|
Доклад от помощник-министъра на вътрешните
работи Йонко Панов до министъра на вътрешните работи за политическото
състояние на БПЦ, 25. VI 1949 г.
Строго поверително
ДО
ДРУГАРЯ МИНИСТЪР
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
ТУК
ДОКЛАД
от ген. Йонко Панов - пом.-министър на вътрешните работи
Относно: политическото състояние на Българската
православна църква. Отношението й към народната власт на Отечествения
фронт и мерки за създаването на една народно-демократична църква,
която да се впрегне в служба на народа.
Другарю Министър,
От следствието на протестантските пастори и
подследствения Гавраил Цветанов се придобиха сведения, които говорят
за установени връзки от дълги години и които се поддържат и сега
между някои от ръководителите на нашата църква и западните шпионски
централи по религиозна линия на империалистите. Тези сведения, съчетани
със сведенията, получени в службата ни от 9.IX. 1944 г. насам, дават
възможност да се хвърли пълна светлина върху състоянието на Българската
православна църква, която в момента се явява едно от главните реакционни
гнезда на което с основание се възлагат големи надежди от нашите
вътрешни и външни врагове в борбата им срещу властта на Отечествения
фронт. Всичко това налага на Православната църква да се обърне час
по-скоро сериозно внимание за спиране на разрушителното й влияние
и превръщането й в народно-демократична църква, която да е в състояние
да привлече в подкрепа на властта и построяване на социализма в
страната ни, оная част от населението, което е верующо.
Ето някои от данните за реакционната антиотечественофронтовска
дейност на църквата:
1.Съставът на Върховната управа на Българската
православна църква - Св. Синод, от 9.IX.1944 г. досега, въпреки
неколкократните промени в малкия му състав и оставката на бившия
екзарх Стефан е реакционен и опозиционно настроен към всички мероприятия
на правителството на ОФ. Привидното сработване, което Св. Синод
на няколко пъти е декларирал, фактически е било подронвано от подмолна
и явна дейност на отделните митрополити и някои от техните свещеници.
Това е видно от многобройните материали, постъпили в службата, от
които се вижда, че митрополити и свещеници се явяват активни разпространители
на най-разнообразни злостни слухове, агитация за война, всяване
страх и несигурност сред населението, клевети по адрес на властта,
агитация против ТКЗС, против бригадите, против просветната политика,
стопанския план и др., като се стигне до най-остри форми на борба
- бандитизъм и шпионаж.
2. Синодът е станал място на концентрация и
приют на фашистки елементи. Синодът и митрополитите са назначили
под ведомството си много уволнени офицери, съкратени адвокати и
други злостни врагове на властта. Така например Александър Анков,
о.з. офицер, е назначен в Св. Синод за референт, преди месец време
намерихме укрито оръжие на същия със знанието на Паисий в манастира
"Св. Илия". За диригент на църковния хор в църквата "Св. Неделя"
е назначен уволненият офицер Асен Попилиев. За счетоводител в свещоливницата
на Синода е назначен о.з. офицер Константин Попов. В Синода работят
още Никола Василев Илчовски, бивш жандармерист, Панайот Стефанов
Кираджиев, Иван Иванов, уволнени като фашисти от Държавната печатница
и много други. Заличеният адвокат Тихомир Наследников е назначен
за началник на манастирите в България, заличеният адвокат Момчо
Дочев, бивш прословут директор на "Храноизнос", е назначен за началник
на маастирските имоти в Софийска епархия. Бившият софийски търговец
ангросист, председател на Търговския съюз и комисар по продоволствието
Борис Димитров е назначен за началник на Стопанския отдел на Синода,
уволненият от бившето Министерство на пропагандата върл фашист Иван
Загорски е домакин на Синода.
Същото е положението и в останалите митрополии
и ако речем да изреждаме всички фашисти и врагове на властта, намерили
подслон в църквата, то списъкът няма да има край. За отбелязване
е обаче, че в Софийската митрополия, Синода, духовните семинарии
и митрополиите няма нито един комунист, назначен на служба или хора,
благоприятно настроени спрямо властта с малки изключения.
3. Решенията на Всеправославното московско
съвещание през 1948 г. за скъсване връзките с Икуменическия съвет
в Женева и Ватикана не се проведоха от Св. Синод. Последният се
е съгласил след дълго настояване от Дирекцията на вероизповеданията
да публикува тези решения в своя духовен печат и толкова. Той обаче
продължи да поддържа връзки с Икуменическия съвет чрез проф. протопрезвитер
Цанков, а може би и чрез други и да получава разни помощи.
