Наредба за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица

Приета с постановление № 88 на МС от 19 април 2006 г.

Чл. 1. (1) С наредбата се определят размерът и редът за изплащане еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди на лица, репресирани през периода от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989г, които са:

1. осъдени по причини, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания, чиито деяния са амнистирани, осъдени по:

а) Закона за защита на народната власт;

б) глави I и II от Наказателния закон в сила до 13 март 1951 г. (от чл. 70 до чл. 98); глава I "Престъпления против На-родната република" от Наказателния кодекс в сила от 13 март 1951 г. (от чл. 70 до чл. 97), и глава I "Престъпления против Народната република" от Наказателния кодекс в сила от 1 май 1968 г. (от чл. 95 до чл.113);

в) военно-наказателните закони (Военно-наказателният закон в сила до 28 септември 1949 г. и Военно-наказателният закон в сила до 17 февруари 1956г.);

2. осъдени за престъпления по членове 98,101,131, точки 1 и 2 - за лека телесна повреда, чл. 144,148, ал. 1, точки 3 и 4, чл. 269,270,272,300, 324, ал. 2 и 3, чл. 325, ал. 1 и 2, чл. 361, 362 и 363 от Наказателния кодекс в сила от 1 май 1968 г, извършени след 1 януари 1984 г. до 1 януари 1990 г. във връзка с промяната на имената на български граждани;

3. съдени по чл. 118 от Наказателният кодекс в сила от 13 март 1951 г. на лишаване от свобода до 3 години за неиздължени държавни доставки и изтърпели наказанието (размер на доставката - над 10 000 лева до 10.02.1956 п, а след това - над 40 лева);

4. осъдени по чл. 275 или 276 от Наказателния кодекс в сила от 13 март 1951 г. или по чл. 279 от Наказателният кодекс в сила от 1 май 1968 г. за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата по причини свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания;

5. въдворявани в трудововъзпитателни общежития, лагери и други подобни места;

6. интернирани, изселвани и заселвани по административен ред;

7. изключени студенти и ученици, които не са допуснати да завършат образованието си;

8. български граждани, насилствено изселени в Съветския съюз;

9. осъдени от Народния съд (1944 - 1945 г.), които са реабилитирани по съдебен ред, чиито деяния са амнистирани или чиито присъди са отменени по реда на надзора;

10. лишени от право на пенсия.

(2) Лицата по ал.1, т.1 - 5 и 9, които са били в затвори, лагери и други подобни места и са живи, получават обезщетение за всяка изтърпяна от тях репресия в пълния му размер за целия срок на претърпяната репресия.

(3) Когато лицата по ал.1, т. 1 - 6, 8,9 и 10 не са получили обезщетение за имуществени вреди и са починали, обезщетението се изплаща на техните наследници - деца, съпруг и родители, или на техните братя и сестри, когато няма други наследници.

(4) Наследници - деца, съпруг и родители, или братя и сестри, когато няма други наследници, на осъдените на смърт, чиито присъди са изпълнени, на безследно изчезналите след 12 септември 1944 г., на убитите на обществени места, в жилища или при опит за бягство, на загиналите в затвори, трудововъзпитателни общежития, арести и други подобни места, както и при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания, на убитите при опит за бягство през границата и на загиналите във връзка с насилствената промяна на имената, получават еднократно обезщетение за неимуществени вреди.

(5) На братя и сестри на репресираните лица по ал. 3 и 4 се изплаща обезщетение само при условие, че искане за обезщетение не е предявявано или такова не е изплатено на техни деца, съпруг или родители.

Чл. 2. Сроковете за подаване на искания за изплащане на обезщетение са:

1. за лицата, които са пропуснали да предявят искане за обезщетение до 29 юни 1996 г. - 9 април 2006 г.

2. за лицата по чл. 1, ал. 1, т. 8-17 февруари 2007 г.

3. за лицата по чл. 1, ал. 1, т. 1, буква "в", т. 4, т. 9, т. 10, ал. 3 и ал. 4 - 9 април 2008г.

Чл. 3. (1) Правоимащите лица подават искане по образец съгласно приложението до областния управител по последния постоянен адрес на репресираното лице. Искането трябва да съдържа:

1. име, презиме и фамилия на репресираното лице или на наследниците му;

2. постоянен адрес, съответно последен постоянен адрес на репресираното лице;

3. данни за самоличността на правоимащия;

4. основанието или в случаите по чл. 1, ал. 2 - основанията за искане изплащането на обезщетение;

5. закона, с който е амнистирано деянието, и датата на обнародване.

