След началото на съветската окупация, като една от основните опори на държавността и независимостта, българската войска трябва да бъде разрушена, за да не оказва съпротива на съветизацията и руското господство. Тя трябва да бъде подменена с нова, "народна войска", но тъй като за целите на съветското настъпление е нужна на фронта боеспособна, първоначално е обезглавена и подчинена на съветското командване и едва след войната е съветизирана и съставът й е постепенно подменен.

Убийства

Повече от 148 офицери стават жертва на масовите убийства без съд и присъда през есента на 1944 г. Убийствата са дело на комунистически партизани, на войнишките комитети и на съставени от областните партийни комитети на БКП групи убийци. На 10 септември 1944 г. Главният щаб на Народоосвободителната въстаническа армия издава заповед за задържането на офицери, а които от тях "противодействат на правителството", да се разстрелват незабавно. Петър Семерджиев свидетелства, че Политбюро на ЦК на БКП изпраща заповед да бъдат отвлечени и убити трима-четирима офицери от всеки гарнизон и като първи секретар на областния комитет на БКП в Сливен той трябвало да организира това за Сливенския гарнизон. Някои от убитите генерали са ген.-лейт. Никола Христов, командир на Трета армия, ген.-майор Асен Карев, командир на 12-а пех. дивизия, ген.-лейт. Атанас Стефанов, командир на Четвърта армия, ген.-майор Петър Цанков, началник на ШЗО.

"Народен съд"

Към 7 ноември 1944 г. са арестувани за следствие и изправяне пред т.нар. "Народен съд" 17 генерали, 45 полковници, 45 подполковници, 38 майори, 123 капитани, 204 поручици, 234 подпоручици и 40 офицерски кандидати - общо 746 души. Издирват се други 687 офицери, една част от които се укриват, други са на фронта, а трети „не ги дават началниците им”. Определянето по гарнизони кои офицери да бъдат задържани се прави от областните комитети на БКП. Според Л. Банковски "Народният съд" е осъдил 292 офицери, част от тях на смърт. Според декларация на Военния съюз 470 действащи и запасни офицери са осъдени на смърт и около 2000 на затвор. Според ДС осъдените офицери са над 500.

Със заповед на министъра на вътрешните работи от 1 декември 1944 г. са разтурени Общият съюз на запасното войнство, Съюзът на запасните офицери, Съюзът на запасните подофицери, Съюзът на бойците от фронта, тъй като били "противонародни организации", "ярки поддръжници на фашистката политика на миналите режими".

"Военни конспирации"

През следващите години са организирани и други показни процеси срещу офицери по скалъпени обвинения в конспирация. Тези процеси служат както за репресия на офицерството, така и като предлог за разгром на легалната опозиция. Това са процесите „Цар Крум” през лятото на 1946 г. със 7 обвиняеми, „Неутрален офицер” през февруари 1947 г. с 28 обвиняеми и „Военен съюз" през септември 1947 г. с 43 обвиняеми.

Чистка

Към 25 октомври 1944 г. от действащите 3000 офицери са уволнени 289, арестувани са 500. До края на войната са уволнени 956 офицери. Най-голяма е чистката през август 1946 г., когато са уволнени 1887 офицери. Поради незаменимата си подготовка и опит до началото на 50-те години много от старите офицери остават в командването, в строевата служба и като преподаватели във Военното училище. Към януари 1949 г. 69% от офицерския състав са нови офицери, а 31% са офицери от войската на Царство България; от новите офицери 76% са членове на ОФ, 9% - на комсомола, 15% - безпартийни. Последните офицери от войската на Царство България са уволнени към 1956 г.

Арести

При масовите арести на 29 април 1951 г. от утвърдените за задържане 1272 души 102 са уволнени офицери, а в масовите арести на 16 юни 1951 г. - още 23 офицери от общо 1166 задържани. При масовите арести на 5 ноември 1956 г. във връзка с Унгарската революция "бившите царски офицери и подофицери" са една от категориите, набелязани за задържане - от 374 задържани по линия на ДС 42 са бивши офицери.

Изселване

През август 1957 г. МВР набелязва за изселване от София 1240 семейства на "врагове", от които 312 са на офицери и генерали и 13 на подофицери и фелдфебели.