Така през м. май т. г. Св. Синод получи две
каси вълнени платове и коприна, всичко 293 кг, а малко по-късно
получиха съобщение, че ще им бъдат изпратени 10 тона зърнени храни,
като им искат да им изпратят някои сведения от стопански характер.
Интересно е, че Св. Синод бе готов да даде исканите сведения, макар
че представляват държавна тайна, ако Дирекцията на вероизповеданията
им бе разрешила, но все пак не можем да твърдим, че тия сведения
не са дадени по друг път.
4. След оставката на бившия екзарх Стефан сегашният
Св. Синод след дълга борба се е съгласил да отстъпи по няколко важни
въпроси, по които е бил в спор с НС на ОФ организации, в управата
на разни кооперации и пр. Но това съгласие на Синода не бе проведено
на дело.
Така още тогава, на конгреса на свещениците
миналата година, Синодът изпраща един от най-реакционните си владици
Климент Старозагорски да поздрави конгреса, на който същият е държал
строго догматично реакционно приветствие, без да помене нещо за
горните отстъпки или за ОФ. И сега Синодът и митрополитите (...)
им търсят "цаката" да уволняват ония свещеници, които се проявяват
като дейни и добри отечественофронтовци. Характерен е случаят с
уволняването на свещ. Димитър Йорданов от с. Побит камък. Разградско,
който взема живо участие във всички ОФ акции, за който въпреки застъпничеството
на околийския комитет на ОФ и възмутеното население, което искало
да свика протестен митинг, владиката Михаил Русенски отказва да
го върне. Въпросът сега е отнесен до Дирекцията на вероизповеданията.
Дързостта на Св. Синод напоследък стига до там, че с писмо 2346
от 11 май т. г. иска от Дирекцията на вероизповеданията да направи
постъпки пред Министерство на вътрешните работи и Националния съвет
на ОФ в бъдеще, когато става нужда, да се свикват свещеници на събрания,
за да бъдат осветлявани по някои правителствени начинания и им се
иска сътрудничеството местните ОФ власти и ОФ комитети да се отнасят
до епархийските началства, които ще правят нужните разпореждания.
5. Св. Синод не проявява особено благоразположение
към Руската църква и отбягва връзките с нея.
Така той е отказал постоянното служене в руския
храм в Букурещ на български и руски свещеници, каквото е било желанието
на руската църква и отклони идването сега на руския патриаршески
хор в България.
6. Пратеният от Америка нов вселенски патриарх
в Цариград Антигорас, американско оръдие, който пристигна с частния
самолет на Труман, бе поздравен от Синода без знанието на правителството.
Същият патриарх не бе поздравен нито от руската,
нито от румънската църкви.
7. Св. Синод дава материали в ръцете на международната
реакция, с цел да уязви нашето правителство и предизвика вмешателството
на англоамериканските империалисти в нашите вътрешни работи.
Така например във връзка с повдигнатия тая година
въпрос в ООН "За свободата на религията в България" бе установено,
че Св. Синод е изпратил на епископ Андрей в Америка всички протоколи
на Св. Синод по отстраняването му като управляващ българската епархия
там, заедно с резолюцията на министър-председателя др. Г. Димитров
и всички писма на Дирекцията на вероизповеданията по същия въпрос.
Протоколите на Синода са така съставени, че се подчертава какво:
Андрей е отстранен по настояване на правителството, а не по желание
на Синода. Тези материали следователно по вина на днешните митрополити
са у неприятеля и са изпратени не чрез Външно министерство, а по
свой път. Тая постъпка на Синода и Андрей може да се окачестви като
100% шпионаж в полза на империалистите, с цел да се компрометира
нашата власт. На 28 април т. г. в службата ни се получиха сведения,
че от страна на Синода се готви изпращането и на други документи
в чужбина със същата цел и че тия документи се намират в дома на
проф. Марковски, който им снема препис. По тоя повод в дома на проф.
Марковски бе направен обиск и действително бе намерена поверителна
архива на Св. Синод във връзка с оставката на екзарха Стефан и преместването
му на местожителство в с. Баня. Протоколите и преписката са така
съставени, като че ли екзархът е отстранен от поста си не по подаване
оставка, а от правителството.
8. Акцията за мир не бе отразена в печата на
църквата и същата се отнесе доста студено към нея.
Само в бр. 17-18 от 9 май т. г. бе поместена
една статия от редактора на "Църковен вестник" - професор Марковски,
за мира, но тя бе в консервативен дух и съдържаше опасни твърдения,
поради което бе основателно критикувана в бр. 1454 от 22 май т.
