Като една от основните структури на държавата, полицията е ликвидирана в самото начало на съветската окупация. Новоформираната Народна милиция има за главни задачи установяването и охраната на изграждащия се тоталитарен строй. МВР, милицията и Държавна сигурност са поставени под непосредствен съветски контрол и обслужват съветизацията на България и нейното подчинение на съветското господство.

Убийства

Още преди съветската окупация, във войната на комунистическите терористи срещу българската държава, полицаите са едни от основните жертви. От 1941 г. до края на август 1944 г. убитите български полицаи и военни са 1780 души. Само в периода 1 септември 1943 г. - 15 февруари 1944 г. в 1204 саботажни и терористични акции са убити 150 полицаи и военни, 128 са ранени, 140 са отвлечени или общо 418 жертви.

Убийствата без съд и присъда стават планомерни при нахлуването в страната ни на съветската армия. На 8 септември 1944 г. щабът на партизанската VI ВОЗ нарежда на партизанския отряд “Хаджи Димитър”: “Да се арестуват всички народни врагове – полицаи и др. народни изедници, и да се обезвредят на място".

Не е уточнен броят на убитите полицаи по време на масовите убийства през септември-ноември 1944 г., но заедно с учителите и общинските служители те са сред главните цели на групите от комунистически убийци по места, следователно са значителна част от избитите 30 000 души.

"Народен съд"

Министърът на правосъдието Минчо Нейчев нарежда полицаите сред най-тежко "ударените" от незаконния "Народен съд": „Главният удар беше нанесен от първите два централни процеса, а той беше съкрушителен. От всички регенти, министри, царедворци и народни представители, всичко на брой 166 души, нито един не биде оправдан, а 103 от тях бяха осъдени на смърт. Не по-малък беше ударът срещу полицаите и военните престъпници”.

Осми състав на "Народния съд" в София съди "полицейски началници и инспектори от Софийското областно и околийско управление, лица от жандармерията, полицията и войската, полицейски агенти, разузнавачи, доброволни и платени секретни сътрудници на полицията и армията, полицаи и стражари, кметове, кметски заместници и др. за престъпления по извършване на наказателни акции и убийства на партизани и ятаци, палежи на къщи, арести и инквизиции в Софийска област". Подсъдимите в този състав са 103 души. 13 са осъдени на смърт, 4 - доживот, 15 - на 15 години, 10 - на 10 години, 8 - на 5 години, 3 - на 3 години, 9 - на 2 години, 13 - на 1 година, 28 са оправдани. Девети състав съди 242 души, от които 19 са чиновници в Дирекцията на полицията - отдел А, 137 са разузнавачи. Останалите 86 са съдии и прокурори. Съдът не намира основание за тежки присъди, въпреки че министърът на правосъдието иска 12 смъртни присъди. Три четвърти от съдиите и прокурорите са оправдани, осъдени са само групата полицаи. Единадесети състав съди лица от българските административни, полицейски и военни власти в Беломорска Тракия, Македония и Сърбия. От 183 подсъдими 23 са осъдени на смърт, 17 - на доживотен затвор, 18 - на 15 години. Оправдани са 36. Останалите са осъдени на различни срокове затвор.

От средата на януари 1945 г. започват 119 процеса на "Народния съд" в провинцията. На конференциите със съдиите и обвинителите главният народен обвинител Георги Петров предава инструкциите на ЦК на БКП: "Първо, да бъде прочистен целият апарат на политическата полиция, като се започне от областния директор и областния полицейски началник до последния полицейски агент". Присъдите са толкова тежки, че дори главният обвинител пише, че „там, гдето през фашистко време не са дали никакви жертви, се считаха задължени да издават смъртни присъди и да правят съревнование в това направление”. Например в Орехово на 15 февруари 1945 г. са осъдени на смърт 31 души, от които 13 са бивши полицаи и стражари, а мнозинството от останалите са били доброволни сътрудници на полицията. Те са разстреляни на 16 февруари 1945 г. На 10 април 1945 г. първи състав на "Народния съд" за Врачанска област осъжда на смърт 14 души за сътрудничеството им с полицията и те са разстреляни вечерта на същия ден.