Концлагери и затвори

През концлагерите преминават над 300 офицери. Само в концлагера „Белене” към 31 декември 1951 г. има 90 бивши офицери или 2,8% от всички лагеристи, а към 30 юли 1952 г. - 173 души или 7,5% от всички лагеристи. При закриването на ТВО "Белене" през август 1953 г. комисията начело с председателя на президиума на Народното събрание Георги Дамянов предлага на Политбюро от останалите в концлагера 118 бивши офицери на съд да бъдат предадени 89. Към 1 септември 1957 г. в концлагера "Белене" има 365 политически лагеристи, от които 27 са бивши офицери. Към 4 юли 1962 г. от общо 347 политически затворници в затвора "Белене" 97 са осъдени "за стари деяния" и са "предимно царски офицери".

Наблюдение и разработка от ДС

"Бившето офицерство" е набелязано колективно за враг. На 1 юли 1948 г. пред служители на ДС Георги Димитров казва: "Ние изхвърлихме и трябваше да изхвърлим няколко хиляди офицери от армията. Трябва да бъдем наивници за да мислим, че тия офицери биха могли да ни благодарят за това. Напротив, те се озлобяват, тяхната ярост и ненавист към нашата власт ще расте по-нататък все повече. ... Борбата неизбежно се изостря и никой не трябва да си представя, че прехода от капитализма към социализма, т.е. от ликвидацията на капиталистически елементи, която ликвидация сега се извършва ..., че ние можем да разчитаме на едно мирно, спокойно развитие без изостряне на класовата борба, без удари един след друг против тия врагове, които подриват и опитват да подриват нашата народна власт и нашето строителство".

Към март 1951 г. във вражеския контингент за цялата страна са включени 2470 уволнени офицери. Със заповед № 5531 от 30 март 1951 г. министърът на вътрешните работи нарежда всички "бивши офицери от царската и буржоазно-фашистката армия, уволнени от народната армия при чистката и намиращи се в запас", да бъдат взети на оперативен отчет в Държавна сигурност и поставени под агентурно наблюдение, а на редица подкатегории да бъдат заведени активни агентурни разработки. Към 1952 г. от 40 000 запасни офицери 5500 са установени от ДС като "врагове" и са включени в оперативния и помощния отчет. Към октомври 1953 г. във вражеския контингент са включени 8353 "царски офицери". Към 31 декември 1956 г. от общо за страната 48 197 лица вражески контингент бившите офицери са 3185 души. Към 31 декември 1980 г. от 20 354 лица вражески контингент общо за страната 829 са "царски офицери". Към 31 декември 1982 г. от общо за страната 20 834 лица вражески контингент 806 са "бивши царски офицери и разузнавачи от РО".

Действащите офицери са обекти на РО, по-късно - на ВКР. От септември 1944 г. Разузнавателният отдел при Генералния щаб на войската има задача "да води борба с контрареволюционните елементи из средата на народната армия". През 1947 г. РО се разделя и новият Специален отдел поема задачите по следенето и разработката на действащите офицери. На 1 януари 1950 г. Специалният отдел преминава от МНО към МВР като отдел Х-ДС, в началото на 1951 г. става Трето управление - ДС, в началото на 1952 г. - управление V-ДС - ВКР, а в началото на 1963 г. - управление III-ДС.

Бившите офицери са обекти на отделение "А" при отдел ДС-МВР от септември 1944 г. ; от 1946 г. - на група V, отделение "А", отдел ДС-МВР; от 1947 г. - група III, отделение "Б", отдел I-ДС; от 1948 г. - група VIII, отделение "А", отдел I-ДС; от 1949 г. - група VI, отделение "А", отдел I-ДС; от 1950 г. - група XXI, отделение "Б", отдел I-ДС; от 1951 г. - отделение III, отдел I-ДС; от 1952 г. - отделение III, отдел I, Трето управление-ДС; от август 1954 г. - отделение I, отдел I, Трето управление-ДС; от 1962 г. - отделение I, отдел III-ДС - Икономически; от юли 1963 г. - отделение I, отдел XII, управление II при КДС; от края на 1967 г. - отделение I, отдел II, управление VI-ДС; от края на 1968 г. - отделение II, отдел II, управление VI-ДС; от 1974 г. - отделение I, отдел V, управление VI-ДС; от 1981 г. - отдел V, управление VI-ДС.

Съветизация

Съветизацията на националните армии в Източна Европа започва още по време на Втората световна война с подчиняването им на съветското командване и включването им в съветските фронтове. До 1954 г. съветизацията на източноевропейските армии е завършена.

