|
Предложение от министъра на вътрешните работи Антон Югов до Секретариата
на ЦК на БКП за взимане на мерки за демократизирането на Българската
православна църква, З.VIII.1949 г.
ДО СЕКРЕТАРИАТА НА ЦК НА БКП
ТУК
ПРЕДЛОЖЕНИЕ
ОТНОСНО: Вземане мерки за демократизирането на Българската православна
църква
Другари,
От материалите, които се намират и постъпват ежедневно в ДС относно
състоянието и дейността на Българската православна църква, се вижда,
че след удара, който бе нанесен на реакцията с процесите срещу Никола
Петков, легионерите, лулчевистите, протестантските пастори и отнемането
легалните възможности на капиталистическите елементи, същата се
явява едно от главните реакционни гнезда, на която с основание възлагат
големи надежди нашите вътрешни и външни врагове в борбата им срещу
народната власт.
Както е известно, въпреки дълбоките политически, стопански и обществени
преобразования, които станаха в страната ни от 9 септември 1944
година насам, в състоянието на Българската православна църква не
настъпиха никакви промени за нейното демократизиране.
Църковната реакция по върховете и низините, която още преди 9 септември
1944 г. водеше активна борба срещу Съветския съюз и БКП, успя чрез
разни машинации да запази и до днес ръководството на църквата в
своите ръце. Правените опити от единици или малки групи свещеници
да поведат борба за демократизирането на църквата, са били по различни
начини бързо парирани и задушавани. В това отношение митрополитите
от Синода винаги са проявявали пълно единодушие.
Ако се хвърли един макар и бегъл поглед върху дейността на църквата
в последно време, не може да не се констатира, че тези закоравели
врагове на СССР и БКП активизират своята вражеска дейност. По всички
основни въпроси се солидаризират и са в услуга на международната
реакция, с която даже официално още не са скъсали; обединяват около
себе си вражески елементи; саботират партийните и правителствени
мероприятия и правят опити да поставят църквата на много по-независими
начала от държавата, отколкото това е било в миналото. Не се свенят
да заявяват, че тяхната добра воля е била налице, че биха могли
да работят в пълна хармония с правителството, ако обаче има "взаимно
доверие", а в същото време правят всичко възможно да заобиколят
и саботират Закона за вероизповеданията. С всички средства се стремят
да затворят в собствената му черупка българското свещеничество и
официално заявяват, че съгласно "духа и традициите на църквата"
то трябва да се държи настрана от политическия живот, като същевременно
вземат всички възможни репресивни мерки срещу свещениците отечественофронтовци
и неутрализиране тяхното влияние в църквата. Забавят и разтягат
до безконечност решенията на по-големите въпроси, прехвърляйки вината
за това един на друг, за да могат да печелят време.
Една характерна проява на Синода напоследък е опитът, направен
чрез епископ Пимен, да се преброи и категоризира софийското гражданство
по енории, като се съберат данни за числото на верующите и неверующите,
отношението им към властта и религията, имотното им състояние и
пр., да направят пълна картотека, което не може да се изтълкува
по друг начин, освен като една вражеска проява на Синода, с цел
да се съберат материали, които представляват интерес за чуждите
разузнавателни централи, откъдето могат лесно да ги вземат.
Ръководителите на църквата считат, че натискът, който се упражнява
отвън във връзка с "неспазване постановленията на мирния договор"
и "религиозна свобода в България", е довела до решенията на юнския
пленум "за отстъпка на селяните". От това те правят изводи, че партията
е принудена да прави отстъпки и че те биха могли да направят натиск,
за да получат такава, особено след смъртта на др. Г. Димитров. Те
наистина повишават своята вражеска активност.
Явно е, че при това положение в Православната църква при този състав
от нейното ръководство тя ще продължава да си остава и се превръща
от ден на ден във все по-голяма и здрава опора на външната и вътрешната
реакция, тяхната сериозна надежда за реставрация. Необходимо е срочно
да се вземат мерки да не се допусне това, а напротив - да се създадат
условия за едно демократизиране на църквата. За това
ПРЕДЛАГАМЕ:
1. Да се направят промени в Синода. Да стане поне една минимална
чистка във върховете, което ще стресне останалите митрополити, някои
от които да вземат ангажименти към ОФ власт и се насърчи по този
начин народното свещеничество.