Чистка

На 10 септември 1944 г. с постановление № 1 на Министерски съвет е създадена Народна милиция под ръководството на МВР, на която е поверена вътрешната сигурност и така полицията е ликвидирана. Ядрото на Народната милиция според министъра на вътрешните работи Антон Югов е от "най-добрите партизани". С постановление № 2 се разформироват всички жандармерийски части. Същия ден областните директори нареждат на околийските управители полицейските служби да се поемат от "хората на ОФ". До средата на септември 1944 г. от служителите на МВР са освободени 30 000 души. Ръководството на бойните групи на БКП става Главен щаб на Народната милиция, настанен в хотел "Славянска беседа", където са задържани и разпитвани арестуваните лица и откъдето групи са изпращани на разстрел без съд и присъда. Съгласно доклад на Руси Христозов от 12 юни 1945 г. на 9 септември 1944 г. е сменен почти целият кадър на полицията с "нови хора". Към тази дата щатът на Дирекция на Народната милиция (с отдели Униформен, Държавна сигурност, Криминален, Стопански, Азминистративен и Снабдителен) е 19 000 души - 14 500 униформена милиция, 2 500 цивилен щат, 2 000 души канцеларски и технически длъжности. От тях 25% са членове на комунистическата партия, а в Държавна сигурност - 50%. Политбюро решава съставът да се подобри с "наши кадри", които да бъдат подбирани доброволно или с мобилизация от партийните комунистически и комсомолските организации.

Арести

На 29 април 1951 г. са извършени масови арести, които трябва да изпратят в концлагерите онези, които са изтърпели вече присъдите си от "Народния съд" и полицаите и полицейските сътрудници, които не могат да бъдат съдени, поради "липса на съответен закон". От утвърдените за задържане 1272 души 184 са бивши полицаи. В масовите арести на 16 юни 1951 г. от общо 1166 утвърдени за задържане 111 са бивши полицаи. При арестите на 5 ноември 1956 г. по време на Унгарската революция от 374 задържани по линия на ДС 15 са бивши полицаи.

Изселване

През август 1957 г. МВР набелязва за изселване от София 1240 семейства на "врагове", от които 187 бивши полицейски началници и 18 редови полицаи.

Концлагери и затвори

През концлагерите преминават стотици бивши полицаи. През 1951 г. при изработването на нов ред на изпращане в концлагер министърът на вътрешните работи Георги Цанков включва бившите полицаи сред тези "опасни лица из средите на тъй наречените „бивши хора“, като полицаи, жандармеристи, тайни агенти, провокатори, висши чиновници от Министерството на вътрешните работи през фашистко време, от съда, прокуратурата и Дирекцията на полицията", които не могат да бъдат съдени по законов ред и затова трябва да бъдат изпратени в ТВО".

Към 23 април 1945 г. в концлагерите има 2754 души, от които 626 са полицаи, разузнавачи и сътрудници на полицията или 23% от всички лагеристи. От тях 148 униформени полицаи, 87 разузнавачи и 168 сътрудници на полицията в ТВО "Дупница", а 94 униформени полицаи, 76 разузнавачи и 52 сътрудници на полицията в ТВО "Росица".

В концлагера „Белене” към 31 декември 1951 г. има 108 бивши полицаи или 3,3% от всички лагеристи, а към 30 юли 1952 г. - 262 полицаи или 11,3% от всички лагеристи. При закриването на ТВО "Белене" през август 1953 г. комисията начело с председателя на президиума на Народното събрание Георги Дамянов предлага на Политбюро от останалите в концлагера 212 бивши полицаи на съд да бъдат предадени 143. Към 1 септември 1957 г. в концлагера "Белене" има 365 политически лагеристи, от които 16 са бивши полицаи.

Към 31 декември 1960 г. от общо 302 политически затворници в затвора "Белене" 15 са бивши полицаи.

Наблюдение и разработка от ДС

От септември 1944 г. бившите полицаи са обекти на отделение "А" при отдел ДС-МВР; от 1946 г. - на група V, отделение "А", отдел ДС-МВР; от 1947 г. - група III, отделение "Б", отдел I-ДС; от 1948 г. - група VIII, отделение "А", отдел I-ДС; от 1949 г. - група IV, отделение "А", отдел I-ДС; от 1950 г. - група XXIII, отделение "Б", отдел I-ДС; от 1951 г. - отделение III, отдел I-ДС; от 1952 г. - отделение III, отдел I, Трето управление-ДС; от август 1954 г. - отделение I, отдел I, Трето управление-ДС; от 1962 г. - отделение I, отдел III-ДС - Икономически; от юли 1963 г. - отделение I, отдел XII, управление II при КДС; от края на 1967 г. - отделение I, отдел II, управление VI-ДС; от края на 1968 г. - отделение II, отдел II, управление VI-ДС; от 1974 г. - отделение I, отдел V, управление VI-ДС; от 1981 г. - отдел V, управление VI-ДС.

Към март 1951 г. във вражеския контингент за цялата страна са включени 6000 бивши полицаи. Към 31 декември 1956 г. от общо за страната 48 197 лица вражески контингент бившите полицаи са 4447 души. Към 31 декември 1980 г. от общо за страната 20 354 лица вражески контингент 854 са бивши полицейски началници, разузнавачи, техни сътрудници и други служители от полицията и жандармерията, а към 31 декември 1982 г. от общо за страната 20 834 лица вражески контингент 871 са бивши полицаи.