(2) Наследниците подават общо искане, в което посочват пълни данни за всеки от тях, както и данни за наследодателя им, и го подписват лично.

(3) Към искането се прилага:

1. официален документ относно незаконната репресия, основана на произход, политически и религиозни убеждения на репресираното лице, вида и нейното времетраене, който се издава, както следва:

а) по чл. 1, ал. 1, т. 1,2,4,9 и 10 - решение на съда или удос-товерение на бюрото за съдимост към районния съд за амнистирани деяния и/или документ, удостоверяващ основанието, срока и изпълнението на наказанието, издадени съответно от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието, Дирекция "Информация и архив" към Министерството на вътрешните работи, или заверено ксерокопие на архивен документ - от органите на управление на Държавния архивен фонд. При недостатъчно данни относно времетраенето или характера на репресията, към искането се прилагат нотариално заверени декларации на най-малко две лица, които ги удостоверяват като свидетели;

б) по чл. 1, ал. 1, т. 3 и ал. 4 в частта й за места за лишаване от свобода (затвори) - удостоверение за основанието и времето на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", а за осъдените на смърт, чиито присъди са изпълнени - документ, удостоверяващ основанието и изпълнението на наказанието, издадени съответно от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието, Дирекция "Информация и архив" към Министерството на вътрешните работи, или заверено ксерокопие на архивен документ - от органите на управление на Държавния архивен фонд.
При недостатъчно данни относно времетраенето или характера на репресията, към искането се прилагат препис от присъдата за лицата по чл.1, ал. 1, т.3 и нотариално заверени декларации на най-малко две лица, които ги удостоверяват като свидетели, а за лицата по ал. 4 - препис от присъдата, акт за смърт, други документи или нотариално заверени декларации на най-малко две лица;

в) по чл. 1, ал.1, т. 5 и 6 - удостоверение за основанието и фактическото времетраене на принудителната административна мярка, за членове на семейството, изтърпявали заедно с репресираното лице мярката (включително малолетни и непълнолетни), издадено съответно от Министерството на вътрешните работи или от кмет на общината, кмет на населено място или друго длъжностно лице по гражданското състояние или заверено ксерокопие на архивен документ от органите на управление на Държавния архивен фонд и удостоверение за наследници и/или за родствена връзка. При недостатъчно данни относно вре-метраенето или характер на репресията, към искането се представят нотариално заверени декларации на най-малко две лица, които ги удостоверяват като свидетели;

г) по чл. 1, ал. 1, т. 7 - всякакви писмени доказателства в съответствие със закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени. При недостатъчно данни относно времетраене и характер на репресията, към искането се представят нотариално заверени декларации на най-малко две лица, които ги удостоверяват като свидетели;

д) по чл. 1, ал. 1, т. 8 - удостоверение за основанието и фактическото времетраене на насилственото изселване в Съветския съюз, издадено от Министерството на вътрешните работи или заверено ксерокопие на архивен документ от органите на управление на Държавния архивен фонд, и документ, удостоверяващ, че лицето не е загубило българско гражданство (поданство), издаден от дирекция "Българско гражданство" на Министерството на правосъ-дието. При недостатъчно данни относно времетраенето или характер на репресията, към искането се представят нотариално заверени декларации на най-малко две лица, които ги удостоверяват като свидетели;

е) по чл.1, ал. 4 извън случаите по чл.З, ал. 3, буква "б", за безследно изчезналите след 12 септември 1944 г, за уби-тите на обществени места, в жилища или при опит за бягство, за загиналите в трудововъзпитателни общежития, арести и други подобни места, при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания, за убитите при опит за бягство през границата и на загиналите във връзка с насилствената промяна на имената - удостоверение от длъжностно лице по регистрите за гражданското състояние; съдебно медицинска експертиза; преписи на документи по съдебни дела; актове, съобщения или обявления за смърт и/или други официални документи. Когато причината или мястото на смъртта не са установени, към искането се представят нотариално заверени декларации на най-малко две лица, които ги удостоверяват като свидетели;

2. декларация, че искане за обезщетение не е подавано или обезщетение не е изплатено на репресираното лице или на други негови наследници по досегашният ред;

3. удостоверение за наследници или документ за родствени връзки;

4. удостоверение за идентичност на имената.

(4) Когато искането и приложените документи са непълни или не отговарят на изискванията, в едномесечен срок от установяване на констатираните несъответствия Централната комисия определя срок на правоимащия за отстраняването на тези несъответствия. Централната комисия може да изисква и други допълнителни доказателства.

