Премълчаното за лагерите в Ловеч и Скравена

Българското копие на Сталиновия ГУЛАГ - дело на Политбюро

Христо Христов

В дело №4/1990 за лагерите е приложена и строго поверителна справка за въдворени лица в ТВО към 25. VII. 1953 в ТВО-Белене. Тогава в него са се намирали общо 1913 души. Задържани за контрареволюционна дейност са 1732 лица, а за криминални прояви - 181. Със заповед №22 от 5. VIII. 1953 на МВР са освободени 858 лица, останали са 1055. От тях 874 за контрареволюционна дейност и 181 - криминални.

За контрареволюционна дейност:

1. Полицейски служители - 156
2. Бивши офицери - 92
3. Анархисти - 16
4. Никола Петковисти - 123
5. Разни (Михайловисти, демократи) - 290
6. Провокатори - 27
7. Бивши министри и ръководни лица на опозиционни партии - 21.

С протокол "А" №135 на ПБ на ЦК на БКП в състав - В. Червенков, А. Югов, Т. Живков, Г. Дамянов, Г. Цанков, Г. Чанков, М. Нейчев, Р. Дамянов от 5. IХ. 1953. се предлага да се закрие единственото в страната ТВО в Белене, в което са изпращани лица за контрареволюционни и криминални престъпления. Ръководството на партията потвърждава освобождаването на 853 лица в Белене, извършено на 5 август и от 1 септември същата година да бъдат освободени още 584 въдворени. В съобщение на председателството на Народното събрание и Министерския съвет се казва, че "са налице условията за закриване на ТВО-Белене и за вдигане на изселническия режим над разселените лица.". В друг доклад на членовете на политбюро Г. Цанков, Г. Дамянов и М. Нейчев от 26. VIII. 1953 е отсята информация само за "останалите към 1953 в ТВО бивши министри и ръководни дейци на буржоазни партии". Посочват, че могат да бъдат освободени Недялко Атанасов Мочуров, Христо Николов Стоянов, Любен Ангелов Диков, Димитър Досев Вълев, Петър Николов Сърбински, Минчо Петров Драндаревски и Райна Николова Папардова. За Иван Вълков, Александър Гиргинов, Стойчо Мушанов, Марко Рязков, Никола Недев, Петко Стоянов се уточнява, че могат да бъдат предадени на съд. От задържаните 118 бивши офицери се посочва, че може да бъдат пуснати 29, сред които генералите Крум Лекарски, Васил Любенов, Кирил Янчулев, Тодор Тошев и Боню Бонев. На съд можело да бъдат предадени 89 души сред които бившите генарали Ганчо Иванов, Никола Ганчев и Констадин Чешмеджиев. В същия доклад се посочва, че след 9. IХ. 1944 в страната са изселени общо 7025 семейства с 24624 членове.

След закриване на ТВО-Белене от 1. I. 1954 до 5. ХI. 1956 не имало въдворяване по политически причини. С Указ за изменение на Закона за Народната милиция, публикуван в бр. 25/29. III. 1955 в "Известие на президиума на Народното събрание" се приема поправка за ТВО. С нея в трудово-възпитателно общежитие със санкция на министъра на вътрешните работи и главния прокурор се въдворяват за определен срок криминални престъпници, спрямо които наложените наказания не са изиграли възпитателна роля. На 4. VIII. 1956 Указ № 468 за някои права на Народната милиция претъпрява промяна. С парагараф единствен се приема, че милицията с разрешение на главния прокурор може да взима три вида мерки "спрямо лица, осъждани за престъпления срещу Народната република или такива, които с оглед на миналите и сегашните си антинародни прояви могат да съставляват опасност за обществения ред, спрямо рецидивисти, осъждани за престъпления против обществената и личната собственост, за разврат, подправка на документи и парични знаци, за насилие спрямо органи на властта или за хулиганство, както и спрямо лица, които нямат постоянно местожителство съзнателно отблягват да се занимават с обществено-полезен труд или систематически скитат из страната".

Трите мерки са:

а) принудително установяване на друго местожителство за определен срок
б) забрана за напускане на местожителството за определен срок
в) настаняване за определен срок в ТВО, ръководено от МВР под надзора на прокуратурата. Срокът за престояване в ТВО се определя от министърът на вътрешните работи и главния прокурор. Три години по-късно, през 1959 последната точка от указа ще се използва от МВР като законово основание за изпращане на "хулиганите" в секретния лагер край Ловеч.

