| 
  
               
  Георги Маринов Стоянов - Търпана Роден на 6 май 1915 в с. Желю войвода, живял в с. 
                Тополчане. Командир на четата в Сливенския балкан, още приживе 
                наричан от хората Бенковски. В края на май 1951 г. радио Горянин 
                съобщава, че в Сливенския балкан се сформира въстаническа армия 
                и от цялата страна натам тръгват хора, готови да се сражават срещу 
                комунистическата власт. 13-хилядна армия е концентрирана в сливенския 
                гарнизон, 6 хиляди войници обкръжават четата, която въпреки това 
                успява да пробие блокадата и Търпанов, с 12 огнестрелни рани, 
                я извежда към безопасни места. В края на 1951 Георги Търпанов 
                е заловен, осъден на смърт и екзекутиран на 2 декември 1951. Художник на портрета е Костадин Събев 
                от Чирпан, който е събрал биографичните данни и е нарисувал портретите 
                на над 70 горяни.
 Горянското движение възниква като 
              спонтанна съпротива срещу съветизацията на България и комунистическия 
              терор и няма единна организация и стратегия. В него се включват 
              - горяни и техни помагачи - около 10 000 души от различни прослойки 
              на българското общество. Самите горяни са около 2000 души, а разкритите 
              нелегални организации - над 600. Горяните се сражават с комунистическата 
              власт от 1944 до 1955 година. Чети действат из цялата страна, а 
              около 160 горяни се сражават самостоятелно. В началото на 50-те 
              ръководството на компартията създава специален отдел ХII към Държавна 
              сигурност за борба и ликвидиране на горянското движение с поделения 
              към окръжните управления на МВР като залага на създаването на агентурна 
              мрежа. В периода 1951-1961 от околностите на Атина предава радио 
              "Горянин", което създава кореспондентска мрежа в България, 
              ръководена чрез шифровани съобщения по време на радиопредаванията. 
              Емигрирали опозиционери се завръщат в България и се включват в четите 
              с надеждата, че тяхната борба ще подпомогне интервенция на Запада 
              за освобождението на Източна Европа. Малцина от горяните оцеляват, повечето загиват в битките 
              или заловени, са осъждани на смърт или убивани без присъда. Семействата 
              им с десетилетия са преследвани и подтискани. 
 Тази съпротива остава недостатъчно 
              известна, когато нейното изследване и популяризиране би ни освободило 
              от мита, че само България няма своя бунт срещу наложения от Съветския 
              съюз режим.    
              
 Всенародната пасивна съпротива срещу настъпилата 
                с убийства, грабежи и всякакви злодейства червена власт в България, 
                скоро достига и до своя върхов израз, въоръженият отпор на най-смелите 
                и будни българи. Първо това са единични случаи на спасили се в 
                нелегалност хора при опит да бъдат арестувани или убити, около 
                които после се сформират групи от поддръжници и последователи 
                от по 5-10 души, достигащи по-късно до чети и отряди с околийски 
                и областен обхват на действие, респектиращи самозабравили се властници. ПЪРВАТА ЧЕТА, прераснала в бригада "Д-р 
                Г.М.Димитров" е образувана в Кюстендилско още през пролетта 
                на 1945 г. укриваща се в горите на Осоговската планина, поради 
                което народа от тогава ги нарече "ГОРЯНИ". Следващата по време е Светиврачката 
                чета от 1947 г. действала в района на Сандански, Благоевградски 
                окръг. По същото време се организират отрядите на Асеновградската 
                организация "Национален християнски кръст", действащи 
                в Асеновградско, Смолянско и Пловдивско, също през 1947 г. Следващите години - 1949, 1950 
                и 1951 са почти масов бунт срещу болшевишката власт с появата 
                на: "Съюз на свободните войни" в Пазарджишко, "Нелегалният 
                областен център на БЗНС № 1" в Русенско, ОСДБ - Горяни отряд 
                "Н. Петков" в Казанлъшко и Пловдивско, редица още чети 
                в Родопите, Хасковско, Софийско, Трънско-Брезнишко, Бургаско, 
                за да се стигне до НАЙ–ГОЛЕМИЯТ ВЪОРЪЖЕН БУНТ СРЕЩУ БОЛШЕВИЗМА 
                - ДВЕТЕ ГОРЯНСКИ ЧЕТИ В СЛИВЕНСКО, ЯМБОЛСКО, КАЗАНЛЪШКО, КАРНОБАТСКО 
                И ДРУГАДЕ. Едната от тях, начело с ГЕОРГИ 
                МАРИНОВ ТЪРПАНОВ събира през юни 1951 г. в Сливенския балкан 106 
                въоръжени бойци-горяни и по проучванията ни това е най-големият 
                отряд срещу червените властници в целия т. нар. Социалистически 
                лагер. Той е разгромен от хилядна войска, милиция и въоръжени 
                БКП-партийци на 1-ви и 2-ри юни, като дава над 40 бойци убити 
                в сраженията и осъдени на смърт след залавянето им. Всички от посочените до тук горянски 
                чети и отряди са разгромени от МВР и войската с голяма жестокост, 
                със стотици загинали хиляди вкарани в затвори и лагери, изселени 
                и прогонени в чужбина. ACET 
                - Център за подпомагане на хора, преживели изтезание    |