г. на в. "Отечествен фронт". Нито един митрополит или епископ не
излезе да каже или пише нещо за тази акция за мира. Също така се
мълчи и по други важни акции като Атлантическия пакт и др.
9. Органът на Синода "Църковен вестник" е строго
църковен и реакционен вестник. Същият отказва да печати работи с
прогресивно съдържание.
Например отказал да отпечата речта на Космодемянская
пред Конгреса за мир в Париж, а така също да помести и биографически
очерк за дядо Благоев под предлог, че са били политически. Забравяйки,
че през фашистко време са печатали политически статии и дори е поместван
портретът на Хитлер, а и че през 1946 г., когато реакцията в нашата
страна се надигаше, също са печатани политически статии.
Поставен така въпросът на редактора проф.
Марковски, той отговорил, че тогава е можело, но сега вестникът
бил "аполитичен". Ясно е какво се крие зад тази "аполитичност".
10. След Великден т. г. всички владици обхождаха
епархиите си и макар да бе преди изборите за народни съвети, никой
от тях в речите си не е казал нищо за тези избори. Окръжни за изборите
някои от тях издадоха, но в речите си нищо не казаха. Даже нещо
повече, в службата ни има материали за водене агитации против изборите
от митрополити и свещеници.
11. Има случаи, при които Синодът от малки
недоразумения с правителствени и др. органи - административни, се
стреми да прави големи "инциденти", с цел да ги използва за провеждане
на вражеската си дейност.
Например отказът на Паисий да се яви на трибуната
на 1 май, понеже не бил поканен в централната ложа, като в същото
време искал да служи в "Ал. Невски" за демонстрация. Също на празника
Кирил и Методий в качеството си на наместник-председател на Синода
не присъствал на определената му трибуна, а служил в една софийска
църква. Извън това Синодът е издал няколко окръжни, в които ангажира
името на директора на изповеданията, без да пита за това самия директор,
като Окръжно № 2069 от 20.IV т. г. за оставане на работа старите
пенсионирани свещеници, от чиито среди бе установено, че се води
най-злостна агитация против властта от амвоните. Случаят с църквата
"Св. Петка" в София, от която бяха въдворени скоро свещеници за
злостна агитация пред богомолците против властта.
12. Напоследък Св. Синод упорито се стреми
с всичките си действия да покаже независимост от държавата, за да
прави опозиция на мероприятията на властта от една страна и за да
не се заангажира в отечественофронтовската политика. Това особено
добре се почувства след подписването на Атлантическия пакт и след
внасянето на въпроса за религиозната свобода в България пред ООН.
Това е видно от следното: досега всички окръжни на Министерството
на народната просвета са изпращани в духовните семинарии за сведение
и изпълнение. Напоследък Синодът с писмо съобщава на Дирекцията
на вероизповеданията, че такива окръжни не трябвало да се изпращат,
понеже той бил върховен ръководен орган на семинариите.
Дирекцията на вероизповеданията миналата година,
използвайки чл. 57 от Екзархския устав, който им дава право да утвърждават
архиерейските заместници и беше подменила една голяма част от тях,
като подбра свещеници, проявяващи се като добри отечественофронтовци.
Като загубиха тези наместници, въпреки постановленията на сега действащия
устав, Синодът с Окръжно № 1171 от 18 май т. г. отнема всички функции
на архиерейските наместници и ги премахва по този начин. Тази реформа
е мотивирана с обстоятелството, че след отделянето на църквата от
държавата средствата на църквата намалели. По този начин се нанася
двоен удар на правителствената политика, като се прехвърля вината
за съкращенията върху правителството и се отнема прогресивният наместнически
апарат от ръцете на Дирекцията на вероизповеданията.
Това е смела и дръзка борба с правителството,
която се извършва тайно, дори нарушавайки устава.
В резултат на това повишено самочувствие се
яви на бял свят и новият проектоустав на църквата, в който се предявяват
искания, каквито досега никога църквата не е имала и не е искала.
13. Св. Синод избягва да постави и въпроса
за избирането на нов екзарх, макар, че такъв няма. Това той прави,
понеже сега никой не носи отговорност за делата на Синода и така
по-лесно отбягват заангажирането в ОФ политика, криейки се един
зад друг.
От така макар и много накратко изложените данни
се вижда, че Св. Синод и отделните митрополити общо взето стоят
на вражески позиции. По всички основни въпроси се солидаризират
и са в услуга на международната реакция, като в страната обединяват
около себе си вражеските елементи, саботират партийните и правителствени
мероприятия и правят опити да поставят църквата на много по-независими
от държавата начала, отколкото това е било в миналото въпреки новия
закон. По този начин църквата вместо да бъде едно от средствата
за привличане на оная част от населението, което е верующо, в подкрепа
на властта и построяването на социализма, продължава да си остава
и се превръща от ден на ден във все по-голяма и здрава опора на
външните и вътрешните врагове в борбата им срещу властта на Отечествения
фронт.
