликиране, освиркване и др.; да се проведе бойкот на опозиционните вестници; да се приложи в действие Законът за печата против клеветниците и провокаторите...

На 4 ноември в България се завръща от Москва Георги Димитров и се включва активно в предизборната кампания на Отечествения фронт. В навечерието на изборите е спрян опозиционният вестник „Знаме" под предлога, че е поместил статия с лъжи за Георги Димитров. След месец е спрян и органът на младежката организация на Демократическата партия „Пряпорец".

Изборите се провеждат на 18 ноември 1945. В 26-то ОНС са избрани 94 комунисти, 94 сдружени земеделци, 45 звенари, 31 социалдемократи, 11 радикали и един независим.

Опозицията изнася многобройни факти на заплахи в деня на изборите, двойни гласувания, белязане на пликовете, съставянето на черни списъци на негласувалите, манипулации при преброяването и др. Раздвоени в оценката на изборите са и представителите на великите сили. За Съветския съюз те са „законни и демократични", но за САЩ и Великобритания - „не са свободни и демократични".

На 12 юли 1946 е произнесена присъдата срещу д-р Г. М. Димитров: доживотен строг тъмничен затвор и лишаване от права завинаги. Почти в същото време се води и процесът срещу Кръстю Пастухов. Във връзка с две статии във вестник „Свободен народ" той е арестуван и осъден на пет години строг тъмничен затвор, които не успява да излежи, защото три години по-късно е удушен в Сливенския затвор. Много показателен е процесът срещу Трифон Кунев. Той е арестуван заради фейлетоните, които печата в опозиционния вестник „Народно земеделско знаме" под рубриката „Ситни дребни като камилчета" (става дума за грешките на тогавашното правителство) и издава по-късно в отделна книга със същото заглавие, но е обвинен в „подбуждане за създаване на съпротивително движение у нас". През август се провежда процес против ВМРО. Обвинени са 22 души, от които двама са осъдени на смърт, двама на доживотен строг тъмничен затвор, трима по на 10 години затвор и др. С регентски указ се поставя началото на поредната чистка в армията. „Работническо дело" започва да обнародва дълги списъци на уволнени от армията офицери за „груби фашистки прояви" или „антидемократични реставраторски прояви". Малко по-късно като специално приложение на същия вестник Георги Караславов обнародва обширно свое произведение, озаглавено „Обвинителен акт против опозицията", с подзаглавие „Народът обвинява".

На заседание на НК на ОФ и ръководствата на съставните му партии се приема единодушно програмен проект за провъзгласяване на България за република чрез референдум на 8 септември и за провеждане на избори за Велико Народно събрание на 27 октомври. Назначава се комисия за изпълнението на тази програма с председател Г. Димитров. Насрочването на референдум за република или монархия е в противоречие на конституцията, според която формата на управление (монархическо или републиканско) може да се променя само от Велико Народно събрание, което единствено може да приеме нова (републиканска) конституция. Протестите на някои опозиционни групи остават „глас в пустинята". Те не получават и външна подкрепа. На 8 септември пред урните се явяват 91,63 % от всички гласоподаватели. За републиката са подадени 95,63 % от действителните бюлетини, а за монархията - 4,37 %. В тържествено заседание на 26-то ОНС на 15 септември председателят на събранието, след като прочита определението на Върховния касационен съд върху резултатите от допитването до народа, обявява провъзгласяването на България за Народна република.

В изборите за Велико Народно събрание на 27 октомври се явяват 94, 18 % от всички гласоподаватели. Отечественият фронт получава 70, 10 % от гласовете и съответно 366 места във Великото Народно събрание от всичко 465 мандата, а опозиционните партии от Федерацията на селския и градския труд - 28, 35 %, осигуряващи 99 места, разпределени както следва: 90 за БЗНС-Никола Петков, 8 за БРСДП (о), 1 за независимите интелектуалци. Демократическата партия събира само 23 000 гласа и не успява да изпрати свой представител в събранието. Партийното оцветяване на бюлетините позволява да се установят точно подадените гласове и съответно - получените места за всяка една от отечественофронтовските партии. Така става ясно, че БРП (к) е получила 53,16% (279 мандата), БЗНС - 13,23 % (69 мандата), БРСДП - 1,87 % (8 мандата), НС „Звено" - 1,65 % (9 мандата), Радикалната партия - 0,19 % (1 мандат). За съюзените с БРП (к) отечественофронтовски партии резултатът от изборите е съкрушителен. БРП (к) сама, без отечественофронтовските си съюзници, има мнозинство в парламента, което є позволява да налага безпроблемно своята воля както в Отечествения фронт, така и във Великото Народно събрание. На 21 ноември за министър-председател е определен Г. Димитров, който още на следващия ден представя състава на третото отечественофронтовско правителство, в което са включени 10 представители на БРП (к), 5 на БЗНС, 2 на НС „Звено", 2 на БРСДП и 1 независим. В заключителната си реч по дебатите върху правителствената декларация министър-председателят набляга върху две особено важни задачи: 1. „Окончателно укрепване на реда и сигурността" 2. „Решително изкореняване на конспирациите против властта".

