Драмата в БКП след отмяна на "възродителния процес"

Христо Христов

Партийните организации в МВР и провинцията засипали с протестни телеграми ЦК и вътрешното министрество за отмяната на "възродителния процес" на пленума от 29. ХII. 1989. Генералите от ДС напомнили на Семерджиев, че и МНО било в час за акцията през 1985.

Прогнозата на партията и МВР, непосредствено след след 10. ХI. 1989, че в страната ще се прави перестройка и вътрешното министрество ще бъде засегнато единствено с префасонирането на Шесто управление на ДС, се е оказала илюзия само месец след срещата на Петър Младенов с ръководния състав на МВР. Никой тогава не си е представял, че ще се посегне на ДС и то от собствената им партия. именно това обаче става. Бюджет 1990 се оказва предварително продънен и компартията разбира, че няма пари да издържа огромната армия на ДС. Стратезите на БКП са знаели много добре, че вътрешен човек от МВР не може да осъществи успешно задаващото се тотално съкращение. Необходим е бил досциплиниран и сигурен човек. Той се казва ген. Атанас Семерджиев, дългогодишен началник на ГЩ. На 28. ХII. 1989 той е представен пред ръководството на МВР лично от Петър Младенов с мотива "да се заздрави министерството". При смяната на караула в МВР партията изпраща на "6 септември" като стратегическа подкрепа на Семерджиев работещ на прикритие дипломат Любен Гоцев служител на Първо главно управление на ДС, който като първи зам.-министър получава генералски чин и поема функциите на пенсиониралия се ген. Григор Шопов.

Какво се случва в държавата до края на 1989? България е неузнаваема. Най-напред в София, а след това и в провинцията се раждат първите митинги. Тръгват шествия и протести. Първият митинг на 18. ХI. 1989 на пл. "Св. Ал. Невски" е последван от още по-внушителни протести. На 11. ХІІ. 1989 на поредния пленум на ЦК Петър Младенов казва, че управлението на Живков е достигнало "уродлива степен в развитието на режима на личната власт на Тодор Живков", а резултатът е сериозно намаляване на доверието към партията. “Затова първият главен въпрос, на който трябва да отговорим е: как се стигна до това положение и кой е виновен", заявява Младенов. В същото време рухването на социализма се предава като верижда реакция в страните от Източния блок - Полша, Унгария, Чехословакия, ГДР.

Идва и поредния протестен митинг в столицата на 14. ХII. 1989, на който се иска да изчезне чл. 1 от конституцията за ръкодната роля на партията. Живата верига пред парламента е на крачка да нахлуе в парламента. Появата на Петър Младенов пред НС не успокоява протистиращите и генсекът на компартията се изпуска: "По-добре танковете да дойдат". Масите са спрени след многократните апелите на лидери на опозицията.

След като Атанас Семерджиев поема МВР на пленума на 29. ХІІ. 1989 възстановеният член на политбюро ЦК и секретар на ЦК на БКП Александър Лилов осъжда "възродителния процес" и обявява, че отговорен за него е Тодор Живков и най-близкото му обкръжение. Пленумът обявява, че отменя "възродителния процес". Българските турци приветсват решението, на другия полюс обаче са националистите. Двете страни се изправят една срещу друга. Това обаче не е най-голямата беда. Както се разбира от разсекретените стенограми на МВР нито служителите на вътрешното министерство, нито провинцията одобрява начина, по който ЦК решава въпроса. Ръководството на партията е засипано с протестни телеграми от собствените си партийни организации. Обстановката се мени с часове. Това е първият проблем, който посреща в МВР новият министър ген. Семерджиев. На 4 и 5 I. 1990 той събира на заседание колегиума на МВР заради нажежената обстановка в страната