Наред с откритата и подмолна дейност ръководството
на сегашната Православна църква прибягва и към други форми на подривна
дейност. То иска да затвори в собствената му черупка свещеничеството
и официално заявява, че "съгласно духа и традициите на църквата",
свещеничеството трябва да се държи настрана от политическия живот.
Същевременно се вземат всички възможни мерки спрямо свещеници, проявяващи
се отечественофронтовски, за неутрализиране тяхното влияние в църквата,
служейки си според случая с подкупи, ласкателства (случаят с иконом
Георги Георгиев), шантажи, заплашване, като се стигне дори и с гонене
и преследване.
Тъй като, от една страна, не всякога им се удава
да действат чрез горните методи и от друга страна, е опасно да се
прибягва до явна опозиция, те провеждат линията на прикритие като
написване по някое окръжно от Св. Синод за стопанския план, за бригадирството,
за изборите, за мира, за прибиране реколтата и пр., без, разбира
се, да се впрегнат в активна работа. Написани по такъв начин, по
който те смятат, че не могат да бъдат обвинени утре при техните
реставраторски очаквания, че са се обвързали с ОФ, като в подкрепа
на това се дава прикритие, доколкото им е възможно, и на всички
категории "бивши хора", пострадали от мероприятията на народната
власт и си затварят очите пред явни реакционни прояви на свещеници.
По-големите и спорни въпроси ги разтягат и забавят
и обикновено предпочитат да се отлага до безконечност тяхното разрешение.
НЯКОИ ОТ ПРИЧИНИТЕ ЗА ТОВА ОТНОШЕНИЕ НА ЦЪРКВАТА
КЪМ НАРОДНАТА ВЛАСТ
Както е известно, далеч преди 9.IX.1944 г. църквата
в лицето на архиереите (владиците) е създавала една монашеска олигархия,
която е задушавала всяка жива и свободна мисъл, вковавайки я в някакви
канони, които всъщност никой не е спазвал, а най-малко владиците.
Известен е също личният и обществен живот на тези "свети хора",
които през целия си живот са се движили от нечувано подло фарисейско
лицемерие, лъжа, клевета, интригантство, чревоугодство, подлости,
пиянство, блудство, полови извращения и какво ли не още, като винаги
са били на служба на по-силния капиталистически господар, който
по-добре плаща и им създава условия за престъпния им и неморален
живот - ту в служба на цар Бориса, ту на англичаните или немците,
но винаги неизменни врагове на СССР и БКП.
Това положение в църквата не се промени и след
9.IX. 1944 г. Отначало една част от прогресивното свещеничество
се надигна. Оформи се известен комитет за реформи и контрол при
Българската православна църква, който работи два месеца и изработи
устав за демократизирането и реформирането на църквата. Този устав
е бил представен за одобрение в Министерство на външните работи,
но Екзархът и тогавашният министър на външните работи проф. Петко
Стайнов, са задушили всичко. Екзархът в скоро време е успял да вземе
всичко в свои ръце. На всички възлови места в църквата и за свои
помощници назначава най-големите реакционери и успява да свият врат
на прогресивното свещеничество под стария ярем. Засега само единици
или малки групи свещеници се борят за народна прогресивна църква,
но те са разпокъсани, нямат авторитетни представители и няма кой
да им даде кураж и смелост.
И на трето място, като най-сериозна причина,
това е самият състав на Светия Синод, митрополитите и ония лица,
които макар и формално извън ръководството на Българската православна
църква, играят огромна роля за нейното общо ръководство и политика.
Тези закоравели наши политически врагове правят отчаяни опити, за
да провалят Закона за вероизповеданията и досега не само че не са
изработили нов демократически устав в духа на новия закон, но предлагат
архиреакционен такъв.
Явно е, че при това състояние и състав, ако
не се вземат мерки спрямо църквата, тя не ще може да промени духа
си, а само лицемерно ще се прикрива, запазвайки реставраторски чувства
и настроения, работейки активно против народнодемократичната власт.
ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА МЕРКИ СПРЯМО ЦЪРКВАТА
При това положение на църквата предлагаме да
се вземат следните мерки спрямо същата, за да се неутрализира нейното
вражеско отношение към властта:
1. На първо място трябва да се направят някои
промени в Светия Синод. Да стане една минимална чистка във върховете,
което ще стресне останалите митрополити, от някои от които ще може
да се вземат ангажименти към ОФ власт и ще се насърчи прогресивното
свещеничество.