Съветизация

МВР, милицията и службите за сигурност се изграждат по съветски модел и под прякото ръководство и контрол на съветски съветници. Според доклад на министъра на вътрешните работи Христозов, още в края на 1949 г. "съветските другари – съветници, вземат активно участие в разработването и провеждането на всички наши оперативни мероприятия". През втората половина на 1950 г. и 1951 г. под ръководството на съветските съветници е проведена реорганизация на МВР, съветизация на структурата и на наказателната политика. По указание на съветниците през 1951 г. ръководството на МВР е подменено с партийни апаратчици, поделенията на Държавна сигурност са обединени в управления по съветски модел, следствието на ДС е преустроено. ДС получава от съветниците задача да създаде широка агентурна мрежа от проверена и ценна агентура във всички сектори, като използва съветския опит в методите на агентурно-оперативната работа, вербуването, ръководството, възпитанието и използването на агентурата. Разширени са вражеските контингенти, на оперативен или спомагателен отчет са взети цели категории. Съветските съветници подготвят двете големи акции на масови арести през 1951 г. - Великденската и Юнската акции, и организацията на последвалото следствие. През 1951 г. е изработен нов ред на въдворяване, като то се решава от Спецална комисия - аналог на съветското Особое совещание при НКВД и с подобни права за издаване на присъди до 7 години концлагер. Съветските съветници имат роля за концлагерите и през 1957 г., когато подкрепят становището на Мирчо Спасов и Тодор Живков да продължи изпращането в концлагера "Белене" без съд и присъда като средство "за намаляване на престъпността и ограничаване на определена тенденция сред дисидентите", въпреки несъгласието на останалите от ръководството на МВР. След като през юни-юли 1959 г. министър Цанков, първият зам.-министър Кумбилиев, началникът на I управление Господин Гочев и началниците на отдели Андрей Андреев и Георги Куманов, началникът на II управление Богдан Думков и заместникът му Борис Манов, началникът на III управление Георги Кръстев и Никола Ангелов от отдел „Административен“ на ЦК са в Москва през юни-юли 1959 г. "за запознаване с опита на КГБ", у нас се засилва изпращането на младежи в концлагера край Ловеч, създават се доброволни отряди на трудещите се и другарски съдилища по месторабота и към обществените организации.

През септември 1945 г. наркомът на държавната сигурност на СССР (НКГБ СССР) Меркулов изпраща в България като инструктори при МВР полк. Л. А. Студников — нач. на 8 отдел на Четвърто управление на НКГБ, подполк. И. И. Зеленский — нач. на 2 отделение на 4 отдела на Четвърто управление на НКГБ и полк. П. В. Голубенков — нач. на 1 отделение на 1 отдел на Четвърто управление на НКГБ. Студников е в България до 1947 г., Зеленский - до 1950 г. През юни 1947 г. съветските инструктори участват в изработването на обвинителния акт срещу Никола Петков.

През 1949 г. в следствието на Трайчо Костов участват М. Т. Лихачов и Л. Л. Шварцман - заместник-началници на Следствената част по особено важни дела на МГБ на СССР. Взимат участие само в първите разпити, за да не се разбира за съветската намеса, но следят отблизо следствието в продължение на 3 месеца. По-късно, преди процеса, Шварцман отново е изпратен от Сталин в България. Заради страховете на Коларов и Червенков, че се готви военен преврат, през октомври 1949 г. в България е изпратен заместник-министърът на държавната сигурност С. И. Оголцов за осигуряване сигурността на страната по време на процеса и за провеждане на чистка във войската. По същото време в България тайно е прехвърлена една дивизия от войските на МГБ с численост 4030 души под командването на ген.-майор Бровкин.

От есента на 1949 г. Сталин решава при МВР на съветските сателити да бъдат организирани съветнически апарати. На 27 февруари 1950 г. Политбюро на ЦК на ВКП(б) взима решение П73/98 да бъдат изпратени 11 съветници от МГБ в българското МВР в помощ на органите на Държавна сигурност и граничната охрана. Първата група съветски съветници пристига в България в края на 1949 г., втората - март-август 1950 г. Старши съветник на съветските съветници в българското МВР от април 1950 г. до 2 ноември 1951 г. е ген.-майор Степан Иванович Филатов, 1941-1943 - нарком на вътрешните работи на Кабардино-Балкарска АССР, 1943-1944 - нарком на държавната сигурност на Кабардино-Балкарска АССР.