Опозиционният печат е подложен на силен натиск от страна на правителството. Използват се всевъзможни поводи за спиране на опозиционните издания и ограничаване на разпространението им. В началото на годината са спрени младежките опозиционни вестници „Младежко знаме" и „Сеяч". Министърът на информацията и изкуствата Д. Казасов спира за един месец „Свободен народ" заради статията „Положението", която целяла „да внесе паника всред населението". Дружество „Стрела", монополист за разпространение на вестниците в цялата страна, отказва да разпространява вестник „Народно земеделско знаме" с мотива, че работниците от съобщенията не одобрявали съдържанието на печатаните в него материали. В отговор на парламентарно питане Г. Димитров се оправдава, като заявява, че „правителството не може да застави „Стрела" да разпространява един или друг вестник". Той предлага от трибуната на Народното събрание да бъде отстраняван и изключван всеки депутат от опозицията, който прави обструкции на член на правителството.

Ескалират шумните процеси срещу нелегални и конспиративни организации, чиято главна цел е да се даде повод за окончателна разправа с легалната опозиция и да се пречупи нейната воля. Процесът срещу нелегалната военна организация „Неутрален офицер" продължава от 22 януари 1947 до 12 февруари и в него са привлечени като обвиняеми 28 офицери. На процеса срещу друга военна конспиративна организация „Военен съюз" са обвинени 43 офицери, които планирали „да завземат властта чрез преврат". В него се замесват и имената на опозиционния земеделски водач Никола Петков и бившия военен министър Дамян Велчев. За да се дискредитира водачът на БРСДП (о) К. Лулчев се провежда трети процес - срещу разпространителите на апокрифна фалшива реч на министъра на външните работи на САЩ Бърнс, насочена срещу Съветския съюз. На 10 февруари съдът произнася 24 присъди по този процес.

Особено тежко става положението на българската опозиция, след като САЩ променят своята военнополитическата стратегия на Балканите и възприемат политика на „ненамеса" срещу съответни съветски отстъпки в Западна Европа. В края на месец май министърът на вътрешните работи Антон Югов изпраща доклад до Георги Димитров, с който го уведомява, че органите на Държавна сигурност са събрали вече достатъчно обвинителни материали срещу Никола Петков, за да бъде той даден под съд. От тях се виждало, че Никола Петков е намерил сподвижници в средите на „реакционно настроените офицери", с чиято помощ се готвел „да извърши държавен преврат срещу народната власт с въоръжена сила". Парламентарното мнозинство отнема депутатския имунитет на Никола Петков по предложение на парламентарната комисия по Министерството на правосъдието. Веднага след това в пленарната зала и в кулоарите на парламента е нанесен жесток побой над опозиционните депутати. Хорнер и Бенет, политическите представители на САЩ и Великобритания в България, апелират към българското правителство да се въздържа от крайности, в отговор на което на 7 юни 1947 Георги Димитров отговаря недвусмислено, „че арестуването на Никола Петков е вътрешна българска работа".

Въпреки че Никола Петков отхвърля всички обвинения за нелегална дейност срещу властта, на 16 август 1947 съдът произнася най-тежкото наказание: смърт чрез обесване.

На 26 август 1947 ВНС приема Закон за забрана и разтуряне на БЗНС-Никола Петков, с който се разтурва и парламентарната група на БЗНС-Никола Петков и се анулират депутатските мандати на нейните членове. Из цялата страна започва дирижирана кампания за разобличаване на николапетковистите и настоявания за изпълнение на смъртната присъда. Трайчо Костов, който след една година сам ще стане жертва на подобна кампания, също настоява присъдата да бъде изпълнена, за да се нанесе „смъртоносен удар на опозицията".

На 18 септември 1947, само три дни след 15 септември, когато влиза в сила мирният договор с България, Върховният касационен съд потвърждава смъртната присъда над Никола Петков. И пак почти три дни е разликата между 19 септември, когато САЩ уведомяват официално България, че ще признаят българското правителство, и датата 23 септември, когато в 00.15 часа в Софийския централен затвор е изпълнена смъртната присъда на Никола Петков.