Да се отстранят отначало русенският Михаил,
търновският Софроний и видинският Неофит, които са предни изявители
на реакцията в църквата.
Това може да стане по три безболезнени начини:
а) чрез съкращение на епархиите по бюджетни
съображения;
б) да се приложи пределната възраст за служба
и за митрополитите, т. е. за всички граждани на Републиката;
в) или да бъдат сведени до положението да
си дадат оставката и излязат в почивка - с медицинско. Тоя начин
изглежда най-удобен. За същите ще се намерят достатъчно компрометиращи
материали да сторят това.
2. Да се приложи Законът за изповеданията,
като се уволнят по 4-5 души дейно проявяващи се духовници реакционери
от всяка епархия. Тук не трябва да ни спира това, че международната
реакция ще се базира в събиране на сведения дали в България има,
или няма религиозна свобода, за която те пречат. Ние виждаме, че
и да се прилага, и да не се прилага законът, международната реакция
вдига шум, че в България няма свобода за религията. От това, че
законът не се прилага, църковната реакция у нас вади заключение,
че властта се бои под международен натиск да го прилага и същата
се насърчава от това.
3. Да се вземат ключови позиции в църквата
от доверени ОФ духовници и миряни. Такива ключови позиции са: главен
секретар на Синода, началник на културно-просветното отделение,
началник на църковно-стопанското отделение, директор на книгоиздателството,
редактор на "Църковен вестник", ректорите на семинариите и Богословския
институт, игумените на Рилския, Бачковския и Троянския манастири.
4. След тия промени да се внуши на Светия синод
да изработи нов, малък демократичен устав и да се пристъпи към избиране
на патриарх. Като вероятни кандидати за патриарх се изтъкват Врачански
Паисий и Пловдивски Кирил. От двамата е по-удобен Кирил, но в края
на краищата ще трябва да спрем на тоя от митрополитите, който вземе
по-големи ангажименти, че ще демократизира църквата.
5. Ако Св. Синод се противопостави за изработването
на нов демократичен устав, може да се използва свещеническият конгрес,
който да повдигне въпроса за демократизация на църквата и представи
проектоустав.
6. Обезателно да се проведе съкращение на епархиите.
Сега са 11, да се намалят на 6, а по-късно и на 3. Това може да
стане по бюджетни причини.
7. Да се обърне внимание на наличните кадри
на църквата. Тъй като известни външнополитически съображения налагат
да не се предприема по-широка чистка в църквата, то някои от реакционно
проявяващите се духовници, които се поддават на подработка, могат
да бъдат насърчавани във възхода им по църковната йерархия, а други
да бъдат спрени във възхода им по църковните постове. (Този въпрос
може да се разработи конкретно.)
8. Прогресивното свещеничество да бъде насърчено.
Да се обърне особено внимание на председателя на Свещеническия съюз,
сега иконом Георги Георгиев, който е член на БКП, но с буржоазни
склонности и има опасност да бъде "овладичен", т. е. да попадне
под влиянието на владишката реакция и да стане проводник на техните
внушения. Случаят с проектоустава. Да му се възлагат прогресивни
задачи и да се иска от него да ги провежда, в противен случай да
се смени с друг, по-подходящ да ги провежда.
9. Да се обърне внимание по подготовката на
истински ОФ духовни кадри. По този пункт досега не се е мислило.
За тая цел трябва да се потърси вещ и изпитан човек, какъвто сега
не може да се намери.
За случая може да бъде отдел от Дирекцията на
вероизповеданията. Подходящ за такъв е архимандрит Дамаскин, бивш
главен секретар на Синода, като му се постави за началник комунист.
При приемането в духовните семинарии и институти да се прави известен
подбор, като се изисква от кандидатите да представят и удостоверения
от местните народни съвети, че не са уличени в реакционна и фашистка
дейност.
10. Да се извърши ревизия на учебната програма
в духовните учебни заведения и особено основна ревизия на възпитанието
на компетентни органи.
Всичко гореизложено може да се проведе от Дирекция
на вероизповеданията с известна помощ от наша страна.
11. По наша линия - да се обърне особено внимание
за засилване и ускоряване на разработката на лицата, засечени с
чужди агенти, които имат голямо влияние в църквата, за тяхното демаскиране
и обезвредяване.
25.VI. 1949 г.
София
Пом.-министър: (п)
Йонко Панов
"Да
се запази за вечни времена",
София, 2002,
информационен
бюлетин на Комисията за разкриване на документи и установяване на
принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно
управление към Генералния щаб
|
