В Чехословакия за периода от 1948 до 1989 година по политически причини са арестувани и държани в затвора 250-480 хиляди души. По политически причини са екзекутирани 248 души, от които 247 мъже и една жена, от тях 12 бивши комунисти. В затворите са умрели 4800 души, затворени незаконно (цифрата не е окончателна). При опита за преминаване на Чехословашката държавна граница са загинали 327 души, от които 91 са застреляни, 90 са загинали в загражденията, 9 при експлозии на мини. Реабилитирани са, на основание на закона 207 368 души, а от 1948 до 1987 г. са емигрирали от Чехословакия 170 386 граждани.

След 1990 г. в Чешката република са приети около 28 норми и закони (към 2002 г.), отнасящи се до комунистическото минало:

- група документи за характеризиране на периода на комунистическия режим. Закон 480/1991 от 13 ноември 1991 за времето на несвобода, Законът за незаконността на комунистическия режим от 1993 г., Конституционният закон 496/1990 от 16 ноември 1990 за възстановяване на собствеността на Чехословашката комунистическа партия на гражданите на Чешката и Словашката федеративна република, Конституционният закон 497/1990 от 16 ноември 1990 за възстановяването на собствеността на социалистическата младежка организация на гражданите, нормите за разкриването на архива на Държавна сигурност.

- реституционни и реабилитационни закони по отношение на отделни хора, репресирани от комунистическия режим. Закон 119/1990 от 23 април 1990 за съдебната реабилитация, Закон 87/1991 от 21 февруари 1991 за извънсъдебната реабилитация, Постановление на министерския съвет 165/1997 от 25 юни 1997 за изплащане на еднократни компенсации за някои несправедливости, извършени от комунистическия режим, Закон 261/2001 от за изплащане на еднократни компенсации на участници в съпротивата, политически затворници и хора, изпратени в концентрационни лагери по расови или религиозни причини.

- норми за съдебно преследване на причинилите незаконни действия по отношение конкретни лица. На първо място Законът за незаконността на комунистическия режим от 1993 г., който обяви, че за престъпления, които по политически причини са останали ненаказани, давност не е текла от 25 февруари 1948 до 29 декември 1989. Законът c. 327/1999 Sb. от 9 декември 1999 детайлизира престъпните действия, извършени по времето на комунистическия режим.

- норми, които разкриват материалите, създадени от репресивните структури, и регламентират достъпа на преследваните до информацията за тях в Държавна сигурност и огласяването на фактите за изпълнителите на това преследване и техните действия. Такива норми са Закон 140/1996 от 26 април 1996 за достъп до досиетата, създадени от бившата държавна сигурност и Закон 107/2002 от 8 март 2002, с който се изменя закон № 140/1996.

- норми, които определят условията за работата в държавната администрация, включително полицията. Като Закон 451/1991 от 4 октомври 1991 и Закон 279/1992 от 28 април 1992.

Декомунизацията в Чешката република среща съпротива, не само в Чешката република, а и извън страната. Чешката република беше критикувана от представители на Европейския съюз за приемането на лустрационния закон и за продължаването на давността за комунистическите престъпления. Реабилитацията и реституцията се сблъскаха с това, че редица архивни материали са били унищожени преди 1998-а година, дори са "изгубени" през 90-та година и много хора не могат нито да бъдат реабилитирани, нито да бъдат компенсирани.

От юли 1997 г. действа ПМС за изплащане на еднократни обезщетения за щети и неправди, причинени от комунистическия режим, а през 2001 г. бе обнародван и Закон за отпускане на еднократна финансова помощ на участници в съпротивителните и освободителните движения, политически затворници и лица, които поради расови или религиозни причини са били изпратени в концентрационни лагери.

Още на 4 октомври 1991 г. в Чехословакия бе приет лустрационния Закон 451/1991, който обаче бе приложен само в Чехия, но не и в Словакия. Първият лустрационен закон бе разширен и допълнен през 1992 г. - Закон 279/1992, а наред с него бяха приети и редица закони и разпоредби, касаещи комунистическото минало.

Лустрацията в Чехия бе също предмет на дългогодишни спорове, най-вече около факта, че картотеките на StB не съдържат подробни сведения какво е казал или не даден човек. Поради това конституционният съд измени някои от клаузите в лустрационния закон - той не действа например за хора, които са били каниддати за сътрудничество със StB.

На 9 юли 1993 бе приет Закон за незаконността на комунистическия режим, а от 26 април 1996 г. е в сила Закон 140/1996 за достъп до досиетата, създадени от бившата държавна сигурност (StB).

На 1 януари 1995 Бюрото за документиране и разследване на действията на органите на Държавна сигурност, което е част от МВР, и Центъра за документиране на незаконността на комунистическия режим, който влиза в структурата на Генералната прокуратура, а по-късно - на Министерството на правосъдието, са слети и е създадено Бюро за документиране и разследване на престъпленията на комунизма. От 1 януари 2002 БДР е част от криминалния отдел на чешката полиция. БДР има правомощията да разследва престъпления, извършени и ненаказани по политически причини в периода 1948-1989, извършва събиране и оценка на информация, материали и документи, доказващи незаконността на комунистическия режим и репресивния му апарат за периода от 1 януари 1945 до 29 ноември 1989. Публикуват се сборници с документи за дейността на Държавна сигурност, монотематични изследвания и свидетелства на засегнати лица. Те се правят достъпни за обществото чрез безплатно разпространение в публични библиотеки, средни и висши училища и в сътрудничество с медиите и сходни организации.

Към 1 юли 2004 Бюрото за документиране и разследване на престъпленията на комунизма е разследвало 187 души в 94 дела. От тях 86 дела, отнасящи се до 107 души, са предадени на прокуратурата с предложение за предявяване на иск. На тази основа са повдигнати 64 обвинения срещу 86 лица.

През март т.г властите в Прага оповестиха в интернет списък със 75 000 бивши доностници, а през юни бяха добавени още 9 000 имена.

На 1 февруари 1990 Чехословашката академия на науките по идея на Историческата комисия на Координационния център на Граждански форум създава Института за съвременна история. Изследванията първоначално са върху установяването на комунистическия режим през 1948, кризата и съветската интервенция през 1968, падането на режима през 1989, репресиите и опозицията срещу режима през 1989. Изследователски екипи работят върху събитията от 1948, 1968 и 1989. Изследва се и съдбата на еврейската общност. Периодът на изследване е разширен до 1938 и през 1999 е създаден нов отдел за изследване на Втората световна война и германската окупация.