На 14 октомври 1947 се свиква ХІІІ пленум на ЦК на БРП (к), който одобрява предложението на Вълко Червенков „да се премине в настъпление срещу опозицията до нейното унищожение". Ликвидирането на легалната опозиция засилва нелегалното съпротивително движение в страната. В Стара планина е разбита „група за въоръжена борба срещу ОФ", а в Благоевградски окръг са унищожени други три „бандитски групи" с ръководители: Георги Тодоров, Иван Давков и Йордан Руйчев. Държавна сигурност разкрива създадена в края на лятото нелегална организация, наречена „Селска армия на свободата", която си поставила за цел да продължи борбата на БЗНС-Никола Петков за сваляне на отечественофронтовската власт.

На 4 декември е приета новата конституция, която определя България като „народна република с представително управление". Цялата власт „произтича от народа и принадлежи на народа". Държавата има „ръководна роля" в стопанския живот и внася в него плановост... Тя не прокламира открито „ръководната роля на партията", но въвежда един много важен принцип на съветската конституция от 1936 г. - за единството на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. На 10 декември ВНС приема оставката на правителството, избира за министър-председател досегашния министър-председател Георги Димитров и му възлага да представи за одобрение кандидатите за министри в новото правителство. На следващия ден ВНС единодушно одобрява предложената от министър-председателя листа. Георги Димитров, освен председател на МС, е председател и на правителствения Комитет за народната отбрана и външната политика. За заместник-председатели на МС са избрани: Трайчо Костов, Васил Коларов, Кимон Георгиев и Георги Трайков. Вълко Червенков е председател на Комитета за наука, изкуство и култура, Антон Югов - министър на вътрешните работи, а Цола Драгойчева - министър на пощите, телеграфите и телефоните... Разполагайки с новата конституция правителството на Отечествения фронт предприема следващите стъпки към овладяването и поставянето под пълен контрол на целия политически и стопански живот в страната. На 24 декември 1947 ВНС приема Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия, внесен от министъра на индустрията. Буквално в последните дни на годината, на 28 декември, Националния комитет на ОФ разглежда внесен от Георги Димитров проект за нов Устав на Отечествения фронт, който трябва да се трансформира от коалиционна в единна обществено-политическа организация.

От 2 до 3 февруари 1948 се провежда Вторият конгрес на Отечествения фронт. Той приема нов устав, който елиминира и последните елементи на коалиция в Отечествения фронт и го превръща в единна партия - „единна обществено-политическа организация". Отхвърлените от местната отечественофронтовска организация следователно изгубват правото си да членуват в която и да е отечественофронтовска партия, дори и когато са били нейни редовни членове. Всички отечественофронтовски партии са заставени да ограничат своята дейност и на първо време само да се подчиняват на комунистическата партия. Председатели на ОФ-комитетите стават председателите на комитетите на БРП (к).

В началото на март 1948 се приема Закона за отчуждаването на едрата градска покрита недвижима собственост и нов закон за стопанисване на горите.

В същото време продължава организационната дейност по трансформацията на Отечествения фронт и установяването на еднопартийна система в политическия живот на страната. На 13 май 1948 се подписва протокол за сливане на БРСДП с БРП (к). Сливат се и парламентарните им групи, но социалистите на Коста Лулчев остават вън от това обединение. БЗНС запазва привидно самостоятелността си, но се отказва от своята програма. Няколко месеца по-късно следват решения за прекратяване на самостоятелното съществуване на Народния съюз „Звено" и на Българската радикална партия. Във Великото Народно събрание самостоятелното си присъствие запазва само парламентарната група на БРСДП (о).

На 6 ноември 1948 започва процесът срещу седем депутати от ВНС, сред които Коста Лулчев, Петко Търпанов, Крум Славов, д-р Петър Дертлиев и др. Те са обвинени в „разпространяване на клеветнически и неверни твърдения с цел да се създаде недоверие към властта", „лъжливи сведения за Съветския съюз", „саботажническа политика по отношение образуването на ТКЗС, изпълнението на двугодишния стопански план и бригадирското движение"... Обвиняват ги и в опит за възстановяване на разтурения БЗНС-Никола Петков и че приемат неговите членове в своята организация. С присъдата над К. Лулчев (15 години строг тъмничен затвор) и над неговите съратници от парламентарната група на БРСДП (о) се ликвидира окончателно парламентарната опозиция в България. Това означава и край на многопартийната парламентарна система, което гарантира единомислието в Народното събрание.

"Българите в световните хроники 1944-1948", Стоян Райчевски