На 30 септември 1944 Министерският съвет приема Наредба-закон за народния съд, а на 3 октомври тя е утвърдена от регентите. От 20 декември 1944 до 29 април 1945 г. са проведени 133 масови процеса на Народния съд. Антон Югов докладва през ноември 1944, че са арестувани 28 630 души. Но обвиняемите са 10 919, съдбата на останалите е неизвестна.

68 състава на Народния съд провеждат 135 процеса в цялата страна и произнасят 9 155 присъди, от които 2 730 смъртни и 1 305 доживотен затвор. Освен смърт и различни срокове затвор „народният съд" присъжда и много други тежки наказания: глоби, конфискация на движимо и недвижимо имущество, лишаване от права и пр. Като съпоставка: Нюрнбергският процес осъди на смърт 12 души, а Токийският - 7.

Самата наредба-закон погазва грубо Търновската конституция, забраняваща създаването на изключителни съдилища, противоречи и на действащия тогава наказателен кодекс, който не допуска прилагането на закони с обратна сила. Така наречените „народни обвинители" се назначават от изпълнителната власт - Министерския съвет, а „народните съдии" се избират от областните комитети на Отечествения фронт, без да се изисква от тях задължително юридическо образование или квалификация.

Според доклад от 3 юли 1945 на Главния народен обвинител Георги Петров Народният съд издава 2618 смъртни присъди, 1226 доживотни присъди, на 20 години са осъдени 8 души, на 15 години - 946, на 10 години - 687, под 10 години - 3741. Изпълнени са 1576 смъртни присъди. 1 Много от осъдените на смърт са вече убити в чистките след 9 септември. Осъдени са на смърт дори хора, убити от комунистически терористични групи през 1943. Издадената смъртна присъда на вече убит човек освен политически акт е и репресия върху близките, защото Наредбата-закон предвижда конфискация на имуществото на осъдения.

Преписките по Наредбата-закон за народния съд продължават да се разглеждат и да се изпълняват смъртни присъди и през 1946-1947.

На 12 март 1945, 9 часа и 10 минути се открива първото заседание на Шести състав на т. нар. Народен съд. Дело № 6 - на интелектуалците - е продължение на серията от скалъпени дела. Подсъдимите са били 101 - писатели, художници, журналисти, между тях и мъртвите Йордан Бадев, Данаил Крапчев и Райко Алексиев. Свидетелите са 145, техни колеги.

Съставите на Народния съд, обвиняемите и присъдите се определят от централното и местните ръководства на компартията.

Оценката на министъра на правосъдието, комунистът д-р Минчо Нейчев, е че основният съкрушителен удар върху старото държавно устройство е бил нанесен от първите два централни процеса. "От всички регенти, министри, царедворци и народни представители, всичко на брой 166 души, нито един не биде оправдан, а 103 от тях бяха осъдени на смърт. Не по-малък бе ударът срещу полицаите и военните престъпници." 2

Към края на Народния съд Георги Димитров дава заповед за нова вълна репресии спрямо близките на подсъдимите. С радиограма до Трайчо Костов от 19 април 1945 разпорежда:

"Обсъдете с Югов необходимите срочни мероприятия за изселването на тези хора в подходящи за целта райони. Част от тях трябва да бъдат изпратени на принудителни работи. Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят в дадения случай каквато и да е роля."

Още преди началото на Народния съд голяма част от близките на обвиняемите са изселени, сега това сполетява още стотици семейства. По данни на Дирекция на народната милиция, предоставени на Секретариата на ЦК на БРП(к) към юли 1945 са изселени са 4325 семейства на "наказани от народната власт" с 11 875 членове.

Според доклад на Държавна сигурност до ЦК на БРП(к) от септември 1944 до май 1945 всички изселени лица в страната са 28 131 души. 3

1 "Българската гилотина", Поля Мешкова, Диню Шарланов, София, 1994, стр. 158
2 "Българската гилотина", стр. 153
3 "Българската гилотина", стр. 151