Чл. 4. (1) Подадените искания се проверяват и разглеждат от съответния областен управител в тримесечен срок от постъпването им.

(2) Ако събирането на някое доказателство е съмнително или представлява особена трудност, със заповед областният управител може да определи съответен срок за събирането му, след изтичането на който преписката се гледа без него. Заповедта се съобщава на предявилите искането.

(3) Областните управители водят регистър за депозираните пред тях искания, за тяхното приключване, както и за сумите, изплатени на правоимащите лица.

(4) Образецът на регистър по ал, 3 се утвърждава от министъра на финансите.

Чл. 5. (1) Обезщетенията се изплащат на правоимащите лица по банков път по посочена от тях банкова сметка.

(2) Когато определеното обезщетение се изплаща на наследници на реабилитираното лице, то се разпределя пропорционално на броя на правоимащите живи наследници, подали искането.

(3) Всяко от правоимащите лица представя на органа по чл. 3 банковата си сметка.

Чл. 6. (1) Обезщетението за имуществени и неимуществени вреди на лицата по чл. 1, ал. 1, т. 1 - 5 и т. 9, които са били в затвори, лагери и други подобни места и са живи, получават обезщетение за всяка изтърпяна от тях репресия в пълния му размер за целия срок на претърпяната репресия по 64 лв. за пълен календарен месец.

(2) Обезщетението за имуществени и неимуществени вреди на лицата по чл. 1, ал. 1, т. 7 е 427 лв.

(3) Обезщетението за имуществени и неимуществени вреди на лицата по чл. 1, ал. 1, т. 6 и т. 8 се определя в зависимост от времетраенето на насилственото им изселване по 64 лв. за пълен календарен месец, но общо не повече от 2018лв.

(4) Обезщетението за имуществени и неимуществени вреди на лицата по чл. 1,ал. 1,т. 10 е 1000 лв.

Чл. 7. Общият размер на обезщетението за имуществени вреди на лицата по чл.1, ал. 3 се определя в зависимост от времетраенето на репресията по 48 лв. за пълен календарен месец, но не повече от 1513 лв.

Чл. 8. Обезщетението за неимуществени вреди на лицата по чл. 1, ал. 4 е в общ размер 4845 лв.

Чл. 9. (1) Централната комисия по чл. 4, ал. 3 от ЗПГРРЛ се състои от; председател - заместник-министър на правосъдието, по един представител на Министерския съвет, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, и от равен на тях брой представители на организациите на репресираните в България със съдебна регистрация до 1 декември 2003 г.

(2) За работата си в комисията членовете й, които не заемат длъжност по трудово или служебно правоотношение, получават от бюджета на Министерския съвет ежемесечно възнаграждение, равно на две минимални работни заплати за страната.

(3) Министър-председателят определя със заповед поименния състав на комисията по предложение на съответните министри и на председателите на организациите на репресираните със съдебна регистрация до 1 декември 2003 г.

(4) Министерството на правосъдието осигурява необхо-димите условия за работата на комисията.

(5) Комисията може да привлича със свое решение за участие в дейността си до 3 експерти и специалисти по граждански договор (с обща стойност до 1 500 лева месечно) за сметка на бюджета на Министерският съвет.

(6) Заседанията на комисията се провеждат, ако присъстват най-малко половината плюс един от членовете й.

(7) Решенията се приемат с обикновено мнозинство от състава на комисията.

(8) Член на комисията, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението с особено мнение и писмено излага мотивите си.

Чл. 10. (1) Централната комисия се произнася по искания на правоимащи лица за установяване на обстоятелства, за които липсват изцяло или част от изискваните писмени доказателства, ако липсата им е удостоверена от съответните органи по чл. 3, ал. 3, т. 1.

(2) Исканията по ал. 1 могат да се правят и служебно от органите на Министерството на вътрешните работи, в случай, че в архивния фонд не се съхраняват безспорни доказателства относно репресираното лице, времетраенето или характера на репресията, за което се уведомяват правоимащите.

(3) При разглеждане на исканията по ал. 1 се допускат всички доказателствени средства, включително свидетелски показания, депозирани пред комисията в писмена форма с нотариално заверен подпис.

Чл. 11. Решението на централната комисия, с което се признава за установено наличието или липсата на незаконна репресия, както и нейното времетраене е окончателно.