Да се отстрани отначало русенският Михаил, търновският Софроний
и видинският Неофит, които са предани представители на реакцията
в църквата.
Това може да стане по три безболезнени начини:
а) чрез съкращения на епархиите по бюджетни причини;
б) да се приложи пределната възраст за служба и за митрополитите,
т. е. за всички граждани на Републиката;
в) или да бъдат сведени до положението да си дават оставките
и излязат в почивка - с медицинско. Тоя начин изглежда най-удобен.
За същите ще се намерят достатъчно компрометиращи материали да
сторят това.
2. Да започне да се прилага Законът за вероизповеданията. Да се
уволнят по 4-5 души дейно проявяващи се духовници реакционери от
всяка епархия съгласно същия закон.
3. Да се вземат ключови позиции в църквата от доверени ОФ духовници
и миряни. Такива ключови позиции са: главен секретар на Синода,
началник на културно-просветното отделение, началник на църковно-стопанското
отделение, директор на книгоиздателството, редактор на "Църковен
вестник", ректорите на семинариите и богословския факултет, игумените
на Рилския, Бачковския и Троянския манастири.
4. След тия промени да се внуши на Синода да изработи нов, демократичен
устав и да се пристъпи към избиране на екзарх или патриарх, ако
това е необходимо. Като вероятни кандидати за глава на църквата
се сочат врачанският Паисий и пловдивският Кирил. Да се предпочете
онзи, който ще вземе по-големи ангажименти за демократизиране на
църквата.
5. Ако Синодът се противопостави за изработването на нов, демократичен
устав, да се използва свещеническият конгрес, който да повдигне
въпроса за демократизация на църквата и представи проектоустав.
6. Да се обърне внимание на наличните кадри на църквата, тъй като
известни външнополитически съображения налагат да не се предприема
широка чистка в църквата, то някои от реакционно проявяващите се
духовници, които се поддават на подработка, могат да се насърчават
във възхода им по църковната йерархия, а други да бъдат спрени във
възхода им по църковните постове. (Този въпрос може да се разработи
конкретно.)
7. Народното свещеничество да бъде насърчено. Да се обърне особено
внимание на председателя на свещеническия съюз иконом Георги Георгиев,
който е член на БКП, но с буржоазни склонности и има опасност да
попадне под влиянието на владишката реакция и стане проводник на
техните внушения. (Случаят с проектоустава.) Да му се възлагат прогресивни
задачи и да се иска от него да ги провежда, в противен случай да
се смени с друг, по-подходящ да ги провежда.
8. Да се обърне внимание по подготовката на истински ОФ духовни
кадри. По този пункт досега нищо не е направено. За тая цел трябва
да се потърси вещ и изпитан човек. При приемането в духовните семинарии
и институти да се прави известен подбор, като се изисква от кандидатите
да представят и удостоверение от местния народен съвет, че не са
уличени в реакционна и фашистка дейност.
9. Да се извърши ревизия на учебната програма в духовните учебни
заведения и особено основна ревизия на възпитанието от компетентни
органи.
10. На Дирекцията на вероизповеданията да се обърне по-голямо
внимание. Човекът, който стои начело на казаната дирекция, да бъде
другар, отговорен пред ЦК. Това се налага, тъй като Дирекцията на
вероизповеданията ръководи не само духовенството, в което влизат
и всички чужди църкви и секти, а така също и малцинствените групи
в страната.
11. По линия ДС - да се обърне особено внимание за засилване и
ускоряване на разработките на лицата, засечени като чужди агенти,
които имат голямо влияние в църквата, за тяхното демаскиране и обезвредяване.
З август 1949 г.
София
Министър:
(Ан. Югов)
Пом.-министър за ДС:
(Р. Христозов)
"Да
се запази за вечни времена",
София, 2002,
информационен
бюлетин на Комисията за разкриване на документи и установяване на
принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно
управление към Генералния щаб
|