СЕМЕРДЖИЕВ: Няколко думи искам да спомена за доклада, който е представен от др. Стоян Стоянов (зам.-вътрешен министър, б. а) преди две седмици на комисията, натоварена от пленума на ЦК да подготви становище по т. нар. "възродителен процес". Аз участвах в работата на първото заседание на тази комисия. Тогава бе дадена команда или бе взето решение комисията да работи само въз основа на документални материали, които се предполага, че се намират в отделите на ЦК, в деловодството на ЦК, материали, които се намират в различните държавни учреждения, в това число и в МНО и в МВР. След като дойдох в министерството, разбрах, че този доклад не е известен на членовете на колегиума. Разбрахме се, той да бъде представен на всички членове - да се запознаят с него, да знаят какво е представено. Следващият въпрос, по който искам да ви дам информация това е подготовката и провеждането на Националнто съвещание със служебния и партийния актив на МВР. Знаете колко много проблеми вълнуван работниците в министерството. Това пролича и на вчерашното открито партийно събрание. А при мен има резилюции от няколко такива други събрания на първични партийни организации, резолюции от партийни организации от провинцията посъпват и в ЦК. Те показват, че голяма част от личния състав не е убеден в правилността от решението на последния пленум по т. 2 и на решението на Държавния съвет и правителството (за "възродителния процес", б. а). Изказаха се доста претенции по отношение на стила, методите на работа, или по начина, по който са подготвени тези решения, по съдържанието на доклада, по някои констатации, които се съдържат в него. Това наложи безусловно, и даже изпитвам недоволство да изтъквам, че органите на МВР и личният състав има да играят много важна роля при провеждането претворяването в живота на тези решения. А те не биха могли да изпълнят тази фунция, ако не са убедени в правилността на това решение, ако не подкрепят, ако не застанат за това решение. Затова се свиква Национално съвещание със служебния и партийния актив. Другарят Лилов даде съгласие да вземе сам участие в него. Определена е група, която да подготви материала - др. Емилов, др. Гоцев, Ст. Стоянов, Черкезов, ген. Манов. Моля този документ да съдържа ясна политическа позиция на ръководството. Мисля, че ръководството на МВР безрезервно застава зад това решение. Нужно ли е да се убеждаваме, че беше крайно време да се вземе това отговорно решение, колкото и да е така да се каже драматична реакцията на него. Предлага се съвещаниео да се проведе на 6. I. 1990. Нямаме време да го отлагаме, тъй като виждате в провинцията голяма част от населението, партийни комитети, партийни организации и наши партийни организации в нашата система, наши кадри не приемат това решение. Не са убедени изцяло в неговата целесъобразност.

ген. НИКОЛА ЧЕРКЕЗОВ, началник на "Иинспекторат": На територията на цялата страна в нашите органи от проведените събрания, почти всички са се изказали против пункта, където се упрекват органите на МВР и това, че МНО не е било в курса на провежданите събития по възродителния процес. И това се тълкува, че някои преднамерено създават предпоставки за противопоставяне на МНО и МВР. Има тревога в служителите на МВР.

СЕМЕРДЖИЕВ: Внасям яснота. Както др. Стоянов представи от името на ръководството на МВР материал, така и МНО постъпи. Документът аз съм го подписал лично като началник на ГЩ. Нищо не е скрито, всичко е казано. Вчера на откритото партийно събрание този въпрос беше повдигнат, аз там също възпроизведох съдържанието на нашия доклад. Не става дума, че армията не е знаела, но не е замесена в тези действия. Ние имаме два случая - Момчилградския и Ябланово. Двата случая са описани, описана е нашата система за мобилизация за събиране на хора по списъци, представени от МВР и утвърдени от ръководството. МНО отказа категорично и се противопостави за въвеждането на военно положение и въвеждане на армията за изпълнение на подобни задачи. Категорично заявявам, че осъждам всички опити да се противопостави армията на органите на МВР и обратното. Ние нищо не сме скрили в този доклад. Трябва да се вземе отношение към обявените или връчени награди по време на възродителния процес. Всичко онова, което е героично, което е било извършено в името на добруването на страната, не може и не бива да бъде отричано и очерняно. Но има и хора, които са получили твърде високи, най-високи звания. Всичко е въпрос на политическа преценка. Аз записвам - въпрос за политическото и държавното ръководство на страната. Въпросите трябва да се решат внимателно.