Чл. 12. Лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., имат право да получат към пенсията си или към сбора от получаваните пенсии месечна добавка по чл. 9 от ЗПГРРРЛ, ако са:

1. осъдени по наказателни дела с изключение на осъдените от Народния съд 1944-1945 г., освен ако са реабилитирани по съдебен ред, деянията им са амнистирани или присъдите им са отменени по реда на надзора;

2. незаконно задържани в поделенията на Министерството на вътрешните работи и други места;

3. въдворявани в трудововъзпитателни общежития, лагери и други подобни места, както и принудително трудово мобилизирани;

4. интернирани, изселвани и заселвани по административен ред;

5. осъдени по наказателни дела за неиздължени държавни доставки;

6. български граждани, насилствено изселени в Съветския съюз;

7. осъдени за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата

8. с висше или полувисше образование, освободени от работа и заставени да работят в общината, в която живеят, по строителни обекти, в системата на чистотата или в селското стопанство;

Чл. 13. (1) За получаване на добавка към пенсията или към сбора от получаваните пенсии и за определяне на ней-ния размер съгласно чл. 9 от ЗПГРРЛ правоимащите лица подават искане до съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, където лицето получава пенсията си. Когато лицата не разполагат с доку-ментите по чл. 4, ал. 2 от ЗПГРРЛ, те получават такива, както следва:

1. за изтърпяна присъда по наказателно дело от общ характер - от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието;

2. за въдворяване в трудововъзпитателни общежития, лагери и други подобни места или за незаконно задържане в поделенията на Министерството на вътрешните работи - от дирекция "Информация и архив" на Министерството на вътрешните работи;

3. за насилствено изселване в Съветския съюз - от Министерството на вътрешните работи или заверено ксерокопие на архивен документ - от органите на управление на Държавния архивен фонд;

4. за интернирани, изселвани и заселвани по административен ред - удостоверение за основанието и фактическото времетраене на принудителната административна мярка, за членове на семейството, изтърпявали заедно с репресираното лице мярката (включително малолетни и непълнолетни), издадено съответно от Министерството на вътрешните работи или от кмет на общината; кмет на населено място или друго длъжностно лице по гражданското състояние или заверено ксерокопие на архивен документ - от органите на управление на Държавния архивен фонд и удостоверение за наследници или документ за родствена връзка;

5. за принудително трудово мобилизираните I удостоверение за основанието и фактическото времетраене на тру-довата мобилизация, издадено съответно от Министерството на вътрешните работи или органите на управление на Държавният архивен фонд. Размерът на месечната до-бавка за тези лица е равен на този по чл. 9, т. 23 от ЗПГРРЛ;

6. за лица с висше или полувисше образование, които са били освободени от работа и заставени да работят в общината, в която живеят, по строителни обекти, в системата на чистотата или в селското стопанство - документ, удостоверяващ прекратяване на трудово правоотноше-ние, документ, че лицето е заставено да работи в общи-ната, в която живее, по строителни обекти, в системата на чистотата или в селското стопанство. За Централната комисия се представят и нотариално заверени деклара-ции на най-малко две лица, от които да е видно, че освобождаването от работа и заставянето да се работи е свързано с произход; политически убеждения или рели-гиозни вярвания.

(2) Когато липсват писмени доказателства относно вре-метраенето или характера на репресията, съответният областен управител и териториалните поделения на Нацио-налния осигурителен институт служебно искат произнасяне от Централната комисия.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на наредбата:

1. "Досегашният ред" е този, определен в:

а) Постановление № 38 на Министерския съвет от 1990 г. за реда за определяне еднократно обезщетение на репресираните лица след 1 януари 1946 г. по политически причини (обн., ДВ, бр.38 от 1990 г., доп., бр. 43 и 48 от 1990 г.);

б) Наредбата за прилагане на чл.4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, приета с Постановление № 249 на Министерския съвет от 1992 г. (обн., ДВ, бр.102 от 1992.; изм. И доп., бр. 15 и 95 от 1993 г.; отм., бр. 59 от 1996 г.);

в) Наредба за прилагане на чл.4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, приета с Постановление № 140 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 57 от 2004 г., изм., бр. 15 от 15.02.2005).

2. "Интернирани, изселвани и заселвани по административен ред" са и членовете на семейството (включително малолетни, непълнолетни и пълнолетни деца), когато в удостоверение обр. № 3 на МВР или с решение на Централната комисия е посочено, че е изселено цялото семейство.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По заварените преписки до влизане на тази Наредба в сила инструктивните срокове по чл. 4 започват да текат от датата на издаването на Наредбата.

§ 2. Наредбата се приема на основание чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.

§ 3. Изпълнението на Наредбата се възлага на Централната комисия по чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.