Още в първите месеци висшите командвания са подменени с комунистически кадри. Провеждат се чистки в офицерския корпус и до средата на 50-те години офицерският състав е изцяло заменен с кадри, отговарящи на критерия за политическа лоялност и подходящ класов произход. Върху армиите е наложен политически контрол чрез политическите офицери и политическите управления в министерствата на войната, а след 1948 г. в армиите са въведени редовни политически образователни програми. От 1948 г. започва въоръжаването със съветско оръжие и военна техника. Източноевропейските армии ъзприемат съветската военна организация и тактика, въвеждат съветските чинове и униформи и се отказват от специфичните си традиции и практики. Висшият команден състав се обучава в съветски военни академии.

На 16 септември 1944 г. командващият Трети украински фронт маршал Толбухин изисква от военния министър Дамян Велчев българската войска да мине на оперативно подчинение на съветското командване. Българската войска е изпратена на фронта много преди да е подписано примирието със съюзниците. 34 548 български офицери и войници са убити и ранени.

На 22 септември 1944 г. военният министър Дамян Велчев узаконява помощник-командирите във войската - комунисти и бивши партизани без военна подготовка и с ниска грамотност и обща култура, които трябва да установят политическия контрол на компартията над войската, да следят строевите командири и настроенията на войниците.  По силата на задачата си, невежеството и мнителността си помощник-командирите са в перманентен конфликт с офицерите, което вреди на боеготовността, руши дисциплината и създава двувластие във войската. Към 7 ноември 1944 г. офицерски чин вече са получили 720 партизани, повечето без военна подготовка и средно образование. Към Министерството на войната е създаден Политически отдел, който след края на войната става Политическо управление - от 1949 г. със статут на отдел при ЦК на БКП, а от 1951 г. е Главно политическо управление на Българската народна армия. Заместник-командири по политическата част (ЗКПЧ) има във всяка военна част и те са на двойно подчинение - на Политотдела и на командира на частта. През 1948 г. от 1041 места за ЗКПЧ заети са 891, а през 1949 г. щатът е увеличен на 1630.

В българската войска "политическото възпитание" става планомерно, след като през май 1948 г. във войската са създадени организации на Отечествения фронт и на комсомола. Те организират полит-просветна и агитационно-масова работа: политически занятия, политическа информация, четене на марксистка литература, беседи, доклади, просветни събрания, кръжоци за изучаване историята на съветската компартия и биографията на Георги Димитров, събрания и митинги. С решение на Политбюро от януари 1949 г. организацията на ОФ във войската става организация на БКП, ръководена от Политбюро.

След преврата през 1944 г. Българската войска е именувана Българска народна войска, а от 1950 г. - Българска народна армия. През 1951 г. са въведени съветските военни звания, а униформите са променени по съветски модел. През 1947 г. Министерски съвет отменя Гергьовския парад и за ден на армията е обявен 9 септември, а през 1953 г. - 23 септември, денят на избухването на Септемврийския метеж. Съветският ден на победата - 9 май, се чества със заря-проверка.

Първата група офицери от командния състав е изпратена на обучение в СССР през 1945-46 г., втората - през есента на 1946 г., а трета група, вече с напълно проверени и "предани на народа офицери" - през 1947 г.

През 40-те и 50-те години на всички нива на командването от Генералния щаб до полковете са назначени съветски военни съветници, които въвеждат съветското въоръжение и тактика и пряко наблюдават настроенията и качествата на офицерските кадри. Съветските военни съветници в България са 37 през 1947 г., 108 през 1953 г. и 61 през 1955 г. На 26 януари 1954 г. Политбюро моли съветското правителство да изпрати 75 съветници при стрелковите, танковите и авиационните полкове и 15 съветници за отрядите на Гранични войски при МВР, а да бъдат съкратени 18 съветници при централните органи на МНО и военните академии. Някои от главните военни съветници са ген.-лейт. В. Н. Емелянов ?-1954, ген.-лейт. М. Н. Завадовски 1954-1956, ген.-полк. И. И. Людников 1957-1958.

С решение от 20 януари 1959 г. и във връзка със съветското предложение за изтеглане на съветските съветници Политбюро награждава съветниците ген.-полк. Иван Илич Людников, ген.-майор. Сергей Петрович Петров, ген.-лейт. Иван Андреевич Шамшин, ген.-лейт. Александър Сергеевич Сенаторов, контраадмирал Иван Митрофанович Филатов, ген.-майор Владимир Иванович Радионов, ген.-лейт. Пьотър Дмитриевич Говоруненко, ген.-лейт. Борис Александрович Владимиров, ген.-майор Иван Герасимович Жилин, ген.-майор Алексей Павлович Кисленко, полк. Вячеслав Вячеславович Постников, кап. I ранг Алексей Семьонович Яковлев, полк. Александър Дмитриевич Шонин, полк. Михаил Петрович Матвеев, подполк. Николай Афанасиевич Анискин.