Паралелно с това, с решение П75/73 на Политбюро на ЦК на ВКП(б) от 6 юни 1950 г. в страните на "народните демокрации" са изпратени представители на съветското разузнаване. За България от юни 1950 г. до септември 1951 г. това е Лев Петрович Александров. Те имат същия статут като ръководителите на съветническите апарати на МГБ при МВР на тези страни. В задачите на съветския представител влиза и наблюдаването на ръководните кадри на разузнаването и предложения за използването им. В задачите му е и организацията на професионалната подготовка на кадрите на разузнаването и контраразузнаването, но от началото на 50-те това се прави в специалните учебни заведения в СССР. Българското разузнаване и контраразузнаване предоставят на съветските служби цялата разузнавателна и оперативна информация за противника, която са получили, а обратно получават само информация, която се отнася до конкретните им задачи. Съветските органи споделят частично опита си, методи, учебни пособия, оперативна техника, научни изследвания, информация за някои решения на Колегиума на КГБ, оказват помощ в разузнаването и външното контраразузнаване и в издирването на лица. Връзките са на всички ръководни нива.

На 2 ноември 1951 г. Сталин отзовава ген. Филатов и старшите съветници в Унгария и Чехословакия, от които е недоволен. От 5 ноември 1951 г. старши съветник на групата съветски съветници в България е Владимир Николаевич Суходолски, началник Държавна сигурност във Воронежка област. Щатът е от 33 души, от които две места не са заети.

Към юни 1953 г. съветските съветници са 35 души. През май-юни 1953 г. Берия издава поредица от нареждания за съкращаване на апарата на съветските съветници в Източна Европа, обединяване на апарата на съветниците при МВР и на представителствата на съветското разузнаване и създаване на обединен апарат на съветник при МВР със съветнически функции по разузнавателната и контраразузнавателната работа. Премахнати са регионалните съветници - в България те са при 7 окръжни управления. На 18 юни 1953 г. Суходолский е заменен от ген. Сергей Инокентиевич Плесцов, началник МВР в Херсонска област. След свалянето на Берия, през юли 1953 г. съветническите апарати са възстановени, но в България остава щат от 35 души.

Суходолски отново е старши съветник от 20 юли 1953 г. до юли 1955 г. През 1954 г. със създаването на КГБ съветниците са подчинени на 11 отдел на Първо главно управление на КГБ.

През август 1961 г. Политбюро е осведомено, че КГБ намалява съветниците си в МВР на 5-6 души поради "нарасналите възможности за по-непосредствен контакт между органите".

Ръководители на съветниците от КГБ в България са: юли 1955-март 1960 полк. Николай Алексеевич Ляпунов, дотогава старши инспектор в Инспекцията при председателя на КГБ; март 1960-май 1962 - ген.-майор Михаил Иванович Егоров, 1954-1960 - началник на Шесто управление на КГБ; 1962-1964 - ген.-майор Алексей Николаевич Куренков, дотогава началник на Висшата школа на КГБ; 1965-1967. - ген.-майор Дмитрий Иванович Пишчулин, дотогава председател на КГБ в Туркменска ССР; януари 1968-юли 1969 - ген.-лейт. Михаил Петрович Светлични, 1962-1967 - член на Колегията на КГБ; юли 1969-ноември 1979 - ген.-майор Иван Тихонович Савченко, председател на КГБ в Молдавска ССР 1959–1967; ръководител на Представителството на КГБ в Унгария 1967–1969; 1980 - ген.-майор Н. Г. Коваленко; юни 1980-април 1982 - ген.-лейт. Виталий Сергеевич Красилников, председател на КГБ в Азербайджанска ССР 1969–1980; 1982-1990 - ген.-майор Владилен Николаевич Фьодоров, през 1946–1947 г. работил в България като коректор и литературен редактор на турски вестник. 1955–1960 г. в резидентурата на КГБ в Анкара, от 1962 г. - резидент на КГБ в Багдад, 1969-1972 г. резидент на КГБ в Анкара, 1981 г. - началник на 18-и отдел (Арабски страни) при ПГУ на КГБ.

От 1982 г. до 1988 г. първи заместник на представителя на КГБ, отговарящ за разузнаването, е полк. Борис Никодимович Батраев, преди това резидент на КГБ в Цейлон, Индия и Пакистан. Заместници са и ген.-майор Григорий Иванович Власенко (1979–1986), партиен работник по линия на съветските гранични войски, и генералите от милицията Тихон Михайлович Шукаев (1977–1983), Павел Филипович Перевозник (1983–1984), Николай Ефимович Циганник (1985–1989). От 1984 г. до 1991 г. в представителството на КГБ е и ген. Василий Мякушко - 1961-1984 - във висшето ръководство на украинското КГБ. Към 1987 г. заместник ръководител е и Степан Павлович Дзюба, 1981-1985 г. - зам.-ръководител по контраразузнаването в представителството на КГБ в Афганистан. Алексей Валентинович Кедров (1978-1983), 1956-1973 - в главното управление на КГБ. Леонид Георгиевич Иванов (1980-1986), служил във военното контраразузнаване.