Интелигенцията е една от групите български граждани, които стават жертви на първите масови убийства в месеците след нахлуването на Червената армия в България.

По-същото време много интелектуалци са арестувани, за да бъдат съдени от Народния съд. На 28 септември 1944 Георги Димитров от Москва нарежда "да бъде изкоренен великобългарският шовинизъм". „Работническо дело" публикува статиите „Фашизмът в нашата литература" (бр.15) и „За обновяването и чистката в писателския съюз" (бр.26), с които набеждава български интелектуалци за „великобългарски шовинисти"и „фашисти". За писатели с „най-подчертан фашистки облик" се сочат Фани Мутафова, Павел Спасов, Чавдар Мутафов, Ненчо Илиев, Димитър Талев...

От началото на март 1945 Пети специален състав на Народния съд разглежда обвиненията срещу "дейци на идеологическия фронт" - художници, писатели, учени, журналисти.

Подсъдимите са 101 - писатели, художници, журналисти, между тях и вече убитите Йордан Бадев, Данаил Крапчев и Райко Алексиев. Свидетелите са 145 души, техни колеги.

Димитър Талев е арестуван от 18.X.1944 г. до април 1945 г. От 22 април 1945 г. до август 1945 г. е на принудителна работа в мина "Бобов дол". На 21 ноември 1947 г. заради пристигането на Йосип Броз Тито в България се извършват масови арести на набелязани хора, между тях е и Димитър Талев. 56 македонски дейци са изпратени на лагер в открития рудник "Куциян" на принудителна физическа работа. Тук Талев престоява до 10.I.1948 г.

Със завзимането на властта компартията овладява всички позиции, които могат да бъдат използвани за пропаганда. Политбюро на БРП (к) изпраща партийни дейци в ръководството на радиото и редакциите му. Програмите са съставяни от името на ОФ, но следват комунистическата идейна линия. За директор е назначен писателят Орлин Василев, сменен няколко месеца по-късно от Карло Луканов. По поръчение на Трайчо Костов в радиото са изпратени Младен Исаев, Тодор Генов, Валери Петров, Богомил Райнов, които трябва да осъществят “радиоразпръсквания в духа на революцията”.2

Още в първите дни след деветосептемврийския преврат в творческите съюзи са създадени комитети на Отечествения фронт. До края на септемвври 1944 всички творчески съюзи имат нови ръководства от активисти на ОФ. В съюза на писателите са приети нови членове, с които комунистите си осигуряват мнозинство. През ноември 1944 от писателския съюз са изключени 29 негови членове за своята "противонародна дейност". От Съюза на българските художници са изключени 22 души, от Съюза на артистите - 29.

С лозунга „Вън отявлените фашисти от всички учебни заведения" се отстраняват преподаватели от висшите учебни заведения. Професори като Арнаудов, Венедиков, Дуйчев и др. са обвинени за преподаване и проповядване на "великобългарски шовинизъм". Но студентите отечественофронтовци прогонват и много професори по агрономство, лесовъдство и редица технически дисциплини, които нямат нищо общо с идеологията или историята.

На 22 ноември Министерският съвет решава да бъдат уволнени 25 преподаватели в Софийския университет. На 30 декември той отново разглежда предложение за наказания на преподаватели и уволнява още 20 университетски преподаватели. 1

1 "Българите в световните хроники 1944-1948", Стоян Райчевски

2 Ден последен, ден... Спомени на Младен Исаев и Валери Петров, с. 88, 386-387; Генов, Т. Дневник... с. 8, 15, 78. (Съюзът на българските писатели: страници от историята му (септември-декември 1944), Здравка Ракова)