Заклеймяване на тоталитарния комунизъм

Резолюция на 16-ия конгрес на Европейската народна партия, Брюксел, 5 февруари 2004

През 20-и век се развиха два еднакво нечовешки тоталитарни режима – комунизмът и нацизмът, които взеха милиони жертви. Победата над нацизма през Втората световна война позволи престъпленията да бъдат разследвани и заклеймени, а виновните да отидат на съд. Комунистическата система се разпадна, но не последва подобно международно заклеймяване.

Европейската народна партия:

а) като се съобразява с декларациите на парламентите на повечето засегнати държави;

б) като има предвид, че нацизмът и тоталитарният фашизъм са били правилно заклеймени международно, а тоталитарният комунизъм все още не е заклеймен от морална гледна точка;

в) като има предвид, че в отделни части на света все още има тоталитарни комунистически режими, чието сливане с властта е платено с цената на благосъстоянието на техните народи;

г) като има предвид, че не е изчезнала опасността тоталитарни комунистически режими отново да завземат властта и тази идеология да продължи да застрашава световния мир и свободното развитие на нациите;

д) като има предвид, че борбата срещу фашизма показа, че разрушаването на един режим не води до победа над идеологията и че споменът от извършените престъпления трябва да бъде поддържан, за да се предотврати възстановяването на тоталитарните идеологии и практики.

1. Подчертавайки факта, че тоталитарният комунистически режим в Централна и Източна Европа е убил милиони невинни хора от всички националности и е навредил на много други, предизвиквайки сериозни нарушения на човешките права, в частност:

• депортиране на милиони хора в Сибир и на други места, включително възрастни, болни, бременни жени, малки деца и бебета;
• изселване на населения от родните им места;
• преследване и скалъпени процеси срещу политически опоненти на диктаторския режим;
• нагласени избори, водещи до нелегитимни парламенти и налагане на режимите чрез узурпиране на властта;
• нечовешко отношение и мъчения най-вече на политически затворници в концентрационните лагери и затвори;
• преследвания на етническа основа, често равносилно на геноцид;
• преследвания на религиозна основа;
• преследвания на основа на социален произход;
• тотален контрол на тайните служби над хората и нарушаване на личния им живот;
• прокламиране и популяризиране на идеология на омраза;
• забрана за свободни събирания и сдружения;
• ограничаване на свободното движение в и извън страната;
• сериозни нарушения на политическия плурализъм и свободата на изразяване на политическо мнение, различаващо се от тоталитарната идеология;
• отказване на достъп до информация и тотална липса на свобода на печата;
• отчуждаване на земя и други форми на частна собственост;
• подкрепа за революционни комунистически движения, които са водили борби извън демократичната общност;
• изнасяне на финансови ресурси извън граница, чиято съдба остава неизяснена до днес и които безспорно принадлежат на държавите, от които са изнесени.

2. приемайки, че всички жертви на тоталитарните режими са равни по достойнство и заслужават справедливост;

3. изразявайки загриженост за липсата на международна оценка за огромната загуба на човешки живот и за страданията на милиони хора в Централна и Източна Европа;

4. отбелязвайки, че след падането на тези режими са били направени важни исторически проучвания;

5. призовавайки за пълно разкриване на истината за нарушаването на човешките права по време на тоталитарните режими като морално възраждане на обществата в посттоталитарна Европа;

6. призовавайки за създаването на независимо експертно тяло, което да събере и прегледа информацията за нарушаването на човешките права по време на тоталитарния комунизъм;

7. приканвайки държавите-членки и присъединяващите се страни да сформират национални комисии за разследване на нарушенията на човешките права, извършени по време на тоталитарните комунистически режими, резултатите от които ще бъдат изнесени пред независим трибунал;

8. приканвайки държавите-членки и присъединяващите се страни да вдигнат всяка поверителност, ако все още има такава, над документи, които разясняват случаите с нарушаване на човешките права, извършени през комунистическите режими, особено тези, извършени от тайните служби и политическата полиция, и да прикани гражданите да свидетелстват пред гореспоменатите комисии и трибунал.

9. На основата на събраната от трибунала информация:

а) изисква от Европейския съюз да приеме официална декларация за международно заклеймяване на тоталитарния комунизъм;

б) изисква да бъде създаден Европейски център за изследвания и документи, който да продължи да събира и публикува информация за тоталитарния комунизъм и да осигури основа за понататъшни научни проучвания и исторически разследвания;

в) приканва да бъде определен "Ден на Жертвите" на тоталитарните комунистически режими;

г) предлага да бъде създаден мемориален музей на жертвите на комунизма

10. Призовава всеки, който има намерение да заема политическа длъжност в институциите на Европейския съюз, да разкрие професионалните и политическите си дейности в бившите комунистически страни и да се въздържа да приема европейска длъжност, ако е бил част от репресивните комунистически структури или част от престъпления срещу човечеството.

Източник: EPP-ED Group in the European Parliament
Превод: Съюз на демократичните сили