Въпреки, че няма реална опасност в България да се случат събитията от Унгария през 1956 партията взима превантивни мерки и ТВО в Белене отново се превръща в политически лагер като е напълнено с опасните за комунистичските управници лица. Априлският племут от 1956, на който Живков затвърждава позициите си като първи секретар на ЦК на БКП от 1954, вече е минал. Следвайки ленинските принципи диктаторът поема твърд курс към "укрепване завоевания на социализма". С протокол "Б" №9 от 17. ХI. 1956 ПБ на ЦК на БКП взима решение за изселване от столицата на всички обществено опасни лица. В него е записано: "Да се въдворят в ТВО-Белене най-опасните за реда и сигурността на страната вражески и престъпни елементи, настанили се на местоживеене в София и други големи градове".

Стига се до датата 21. I. 1958, когато на заседание на ПБ на ЦК на БКП по доклад лично на Тодор Живков се обсъжда въпроса за засилване на борбата против хулиганските прояви. Решението буквално е следното: "С цел да се засили борбата против някои зачестили хулигански прояви политбюро счита за целесъобразно др. Георги Цанков (министър на вътрешните работи, б. а.) да организира въдворяването на принудителен физически труд отявлени и вредни за обществения ред хулигани, крадци, рецидивиски и други разложени елементи".

През август 1959 при едно интервю с чуждестранни журналисти министър-председателят Антон Югов, заявява, че в България няма вече ТВО. Откровената лъжа, тъй като лагерът в Белене е работил с пълна пара, е могла да предивика негативни външнополитически последствия, събира спешно партийната върхушка, която решава незабавно да бъдат освободени по голямата част от въдворените в Белене. Това става с решение от 27. VIII. 1959 политбюро в състав Тодор Живков, Иван Михайлов, Георги Цанков, Димитър Ганев, Вълко Червенков, Димитър Димов, Младен Стоянов, Станко Тодоров и Пенчо Кубадински като е прието да се освободят всички 276 политически и 981 за криминални прояви. В ТВО остават 166 лица, определени като непоправими рецидивисти. На същото заседание от 27 август вътрешният министър Георги Цанков в строго секретен доклад посочва какво трябва да стане с тези останали 166 рецидивисти. Той излага пред политбюро решението, "че за по-правилното и по-ефективно воденеводене на борбата срещу криминалните рецидивсти и хулиганите е целесъобразно да се разреши сега - временно МВР в отделни случаи за лица по много прецизна оценка, които са станали нетърпими за обществото поради многобройните нарушения от тяхна страна на спокойствието на гражданите, да ги изпраща на принудителен физически труд в отделни обекти като каменни кариери и други подобни". В тази връзка той предлага на политбюро неосвободените до тогава 166 лица от Белене да останат на тежък физически труд. Въпреки, че няма открито решение на ПБ на ЦК на БКП и прокуратурата през 1990 приема, че политбюро не е взимало такова, предложението на вътрешния министър Цанков в действителност е изпълнено. Въпросните 166 непоправими рецидивисти поставят началото на лагера край Ловеч. Него МВР формира като Трудовата група-Ловеч, филиал на ТВО-Белене с щатен състав 7 офицери и 83 старшини - охрана и надзиратели. 40 години по-късно се разбира, че съдба на заточените край Ловеч е решена с благословията на Тодор Живков след предварителен разговор на министър Георги Цанков лично с диктатора. Затова свидетелстава неизвестена и непубликувана досега стенограма от заседанието на политбюро от 5. IV. 1962, когато вече скандалът с лагера тресе партията и ПБ на ЦК решава да го закрие. Изказването на Георги Цанков показва, че още през 1959 Живков е бил информиран за новия лагер: "През 1959 ние разгледахме обстановката в страна и дойдохме до заключението, че не ще може да държим лагера Белене. Говорихме с др. Живков няма ли да е разумно да закрият този лагер. Ако има хора, които са непоправими, да се пратят в затворите. Белене остана за усложнено време. Ставаше въпрос за една група от 500-600 души - какво да ги правим? Дали да ги пуснем и да започнем да ги гоним наново или да ги изолираме някъде. Тогава решихме да открием една кариера в Ловеч, където да приберем тези хора и да ги превъзпитаваме чрез тежък физически труд".

<< Назад

Продължение >> Петър Гогов: Изпълнявахме само устни заповеди на Мирчо Спасов

Журналистическо разследване, публикувано във в. "Демокрация" през 1999 г.