След 1959 г. съветническият апарат е заменен от Представителство на главнокомандващия Обединените въоръжени сили на Варшавския договор. От март 1959 г. до октомври 1962 г. представител е ген.-лейт. Александър Сергеевич Сенаторов.

Варшавски договор

През 1955 г. България е включена във Варшавския договор, който институционализира съветския контрол върху армиите и външната политика на източноевропейските държави и не им позволява да имат собствена национална териториално-отбранителна стратегия.

Съветската концепция за тотална ядрена война от началото на 60-те години СССР предвижда за източноевропейските армии ролята на първи ешелон на настъпателната операция на съветската армия при ядрен конфликт, а за Източна и Централна Европа - да бъдат театър на ядрените бойни действия. В началото на 60-те съветското ръководство решава към всяка от армиите на източноевропейските въоръжени сили да бъде създадена ракетна бригада с оперативно-тактически ракети Р-11 (SCUD), а към всяка дивизия и танкова бригада - отделен ракетен дивизион с тактически ракетни комплекси "Луна" (FROG). Първата българска ракетна бригада е създадена през март 1961 г. край Самоков. Ракетните комплекси са доставени през първата половина на 1961 г., а българските ракетчици завършват обучението си в СССР и се завръщат в България през септември 1961 г. Съветските военни специалисти, които ръководят създаването на Ракетни войски, пристигат в България през август 1961 г. Обучението на ракетчиците, инструкциите и документите са на руски език. Ракетните бригади на 2-а армия в Марино поле, Карловско, и на 3-а армия в Кабиле, Ямболско, са създадени през лятото на 1962 г. През 1964 г. в Телиш, Плевенско, е създаден ракетен полк, резерв на Главното командване. В началото на 80-те в Полша, Чехословакия и България са разположени новите оперативно-тактически комплекси SS-21 ("Точка" ), а в Чехословакия, ГДР и България (в Телиш) - тактическите ракетни комплекси SS-23 (Р 400 "Ока"). Ядрените боеприпаси се съхраняват на териториите на източноевропейските страни в секретни арсенали под контрола и охраната на специални съветски части от 12 Главно управление на МО на СССР (Ядрено-техническо осигуряване и безопасност). Ядрените бойни части остават под съветски контрол до момента на изстрелването на ракетите. Решението за използване на ядреното оръжие се взима от съветския върховен главнокомандващ - генералния секретар на ЦК на КПСС, а оперативното използване на оперативно-тактическите и тактическите ядрени оръжия се планира от съветските командващи фронтовете.

Съветското военно планиране разделя европейския боен театър на Западен, Югозападен и Северозападен. Националните армии се интегрират в съветските фронтове на съответните стратегически направления, а командващи фронтовете са командващите съветските групи войски в Източна Европа и западните военни окръзи. Оперативните планове за съответния театър на военните действия се изготвят в съветския Генерален щаб и остават тайна за националните командвания.

Българската народна армия е включена в Югозападното стратегическо направление, което е стратегически второстепенно. В подчинение на Главното командване на Югозападното направление са армиите на България, Унгария и Румъния, обединеният Черноморски флот, в който към съветския ЧФ са придадени българските и румънските военноморски сили, 24-а въздушна армия с оперативно предназначение от резерва на Главното командване (Виница).

В България се формира фронт от българската армия и съветски войски от Одеския военен окръг, Прикарпатския военен окръг, 24-а въздушна армия от Виница, а могат да бъдат придадени дивизии и от Севернокавказкия военен окръг. Главната групировка (или Одески/Босфорски фронт) е насочена срещу европейска Турция и Проливната зона. Втората групировка (или Балкански/Солунски фронт) атакува Солун по долините на Струма и Вардар. Първата стратегическа цел е завладяването на Източна и Беломорска Тракия и овладяването на Босфора и Дарданелите за изход на Черноморския флот в Средиземно море и недопускане в Черно море в близост до СССР на военноморски сили на НАТО. Следващите стратегически цели са завладяване на Западна Турция, Централна и Южна Гърция, контрол над Егейско море чрез окупиране на крайбрежието и контрол над Източното Средиземноморие чрез унищожаване на военноморските сили на НАТО в него. В следващата фаза на войната трябва да бъде установен контрол над Суецкия канал.