На 27 август 1944 Георги Димитров от Москва съобщава на ЦК на БРП че скоро Червената армия ще навлезе в България и разпорежда "да бъде очистена българската земя от немските разбойници и техните подли помагачи".

На 8 септември след навлизането на Червената армия окръжните комитети на комунистическата партия и щабовете на "въстаническите оперативни зони" дават заповеди "всички народни врагове, фашистки властници, полицаи да бъдат арестувани и обезвредени на място", "да бъдат ликвидирани фашистите сред армията и администрацията" 1. Така със заповед от Москва започва съветизацията на България и физическото ликвидиране на представителите на българската държавност от министрите и депутатите до полицаите в селата.

В първите дни след преврата на 9 септември 1944 г. из цялата страна без съд и присъда са избити десетки хиляди души. Предполагаемият брой на жертвите на масовите убийства е 30-40 000. Американският анкетьор Марк Итъридж, пратеник на президента Труман, през октомври 1945 получава сведения от Антон Югов и Цола Драгойчева за 10 000 убити, но те според собствените му проучвания са не по-малко от 30 000. 2

През първата седмица са избивани кметове, полицаи и чиновници в цялата страна. По-нататък тези ексцесии преминават на организирани начала: по нареждане на ръководството на компартията в столицата София и в провинцията се сформират своебразни щабове на терора, където се изготвят черните списъци на обречените и се сформират специални екипи за извършването на екзекуции. В продължение на два-три месеца са унищожени без съд и присъда около 35 хиляди души от 7-милионното население на България, част от които са идейни противници на комунизма, но повечето от които никога не са се занимавали с политика - те просто са представители на проспериращите социални прослойки: индустриалци, банкови чиновници, едри и дребни собственици, магистрати, лекари, а също и офицери, духовници, журналисти, учени. Имената на малка част от тях по-късно се мяркат в обвинителните актове на инсценирани съдебни процеси - колкото да бъдат "узаконени" предварителните им умъртвявания и оневинени убийците, а също да бъде конфискувано имуществото на семействата им.

1 "Българската гилотина", Поля Мешкова, Диню Шарланов, София, 1994, стр. 20
2 "Българската гилотина", стр. 163