Продължение от заседанието на колегиума на 5. I. 1990

СЕМЕРДЖИЕВ: Другари, връщам се от заседание на политбюро. Там се направи една задълбочена, обстойна оценка на развитието на обстановката в страната. Междувременно, когато траеше заседанието, непрекъснато постъпваха нови данни. Ситуацията се усложнява. Най-тежко е в района на Кърджали, Хасково обхваща, вече Разград, Шумен, Варна, Търговище, Бургас, Силистра. Засилват се, ескалират исканията на българските граждани, изповадващи ислямска религия. Но обще по-опасно е това лавинообразно нарастване на емоциите на гражданите с традициионни български имена. Тяхната непримиримост. Вече открито отхвърлят решението. Искат оставката на ЦК, на правителството. Критикуват не просто метода, по който е взето решението, неговата "необоснованост, прибързаност". Изразяват се едни крайни, екстремистки искания. В момента вие всички знаете, че в Кърджали вървят два митинга: на гражданите с традиционни български имена. Към тях са се присъединили голяма група от 4-5 хил. души. Те вече са към 17-18 хиляди. 15-16 хил. са от тюркоезичното население. Там се стичат от съседните селища. Сега двата митинга вървят парарелно. Няма открити враждени едни на други реакции. Реши се членовете на ПБ, други държавни и партийни ръководители да заминат незабавно из тези невралгични райони.

Атанас Семерджиев: Преименуването през 1985 г. бе нарушена конституцията

В МВР вряло и кипяло след отмяната на "възродителния процес". Партийните секретари в провинцията се бояли от възможността да им се търси отговорност. Генералите се страхували да не ги сполети съдбата на колегите им в ГДР.

СЕМЕРДЖИЕВ: За Кърджали ще замине представителна група, начело с Минчо Минчев. В нея трябва да включим един зам.-министър. Аз предлагам др. Савов да се включи. Не предлагам др. Ст. Стоянов, защото той е участник в тези събития. По същите причини в Разград да отиде др. Гоцев. Стремим се да не отиват другари, които по-рано са провеждали линията на възродителния процес. Вече се проведе съвещание с представители на партийте комитети, с първите секретари на общинските комитети, със секретарите на народните съвети на общините, всички бяха в МС. Аз направих информация за обстановката и допуснах една тактическа грешка. Упрекнах ги, че са пропуснали празниците, че не използваха тези дни незабавно да пристъпят към разясняване смисъла на това решение. Второ, позволих си да кажа, че неблагоприятно отражение оказва този факт, че болшинството от тези кадри по-рано са участвали активно в провеждането на този процес, но че трябва да се преодолее този синдром. Трето, позволих си да изтъкна един такъв деликатен момент за тях, че очевидно ги смущава въпроса за отговорността, защото формулировката, дадена в доклада на др. Лилов е хубава. Там е казано, че на средните, долните нива не може да се поставя въпрос за политическа отговорност. Тези кадри трябва да се считат за освободени от всякаква политическа отговорност. И като преминах към тази материя започнаха да шумят, да се наежват и аз отчетох, че съм допуснал грешка. Започнаха изказвания, различни, атакуват. Упрекнаха ме много сериозно, че аз не съм казал какво трябва да се прави, как да се прави. Те очакват от МВР да им решават проблемите. А аз недвусмислено им казах, че ги моля да разберат, че в силовите фактори органите на сигурността не могат, не бива да бъдат хвърляни. Да разчитат главно на политическите средства, на демократични методи, на диалог с хорта. С това малко ги настроих, но аз бях длъжен да го кажа. Трябва да се разбере, че това решение беше необходимо. Не може да не се възстанови едно записано в Конституцията право на българина, на гражданите. И сега искат референдум по този въпрос. Това е абсолютна глупост. Какъв въпрос ще се изнесе на всенародно обсъждане? Какво, да се спазва Конституцията или да не се спазва? Абсолютна глупост. Трябва всички да сме убедени. Сега аз пак повтарям, много моля, всички колеги, всички членове на колегиума да бъдат абсолютно убедени, че това решение няма алтернатива. Трябваше да бъде взето. Всички структури в министреството, всички органи в министерството, целият личен състав трябва да се убеждава в правилността на това решение. Казвам това, защото постърват много информации, сипят се телеграми от партийни организации, от поделенията на министерството, в които се изразва несъгласие, пращат се в ЦК на партията и нашите структури, нашите поделения, личния състав, вместо да бъде опора на партията, на правителството в провеждането на това решение, те сами проявяват колебание. Мен това ме безпокои. Аз моля членовете на колегиума, всеки в своя сектор, ако някой смята и не приема това решение, или има резерви, или не намира сили в себе си, въпреки ангажираността с предишната линия, с предишния курс, не намира сили сега да застане на една категорична позиция, моля да заяви открито, често, почтено. Ръководството на министерството не бива да проявява колебание. Всяко колебание сред нас ще даде отражение надолу. Даже най-малката резерва у когото и да е, ще бъде... Пак повтарям, ако някой има резерви, нека да не се смущава, да си ги изрази. Има ли у някои резерви, смущение? Има ли друго мнение по този въпрос? В тази ситуация аз бих искал да чуя партийната позиция.

ГЕН. НИКОЛА ЧЕРКЕЗОВ, началник на "Инспекторат": Кое е тревожното сред състава? Аз поне с хората, с които съм говорил, няма разбиране по това, че такава трябва да бъде позицията, че друга алтернатива няма. Но особено в района на Кърджали, Разград, там, където е съсредоточено това население, хората се безпокоят от това, че след тези искания ще продължи искането за училищата, искането за автономия.

СЕМЕРДЖИЕВ: Процесът има два фактора. Те са неизбежни. Ескалация на исканията от онази страна - за езика, религия, училища, средства за масова информация, учебници, празници. Всичко това се очакваше и то сега върви. И вторият момент, че те няма да се ограничат с концентриране, фокусиране отговорността върху висшия ешалон, че те ще искат въпроса за отговорността да се разглежда и на местна почва.

ЧЕРКЕЗОВ: В решението на МС в съответна форма, ако може това някак си да даде гаранции на хората по места.

КИРИЛ ВЕЛИЧКОВ, началник на Четвърто управление ДС (икономическо): Не е ли целесъобразно да се вземе официално решение към развяването на турския национален флаг. Това трябва да го заяви ми-нистър-председателя, министър или някой от НС, защото вторият митинг в Кърджали се червенееше от турски знамена. Това какво е, нарушение на някаква законност ли е, какво е! А тук пред НС бяха с трикольори. Това го вижда народа! От това се възмущават хората! Турският флаг на наша територия!

СЕМЕРДЖИЕВ: Проявата на шовинизма от която и да е нация, обезателно предизвиква в друга страна адекватна реакция. Ние трябва да проявяваме мъдрост по отношение на онези, ние трябва да се отворим към тях. Далновидната, културната нация ще действа по друг начин, разберете го. Политически грамотният народ действа по друг начин. Ние ги конфронтираме. Не бива да ги конфронтираме! Това е гибелно за България! Като имаме предвид демографските тенденции! Трябва да е ясно това!

ГЕН. МИНКО МИНКОВ, зам.-министър (ресорен за Гранични войски): Аз считам, че когато ги преименуваха, нас никой не ни е питал. Ние като комунисти си изпълнявахме своя служебен дълг. Дали сме убедени или не, ние сме изпълнявали, каквото са ни заповядвали. И тук с изключение на двамата министри, всички в една или друга степен сме участници в тези въпроси. Дали трябва по убеждене или по принуда да правим, то е друг въпрос. Политическо решение е имало, ние сме изпълнявали каквото ни е заповядано. Аз считам, че най-главния въпрос е сега един - зад решението на партията да застанем и твърдо да го провеждаме, защото е гибелно за България! Но същевременно, другарю министър, трябва да е ясно, че въпросът в нашите поделения ври и кипи.

СЕМЕРДЖИЕВ: Да се вземат мерки във всички поделения, до последния работник от министерството да стигне тази мисъл, че няма друг път за България! И да престанат да пращат партийните организации тези телеграми! Не защото се боим от телеграми. Разбирате ли?

ГЕН. КОСТАДИН КОЦАЛИЕВ, началник на Главно следствено управление: Ако не се разбере, че поводът за тази активност в нашите поделения е страха от разплатата, който се промъкна от решението на политбюро и докато ЦК не успокои органите, докато те не почувстват, че няма да станат жертва на терор, както стана в ГДР. Моите колеги са смачкани всичките до един там. Това бяха войници предани на социализма и революцията. Нащите органи трябва в момента да почувстват един по един подходящ начин от политическото ръководство, че партията ще ги запази с цената на всичко. Ако аз трябва да си отида, да си отивам, ако друг трябва, също. За да платим това спокойствие, да си отидем. Тогава ще спрат.

СЕМЕРДЖИЕВ: Аз разбирам, че това го има. За съжаление партийните комитети и други кадри, всичките имат това мислене и затова там долу става тази история. А въпросът е за преустройството, за неговата съдба. Защото тази реакция, която сега има на това решение, в същото време трябва да се гледа като на реакция срещу преустройството.

МИНКОВ: Вие снощи правилно разяснихте въпроса, че ние омиротворяващо трябва да действаме. Но когато почнат с камите и да стрелят е друг въпрос. В Съветския съюз за ВВ, милицията, ГВ, ДС имат ясно и категорични линии на поведение и на действие.

СЕМЕРДЖИЕВ: Кажете ми сега вие какво да правим, за да осигурим действията на нашите при остра ситуация? Това е главният въпрос. Тези действия вече трябва да бъдат квалифицирани като терористични, антиконституционни, като остри форми на проява на организирана престъпност. Има ли законодателство?

ГЕН. ГЕОРГИ СИЛЯНОВ, зам.началник на Шесто управление ДС: Аз точно по този въпрос исках да направя предложение, другарю Семерджиев. Трябва час по-скоро правителството да направи една оценка на развитието на обстановката в страната. В края на тази оценка да разпореди към органите на МВР. Моля да бъде записан следния текст: "Правителството задължава министъра на вътрешните работи да вземе всички необходими мерки предвидени в законите на страната за поддържане на обществения ред и за решително пресичане на каквито и да е антиконституционни действия, съвместно с прокуратурата!" Когато вие поставихте въпроса има ли колебание, вие почувствахте, че ние всички замълчахме. Лично аз се обидих, тъй като за 38-годишния период, в който аз лично служа в тези органи, винаги съм смятал, че решението на политбюро и на партията е закон. И сега за известен период ние сме упреквани, че безусловно сме изпълнявали този закон за нас като комунисти. Затова замълчахме. И сега, въпраки че известен период ние бяхме разколебани тук, когато се казва, че "вие сте сбъркали, че сте изпълнявали като войници на партията, тези закони на партията". Сега обаче, съвсем с ясно съзнание приемаме това решение, но го приемаме вече като постановки, които трябва да бъдат облечени в закони, за да можем утре тука присъстващите да работят спокойно, да знаят, че са изпълнявали едни законни разпоредби на тази държава.

СЕМЕРДЖИЕВ: Споделям вашите съображения. Извинявайте за този неудачен въпрос. Аз просто го зададох, че чувствам, че отдолу, от провинцията се изразява едно мислене, изказват се много критични мнения и бележки по адрес на ПБ, на ЦК и допуснах, че може би някой същото мисли.

(Със съкращения)

Асоциация на Разследващите Журналисти